Като сте рекли - лъжа, измама и гигантска манипулация е

Като сте рекли - неистина, машинация и гигантска операция е всичко! Откъде-накъде? Най-честно си го споделям: при нас в никакъв случай никакви операции не е имало. Всичко е намерено - както се споделя - право в очите. Спецификата при нас е друга. Например идват рано заран у дома и светят с фенерче в очите ми.

- Ти - питат - от кои си?

- Амиии… от нашите - крещя.

- Това партия ли е? - питат ме.

- Хич не знам! - давам отговор им. - Нямам документ за това.

- А по какъв начин знаеш от кои си тогава? - питат те.

- Ами, чувам ги какво си приказват - омотавам се аз. - Ту едните настояват, че съм от тях, ту другите викат, че постоянно съм бил в техните редици и с това били доста горди…

Още е мрачно на открито, заеквам в леглото си, а фенерчето свети в очите ми. Нали ви споделих - никакви операции. Всичко е ясно и добре осветено.

- Ти - питат ме - за какво не ни обичаш? Имаме сведения, че не гледаш по малкия екран триумфите на държавното управление, не пускаш радиото, когато се приказва за ежедневната работа на Народното събрание, не четеш за достиженията ни във вестници.

Истина е, всичко е истина. Знаех си, че знаят! Става ми още по-студено, само че намирам сили да се защитя:

- Така е. Ама аз нямам тв приемник! В нашето село в никакъв случай не е имало ток, електричество нямаме. И път нямаме, та по тази причина не получаваме поща и вестници. Не знам по какъв начин дойдохте до тука, напряко...

- И какво ще се получи - питат ме, - в случай че всичките жители на страната се държат като тебе! Ако по този начин, с лека ръка, всички се откажат да наблюдават достиженията на новата власт - какво ще стане, знаеш ли?

- Не знам! - признавам аз незабавно, а сърцето ми се покрива със пласт лед.

Фенерчето настойчиво свети в очите ми.

- Става по този начин - споделя гласът зад фенерчето, - че общественият мир се дестабилизира, стартират стачки, настава безпорядък, производството умира, а потреблението секва. Народът губи религия в същинското и се хваща за кривото, грозното и неправилното. И след това си скубе косите за постъпката, но е късно.

Прекръствам се за всеки случай. Фенерчето все по този начин непреклонно свети.

- Спират - продължава гласът - помощите извън, подлагат ни крайник на интернационалните конгреси. Даже с гума ни изтриват от географските карти, с цел да не се разсейват, като ни гледат. Европа ще я гледаме през крив макарон, но доста крив! Но излаз има!

- Слава Богу! - поемам си мирис аз.

- Изходът е да застанеш един до друг с нас!

- Че то било елементарно! - крещя им и съвсем ги обиквам.

- Подпиши тука - дават ми те един формуляр.

Подписвам. Студено ми е, но гък не мога да река.

- Значи - рече един от гласовете - път ще създадем до вас, електричество ще има, а ти ще гледаш, слушаш и четеш за нашите триумфи, ясно ли!

- Тъй правилно!

- Мирно! - командват ми те.

Изпъвам ръце по шевовете и стоя спокойно.

- Браво, гражданино! - споделя ми бащински оня глас. - Това е най-правилният избор, който в миналото си правил. Родината разчита на тебе. Нашата партия - също!

Козирувам изкривено и се строполявам на леглото. Нали ви споделих - спецификата при нас е напълно друга! За операции и дума не може да става.