Киевският процес. Как един филм показва търсенето на възмездие след войната
Киевският развой е едно от първите каузи против немски военни след Втората международна война. Един филм на украинския режисьор Сергей Лозница връща лентата и демонстрира търсенето на отмъщение след войната.
Един от първите правосъдни процеси след Втората международна война, подвеждащ под отговорност немски военни, е Киевският развой от януари 1946 година Трибуналът се припокрива по време и по обсег с надалеч по-прочутия фамозния развой в Нюрнберг , и неслучайно е прочут като “Киевският Нюрнберг ”.
Петнадесет нацистки бойци и техни сътрудници са изправени пред съда за военни закононарушения, наказани и обесени за осъществените жестокости, измежду които всеобщи убийства и тормоз на спокойно население.
Миналата година, в границите на 79-ия Международен кино фестивал във Венеция украинският режисьор Сергей Лозница показа документален прочит на събитията от 1946 година Филмът “Киевският развой ” е част и от интернационалния документален конкурс на тазгодишния “София филм фест ”.
Филмът
Докато работи по предходния си филм “Бабий Яр. Контекст ”, Сергей Лозница се натъква на тричасов запис от правосъдната зала. Лозница взема решение да работи извънредно и единствено с материала, сниман от Московското централното студио за документални филми.
Целта при снимането на тези първи пейзажи е била да се ускори внушението за разрушителната мощ на немската окупация.
Филмът стартира с фрагменти на заснежения януарски Киев и руините, останали след бомбарировките. Сякаш няма подозрение, че задачата при снимането на тези първи пейзажи е била да се ускори внушението за разрушителната мощ на немската окупация.
Следващите подиуми оферират надалеч по-оскъдна образна информация. Пред обектива се изреждат петнадестте обвинени , както и очевидците. Ракурсите са статични, само че несъмнено съобразителни. Камерата уловя мимики и жестове, включително и на обвинителите, преводачите, правосъдните чиновници, публиката на процеса. В кадър са и бойците, които го охраняват. Но като че ли не това, което се вижда, същински потриса, а контрастът сред него и това, което описват въпросите и показанията.
Работата на Лозница и екипа му се състои най-много във възобновяване на картината и звука, подбора и монтажа. Добавени са само фрагменти, указващи имената и длъжностите на говорещите, както и неособено подробна спомагателна информация по отношение на обвиняванията. Сергей Лозница постоянно си служи с сходно “нямо ” наличие в документалната си работа.
Подсъдимите
Подсъдимите са снимани отстрани, по-рядко фронтално. Редом с тях са правосъдните преводачи , чиято задача е да предадат съответните и хладни отговори по отношение на убийствата на десетки хиляди хора. Доколкото преводачите имат глас както на съветски, по този начин и на немски език, те се трансформират в особени герои на кино лентата. Навярно само с тях би могъл да се разпознава актуалният фен на тези фрагменти. Преводачите би трябвало да слушат и да предадат казаното, би трябвало да запазят хладнокръвие, да останат безстрастни. Макар с напредването на кино лентата от ден на ден да се ускорява чувството, че това не е допустимо.
" Страховитото безмълвие на хиляди ". 80 години от всеобщите убийства в Бабий Яр
Дори да не разбирате немски, няма по какъв начин да не чуете, още преди закъснението в превода, думата Lebensraum , виталното пространство, което окупаторите си основават, изтребвайки локалното население.
Един от обвинените споделя по какъв начин той и 30-ина негови подчинени са влезнали в село, където са разкрили пукотевица, тъй като локалните са им оказали опозиция. На въроса за какво са стреляли и по дами и деца, той дава отговор, че са “тичали из цялото село ”.
Оцелелите Свидетелствата се натрупат, с цел да кулминират в роман от първо лице за пропастта на Бабий Яр.
Арести, претършуване, изземане на артикули от окупираните територии. Избиване на цели общности или изпращането им на каторга или в Аушвиц. За това приказват освен обвинените, само че и редица оживели, призовани като очевидци . Различна степен на начетеност и умеене за боравене с думите, друга емоционалност и непосредственост до събитията. Свидетелствата се натрупат, с цел да кулминират в роман от първо лице за пропастта на Бабий Яр .
Дина Проничева , актриса от Киевския куклен спектакъл е измежду хората, на които е подредено да се съблекат и да застанат на ръба на пропастта. Тя съумява да скочи, преди да бъде разстреляна, и оцелява при рухването върху купчината тела. Сдържа дъха си, когато нацистите ревизират дали е жива, като я настъпват. Когато стартират да затрупват всеобщия гроб, Проничева съумява да изпълзи през пръстта и да се изкачи неусетно.
Финалът на кино лентата има три съществени детайла – речта, съпътстваща препоръчаното наказване, последните изказвания на обвинените, и общественото обесване на 15-имата.
Последните думи и изтезанието
Нацистите могат само да бъдат убити, тъй като са служили на човеконенавистния нацистки режим, само че и тъй като Съюзът на руските социалистически републики, неговото бъдеще и индустрия (изрично упомената в изказването) имат толкоз мощна непоносимост към фашизма. Според речта тежестта на смъртното наказване посредством обесване не се основава на отплата, а на отмъщение.
Петнайсетимата обвинени са на друга възраст, друго високо в йерархията. В последните си изказвания някои от тях се базират точно на това - нищо не е зависело от тях, не са можели да не изпълнят заповед. Други споделят, че в този момент е станало ясно в какво точно се е състояла активността на цялата фашистка партия. Един от тях даже съвсем се афишира за антифашист и приканва целия руски народ да се причисли към неговата опозиция. Друг акцентира, че е млад и като подобен се е стремял да служи за образец и в този момент отново по този начин се надява на обективна присъда.
Финалните подиуми са от общественото обесване на военните нарушители на киевския площад Калинин . В януарския мраз се е събрало многохилядно голям брой, което чака осъществяването на присъдата. Площадът наподобява на вилнеещо море от ушанки. Осъдените са докарани до бесилката в каросериите на камиони, на вратовете им са нахлузени примките, камионите се отместват. Множеството ликува.
Какво значат тези фрагменти и свидетелства през днешния ден
“Киевският развой ” е сложен за гледане филм. Не единствено поради тематиката си, а тъй като ориентирането в материала изисква изпитание, Сергей Лозница подкрепя феновете си минимално. За някои може би това не е и приключен филм, а самобитна добавка към по-цялостния предишен филм на режисьора, който не инцидентно не носи единствено името на Бабий Яр, а прибавя към него и думата “контекст ”.
Само че какво друго съставлява търсенето на отмъщение след войната? Какво друго могат да ни кажат военните процеси? Така спретнат и обработен, материалът, сниман през 1946 г ., демонстрира обвиняванията, причинителите, очевидците.
И защото вредите са прекомерно огромни, с цел да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в одобряването на идентичността на оживелите.
Не може да покаже лицата на хилядите убити, не може да опише обособените им истории. Кадрите предават театралността зрелището, което неизбежно съпътства сходни процеси. И защото вредите са прекомерно огромни, с цел да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в одобряването на идентичността на оживелите.
И точно тук Сергей Лозница ни прави услуга, като се въздържа от коментар – не споделя на кого и по какъв начин е послужил сниманият материал. Просто ни го показва, предлага да го гледаме през днешния ден, в днешната геополитическа обстановка.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Един от първите правосъдни процеси след Втората международна война, подвеждащ под отговорност немски военни, е Киевският развой от януари 1946 година Трибуналът се припокрива по време и по обсег с надалеч по-прочутия фамозния развой в Нюрнберг , и неслучайно е прочут като “Киевският Нюрнберг ”.
Петнадесет нацистки бойци и техни сътрудници са изправени пред съда за военни закононарушения, наказани и обесени за осъществените жестокости, измежду които всеобщи убийства и тормоз на спокойно население.
Миналата година, в границите на 79-ия Международен кино фестивал във Венеция украинският режисьор Сергей Лозница показа документален прочит на събитията от 1946 година Филмът “Киевският развой ” е част и от интернационалния документален конкурс на тазгодишния “София филм фест ”.
Филмът
Докато работи по предходния си филм “Бабий Яр. Контекст ”, Сергей Лозница се натъква на тричасов запис от правосъдната зала. Лозница взема решение да работи извънредно и единствено с материала, сниман от Московското централното студио за документални филми.
Целта при снимането на тези първи пейзажи е била да се ускори внушението за разрушителната мощ на немската окупация.
Филмът стартира с фрагменти на заснежения януарски Киев и руините, останали след бомбарировките. Сякаш няма подозрение, че задачата при снимането на тези първи пейзажи е била да се ускори внушението за разрушителната мощ на немската окупация.
Следващите подиуми оферират надалеч по-оскъдна образна информация. Пред обектива се изреждат петнадестте обвинени , както и очевидците. Ракурсите са статични, само че несъмнено съобразителни. Камерата уловя мимики и жестове, включително и на обвинителите, преводачите, правосъдните чиновници, публиката на процеса. В кадър са и бойците, които го охраняват. Но като че ли не това, което се вижда, същински потриса, а контрастът сред него и това, което описват въпросите и показанията.
Работата на Лозница и екипа му се състои най-много във възобновяване на картината и звука, подбора и монтажа. Добавени са само фрагменти, указващи имената и длъжностите на говорещите, както и неособено подробна спомагателна информация по отношение на обвиняванията. Сергей Лозница постоянно си служи с сходно “нямо ” наличие в документалната си работа.
Подсъдимите
Подсъдимите са снимани отстрани, по-рядко фронтално. Редом с тях са правосъдните преводачи , чиято задача е да предадат съответните и хладни отговори по отношение на убийствата на десетки хиляди хора. Доколкото преводачите имат глас както на съветски, по този начин и на немски език, те се трансформират в особени герои на кино лентата. Навярно само с тях би могъл да се разпознава актуалният фен на тези фрагменти. Преводачите би трябвало да слушат и да предадат казаното, би трябвало да запазят хладнокръвие, да останат безстрастни. Макар с напредването на кино лентата от ден на ден да се ускорява чувството, че това не е допустимо.
" Страховитото безмълвие на хиляди ". 80 години от всеобщите убийства в Бабий Яр
Дори да не разбирате немски, няма по какъв начин да не чуете, още преди закъснението в превода, думата Lebensraum , виталното пространство, което окупаторите си основават, изтребвайки локалното население.
Един от обвинените споделя по какъв начин той и 30-ина негови подчинени са влезнали в село, където са разкрили пукотевица, тъй като локалните са им оказали опозиция. На въроса за какво са стреляли и по дами и деца, той дава отговор, че са “тичали из цялото село ”.
Оцелелите Свидетелствата се натрупат, с цел да кулминират в роман от първо лице за пропастта на Бабий Яр.
Арести, претършуване, изземане на артикули от окупираните територии. Избиване на цели общности или изпращането им на каторга или в Аушвиц. За това приказват освен обвинените, само че и редица оживели, призовани като очевидци . Различна степен на начетеност и умеене за боравене с думите, друга емоционалност и непосредственост до събитията. Свидетелствата се натрупат, с цел да кулминират в роман от първо лице за пропастта на Бабий Яр .
Дина Проничева , актриса от Киевския куклен спектакъл е измежду хората, на които е подредено да се съблекат и да застанат на ръба на пропастта. Тя съумява да скочи, преди да бъде разстреляна, и оцелява при рухването върху купчината тела. Сдържа дъха си, когато нацистите ревизират дали е жива, като я настъпват. Когато стартират да затрупват всеобщия гроб, Проничева съумява да изпълзи през пръстта и да се изкачи неусетно.
Финалът на кино лентата има три съществени детайла – речта, съпътстваща препоръчаното наказване, последните изказвания на обвинените, и общественото обесване на 15-имата.
Последните думи и изтезанието
Нацистите могат само да бъдат убити, тъй като са служили на човеконенавистния нацистки режим, само че и тъй като Съюзът на руските социалистически републики, неговото бъдеще и индустрия (изрично упомената в изказването) имат толкоз мощна непоносимост към фашизма. Според речта тежестта на смъртното наказване посредством обесване не се основава на отплата, а на отмъщение.
Петнайсетимата обвинени са на друга възраст, друго високо в йерархията. В последните си изказвания някои от тях се базират точно на това - нищо не е зависело от тях, не са можели да не изпълнят заповед. Други споделят, че в този момент е станало ясно в какво точно се е състояла активността на цялата фашистка партия. Един от тях даже съвсем се афишира за антифашист и приканва целия руски народ да се причисли към неговата опозиция. Друг акцентира, че е млад и като подобен се е стремял да служи за образец и в този момент отново по този начин се надява на обективна присъда.
Финалните подиуми са от общественото обесване на военните нарушители на киевския площад Калинин . В януарския мраз се е събрало многохилядно голям брой, което чака осъществяването на присъдата. Площадът наподобява на вилнеещо море от ушанки. Осъдените са докарани до бесилката в каросериите на камиони, на вратовете им са нахлузени примките, камионите се отместват. Множеството ликува.
Какво значат тези фрагменти и свидетелства през днешния ден
“Киевският развой ” е сложен за гледане филм. Не единствено поради тематиката си, а тъй като ориентирането в материала изисква изпитание, Сергей Лозница подкрепя феновете си минимално. За някои може би това не е и приключен филм, а самобитна добавка към по-цялостния предишен филм на режисьора, който не инцидентно не носи единствено името на Бабий Яр, а прибавя към него и думата “контекст ”.
Само че какво друго съставлява търсенето на отмъщение след войната? Какво друго могат да ни кажат военните процеси? Така спретнат и обработен, материалът, сниман през 1946 г ., демонстрира обвиняванията, причинителите, очевидците.
И защото вредите са прекомерно огромни, с цел да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в одобряването на идентичността на оживелите.
Не може да покаже лицата на хилядите убити, не може да опише обособените им истории. Кадрите предават театралността зрелището, което неизбежно съпътства сходни процеси. И защото вредите са прекомерно огромни, с цел да бъдат възмездени, смисълът е по-скоро в одобряването на идентичността на оживелите.
И точно тук Сергей Лозница ни прави услуга, като се въздържа от коментар – не споделя на кого и по какъв начин е послужил сниманият материал. Просто ни го показва, предлага да го гледаме през днешния ден, в днешната геополитическа обстановка.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ