Големи различия в достъпа до здравеопазване на регионално ниво отчита проучване
Като цяло достъпът до опазване на здравето у нас е добър, само че на районно равнище се следят доста огромни разлики. Това уточни пред БНР икономистът Петя Георгиева.
Тя разяснява изследването на Института за пазарна стопанска система за качеството на опазване на здравето у нас, което.
Има области с доста елементарен, съвсем безпроблемен достъп, както и други, в които достъпът до здравни услуги е доста стеснен. Достъпът зависи главно от ресурсите, от това с какво разполага здравната система в съответната област – брой лекари, кревати, лечебни заведения, както и други знаци, стана ясно от думите й.
„ Що се отнася до районния обзор, това, което ние сме създали, е да прегледаме какви разноски прави здравната каса за другите типове услуги в другите области, претеглено през популацията “, изясни Георгиева. Очаквано, анализът е посочил, че по-големите области са с по-добре развита здравна мрежа; тези, в които има медицински университет, са с много по-добър достъп до здравни услуги, изключително за болнична помощ, като областите в съседство с тях също имат положителни индикатори във връзка с достъпа. Най-затруднено е ситуацията в пограничните области, тези, които са с намаляващо и застаряващо население. „ Там казусът е, че има доста малцина общопрактикуващи лекари, експертите също са едва показани, лечебните заведения са малко “, разяснява икономистката и даде няколко образеца.
Пловдив по отношение на популацията във връзка с болничната помощ се оказва региона с най-голям разход спрямо други области, осведоми тя. Пловдив разполага с 32 лечебни заведения и е втората област след София с брой лечебни заведения за болнична помощ, има доста кревати, приема и заболели от други области в лечебните си заведения.
Съседните на Пловдив области също са добре показани. Такъв образец е Пазарджик, в която има 12 лечебни заведения, а в допълнение жителите на региона имат опция да пътуват също до Пловдив и до София заради удобства достъп и късите дистанции.
Видин пък е региона единствено с две лечебни заведения, популацията от там пътува постоянно до други области, главно до София за болнично лекуване.
Смолян е региона с най-застаряващо население. По отношение на лечебните заведения е към междинното като разноски. Що се отнася до достъпа до персонални лекари и експерти – там той е много стеснен. Има по-малко на брой лекари, експертите са по-малко и на един доктор се падат повече хора, регистрира Петя Георгиева. Тя уточни също и обяснението на тези обстоятелства: региона е географски по-трудно налична и ситуацията й е неподходящо по отношение на останалите.
От думите на икономистката стана ясно още, че по принцип пациентите в България не изпитват съществени усложнения за достъп до медицински услуги. Основните усложнения са свързани с превоза и финансите.
„ Що се отнася до другите индикатори за успеваемост на системата, да вземем за пример до каква степен пациентите страдат от избран тип болести, какъв брой е тяхната дълготрайност на живота в положително здраве, можем да създадем извода, че системата ни не се разграничава доста от европейските “, разяснява Георгиева, само че добави, че има другия в крайните резултати – главно индикаторите за смъртност. „ България е на последно място по обща смъртност, което демонстрира, че системата не работи добре за пациента и би трябвало да се създадат корекции в това по какъв начин се дават здравните услуги. Друго, което се следи, е сериозният превес на болничната помощ – на процедура в България профилактика съвсем липсва, съвсем целият запас е ориентиран към лекуване в лечебни заведения – това ни отличава мощно от другите европейски страни “, сподели още икономистката и напомни, че у нас делът на разноските за дълготрайни грижи е съвсем незабележим.
Проблем у нас има и във връзка с доплащанията, като делът на доплащане от джоба на пациента у нас е най-високият в Европейски Съюз. „ Това доста тежи на джоба на пациента и го слага в неподходяща обстановка хем да си заплаща осигуровките, хем когато му се наложи, да доплаща огромни суми. Пазарът на в допълнение обезпечаване в България е извънредно стеснен, само че даже да се застраховат хората, още веднъж се постанова да доплащат в аптеки и така нататък Това отличава България от другите страни в Европейски Съюз и би трябвало да бъде поправено в бъдеще “, заключи Петя Георгиева.
Тя разяснява изследването на Института за пазарна стопанска система за качеството на опазване на здравето у нас, което.
Има области с доста елементарен, съвсем безпроблемен достъп, както и други, в които достъпът до здравни услуги е доста стеснен. Достъпът зависи главно от ресурсите, от това с какво разполага здравната система в съответната област – брой лекари, кревати, лечебни заведения, както и други знаци, стана ясно от думите й.
„ Що се отнася до районния обзор, това, което ние сме създали, е да прегледаме какви разноски прави здравната каса за другите типове услуги в другите области, претеглено през популацията “, изясни Георгиева. Очаквано, анализът е посочил, че по-големите области са с по-добре развита здравна мрежа; тези, в които има медицински университет, са с много по-добър достъп до здравни услуги, изключително за болнична помощ, като областите в съседство с тях също имат положителни индикатори във връзка с достъпа. Най-затруднено е ситуацията в пограничните области, тези, които са с намаляващо и застаряващо население. „ Там казусът е, че има доста малцина общопрактикуващи лекари, експертите също са едва показани, лечебните заведения са малко “, разяснява икономистката и даде няколко образеца.
Пловдив по отношение на популацията във връзка с болничната помощ се оказва региона с най-голям разход спрямо други области, осведоми тя. Пловдив разполага с 32 лечебни заведения и е втората област след София с брой лечебни заведения за болнична помощ, има доста кревати, приема и заболели от други области в лечебните си заведения.
Съседните на Пловдив области също са добре показани. Такъв образец е Пазарджик, в която има 12 лечебни заведения, а в допълнение жителите на региона имат опция да пътуват също до Пловдив и до София заради удобства достъп и късите дистанции.
Видин пък е региона единствено с две лечебни заведения, популацията от там пътува постоянно до други области, главно до София за болнично лекуване.
Смолян е региона с най-застаряващо население. По отношение на лечебните заведения е към междинното като разноски. Що се отнася до достъпа до персонални лекари и експерти – там той е много стеснен. Има по-малко на брой лекари, експертите са по-малко и на един доктор се падат повече хора, регистрира Петя Георгиева. Тя уточни също и обяснението на тези обстоятелства: региона е географски по-трудно налична и ситуацията й е неподходящо по отношение на останалите.
От думите на икономистката стана ясно още, че по принцип пациентите в България не изпитват съществени усложнения за достъп до медицински услуги. Основните усложнения са свързани с превоза и финансите.
„ Що се отнася до другите индикатори за успеваемост на системата, да вземем за пример до каква степен пациентите страдат от избран тип болести, какъв брой е тяхната дълготрайност на живота в положително здраве, можем да създадем извода, че системата ни не се разграничава доста от европейските “, разяснява Георгиева, само че добави, че има другия в крайните резултати – главно индикаторите за смъртност. „ България е на последно място по обща смъртност, което демонстрира, че системата не работи добре за пациента и би трябвало да се създадат корекции в това по какъв начин се дават здравните услуги. Друго, което се следи, е сериозният превес на болничната помощ – на процедура в България профилактика съвсем липсва, съвсем целият запас е ориентиран към лекуване в лечебни заведения – това ни отличава мощно от другите европейски страни “, сподели още икономистката и напомни, че у нас делът на разноските за дълготрайни грижи е съвсем незабележим.
Проблем у нас има и във връзка с доплащанията, като делът на доплащане от джоба на пациента у нас е най-високият в Европейски Съюз. „ Това доста тежи на джоба на пациента и го слага в неподходяща обстановка хем да си заплаща осигуровките, хем когато му се наложи, да доплаща огромни суми. Пазарът на в допълнение обезпечаване в България е извънредно стеснен, само че даже да се застраховат хората, още веднъж се постанова да доплащат в аптеки и така нататък Това отличава България от другите страни в Европейски Съюз и би трябвало да бъде поправено в бъдеще “, заключи Петя Георгиева.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ