Любимите ни ТВ сериали с наситени цветове и по-богат звук
Като всеки същински почитател на сериалите, не спирам да виждам, до момента в който не изгледам най-малко един сезон едновременно. А в случай че е през уикенда, незабелязано изкарвам до нощите, взряна в дребния 13-инчов екран на вярното ми компютърче. Пробвала съм и да слугувам на новите епизоди един път седмично, само че не е за мен. Ако е сериал, дано да съм натрупала най-малко един сезон за гледане. В момента съм на вълна Peaky Blinders и " Историята на прислужницата ", като напълно скоро ще би трябвало да намеря други любимци. Ето за какво нямам самообладание всички да си легнат най-сетне и аз да се усамотя в хола на мрачно и на мира. И да се трансферира в света на мърлявия Бирмингам на 20-те или в дистопичното близко бъдеще, в което теократично общество третира дамите само като инкубатори за бебета.
Ще попитате за какво се мъча на това малко екранче и не се ли убива удоволствието от гледането. Да ви кажа, до неотдавна изобщо не си давах сметка за това. Пробвала съм да виждам сериали и на тв приемника, само че той е със междинна величина, като надписите са в действителност дребни, което превръща гледането в изтезание. А в случай че " Историята на прислужницата " може и без надписи, то акцентът на Томи Шелби е предизвикателство даже и за лингвистите. Така или другояче, тв приемникът си седи добродушно изключен и аз си виждам сериалите през една-две вечери на компютъра, до момента в който не ме помолиха да тествам един тв приемник. Малко бях скептична, аз не съм " най-технологичният човек " на планетата, само че се съгласих да видя това знамение със комплицирано име 4K UHD OLED Android TV 55OLED854 .
Оказа се, че единствено името му е комплицирано. Телевизорът е с доста моден и непоказен дизайн, а спомагателният Ambilight (да си призная, такова нещо не бях виждала досега) придава един прелестен светещ ореол към екрана и прибавя още повече страст към гледането. Разбира се, защото не се доверих на себе си за включването, трябваше първо да го тества мъжката част от фамилията, като заложиха на личните си ползи – мъжът ми си пусна филм, а синът ми небрежно смъкна игра от Гугъл Play. Успях да хвърля и едно око на обичаното си кулинарно предаване, преди дъщерите ми да се залепят пред екрана, с цел да гледат обичаните си филмчета в YouTube. Направи ми усещане, че с този тв приемник не се постановяваше да губим време в изписването на заглавия в търсачката, тъй като на гърба с отдалеченото има и клавиатура. Представяте ли си?
Макар и да имах лимитирана опция да погледам малко (предвид огромната конкуренция у дома), бях сюрпризирана от качеството на картината. Цветовете бяха ярки и живи, само че без да са изкуствено пресилени. Контрастът беше в пъти по-ясен, спрямо този на екрана на компютъра ми, като съгласно мъжа ми това е заради видеопроцесора PS Pro Perfect Picture. Нямах самообладание да стане вечер и всички да легнат, с цел да мога най-сетне да употребявам тв приемника по предопределение – да виждам обичаните си сериали.
Дойде и моето време, а Томи Шелби и компания изглеждаха внушително на този екран. Можете да си визиите какъв брой злокобен наподобява Бирмингам, когато цветовете са толкоз контрастни – синьото е още по-синьо, черното – още по-черно. А звуците от стрелбите отекваха в ушите ми дълго по-късно. Богатият тон се усещаше още повече при саундтрака на сериала, който включва имена като Ник Кейв и Пи Джей Харви. Една детонация от цветове и звуци, която трансформира гледането на обичания ми сериал в прекарване.
А когато идната вечер пристигна време за бунтовничката Джун и нейната кървавочервена униформа, си дадох сметка за какво хората в действителност държат на тв приемника си. Изведнъж започнаха да ми вършат усещане дребните елементи – потропващи нервно пръсти, отекване на обувки по коридорите, превъзбудено говорене, което минава в шептене. Защото този тв приемник на Philips е основан за почитатели на киното.
С поддръжката на Philips
Ще попитате за какво се мъча на това малко екранче и не се ли убива удоволствието от гледането. Да ви кажа, до неотдавна изобщо не си давах сметка за това. Пробвала съм да виждам сериали и на тв приемника, само че той е със междинна величина, като надписите са в действителност дребни, което превръща гледането в изтезание. А в случай че " Историята на прислужницата " може и без надписи, то акцентът на Томи Шелби е предизвикателство даже и за лингвистите. Така или другояче, тв приемникът си седи добродушно изключен и аз си виждам сериалите през една-две вечери на компютъра, до момента в който не ме помолиха да тествам един тв приемник. Малко бях скептична, аз не съм " най-технологичният човек " на планетата, само че се съгласих да видя това знамение със комплицирано име 4K UHD OLED Android TV 55OLED854 .
Оказа се, че единствено името му е комплицирано. Телевизорът е с доста моден и непоказен дизайн, а спомагателният Ambilight (да си призная, такова нещо не бях виждала досега) придава един прелестен светещ ореол към екрана и прибавя още повече страст към гледането. Разбира се, защото не се доверих на себе си за включването, трябваше първо да го тества мъжката част от фамилията, като заложиха на личните си ползи – мъжът ми си пусна филм, а синът ми небрежно смъкна игра от Гугъл Play. Успях да хвърля и едно око на обичаното си кулинарно предаване, преди дъщерите ми да се залепят пред екрана, с цел да гледат обичаните си филмчета в YouTube. Направи ми усещане, че с този тв приемник не се постановяваше да губим време в изписването на заглавия в търсачката, тъй като на гърба с отдалеченото има и клавиатура. Представяте ли си?
Макар и да имах лимитирана опция да погледам малко (предвид огромната конкуренция у дома), бях сюрпризирана от качеството на картината. Цветовете бяха ярки и живи, само че без да са изкуствено пресилени. Контрастът беше в пъти по-ясен, спрямо този на екрана на компютъра ми, като съгласно мъжа ми това е заради видеопроцесора PS Pro Perfect Picture. Нямах самообладание да стане вечер и всички да легнат, с цел да мога най-сетне да употребявам тв приемника по предопределение – да виждам обичаните си сериали.
Дойде и моето време, а Томи Шелби и компания изглеждаха внушително на този екран. Можете да си визиите какъв брой злокобен наподобява Бирмингам, когато цветовете са толкоз контрастни – синьото е още по-синьо, черното – още по-черно. А звуците от стрелбите отекваха в ушите ми дълго по-късно. Богатият тон се усещаше още повече при саундтрака на сериала, който включва имена като Ник Кейв и Пи Джей Харви. Една детонация от цветове и звуци, която трансформира гледането на обичания ми сериал в прекарване.
А когато идната вечер пристигна време за бунтовничката Джун и нейната кървавочервена униформа, си дадох сметка за какво хората в действителност държат на тв приемника си. Изведнъж започнаха да ми вършат усещане дребните елементи – потропващи нервно пръсти, отекване на обувки по коридорите, превъзбудено говорене, което минава в шептене. Защото този тв приемник на Philips е основан за почитатели на киното.
С поддръжката на Philips
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ