Повест за училището
Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е обвързвана с учебното заведение. Но образованието има и друга страна, за която не е признато да приказваме. Многобройните нормативни документи и упоритостите на реформаторите, които не постоянно водят до позитивни резултати. Може би тъкмо тази спорна същина и двоякост на образованието са въодушевили Магдалена Манчева да изрази своята позиция на преподавател и публицист в „ Повест за учебното заведение “.
Отварям първата страница на тази прелестна книга и попадам в прочут свят. Действително атмосферата в множеството учебни заведения е идентична на описаната. В този смисъл повестта е като същинско огледало, роман за прочувствените, психическите и конюнктурни зависимости в просветителната ни система. Още от първите страници на повестта авторката ни вкарва в атмосферата на учебно заведение, събрало в класните стаи деца от разнообразни етнически групи, с друга просвета и отношение към ученето. Учениците в това учебно заведение имат сила, която познатите просветителни и обществени модели мъчно могат да култивират. С остра бдителност, неналожителен комизъм и изразителни елементи, авторката съумява да сътвори цялостна визия за колорита на мястото и времето, за взаимоотношенията и характерите на настоящите лица. С журналистически усет и висока лирична сетивност тя извайва истински парадигми за неповторимия свят на децата, съумява да съпреживее обществените и морални проблеми на учителското съсловие.
Едно от огромните достолепия на повествованието е, че оглежда с сериозно око учебната конюнктура и построява по наличен метод облика на педагога, подобен, какъвто ни би трябвало през днешния ден. В текстовете има напрежение, развиване на събитията, кулминационна точка и логически, автентичен край. Повестта изобилства от ярки, прочувствено наситени облици. У читателя остава ярка диря от голямата любов на основната героиня към децата, без значение какви са, от обичта й към природата, към родния край, без значение в коя част на страната е, и стремежът й да се развият тези качества и у нейните възпитаници. Читателят не може да остане безразличен и да не разяснява основният спор – от една страна голямото предпочитание на учителката за реализация, въпреки това невъзможността да се откри работа по специалността у нас, не лек проблем за мнозина надарени българи. Но и за това се намира излаз. На Магдалена Манчева може да се има вяра, освен тъй като е неколкократна носителка на Международното Лауреатско отличие „ Най-добър преподавател ” и победителка в Международния Пушкински конкурс за педагози, а и тъй като като писателка има зад тила си към този момент 10 художествени книги, в които отстоява своята позиция за престиж и почитание към педагогическите фрагменти, за здрава връзка сред учебното заведение и живота.
Книгата „ Повест за учебното заведение ” съдържа доста познавателни детайли. Все едно, че и ние, възрастните читатели влизаме в час и по обаятелен метод си припомняме за Дунавската хълмиста низина, научаваме нови неща за историята на това малко селце, през което протича Златна Панега, и в което в миналото е имало цех за танкове, а учебното заведение си е все същото, както преди повече от 100 години. В този смисъл горещо предлагам книгата и на тези, които могат да кажат „ моето обичано учебно заведение ” и „ моят обичан клас ”, и на тези, които желаят учебното заведение да стане в действителност храм на познанието и място за развиване на гении.
Автор: Доц. доктор Галена Иванова, ПУ „ П. Хилендарски ”
За книгата: поръчки на телефон 0898-86-03-73 - Магдалена Манчева
