София Филм Фест: „Квадратът“ и невъзможността на Европа
Киното е безсмъртно поради филми като този – иронични, умни, стилни, призвани да покажат това, за което не може да се приказва, и да опишат това, за което не би трябвало да се мълчи.
„ Квадратът “ на шведския режисьор Робен Йостлунд има „ Златна палма ” в Кан и над 20 други награди в Европа. На награждаването в Кан ръководителят на журито Педро Алмодовар споделя: „ Политическата уместност може да се трансформира в същински пъкъл – показан по толкоз извънреден метод от занаятчия режисьор в киноистория, тя е значимо да бъде забелязана! ”. Точно пояснение на концепцията на кино лентата, показващ модерна Швеция в остроумна ирония, която умерено може да се съпостави с творбите на Илф и Петров – по едно и също време ужасно смешни и поразително точни наблюдения върху света в близост.
Иронично, това е шведски филм – историята се случва в държава, фамозна със обществената си система и обичайно посочена като оазис на спокойствието и повсеместното благоденствие на междинната класа. В „ Квадратът “ на Йостлунд няма междинна класа, нито каквито и да било допирни точки сред двата полюса на обществото, които са в центъра на вниманието му.
От едната страна е основният воин Кристиян – основен куратор в музея за съвременно изкуство в Стокхолм, човек богат, балансиран и рационален. Впрочем и доста секси – Vogue към този момент му посветиха цяла публикация, а в Интернет набира известност акцията в поддръжка на кандидатурата му за идващия Джеймс Бонд. Кристиян е примерен жител, татко и естет, човек живеещ в апартамент като от списание, който кара „ Тесла ” и в никакъв случай не носи пари в брой. На другия полюс са хората на Стокхолм, които нямат нищо – бездомните, просяците и имигрантите, настанени в безлични блокове в неприятните квартали на града. Когато един ден Кристиян е обран на улицата, двата свята се срещат и всичко се трансформира необратимо.
Самият грабеж е напълно същинска история, случила се персонално на режисьора и негова другарка. Освен това във кино лентата има и доста други моменти, основани на действителни събития, а едноименната апаратура „ Квадратът “ съществува и Робен Йостлунд е неин създател. Зрителят е изцяло замесен в действието във всеки един миг и даже когато се смее с глас, не може да спре да се пита по какъв начин би постъпил в тази обстановка.
Наистина доста некомфортен филм за всеки европейски фен. Пространствата на музея за съвременно изкуство, цялостни с безумни творби от рода на купчини трошляк или безсмислени светещи надписи, основават у наблюдаващия трудно възприятие на некомпетентност и изтощение. Нещо сходно усеща и Кристиян при срещата си с бездомните и чужденците – един свят, чийто смисъл той е изцяло некадърен да проумее. Европа в тези свои две паралелни действителности е невъзможна. Единственото избавление е възприятието ни за комизъм и положителното изкуство. За благополучие, филми като този потвърждават, че на остарелия континент към момента имаме по доста и от двете.
„ Квадратът “ на шведския режисьор Робен Йостлунд има „ Златна палма ” в Кан и над 20 други награди в Европа. На награждаването в Кан ръководителят на журито Педро Алмодовар споделя: „ Политическата уместност може да се трансформира в същински пъкъл – показан по толкоз извънреден метод от занаятчия режисьор в киноистория, тя е значимо да бъде забелязана! ”. Точно пояснение на концепцията на кино лентата, показващ модерна Швеция в остроумна ирония, която умерено може да се съпостави с творбите на Илф и Петров – по едно и също време ужасно смешни и поразително точни наблюдения върху света в близост.
Иронично, това е шведски филм – историята се случва в държава, фамозна със обществената си система и обичайно посочена като оазис на спокойствието и повсеместното благоденствие на междинната класа. В „ Квадратът “ на Йостлунд няма междинна класа, нито каквито и да било допирни точки сред двата полюса на обществото, които са в центъра на вниманието му.
От едната страна е основният воин Кристиян – основен куратор в музея за съвременно изкуство в Стокхолм, човек богат, балансиран и рационален. Впрочем и доста секси – Vogue към този момент му посветиха цяла публикация, а в Интернет набира известност акцията в поддръжка на кандидатурата му за идващия Джеймс Бонд. Кристиян е примерен жител, татко и естет, човек живеещ в апартамент като от списание, който кара „ Тесла ” и в никакъв случай не носи пари в брой. На другия полюс са хората на Стокхолм, които нямат нищо – бездомните, просяците и имигрантите, настанени в безлични блокове в неприятните квартали на града. Когато един ден Кристиян е обран на улицата, двата свята се срещат и всичко се трансформира необратимо.
Самият грабеж е напълно същинска история, случила се персонално на режисьора и негова другарка. Освен това във кино лентата има и доста други моменти, основани на действителни събития, а едноименната апаратура „ Квадратът “ съществува и Робен Йостлунд е неин създател. Зрителят е изцяло замесен в действието във всеки един миг и даже когато се смее с глас, не може да спре да се пита по какъв начин би постъпил в тази обстановка.
Наистина доста некомфортен филм за всеки европейски фен. Пространствата на музея за съвременно изкуство, цялостни с безумни творби от рода на купчини трошляк или безсмислени светещи надписи, основават у наблюдаващия трудно възприятие на некомпетентност и изтощение. Нещо сходно усеща и Кристиян при срещата си с бездомните и чужденците – един свят, чийто смисъл той е изцяло некадърен да проумее. Европа в тези свои две паралелни действителности е невъзможна. Единственото избавление е възприятието ни за комизъм и положителното изкуство. За благополучие, филми като този потвърждават, че на остарелия континент към момента имаме по доста и от двете.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ