Киното е едно от любимите ми развлечения откакто се помня

Киното е едно от обичаните ми развлечения откогато се помня и е напълно обикновено, че и синът ми е същински киноман. Гледали сме дружно всеки детски филм в кината през последните няколко години, съвсем постоянно с огромно наслаждение. След всички серии на Шрек, Ледени столетия, Истории на играчките, Котараци в чизми и всевъзможни странни същества, за първи път тази седмица синът ми пожела да върви два пъти поред на един и същи филм – Рио. Не бях с него на първата прожекция, само че отидох на втората, с цел да видя какво е запленило толкоз възприятията и въображението му.

Режисьорът на кино лентата Карлос Салдана (Ледена епоха) е от Рио и едноименният филм се оказа допустимо най-цветното, занимателно и красиво пояснение в обич към родният му град и хората в него. Само че в тази ситуация с Рио вместо хора имаме птици. Удивително е по какъв начин всяка птица във кино лентата си има своя физиономия и манталитет, толкоз типични и елементарно разпознаваеми, колкото и занимателни. През последните години ми прави все по-силно впечатлиние, че холивудското кино страда от рестриктивните мерки на всеобщия усет и в старанието си да се хареса на всички става изцяло беззъбо, безинтересно и „ политически правилно “ във всеки един смисъл. И сякаш сценаристите и аниматорите намират отдушник в детските филми, където се промъкват същински занимателни и ексцентирчни персонажи, остроумни реплики и саркастични смешки – всеки, който е гледал „ Ранго “ или последната серия на Шрек, знае защо приказвам. Но да се върнем на Рио – естествено действието се развива по време на карнавала и неповторимото въодушевление на този празник, ритъма на самбата и неповторимите цветове вършат кино лентата празник за всички сетива. Огромно наслаждение е да се види и по какъв начин е нарисуван самият град, до най-малките елементи, от бедните къщи на предградията, до голямата стауя на Исус, светещите платформи и танцьорите, ретро трамваите и живописните хълмове… човек има възприятието, че в действителност е в Рио. Историята на папагала Блу, който не може да лети е трогателна и занимателна и не мога да не отбележа какъв брой добре е дублиран филмът – изключително ми хареса гласа на Малин Кръстев като неприятния папагал Найджъл – проличава си какъв брой са се забавлявали всички артисти при озвучаването. Горещо ви предлагам идващия път, когато времето е неприятно и детето у дома ви подлудява или са ви дали да гледате племенниците за един ден – отидете на кино! Почти несъмнено няма да съжалявате!