Катя Кръстанова: „От мъжете, жертви на насилие, се очаква сами да се справят с жените си“
Катя Кръстанова е дълготраен клиничен психолог и психотерапевт, координатор " Връзки с обществеността " на Фондация „ Асоциация Анимус “.
Потърсихме я по отношение на трагичния случай с убийството на Пейо Пеев, за което е упрекната неговата тъща в съучастничество със брачната половинка му.
***
Покрай трагичния случай с убийството на Пейо Пеев зачестиха изказванията, че в случай че жертвата е била жена, е щяла да бъде избавена. Какво мислите по този въпрос?
Намирам, че въобще жертвите на домашно принуждение не престават да бъдат незадоволително предпазени.
Няма никакво значение какъв е полът.
Всеки ден се сблъскваме с незащитени жертви от страна на съда и полицията, макар измененията в законодателството и подзаконовите нормативни актове. Съдилища не престават да не постановяват ограничения за отбрана с не приближаване с ограничаващите заповеди, полицейски чиновници не престават да не задържат нападателни домашни насилници и извършители на ограничаващи заповеди, обществени служащи не престават да не разпознават домашно принуждение над деца.
Всичко това се случва, тъй като персоналните настройките на всеки един експерт оказват голямо въздействие на професионалното държание. Ако персонално си търпелив към домашното принуждение, несвоевременно и умерено пренебрегваш законовите правила и длъжностната си характерност и просто не действаш, а оставяш жертвите сами да се оправят. Така жертвите се усещат сами и изоставени, мислят си, че е въпрос на законодателство, а то не е. Става дума за експерти, които е нужно непрекъснато и непрестанно да бъдат обучавани, до степен да премислят личния си толеранс към домашното принуждение и просто да си свършат работата.
Какво значение има полът при сходни случаи? Верни ли са стандартите за мъжът като принудител и дамата като жертва?
Полът има значение за това, че на мъжете им се многократно по-трудно да признаят, че са жертви на домашно принуждение и да потърсят помощ. Нашето общество си е старомодно и чака от мъжете да са мощни, постоянни, непоклатими и справящи се.
Очаква се от тях, като ги тормозят дамите им, да съумеят да ги накарат да спрат да ги тормозят, даже това да значи да им „ обършат “ два шамара.
Ако един мъж е унизен и каже на различен мъж, че не може да се оправи с нападателната си жена, той ще рискува да бъде подигран скрито или очевидно и няма да получи действителна поддръжка. Такъв мъж на парещ телефон ли да се обади, или на консултация да отиде, паралелно с дамите жертви? Това е страшна стигма. Затова мъжете, жертви на домашно принуждение, мълчат, търпят, с цел да не си изгубят живота с децата, и бягат, както могат – работа, алкохол, изневери или просто си потеглят
Ролите принудител и жертва съгласно Закона за отбрана от домашно принуждение не са разпределени по пол. Нашите мозъци със стандартите и настройките ги разпределят по този начин, само че това не са общовалидни функции. Всеки може да е в роля на принудител и на жертва.
За домашно принуждение ли става въпрос в тази ситуация и какво е можело да бъде направено, с цел да се предотврати тази покруса?
Няма задоволително информация за предисторията на живота на семейство Пееви. Адвокатът на Пейо Пеев, госпожа Миглена Балджиева, при участието си в Нова Телевизия показа обстоятелства, които дават информация, че той е бил обект на разнообразни форми на домашно принуждение. В същото време не стана ясно той да е търсил отбрана за домашно принуждение по ЗЗДН, само че беше конкретизирано, че тя го съставлява единствено в делото за генезис. Вероятно в бъдеще ще излязат и други обстоятелства по отношение на фамилната динамичност, само че на този стадий има единствено един неоспорим факт - и това е ликвидиране, което евентуално ще се потвърди, че е в условия на домашно принуждение по смисъла на измененията в Наказателен кодекс от 2019 година.
Вероятно Пейо Пеев е имал потребност от повече поддръжка от обкръжението си, с цел да предприеме по съществени ограничения по отношение на това, на което е бил положен.
Свидетели сме, в това число и сега, на много спорове за наставнически права, които ескалират в обществени кавги, в фамилни войни или в даже в сходни нещастия. Какво ги предизвика и какво е решението?
Така наречените „ наставнически спорове “ не са еднородно събитие. За това е огромна предизвикването да може експертите, които се срещат с тях, рано да могат да диференцират другите видове случаи. Много пъти се случва да не се разпознава домашно принуждение и да се назовава „ наставнически спор “ даже от обществени служащи от отделите “ Закрила на детето “. В други случаи родителския спор е толкоз подценен, че става забележим за системата за протекция на детето чак когато прерасне в домашно принуждение при разграничени родители. Така че има голям брой и разнородни случаи, които за облекчение се поставят под „ общ знаменател “.
Случаите на наставнически спор всекидневно са сред родители, които са равнопоставени (за разлика от домашното насилие), и двамата родители имат дарба да се грижат за детето, само че употребяват детето да възмездие, отплата и справяне с разочарованието. Всъщност потребностите на детето, неговите усеща и прекарвания са оставени на назад във времето за сметка на потребностите на родителите. Родителските спорове произтичат от природата и потенциала на самите родители, само че има доста фактори, които водят до утежняването им.
Навсякъде по света бавната правосъдна система е изведена като водещ фактор за затруднение на родителските спорове и разногласия.
Така е и у нас и мога да дам образец – дело за бракоразвод и наставнически права, заведено в Софийски областен съд през юли 2022 година, има следващо съвещание на 1 февруари 2024 година В средата на разногласието е момче на 15 години, което към този момент развива соматични признаци вследствие на спора и настройването му от страна на единия родител против другия. Има експертиза за ситуацията и положението на детето. Детето явно страда и се утежнява, само че за системата за протекция това не е случай на дете в риск. Родителят, които ангажира детето със своята позиция, съгласно правосъдно -психиатрична и психична експертиза, даже не е изпратен на обществена услуга. Краят на този спор даже не се вижда, защото следва решение на една инстанция, а по-късно и втора евентуално.
Вижда се, че и отделите „ Закрила на детето “ имат значима роля в оправянето с тези случаи, само че известните техни проблеми – липса на фрагменти, ниско възнаграждение, неявяване на условия на работа и претрупване със случаи ги прави неспособни да обзет толкоз доста сходни случаи.
Нужни са големи вложения в фрагменти в обособените системи, с цел да има ефикасна и бърза работа по случаите на наставнически спор. Времето в тези случаи работи против интереса на детето.
Потърсихме я по отношение на трагичния случай с убийството на Пейо Пеев, за което е упрекната неговата тъща в съучастничество със брачната половинка му.
***
Покрай трагичния случай с убийството на Пейо Пеев зачестиха изказванията, че в случай че жертвата е била жена, е щяла да бъде избавена. Какво мислите по този въпрос?
Намирам, че въобще жертвите на домашно принуждение не престават да бъдат незадоволително предпазени.
Няма никакво значение какъв е полът.
Всеки ден се сблъскваме с незащитени жертви от страна на съда и полицията, макар измененията в законодателството и подзаконовите нормативни актове. Съдилища не престават да не постановяват ограничения за отбрана с не приближаване с ограничаващите заповеди, полицейски чиновници не престават да не задържат нападателни домашни насилници и извършители на ограничаващи заповеди, обществени служащи не престават да не разпознават домашно принуждение над деца.
Всичко това се случва, тъй като персоналните настройките на всеки един експерт оказват голямо въздействие на професионалното държание. Ако персонално си търпелив към домашното принуждение, несвоевременно и умерено пренебрегваш законовите правила и длъжностната си характерност и просто не действаш, а оставяш жертвите сами да се оправят. Така жертвите се усещат сами и изоставени, мислят си, че е въпрос на законодателство, а то не е. Става дума за експерти, които е нужно непрекъснато и непрестанно да бъдат обучавани, до степен да премислят личния си толеранс към домашното принуждение и просто да си свършат работата.
Какво значение има полът при сходни случаи? Верни ли са стандартите за мъжът като принудител и дамата като жертва?
Полът има значение за това, че на мъжете им се многократно по-трудно да признаят, че са жертви на домашно принуждение и да потърсят помощ. Нашето общество си е старомодно и чака от мъжете да са мощни, постоянни, непоклатими и справящи се.
Очаква се от тях, като ги тормозят дамите им, да съумеят да ги накарат да спрат да ги тормозят, даже това да значи да им „ обършат “ два шамара.
Ако един мъж е унизен и каже на различен мъж, че не може да се оправи с нападателната си жена, той ще рискува да бъде подигран скрито или очевидно и няма да получи действителна поддръжка. Такъв мъж на парещ телефон ли да се обади, или на консултация да отиде, паралелно с дамите жертви? Това е страшна стигма. Затова мъжете, жертви на домашно принуждение, мълчат, търпят, с цел да не си изгубят живота с децата, и бягат, както могат – работа, алкохол, изневери или просто си потеглят
Ролите принудител и жертва съгласно Закона за отбрана от домашно принуждение не са разпределени по пол. Нашите мозъци със стандартите и настройките ги разпределят по този начин, само че това не са общовалидни функции. Всеки може да е в роля на принудител и на жертва.
За домашно принуждение ли става въпрос в тази ситуация и какво е можело да бъде направено, с цел да се предотврати тази покруса?
Няма задоволително информация за предисторията на живота на семейство Пееви. Адвокатът на Пейо Пеев, госпожа Миглена Балджиева, при участието си в Нова Телевизия показа обстоятелства, които дават информация, че той е бил обект на разнообразни форми на домашно принуждение. В същото време не стана ясно той да е търсил отбрана за домашно принуждение по ЗЗДН, само че беше конкретизирано, че тя го съставлява единствено в делото за генезис. Вероятно в бъдеще ще излязат и други обстоятелства по отношение на фамилната динамичност, само че на този стадий има единствено един неоспорим факт - и това е ликвидиране, което евентуално ще се потвърди, че е в условия на домашно принуждение по смисъла на измененията в Наказателен кодекс от 2019 година.
Вероятно Пейо Пеев е имал потребност от повече поддръжка от обкръжението си, с цел да предприеме по съществени ограничения по отношение на това, на което е бил положен.
Свидетели сме, в това число и сега, на много спорове за наставнически права, които ескалират в обществени кавги, в фамилни войни или в даже в сходни нещастия. Какво ги предизвика и какво е решението?
Така наречените „ наставнически спорове “ не са еднородно събитие. За това е огромна предизвикването да може експертите, които се срещат с тях, рано да могат да диференцират другите видове случаи. Много пъти се случва да не се разпознава домашно принуждение и да се назовава „ наставнически спор “ даже от обществени служащи от отделите “ Закрила на детето “. В други случаи родителския спор е толкоз подценен, че става забележим за системата за протекция на детето чак когато прерасне в домашно принуждение при разграничени родители. Така че има голям брой и разнородни случаи, които за облекчение се поставят под „ общ знаменател “.
Случаите на наставнически спор всекидневно са сред родители, които са равнопоставени (за разлика от домашното насилие), и двамата родители имат дарба да се грижат за детето, само че употребяват детето да възмездие, отплата и справяне с разочарованието. Всъщност потребностите на детето, неговите усеща и прекарвания са оставени на назад във времето за сметка на потребностите на родителите. Родителските спорове произтичат от природата и потенциала на самите родители, само че има доста фактори, които водят до утежняването им.
Навсякъде по света бавната правосъдна система е изведена като водещ фактор за затруднение на родителските спорове и разногласия.
Така е и у нас и мога да дам образец – дело за бракоразвод и наставнически права, заведено в Софийски областен съд през юли 2022 година, има следващо съвещание на 1 февруари 2024 година В средата на разногласието е момче на 15 години, което към този момент развива соматични признаци вследствие на спора и настройването му от страна на единия родител против другия. Има експертиза за ситуацията и положението на детето. Детето явно страда и се утежнява, само че за системата за протекция това не е случай на дете в риск. Родителят, които ангажира детето със своята позиция, съгласно правосъдно -психиатрична и психична експертиза, даже не е изпратен на обществена услуга. Краят на този спор даже не се вижда, защото следва решение на една инстанция, а по-късно и втора евентуално.
Вижда се, че и отделите „ Закрила на детето “ имат значима роля в оправянето с тези случаи, само че известните техни проблеми – липса на фрагменти, ниско възнаграждение, неявяване на условия на работа и претрупване със случаи ги прави неспособни да обзет толкоз доста сходни случаи.
Нужни са големи вложения в фрагменти в обособените системи, с цел да има ефикасна и бърза работа по случаите на наставнически спор. Времето в тези случаи работи против интереса на детето.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ