„Форин полиси“: Битката за Евразия
Китай, Русия и техните „ властнически “ другари са въвлечени в епична битка за най-големия земен масив в света.
Конфликтът в Украйна би могъл да донесе доста позитивни резултати: Русия кърви, Съединени американски щати преоткриха централното място и водачеството на своята страна на планетата, демократичната общественост е обединена и заредена с сила за идните рискови години. Но има и един доста злокобен резултат: появяването на коалиция от евразийски автокрации, обвързани от географска непосредственост и геополитическа неприязън към Запада. Докато дейностите на съветския президент Владимир Путин сплотяват развитите демокрации, те в същото време форсират построяването на „ Крепост Евразия “, ръководена от враговете на свободния свят.
„ Ревизионните автокрации “ - Китай, Русия, Иран и в по-малка степен Северна Корея - не просто се стремят към власт в своите райони. Те образуват взаимосвързано стратегическо партньорство на най-големия континент в света и развиват търговски и транспортни мрежи отвън обсега на американския $ и американския флот. Това към момента не е пълновръстен съюз на автокрациите, само че към този момент е блок от наши съперници, по-сплотен и рисков от всичко, с което Съединени американски щати са се сблъсквали през последните десетилетия.
Всички огромни модерни спорове са били съревнование за Евразия, като противоположни обединения са се борили между тях за превъзходство над този суперконтинент и заобикалящите го океани. В реалност „ американският век “ беше „ евразийският век “: жизненоважната задача на Вашингтон като свръхсила беше да поддържа равновесие на планетата, като раздели Евразия. Сега Съединени американски щати още веднъж водят група демократични съдружници в периферията на Евразия против коалиция от противници, ситуирана в центъра на суперконтинента, до момента в който значими, само че колебаещи се страни вземат участие в политически маневри, с цел да получат преимущество.
Държави като Турция, Саудитска Арабия и Индия са от решаващо значение в ерата на яростна световна конкуренция заради географското състояние, което заемат, и въздействието си. В доста случаи тези сили имат намерение да играят и от двете страни. Сдържането на евразийското предизвикателство ще изисква подсилване на връзките в границите на и сред мрежите на съюзите на Съединени американски щати. И точно фактът, че опортюнистичните колебаещи се страни ще дефинират хода на битката сред крепостта Евразия и свободния свят, е най-опасният фактор.
Евразия от дълго време е основна стратегическа зона на световна фрагментация, защото в нея се намират най-богатите и най-могъщите страни (с изключение на САЩ). А от началото на ХХ в. този голям суперконтинент е очевидец на яростни борби за геополитическо превъзходство.
По време на Първата международна война Германия се стреми към империя, разпростряла се от Ламанша до Кавказ. Наложи се трансатлантическа коалиция от демокрации да се опълчи на нейните желания. По време на Втората международна война Берлин и Токио превзеха богатите околности на Евразия и започнаха да проникват в сърцето ѝ. Тогава беше основан още по-голям и идеологически разнороден съюз, който да възвърне международния баланс на силите. По време на Студената война свръхсилата в центъра на континента, Съветският съюз, се опита да надделее над обединението на свободния свят, разпръсната по периферията на Евразия. Обстоятелствата се трансформираха, само че главното несъгласие - сред тези, които се стремят да ръководят Евразия, и тези, които им се опълчват, в това число отвъдморската свръхсила - остава и до през днешния ден.
След спечелването на Студената война Вашингтон и неговите другари заеха лидерски позиции във всички основни подрегиони на Евразия: Европа, Източна Азия и Близкия изток. Въпреки това нашите съперници, все по-често обединени от обща неприязън към статуквото, сложиха нови провокации. И както огромните рецесии постоянно форсират хода на историята, по този начин и украинският боен спор способства за появяването на нов евразийски блок.
Войната на Путин в Украйна е опит за преформатиране на Евразия посредством мощ. Ако Русия получи превъзходство, тя може да възвърне европейското ядро на остарелия Съветски съюз. Тогава тя ще се окаже в преобладаваща позиция от Централна Азия до източния фронт на НАТО. Стратегическото партньорство сред Москва и Пекин би победило, а демокрациите биха претърпели още едно деморализиращо проваляне. Този сюжет се разви с настъплението на Русия. Украинският въоръжен спор имаше надълбоко поляризиращ резултат върху света.
Той безспорно принуди развитите демокрации да се вземат в ръце. НАТО интензивно се превъоръжава и уголемява. Демокрациите в Азия поддържаха Украйна и постановиха наказания на Русия, опасявайки се, че триумфът ѝ в един район може да предизвика смъртоносни случки в различен. Страните, обвързани с демократичните полезности и поддръжката за ръководения от Съединени американски щати интернационален ред, укрепват защитата си от Източна Европа до западната част на Тихия океан и премислят икономическите и софтуерните връзки с автокрациите в Москва и Пекин. Това, което президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назовава „ свободен свят “, още веднъж се оформя. Но за жалост същото се случва и с противоположната коалиция.
Москва, Пекин, Техеран и Пхенян се стремят да нарушат салдото на силите в своите райони и виждат във Вашингтон главната спънка за постигането на тази цел. Всички те се тормозят от уязвимостта си по отношение на глобите и другите ограничавания, които Съединени американски щати и техните световни сили могат да им наложат. Всички тези автокрации се нуждаят от сътрудници, с цел да оцелеят, тъй като в случай че Съединени американски щати и техните съдружници унищожат някоя от тях, останалите ще станат по-изолирани и ще изчезнат.
И най-после, всички те се намират в Евразия и са географски близки, в случай че не и прилежащи, с най-малко още една „ ревизионистка “ страна. Тъй като спорът сред Русия и Украйна изостря световното напрежение, тези автокрации се сближават за самоотбрана и стратегическа полза.
Тази наклонност сигурно не е нова. Иран и Северна Корея от дълго време споделят ракетни технологии и други средства за заличаване. Стратегическото партньорство сред Москва и Пекин се развива в продължение на десетилетия. Но в случай че Украйна ускори съюза на автокрациите, тя също по този начин акцентира припокриващите се цели и страхове на „ ревизионистите “. По този метод разразилият се спор форсира интеграцията в евразийското ядро на Земята.
Евразийският блок става все по-сплотен във военно отношение, защото украинската рецесия способства за доближаването и все по-амбициозната отбранителна връзка.
Китай, от своя страна, не поддържа съветската специфична интервенция с военна помощ, опасявайки се от наказания от страна на Съединени американски щати и Европа. Въпреки това, той й даде така наречен несмъртоносна помощ. А Пекин евентуално щеше да отиде още по-далеч, в случай че най-важният му съдружник беше изправен пред проваляне. Присъствието на доста военни специалисти на китайския президент Си Цзинпин по време на неотдавнашната му среща с Путин в Москва беше доста очевидно. Това ясно алармира, че по-широките връзки в региона на защитата, които към този момент включват взаимни учения, не престават да надвишават това, което доста западни наблюдаващи можеха да си показват преди десетилетие.
Не е нужен формален руско-китайски съюз, с цел да се наруши международния и районния боен баланс. Ако Москва даде на Пекин сензитивна технология за подавяне на подводници или ракети земя-въздух, това би могло да промени радикално характера на възможна война сред КНР и Съединени американски щати в западната част на Тихия океан. В днешна Евразия добре въоръжените „ ревизионисти “ работят дружно.
Те също по този начин преструктурират интернационалната търговия. Търговските потоци или оръжейните колета, пресичащи крайните морета на Евразия, могат да бъдат прекратени от световните военноморски сили. Зависимите от $ стопански системи са уязвими от глобите на Съединени американски щати. Следователно вторият значим аспект на „ Крепостта Евразия “ е основаването на търговски и транспортни мрежи, които са предпазени от " демократична интервенция или възбрана ".
От години Пекин влага в сухопътни тръбопроводи и железопътни линии, предопределени да обезпечат достъп до нефт от Близкия изток и други значими запаси. Сега Поднебесната се пробва да отбрани стопанската система си от глобите, като понижи зависимостта си от задграничния капитал. Този план стана още по-належащ поради икономическата война на Запада с Русия. Москва и Техеран ускоряват построяването на интернационалния транспортен кулоар „ Север-Юг “, който ги свързва през Каспийско море, което не доближава до международния океан, а Иран инструктира Русия по какъв начин да заобиколи глобите. По сходен метод Москва и Пекин задълбочават съдействието си за развиване на Северния морски път - минимум уязвимия морски маршрут сред тихоокеанските пристанища на Китай и европейската част на Русия. Когато „ интернационалната търговия е в рецесия “, както Путин евфемистично се изрази през ноември предходната година, евразийската интеграция става изключително нужна.
Всъщност от февруари 2022 година насам руско-иранската търговия се е активизирала доста, а Пекин се е трансформирал в основен стопански сътрудник на Москва „ с огромна разлика “, съгласно Фондация „ Свободна Русия “. Руските компании се обръщат към Хонконг, с цел да набират капитал, заобикаляйки глобите. И защото китайските технологии се популяризират в Евразия, валутата на Поднебесната също.
През февруари тази година юанът изпревари $ като най-търгуваната валута на Московската валутна борса. Китай и Иран също опитват да изоставят $ в двустранната търговия. „ Настоящите геополитически промени сигурно няма да доведат до световно събаряне на $ в скоро време “, написа за „ Блумбърг “ през март Александър Габуев, шеф на Carnegie Eurasia Center в Берлин. Но те биха могли да оказват помощ за основаването на нов стопански и софтуерен блок в сърцето на Стария свят, чийто център е Китай.
И най-после, този евразийски съюз се слива интелектуално и идеологически. Съвместното китайско-руско изказване от февруари 2022 година показва двете страни като защитаващи своите „ властнически “ политически системи, като в същото време се опълчват на обединенията в стила на Студената война на Съединени американски щати. Големи ирански политици разказват евразийското съдействие като „ антидот на едностранчивостта “ на Съединени американски щати. Путин счита Евразия за леговище на „ обичайните полезности “, обсадени от западните „ неолиберални елити “.
Тъй като актуалният спор отдели Путин от Запада, той реши и безконечните разногласия на Русия за това в каква посока да поеме. Днес ориста на страната към този момент остава евразийска.
Разбира се, всичко си има граници. Независимо какво споделя Путин, коридорът „ Север-Юг “ в никакъв случай няма да засенчи Суецкия канал. Един световно интегриран Китай няма да има потребност да се концентрира единствено върху Евразия, както се постанова да прави една по-изолирана Русия. В рамките на „ лигата на автокрациите “ се крие напрежение: някои съветски националисти се тормозят, че евразийската ориентировка в последна сметка може да докара до икономическа васална взаимозависимост на Москва от Пекин. Междувременно обаче „ Крепостта Евразия “ прави живота на Вашингтон и неговите другари доста по-труден.
Евразийската интеграция също по този начин прави съперниците на Съединени американски щати по-малко уязвими към наказания. Тя ги укрепва във военно отношение против техните врагове. Вероятно ще докара до необятно дипломатическо съдействие сред страните, като да вземем за пример по-явна съветска поддръжка за позицията на Китай във връзка с Тайван или може би даже материална помощ една на друга във войната против Съединени американски щати. Ако Москва има опция да помогне на Пекин да обезкърви Вашингтон в борбата в Източна Азия, някой съмнява ли се, че ще ѝ липсва мотивация да го направи?
Накратко, „ Крепостта Евразия “ ще направи света по-удобен за „ нападателния ревизионизъм “. И колкото по-сигурни се усещат тези страни в своята „ крепост “, колкото повече се поддържат една друга, толкоз повече ще имат смелостта да проектират властта си в периферни райони - западната част на Тихия океан, Европа, Близкия изток и така нататък /БГНЕС
------------
Хал Брандс, професор по интернационалните връзки в Училището за напреднали интернационалните проучвания „ Джонс Хопкинс “. Неговият разбор е оповестен във „ Форин полиси “.
