Казват, че любовта не познава граници и не признава условия.

Казват, че любовта не познава граници и не признава условия. Историята на Мери Елизабет и Робърт го потвърждават. Двамата прекарват общо 37 години в килиите на манстирите, в които служат. Тя – 24, той – 13, а едно едно инцидентно допиране на ръкав трансформира както усещанията им за света, по този начин и персоналните им истории.

Робърт дошъл в манастир в Престън на посещаване от манастир в Оксфорд, а Мери трябвало да го посрещне и да му предложи нещо за ядене. Тя отишла дружно с настоятелката на манастира, само че старшата монахиня трябвало да се отдръпна поради телефонно позвъняване, споделя Би Би Си.

„ Нашата първа среща беше в онази стая. Седяхме на масата, до момента в който той се нахрани. Игуменката не се върна и аз трябваше да го изпратя “, спомня си сестра Мери Елизабет.

До оня миг нейният живот е извънредно благоверен, непоколебим и най-вече безмълвен. По-голямата част от дните си тя прекарва в своето помещение в манастира.

Когато пуска Робърт да излезе от вратата, се допира до ръкава му.

„ Усетих някаква химия, а по-късно се почувствах смутена. Зачудих се дали и той е усетил същото. Беше много неудобно “, спомня си монахинята.

Около седмица по-късно тя получила известие от Робърт с въпроса дали би напуснала манастира, с цел да се омъжи за него.

" Бях малко шокирана. Носех воал при първата ни среща и той даже не беше видял цвета на косата ми. Не знаеше нищо за мен, нищо за възпитанието ми, не знаеше даже светското ми име ", спомня си още тя.

Мери Елизабет постъпила в Ордена на Кармелитите - античен медал на Римокатолическата черква, на 19-годишна възраст. Дотогава се казвала Лиза Тинклер.

Нейните родители не били религиозни, само че когато била на 6, Лиза се впечатлила от своя вуйна, която отишла на поклонение във френския град Лурд. След това момиченцето помолило татко си да направи олтар в стаята му.

„ Имах дребна статуетка на Дева Мария и дребна бутилка с вода от Лурд. Тогава си мислех, че шишето е свято, а не водата. Изпивах я, по-късно си наливах нова вода от чешмата “, споделя Мери Елизабет.

Тя почнала да посещава постоянно църквата в родния си град Мидълзбро, където усещала, че изпитва голяма обич към Дева Мария. Така решила, че има предопределение, което би трябвало да последва. Прекарала няколко дни в непоколебим манастир, в който затвърдила възприятията си, и решила че желае да продължи живота си като монахиня.

„ Започнах живота си на аскет. Беше ни разрешено да приказваме към половин час дневно. През останалото време бях сама в килията си “, спомня си Мери.

През годините тя усещала, че все по-малко може да показва себе си. Останалите монахини били няколко десетилетия по-възрастни от нея.

Тортата и картичка за 21-ия си рожден ден получила през решетки.

Мери усещала, че вътрешният ѝ свят стартира да пораства, до момента в който външният от ден на ден се свивал. До деня, в който среща Робърт.


Тя не дала отговор на въпроса му, не знаела какво да прави. Монахът обаче пристигал от Оксфорд в Прeстън, с цел да служи литургии в близкия манастир, a Лиза отивала да следи проповедите му зад решетка.

Докато ги водел, той разказвал къси анекдоти за живота си. Така монахинята съумяла да го опознае. Разбрала, че Робърт е израснал в Полша, покрай немската граница, и че обичал планините.

„ Не знаех какво е възприятието да си влюбен. Мислех, че е очевидно за всички и останалите монахини могат да го „ прочетат “ по лицето ми. Усещах, че ставам много нервна. Промяната в мен ме плашеше “, споделя Мери.

Тя решила да показа вълненията си с игуменката, само че старата жена не можела да разбере по какъв начин това се е случило, защото Мери била непрекъснато под нейните наблюдения.

По-младата монахиня се зачудила дали любовта към един мъж може да промени връзката ѝ с Бог.

Променило се в действителност отношението на игуменката към Мери – очевидно почнала да демонстрира неспокойствие към нея.

„ Една вечер облякох панталоните си и взех четката си за зъби. Излязох и в никакъв случай повече не се върнах като сестра Мери Елизабет “, споделя Лиза.

Същата вечер – през 2015 година, Робърт и изпратил известие, че ще се срещне със собствен другар в близко заведение и Лиза се запътила към тях.


„ Когато я видях, сърцето ми спря “, споделя Робърт. „ Но в действителност бях неподвижен от боязън, а не от наслада, тъй като в оня миг знаех, че би трябвало да бъда напълно разполагаем за Лиза, само че осъзнавах и че изобщо не сме готови за това “, добавя той.

От 13 години той бил духовник към Ордена на Кармелитите. Отдал се на монашеския живот след сложна разлъка и рецесия на вярата и идентичността като мъдрец, учен и теолог.

Робърт споделя, че орденът го е научил по какъв начин да прегръща тъмнината и компликациите, а в рецесиите да доближава точката на мира.

Срещата с Лиза трансформира и неговия път.

„ Промяната стартира с докосването на ръкава ми. След това започнах да чувствам по какъв начин нещо последователно пораства в сърцето ми. А монасите и монахините ги учат по какъв начин да се оправят с страстите “, споделя Робърт.

„ В онази механа не знаех по какъв начин ще стартира живота си отначало на 53 години “, признава мъжът.

„ Години наред и двамата сме се чувствали толкоз самотни и изолирани, че не знаехме по какъв начин дружно да извървим пътя напред. Но просто се хванахме за ръце и го преодоляхме “, споделя Лиза.

Тя си намерила работа в траурен дом, а по-късно и като болничен духовник. А Робърт бил признат в англиканската черква, откакто го изключили от Ордена на Кармелитите.

Двамата подписват брак и през днешния ден споделят общ дом в селце в Северен Йоркшир, където Робърт е назначен за викарий на локалната черква.

„ Толкова сме привикнали с тишината и самотата, че е мъчно да намерим своето място в света на бизнеса. Движим се в толкоз доста направления и за нас е мъчно да останем „ крепко стъпили на земята “ “, споделя Лиза.

„ Любовта обаче може да трансформира всичко, което правиш, в свещенодействие и съзнавам, че нищо не се е трансформирало за мен “, добавя още тя.

И двамата се сплотяват към чувството, че във връзката им са трима.

" Христос е в центъра и участва на първо място. Ако трябваше да го извадим от уравнението, може би нямаше да реализираме нищо ", споделя Лиза.