В акционерното ни дружество единствените печеливши са мениджърите
Като учител по водачество и ръководство един от обичаните ми цитати в тази област е на Уинстън Чърчил, който споделя „ Колкото и красива да е тактиката, понякога би трябвало да поглеждаш и към резултатите " .
Да си представим България като едно акционерно сдружение, в което понякога акционерите (гласоподавателите) избират директорски съвет (парламент), а той - екип от мениджъри (Министерски съвет) отпред с общоприет шеф (министър-председател). В нашия случай генералният шеф Бойко Борисов е избиран от акционерите от 2009 година насам с едно малко спиране. На процедура към 10 от последните 11 години акционерното ни сдружение се ръководи от еднакъв общоприет шеф. Което е доста дълъг интервал от време - първокласниците от 2009-а (и новоизпечени акционери) в действителност в никакъв случай не са виждали различен шеф!
Акционерното сдружение е много устойчиво финансово. Освен с парите на акционерите, то разполага и с един великодушен спонсор в лицето на Европейския съюз, който всяка година дава къде милиард, къде два и повече евро! И откакто има двата съществени ресурса в обилие - 10 години време и 15 милиарда пари (само от ЕС), би следвало, с малко упоритост и управнически гений, сдружението да дава солидни дивиденти!
Като акционери във компанията би трябвало сами да се запитаме какви дивиденти ни е донесъл този мениджмънт? Но с цел да не бъда упрекнат от останалите акционери в прочувствени (и политически) пристрастия, дано използваме за метрики приети международни рейтинги и неоспорими числа и източници. Иначе казано, да последваме съвета на Чърчил и „ да погледнем към резултатите”.
През 2009 година доста ни тревожеше корупцията в сдружението – кой притежател обича да го крадат личните му мениджъри! Но в случай че тогава то беше на 71-во място в показателя за корупция на Трансперънси Интернешънъл, то през 2020 година е към този момент на 106-то място в света и на последно в Европейски Съюз – т.е., е доста по-зле.
Второ (ако не и първо), главната вяра на акционерите беше да покачат приходите си. Не стана! Десет години по-късно България остава страната с най-ниско заплатен труд - т.е. нулев резултат.
Дали пък свободата на медиите не се усъвършенства по този начин, че да знаем по-добре какво тъкмо вършат мениджърите ни? Не! От 68-мо място през 2009-а сдружението ни е паднало до 111-то място съгласно рейтинга на „ Репортери без граници”. С други думи, трагично по-надолу.
Може би въпреки всичко мениджърският екип се е посветил на здравето на акционерите? Не! Много от тях напущат сдружението – от 7,46 милиона държатели на акции са останали под 7 милиона. Така да се каже, впечатлени от „ талантливия” мениджмънт, половин милион гласоподаваха с краката си. Но и останалите в сдружението са съществено застрашени - по данни на Световната здравна организация България е страната с най-високата смъртност в света, т.е. по-надолу няма!
Добре, може би тактиката на сдружението е да размени сегашните акционери с задгранични? Не! Ако директните задгранични вложения през 2009 година бяха 7,5% от Брутният вътрешен продукт, в този момент те са стигнали до неугледните 1,9 %. Сериозна разлика, нали?
Да обърнем взор към грижите на мениджмънта за образованието на младите акционери. През 2019-а сдружението зае последното място в Европейския съюз по функционална просветеност измежду учениците съгласно резултатите от PISA. Корпоративният университет също сякаш куца. След 10 години грижи за висшето обучение в сдружението най-хубавият у нас - Софийският университет, е на 1001 място в международната ранглиста (195 страни има в света с Ванауту, Лесото и така нататък, по 5 университета да имаше всяка, отново щяхме да сме на 975 място).
А в действителност какъв брой елементарно е да се прави бизнес с и в сдружението? Ако през 2009 година съгласно Световната банка България беше на 47 място по индикатора „ лекост на правене на бизнес ", то през 2020-а сме 14 места по-надолу - 61-ви.
Тогава с какви резултати, запитвам като миноритарен акционер, може да се похвали мениджмънтът?! С какво може да регистрира тези 10 години и 30 милиарда лв. (само средствата, налети от ЕС)? Според мен отговорът е явен: с нищо с изключение на с наднормено персонално тегло!
В Япония биха си разпорили коремите пред офиса в символ на опрощение и смирение. В Америка или Западна Европа такива мениджъри щяха да бъдат неотложно уволнени от акционерите заради въпиеща, да не кажа незаконна, непросветеност и неявяване на каквито и да било индикатори на триумф. Но не и в нашето акционерно сдружение!
Аз едно не разбирам: къде гледат акционерите? И какво мислят…или по-скоро мислят ли изобщо?
Петър Зашев,
Асоцииран професор в Hanken&SSE Executive Education, Финландия
Да си представим България като едно акционерно сдружение, в което понякога акционерите (гласоподавателите) избират директорски съвет (парламент), а той - екип от мениджъри (Министерски съвет) отпред с общоприет шеф (министър-председател). В нашия случай генералният шеф Бойко Борисов е избиран от акционерите от 2009 година насам с едно малко спиране. На процедура към 10 от последните 11 години акционерното ни сдружение се ръководи от еднакъв общоприет шеф. Което е доста дълъг интервал от време - първокласниците от 2009-а (и новоизпечени акционери) в действителност в никакъв случай не са виждали различен шеф!
Акционерното сдружение е много устойчиво финансово. Освен с парите на акционерите, то разполага и с един великодушен спонсор в лицето на Европейския съюз, който всяка година дава къде милиард, къде два и повече евро! И откакто има двата съществени ресурса в обилие - 10 години време и 15 милиарда пари (само от ЕС), би следвало, с малко упоритост и управнически гений, сдружението да дава солидни дивиденти!
Като акционери във компанията би трябвало сами да се запитаме какви дивиденти ни е донесъл този мениджмънт? Но с цел да не бъда упрекнат от останалите акционери в прочувствени (и политически) пристрастия, дано използваме за метрики приети международни рейтинги и неоспорими числа и източници. Иначе казано, да последваме съвета на Чърчил и „ да погледнем към резултатите”.
През 2009 година доста ни тревожеше корупцията в сдружението – кой притежател обича да го крадат личните му мениджъри! Но в случай че тогава то беше на 71-во място в показателя за корупция на Трансперънси Интернешънъл, то през 2020 година е към този момент на 106-то място в света и на последно в Европейски Съюз – т.е., е доста по-зле.
Второ (ако не и първо), главната вяра на акционерите беше да покачат приходите си. Не стана! Десет години по-късно България остава страната с най-ниско заплатен труд - т.е. нулев резултат.
Дали пък свободата на медиите не се усъвършенства по този начин, че да знаем по-добре какво тъкмо вършат мениджърите ни? Не! От 68-мо място през 2009-а сдружението ни е паднало до 111-то място съгласно рейтинга на „ Репортери без граници”. С други думи, трагично по-надолу.
Може би въпреки всичко мениджърският екип се е посветил на здравето на акционерите? Не! Много от тях напущат сдружението – от 7,46 милиона държатели на акции са останали под 7 милиона. Така да се каже, впечатлени от „ талантливия” мениджмънт, половин милион гласоподаваха с краката си. Но и останалите в сдружението са съществено застрашени - по данни на Световната здравна организация България е страната с най-високата смъртност в света, т.е. по-надолу няма!
Добре, може би тактиката на сдружението е да размени сегашните акционери с задгранични? Не! Ако директните задгранични вложения през 2009 година бяха 7,5% от Брутният вътрешен продукт, в този момент те са стигнали до неугледните 1,9 %. Сериозна разлика, нали?
Да обърнем взор към грижите на мениджмънта за образованието на младите акционери. През 2019-а сдружението зае последното място в Европейския съюз по функционална просветеност измежду учениците съгласно резултатите от PISA. Корпоративният университет също сякаш куца. След 10 години грижи за висшето обучение в сдружението най-хубавият у нас - Софийският университет, е на 1001 място в международната ранглиста (195 страни има в света с Ванауту, Лесото и така нататък, по 5 университета да имаше всяка, отново щяхме да сме на 975 място).
А в действителност какъв брой елементарно е да се прави бизнес с и в сдружението? Ако през 2009 година съгласно Световната банка България беше на 47 място по индикатора „ лекост на правене на бизнес ", то през 2020-а сме 14 места по-надолу - 61-ви.
Тогава с какви резултати, запитвам като миноритарен акционер, може да се похвали мениджмънтът?! С какво може да регистрира тези 10 години и 30 милиарда лв. (само средствата, налети от ЕС)? Според мен отговорът е явен: с нищо с изключение на с наднормено персонално тегло!
В Япония биха си разпорили коремите пред офиса в символ на опрощение и смирение. В Америка или Западна Европа такива мениджъри щяха да бъдат неотложно уволнени от акционерите заради въпиеща, да не кажа незаконна, непросветеност и неявяване на каквито и да било индикатори на триумф. Но не и в нашето акционерно сдружение!
Аз едно не разбирам: къде гледат акционерите? И какво мислят…или по-скоро мислят ли изобщо?
Петър Зашев,
Асоцииран професор в Hanken&SSE Executive Education, Финландия
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ