„В сърцето на машината“ – още една песен за човека
„ Кино с думи “ влиза в „ В сърцето на машината “, с цел да стигне до сърцето на киното. Поглежда в пробойните на човешката душа, с цел да открие спасението. Говори що се касае за кино, толкоз и за човешкото в нас. Причината е една друга „ Песен за индивида “, въодушевена от мъдростта на поетите, само че още повече от истината за всеки, който дръзне да се назова Човек. А диалогът е с хората, които стоят зад следващата причина да отидем на кино.
„ В сърцето на машината “ е новият игрален филм на Мартин Макариев – режисьорът на „ Диви и щастливи “, „ Привличане “ и „ Вила Роза “. Филмът връща назад в 1978 година. Разказва действителна история, която наблюдава единствено един ден от живота на група пандизчии, наказани за тежки закононарушения. Един ден, който обаче ще промени всеки идващ. Героите във кино лентата – изиграни от Александър Сано в основната роля, Христо Петков, Стоян Дойчев, Ивайло Христов и Игор Ангелов, са обединени не от обстоятелството, че няма какво да губят, а от това, на което „ не му е тука мястото “ – свободата, която отсъства, само че е мощно мечтана. Спасението за душата на тези, които сякаш са лишени от такава. Откриваме ги в един от цеховете на пандиза, където е и сърцето на машината.
Във кино лентата вземат участие още Христо Шопов, Башар Рахал и Владимир Зомбори, който влиза в ролята на новия надзорник в пандиза, чийто първи работен ден се трансформира в същински призрачен сън, само че пък и го прави очевидец на човешкото, което си проправя път към индивида. Въпреки всичко.
Този, който се опълчва на ориста, е капитан Векилски.
В един работен ден, в който опцията да гледаме „ В сърцето на машината “ дни преди премиерата му имахме ние – медиите, аз се срещнех с част от екипа там, където е мястото на всеки филм – в киносалона. Първо, по пътя към сърцето на машината и респективно към киното поех точно с капитан Векилски – артистът Юлиан Вергов. Разговорът стартира от истината, която неговият воин отстоява до самия край, и стига до потребността от О2 в сърцето на българското кино.
Идеята за продукция се заражда преди повече от 10 години от една история, споделена на режисьора Мартин Макариев. Нейното развиване във кино сюжет, който да напомни на феновете какъв брой мъчно е да бъдеш човек, на който нищо човешко не му е непознато, даже да приказваме за най-коравия нарушител – е трябвало да отлежи, преди да настъпи моментът на реализация.
Някъде там стартира и диалогът с продуцента на кино лентата Александър Пенев, за който ключът към тази история е бил моментът, в който е станал татко. Съвсем естествено диалогът е предизвикан от реакциите на публиката в киносалона.
„ В сърцето на машината “ води до най-съкровените кътчета на човешката душа и колкото и да е универсална историята във кино лентата, толкоз мощно тя приказва и за всичко българско и родно. До огромна степен пръст в това има сценаристът Борислав Захариев.
Аз обаче продължих пътуването си в дебрите на спасението, човещината, кръпките в българското кино и някои не толкоз приятни страни на фестивалния живот на един филм – в тази ситуация този, за който става дума, е взел участие в над 40 интернационалните фестивала и има награди за: „ Най-добра мъжка роля “ на Александър Сано; „ Най-добър актьорски отбор “; „ Най-добър тон “ и „ Най-добър монтаж “, както и „ Златна роза “ за най-хубав български филм за 2021 година – с индивида, режисирал историята – Мартин Макариев.
С него диалогът е за: въздействието на литературата, която откриваме във кино лентата, и театъра, към който всеки режисьор би трябвало да се обръща, когато търси своите актьори; човечността, която няма потребност от оправдания; нужния позитивизъм и ярък взор към света и другите в него; всемира и желанието ни да бъдем по-добри хора; метода към един кино лентата и оценката, която студиото на Стивън Спилбърг дава за „ В сърцето на машината “, откакто го гледа в Лондон; българските филми, които би трябвало да бъдат правени, без значение от събитията и мнението на мнозина.
Снимки – intheheartofthemachine.movie
„ В сърцето на машината “ е новият игрален филм на Мартин Макариев – режисьорът на „ Диви и щастливи “, „ Привличане “ и „ Вила Роза “. Филмът връща назад в 1978 година. Разказва действителна история, която наблюдава единствено един ден от живота на група пандизчии, наказани за тежки закононарушения. Един ден, който обаче ще промени всеки идващ. Героите във кино лентата – изиграни от Александър Сано в основната роля, Христо Петков, Стоян Дойчев, Ивайло Христов и Игор Ангелов, са обединени не от обстоятелството, че няма какво да губят, а от това, на което „ не му е тука мястото “ – свободата, която отсъства, само че е мощно мечтана. Спасението за душата на тези, които сякаш са лишени от такава. Откриваме ги в един от цеховете на пандиза, където е и сърцето на машината.
Във кино лентата вземат участие още Христо Шопов, Башар Рахал и Владимир Зомбори, който влиза в ролята на новия надзорник в пандиза, чийто първи работен ден се трансформира в същински призрачен сън, само че пък и го прави очевидец на човешкото, което си проправя път към индивида. Въпреки всичко.
Този, който се опълчва на ориста, е капитан Векилски.
В един работен ден, в който опцията да гледаме „ В сърцето на машината “ дни преди премиерата му имахме ние – медиите, аз се срещнех с част от екипа там, където е мястото на всеки филм – в киносалона. Първо, по пътя към сърцето на машината и респективно към киното поех точно с капитан Векилски – артистът Юлиан Вергов. Разговорът стартира от истината, която неговият воин отстоява до самия край, и стига до потребността от О2 в сърцето на българското кино.
Идеята за продукция се заражда преди повече от 10 години от една история, споделена на режисьора Мартин Макариев. Нейното развиване във кино сюжет, който да напомни на феновете какъв брой мъчно е да бъдеш човек, на който нищо човешко не му е непознато, даже да приказваме за най-коравия нарушител – е трябвало да отлежи, преди да настъпи моментът на реализация.
Някъде там стартира и диалогът с продуцента на кино лентата Александър Пенев, за който ключът към тази история е бил моментът, в който е станал татко. Съвсем естествено диалогът е предизвикан от реакциите на публиката в киносалона.
„ В сърцето на машината “ води до най-съкровените кътчета на човешката душа и колкото и да е универсална историята във кино лентата, толкоз мощно тя приказва и за всичко българско и родно. До огромна степен пръст в това има сценаристът Борислав Захариев.
Аз обаче продължих пътуването си в дебрите на спасението, човещината, кръпките в българското кино и някои не толкоз приятни страни на фестивалния живот на един филм – в тази ситуация този, за който става дума, е взел участие в над 40 интернационалните фестивала и има награди за: „ Най-добра мъжка роля “ на Александър Сано; „ Най-добър актьорски отбор “; „ Най-добър тон “ и „ Най-добър монтаж “, както и „ Златна роза “ за най-хубав български филм за 2021 година – с индивида, режисирал историята – Мартин Макариев.
С него диалогът е за: въздействието на литературата, която откриваме във кино лентата, и театъра, към който всеки режисьор би трябвало да се обръща, когато търси своите актьори; човечността, която няма потребност от оправдания; нужния позитивизъм и ярък взор към света и другите в него; всемира и желанието ни да бъдем по-добри хора; метода към един кино лентата и оценката, която студиото на Стивън Спилбърг дава за „ В сърцето на машината “, откакто го гледа в Лондон; българските филми, които би трябвало да бъдат правени, без значение от събитията и мнението на мнозина.
Снимки – intheheartofthemachine.movie
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ