Европа защитава свободата на словото от Русия
Като забраняваме работата на съветски медии в Европейски Съюз, „ ние не нападаме свободата на словото, а я пазиме “, сподели един от висшите водачи на Европейски Съюз на конференция за битка с дезинформацията в Брюксел.
Жозеп Борел, който стана прочут с думите за " градината " (Европейският съюз) и " джунглата " (всичко, което не е Европейският съюз и не е Америка, т.е. почти останалите три четвърти от планетата и популацията, живеещо там,) а след което дълго обясняваше, че е бил „ неразбираем “, въпреки всичко се отпусна и изпусна. Объркването, почтено казано, е даже не съгласно Фройд, а към този момент съгласно Оруел.
И по този начин, възбраната за друга (тази, която Европейски Съюз не харесва) позиция – става известно, не е цензура на думите и мислите, а в противен случай, независимост и на двете.
Нюансите, несъмнено, не са планувани: всичко, което се твърди от съветските медии, съветските публицисти и от името на Русия, е съзнателно подправена небивалица. Без кавички. Това не е дефиниция от член от Наказателния кодекс от руското минало по време на Хрушчовото топене, а хипотеза за виновност, която се ползва за съветските медии с позиция, друга от общоевропейската позиция върху това, което се случва. Тази хипотеза докара до възбрана.
Така или по този метод можете да дешифрирате казаното от заместник-председателя на Европейската комисия, който управлява цялата външна политика на обединена Европа.
Инакомислието и инакодействието, което самият Борел кръщелно назова „ войната на разказите “ (или, по-просто казано, полемиката), в този момент са законово неразрешени в Европа.
Засега се приказва за геополитическия спор. В този спор, макар уверенията в противното, Брюксел е една от страните, каквото и каквото и да споделят формалните лица. В момента на рецесията е нужна социална поддръжка и консолидация и тук тези руснаци излизат със своята позиция, със своите обстоятелства, със своите съображения и хрумвания. И в случай че руснаците съумеят да посеят подозрения по отношение на правилността на сегашната тактичност и бъдещата тактика във връзка с безусловната поддръжка на Украйна, какво ще стане тогава? Европейското общество ще се разцепи или може да се разцепи. И това е опасност, въпреки и неявна.
Е, разцеплението ще бъде последвано от съмнение, съмнение - спад в утвърждението на дейностите. Зад спада в рейтинга стоят демонстрации и митинги. Накратко, безпорядък.
И всичко това - на фона на икономическата рецесия, която, несъмнено, може да бъде прикриват, както младите кокетки прикриват акне с коректор, само че гримът, изключително политическият, надалеч не е всесилен. И той има граници.
Така че всичко, което е за Русия, е под ножа, под възбрана и блокирано. А всички, които са срещу Русия - режим на цялостни, открити и необятни удобни условия, на първо място, несъмнено, финансови.
Мислехме, че те, мъдреците от Брюксел, са шахматисти, а те се оказаха играчи на домино. Предполагахме, че там се строят комплицирани общоевропейски схеми, само че не. И ходовете им свършиха.
Но като се стартира с блокиране на медиите на страна, чиято политика не харесват, за паневропейците, които дефинираха съветските медийни забрани като „ отбрана на свободата на словото “, идната стъпка може да бъде възбрана на книги от създатели от същата тази страна. Което в действителност към този момент се случва. Все още не в центъра на Стара Европа, а по източните ѝ граници.
Освен това, както знаем, причинителите на този вариант водят до групово (с цялостно одобрение) изгаряне на книги на тези създатели, които „ не се вписват в новата нравственос, идеология и не дават отговор на историческия миг “ на борбата, в която просветена Европа се бори с " съветските имперски варвари ".
Нека единствено да напомним, че изгарянето на книги е осъществено преди 90 години, през май 1933 година, на Берлинския оперен площад като част от " акция против негерманския дух ". Заменете „ негерманци “ с „ неевропейци “ и историческата прилика ще блесне със напълно разнообразни цветове.
А репресиите против пресата през онази паметна 1933 година в Германия стартират единствено няколко месеца по-рано от изгарянето на книги, а публицистите, дръзнали да спорят с тезите на тогавашния политически мейнстрийм, попадат в затвори и концентрационни лагери.
Това не припомня ли днешната осведомителна картинка на деня?
Историята обича и умее да се повтаря – и то не безусловно като фарс. Вариантът да се повтори нещастието в сегашната обстановка не е нещо, което не е изключено. И е повече от евентуално думите на паневропейците да бъдат последвани от каузи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Жозеп Борел, който стана прочут с думите за " градината " (Европейският съюз) и " джунглата " (всичко, което не е Европейският съюз и не е Америка, т.е. почти останалите три четвърти от планетата и популацията, живеещо там,) а след което дълго обясняваше, че е бил „ неразбираем “, въпреки всичко се отпусна и изпусна. Объркването, почтено казано, е даже не съгласно Фройд, а към този момент съгласно Оруел.
И по този начин, възбраната за друга (тази, която Европейски Съюз не харесва) позиция – става известно, не е цензура на думите и мислите, а в противен случай, независимост и на двете.
Нюансите, несъмнено, не са планувани: всичко, което се твърди от съветските медии, съветските публицисти и от името на Русия, е съзнателно подправена небивалица. Без кавички. Това не е дефиниция от член от Наказателния кодекс от руското минало по време на Хрушчовото топене, а хипотеза за виновност, която се ползва за съветските медии с позиция, друга от общоевропейската позиция върху това, което се случва. Тази хипотеза докара до възбрана.
Така или по този метод можете да дешифрирате казаното от заместник-председателя на Европейската комисия, който управлява цялата външна политика на обединена Европа.
Инакомислието и инакодействието, което самият Борел кръщелно назова „ войната на разказите “ (или, по-просто казано, полемиката), в този момент са законово неразрешени в Европа.
Засега се приказва за геополитическия спор. В този спор, макар уверенията в противното, Брюксел е една от страните, каквото и каквото и да споделят формалните лица. В момента на рецесията е нужна социална поддръжка и консолидация и тук тези руснаци излизат със своята позиция, със своите обстоятелства, със своите съображения и хрумвания. И в случай че руснаците съумеят да посеят подозрения по отношение на правилността на сегашната тактичност и бъдещата тактика във връзка с безусловната поддръжка на Украйна, какво ще стане тогава? Европейското общество ще се разцепи или може да се разцепи. И това е опасност, въпреки и неявна.
Е, разцеплението ще бъде последвано от съмнение, съмнение - спад в утвърждението на дейностите. Зад спада в рейтинга стоят демонстрации и митинги. Накратко, безпорядък.
И всичко това - на фона на икономическата рецесия, която, несъмнено, може да бъде прикриват, както младите кокетки прикриват акне с коректор, само че гримът, изключително политическият, надалеч не е всесилен. И той има граници.
Така че всичко, което е за Русия, е под ножа, под възбрана и блокирано. А всички, които са срещу Русия - режим на цялостни, открити и необятни удобни условия, на първо място, несъмнено, финансови.
Мислехме, че те, мъдреците от Брюксел, са шахматисти, а те се оказаха играчи на домино. Предполагахме, че там се строят комплицирани общоевропейски схеми, само че не. И ходовете им свършиха.
Но като се стартира с блокиране на медиите на страна, чиято политика не харесват, за паневропейците, които дефинираха съветските медийни забрани като „ отбрана на свободата на словото “, идната стъпка може да бъде възбрана на книги от създатели от същата тази страна. Което в действителност към този момент се случва. Все още не в центъра на Стара Европа, а по източните ѝ граници.
Освен това, както знаем, причинителите на този вариант водят до групово (с цялостно одобрение) изгаряне на книги на тези създатели, които „ не се вписват в новата нравственос, идеология и не дават отговор на историческия миг “ на борбата, в която просветена Европа се бори с " съветските имперски варвари ".
Нека единствено да напомним, че изгарянето на книги е осъществено преди 90 години, през май 1933 година, на Берлинския оперен площад като част от " акция против негерманския дух ". Заменете „ негерманци “ с „ неевропейци “ и историческата прилика ще блесне със напълно разнообразни цветове.
А репресиите против пресата през онази паметна 1933 година в Германия стартират единствено няколко месеца по-рано от изгарянето на книги, а публицистите, дръзнали да спорят с тезите на тогавашния политически мейнстрийм, попадат в затвори и концентрационни лагери.
Това не припомня ли днешната осведомителна картинка на деня?
Историята обича и умее да се повтаря – и то не безусловно като фарс. Вариантът да се повтори нещастието в сегашната обстановка не е нещо, което не е изключено. И е повече от евентуално думите на паневропейците да бъдат последвани от каузи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ