Последната конвулсия на любовта
Казват, че преди да се удави, човек се появява над водата за финален път. И по-късно отива на дъното. С любовта и другарство е същото…
Който е повярвал във възкресението на любовта, страда повече…
Казват, че преди да се удави, човек се появява над водата за финален път. И по-късно отива на дъното.
Същото е и с любовта и другарството. Преди дефинитивно да рухнат, да загинат, става това прощаване. Последният припадък на положително възприятие, което неправилно възприемаме като знак за вяра.
Все още може да се поправят нещата! Тя ме погледна толкоз топло! Прекарахме си толкоз добре в кафенето! Той прекара цялата вечер със фамилията и беше толкоз мил; всичко беше както преди! Тя ми написа хубаво известие! Така че към момента може да се поправи!
Това нормално е подправена вяра. Именно след подобен непредвиден акт, последното изплуване и прояснение, настава окончателният раздор.
Така се случва и с кралете; ненадейно сменят гнева с благосклонност, обсипват със знаци на внимание благородника, който е бил в недружелюбност, той ще бъде очарован, той ще скача! Хвали се пред другите… Но на вятъра. Защото след това кралят ще заповяда да го екзекутират. След този припадък на другарство и топлина.
Това е последното топене преди лютия мраз. И не е нужно да се смущавате прекалено много. Ако този, който си е тръгнал, изоставил, разлюбил, предал, решил да ни изгони или по някакъв метод е умъртвил любовта и другарството, ненадейно се е стоплил и е станал същият като преди, няма потребност да се самозалъгвате.
По някакъв метод целувката на изменник също е припадък на положително възприятие. Последният му спазъм.
И тогава ще се упрекнете, че сте повярвали. На какво се надявахте. Тогава още повече боли от адския мраз.
Но по този начин постоянно се случва. И който има вяра в завръщането на любовта, той страда повече и по-дълго …
© 2023
© 2023
