Като се запознавам с много хора, някои стават по-внимателни с

„ Като се срещам с доста хора, някои стават по-внимателни с мен, по-човечни с мен – другарски настроени към мен, това е думата. Може би тъй като ги посрещам с усмивка, със „ Здравей, по какъв начин си, какво правиш, не се притеснявай от мен “, споделя Рони, който работи в Регионалната библиотека във Враца. Той е общ служащ, реалокира книги, полива цветята, когато се постанова, реди читателските картони.
Роналд Найденов – Рони, е на 29 години. Има синдром на Аспергер, по-лека форма на аутизъм, или така наречен високофункционален аутизъм.

Рони работи от дълго време в библиотеката, споделя неговият сътрудник Петър Пенев.

„ Когато постъпих на работа тук, го заварих. Дори той ми е помагал – кое, къде, по какъв начин става – реденето на книги. Той е човек, който обича да услужва. Изключително прецизен – по него можеш да си свериш часовника. Винаги е безусловно прецизен. Ако нещо го помолиш да се свърши, в никакъв случай не не помни . Явно мозъкът му по този начин работи. Никога не е нехаен към нещо, което би трябвало да свърши. “

„ За мен Рони е извънредно лъчезарно момче, доста интелигентно, възпитано, доста добър сътрудник. Той е доста открит човек, доста откровен “, споделя Галя Христова.

За него не е сложна работата, мъчно му е да открие любовта на живота си, само че има вяра, че с Божията помощ ще я открие, „ тъй като който търси, намира “.

„ Имам ли обич на този свят, значи имам всичко на света “, добавя Рони, който знае, че „ животът е обич и любовта е живот “.

„ Аутизмът е психическо положение, което стеснява обществените, отзивчивите умения. Ние, аутистите, демонстрираме известни тикове. Ей по този начин, като съм седнал, си клатим телата като тик. Когато сме прекомерно прочувствени, жестикулираме с ръцете си като тик. Аутистите много-много не схващат от смешка, от изрази с преносно значение, от метафори “, наясно е той.

„ Невинаги те гледат в очите, като жест. Така са родени. Неволно го вършат може би. “



„ Прекалено е интелигентен, аз се удивлявам на това какъв брой бързо запаметява всичко, което му се каже. Той знае за всеки човек от библиотеката – от колектива ни, на коя дата е роден, кой месец, коя година, каква зодия е и трите му имена “, споделя Десислава Петрова. Тя открива в аутизма позитивни страни.

Имало е моменти, в които Рони е бил разтревожен, буйствал, бил нападателен, реагирал е остро. След това е привикнал, научил се е да поддържа връзка в работна среда. 

„ С всички хора е супер разговорлив, деликатен и доста културен. “

Десислава Петрова е уверена, че хората с проблеми като Рони би трябвало да се приспособяват към естествената среда. „ Трябва да се приспособяваме и ние към тези хора и да знаем, че никой не е застрахован от нещо такова . “

Историята на Рони е сполучливо регистриране на човек с проблеми , безапелационен е Петър Пенев.

„ Според мен за тези хора с някакъв тип аутизъм е доста значимо да са измежду хората. Той може, тук е потребен, знае какво се желае от него, спокоен е и се схваща с всички нас доста добре. “

Рони доста обича изкуството и природата. Повече обича да чете лирика, в сравнение с прозаичност. Петър Пенев счита, че той е намерил за себе си решение „ да се оправя в този свят, който за него не е нормален “ .

Хубаво е да сме измежду хората, да не сме по през целия ден сами у дома , удостоверява Рони.

„ Мога да сготвям – яйца да си пържа на очи, сандвичи да си върша, пуканки да върша. Научих се да върша дълги разходки. Горе-долу мога да рисувам. Да шетам мога, това е елементарно, единствено че ми е досадно чистенето. Слушам музика, виждам филми “ – по този начин наподобява всекидневието на 29-годишния Рони.

Рони приканва да бъдем деликатни и съпричастни с хората с увреждания. Както самият той се пробва да се сближи със света. 

Неговата история чуйте в звуковия файл.