Наш треньор говори за Китай, изолирал се от коронавируса със семейството си в планината
Китай към този момент съумя да овладее пандемията от коронвирус и се чака скоро там да стартира футболното състезание. Какъв по-подходящ събеседник в този миг от Ясен Петров. Като играч той е играл в Ухан – градът, от който потегли пандемията, а по-късно като треньор е водил Шъдзяджуан, Бейджин Ентърпрайсис и Хенан, написа " Тема спорт ".
Г-н Петров, преди да стартираме изявлението, казахте, че сте се самоизолирал. Китайска дисциплинираност ли сте наложили на фамилията си?
– Не. Просто сме си у дома, работим от тук, тъй че няма проблем. Намирам се в планината – имам дребна къщурка в едно село. Голямо семейство сме – имам три деца, а от огромната щерка имам внучка. Всички сме дружно – баба, дядо, а работещите го вършат от у дома. Близо сме до гората, можем да се разхождаме. Мястото е прелестно за изолираност – не е като в града, където в този момент на никое място не можеш да отидеш. Тук най-малко можем да си вършим разходки на чист въздух, тъй като няма никой към нас. От две седмици се намираме на това място. Дъщерята живееше в София, ние в Пловдив, само че в този момент се събрахме в планината – би трябвало да се самодисциплинираме.
Дълго време работихте в Китай, оттова пристигна заболяването. Само с дисциплинираност ли китайците съумяха да се оправят с казуса?
– Да, епидемията избухна в Ухан. Това беше първият град, в който стъпих в Китай – още като футболист преди време, през 1997 година. Този град е на река Яндзъ, в центъра на страната е. И най-нормално беше, в случай че там пламне, да тръгне да се популяризира на всички места. Там е и жп центърът, минават огромните влакове. Говорим за огромен град – 14 милиона души, център на провинция. До нея се намира провинция Хубей – точно там последно бях треньор. Ухан е хубав град, имам много другари и хубави мемоари от това място.
Г-н Петров, преди да стартираме изявлението, казахте, че сте се самоизолирал. Китайска дисциплинираност ли сте наложили на фамилията си?
– Не. Просто сме си у дома, работим от тук, тъй че няма проблем. Намирам се в планината – имам дребна къщурка в едно село. Голямо семейство сме – имам три деца, а от огромната щерка имам внучка. Всички сме дружно – баба, дядо, а работещите го вършат от у дома. Близо сме до гората, можем да се разхождаме. Мястото е прелестно за изолираност – не е като в града, където в този момент на никое място не можеш да отидеш. Тук най-малко можем да си вършим разходки на чист въздух, тъй като няма никой към нас. От две седмици се намираме на това място. Дъщерята живееше в София, ние в Пловдив, само че в този момент се събрахме в планината – би трябвало да се самодисциплинираме.
Дълго време работихте в Китай, оттова пристигна заболяването. Само с дисциплинираност ли китайците съумяха да се оправят с казуса?
– Да, епидемията избухна в Ухан. Това беше първият град, в който стъпих в Китай – още като футболист преди време, през 1997 година. Този град е на река Яндзъ, в центъра на страната е. И най-нормално беше, в случай че там пламне, да тръгне да се популяризира на всички места. Там е и жп центърът, минават огромните влакове. Говорим за огромен град – 14 милиона души, център на провинция. До нея се намира провинция Хубей – точно там последно бях треньор. Ухан е хубав град, имам много другари и хубави мемоари от това място.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ