Как КГБ заглуши дисидентите в Съветския съюз
Като съществена загадка разследваща организация на Съветския съюз по време на Студената война, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) закупи популярност със своя необятно публикуван световен шпионаж, само че и потушаването на политическото противоречие, описват от.
Защитата на родината от вътрешни врагове вълнува съветските водачи от епохи, създавайки поредност от репресивни секрети полицейски организации. По време на съветската имперска епоха "Охранка " работи за идентифициране и заличаване на враговете на царете. След комунистическата гражданска война от 1917 година Чека (ЧК) извършва същата роля за болшевиките.
През 1954 година се основава Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (Комитет за държавна сигурност).
Ето някои от методите, по които тайната полиция от руската ера изпълняваше отговорностите си по вътрешна сигурност, отговаряйки на настояванията на разнообразни водачи и изменящите се исторически условия.
1917: Октомврийската гражданска война
След като Октомврийската гражданска война от 1917 година слага болшевиките на власт, бушува революция, като комунистическата Червена войска се води от хлабава коалиция от контрареволюционери: монархисти, социалдемократи, непознати сили и други. За да оказват помощ за изкореняването на враговете и да защитят своя нежен нов режим, болшевиките образуват ЧК (Всеруската чрезвичайна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа). Когато Владимир Ленин , водач на болшевишката партия, е съществено ранен при опит за ликвидиране през 1918 година, организацията бързо подхваща стратегия за държавно принуждение, известна като „ червен гнет “.
Лидерът на ЧК Феликс Дзержински разгласи, че „ всеки, който се осмели да популяризира и най-малкия слух против руския режим, ще бъде неотложно задържан и изпратен в концентрационен лагер “. На процедура обаче безмилостните всеобщи разстрели и обесвания без съд стартират съвсем незабавно. Да бъдеш на неверното място в неверното време или просто да притежаваш огнестрелно оръжие беше задоволително, с цел да си спечелиш смъртна присъда. Оценяват общия брой на мъртви към 100 000.
30-те години на предишния век: Чистките на Сталинския режим
Червеният гнет и гражданската война завършват при започване на 20-те години на предишния век, само че след малко облекчение репресиите не престават и се утежняват. Когато Йосиф Сталин пое комунистическата партия след гибелта на Ленин, той се концентрира върху укрепването на контрола си както върху партията, по този начин и върху страната. Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД), който размени ЧК през 1922 година, изигра основна роля в поддръжката на драконовската просвета на диктатора.
Докато ЧК преследваше врагове на болшевишката партия, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се насочи към добре позиционирани членове на партията, които Сталин възприемаше като евентуални противници, в това число държавни чиновници и хора от армията и по-старата армия на руската партия като троцкистите. Тайната полиция изтезаваше своите жертви и изработваше подправени доказателства за добиване на „ самопризнания “.
След убийството през 1934 година на Сергей Киров , деец комунист и евентуален противник на Сталин, руският деспот употребява убийството – за което някои историци споделят, че самият той е наредил на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) да извърши – като опрощение за осъществяване на чистки, депортации и убийства, които станаха известни като „ Голямата чистка “. През 1937 и 1938 година, съгласно намиращ се в Москва откривател, към 40 000 сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са следили ареста на към 1,5 милиона руски жители и убийствата на съвсем половината от този брой. Неубитите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са наказани на насилствен труд в един от многото брутални работен лагери из Съюз на съветските социалистически републики.
Терорът от 30-те години на предишния век унищожава руската военна мощ, оставяйки я неподготвена да отблъсне нацистката инвазия през 1941 година По време на Втората международна война ролята на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) е да се бори освен с германците, само че и с всевъзможни признаци на проваляне измежду войските на Червената войска.
Доклад на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от 1941 година изброява повече от 650 000 задържани за дезертиране измежду чиновници на Червената войска.
1960-те до 1980-те: цензура и заточение
След войната и гибелта на Сталин през 1953 година Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – прекръстен през 1954 година на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – резервира огромна част от властта си над живота на руските жители. За първи път дисидентството стана допустимо през 60-те години на предишния век, след фамозната тирада на приемника на Сталин Никита Хрушчов от 1956 година, атакуваща култа към личността на диктатора и последвалите ексцесии. Но несъгласието въпреки всичко имаше последици.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се опита да заглуши писатели като Юлий Даниел и Андрей Синявски , като ги осъди на насилствен труд в работен лагери за „ злонамерена клюка “. Десетилетия откакто емблематичният „ Доктор Живаго “ на Борис Пастернак беше оповестен за първи път в чужбина, руснаците към момента можеха да го купуват единствено на черния пазар и всеки, който наруши закона и го прочете, рискуваше да загуби работа, място в университета или свободата си. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) принуди самия Пастернак да излезе от съюза на руските писатели и изиска той да откаже да одобри Нобеловата премия за литература. След гибелта на Пастернак през 1960 година те арестуват любовницата и муза Олга Ивинская, изпращайки я в работен лагер.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откри и други способи да запуши устата на вътрешните критици. Писатели и дисиденти като Александър Солженицин бяха задържани, затворени и по-късно лишени от поданство и принудени да станат изгнаници в чужбина. Когато физикът Андрей Сахаров стартира да се бори за правата на индивида в Съюз на съветските социалистически републики, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го отвлича и затваря в болница, където е вързан за легло, дрогиран, принудително хранен и подложен на други изтезания. Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не успяваха да накарат критиците да приказват, даже и с арест, те се пробваха да ги дискредитират, като ги изпращаха в психиатрични лечебни заведения за „ лекуване “.
През август 1991 година, откакто руснаците под управлението на Борис Елцин осуетяват опит за прелом, управителен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), статуята на прословутия създател на разследващата организация Феликс Дзержински най-сетне беше отстранена от центъра на Москва. Но тъкмо както статуята остава непокътната в музей на скулптурата от руската ера, по този начин остава и наследството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След рухването на Съветския съюз Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отстъпи място на ФСБ (Федералната работа за сигурност), която може да не изпраща дисиденти руснаци в трудови лагери в сталинистки жанр, само че към момента употребява разследващи принадлежности, усъвършенствани през руската ера, с цел да заглуши критиците си.
Защитата на родината от вътрешни врагове вълнува съветските водачи от епохи, създавайки поредност от репресивни секрети полицейски организации. По време на съветската имперска епоха "Охранка " работи за идентифициране и заличаване на враговете на царете. След комунистическата гражданска война от 1917 година Чека (ЧК) извършва същата роля за болшевиките.
През 1954 година се основава Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (Комитет за държавна сигурност).
Ето някои от методите, по които тайната полиция от руската ера изпълняваше отговорностите си по вътрешна сигурност, отговаряйки на настояванията на разнообразни водачи и изменящите се исторически условия.
1917: Октомврийската гражданска война
След като Октомврийската гражданска война от 1917 година слага болшевиките на власт, бушува революция, като комунистическата Червена войска се води от хлабава коалиция от контрареволюционери: монархисти, социалдемократи, непознати сили и други. За да оказват помощ за изкореняването на враговете и да защитят своя нежен нов режим, болшевиките образуват ЧК (Всеруската чрезвичайна комисия за битка с контрареволюцията и саботажа). Когато Владимир Ленин , водач на болшевишката партия, е съществено ранен при опит за ликвидиране през 1918 година, организацията бързо подхваща стратегия за държавно принуждение, известна като „ червен гнет “.
Лидерът на ЧК Феликс Дзержински разгласи, че „ всеки, който се осмели да популяризира и най-малкия слух против руския режим, ще бъде неотложно задържан и изпратен в концентрационен лагер “. На процедура обаче безмилостните всеобщи разстрели и обесвания без съд стартират съвсем незабавно. Да бъдеш на неверното място в неверното време или просто да притежаваш огнестрелно оръжие беше задоволително, с цел да си спечелиш смъртна присъда. Оценяват общия брой на мъртви към 100 000.
30-те години на предишния век: Чистките на Сталинския режим
Червеният гнет и гражданската война завършват при започване на 20-те години на предишния век, само че след малко облекчение репресиите не престават и се утежняват. Когато Йосиф Сталин пое комунистическата партия след гибелта на Ленин, той се концентрира върху укрепването на контрола си както върху партията, по този начин и върху страната. Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД), който размени ЧК през 1922 година, изигра основна роля в поддръжката на драконовската просвета на диктатора.
Докато ЧК преследваше врагове на болшевишката партия, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) се насочи към добре позиционирани членове на партията, които Сталин възприемаше като евентуални противници, в това число държавни чиновници и хора от армията и по-старата армия на руската партия като троцкистите. Тайната полиция изтезаваше своите жертви и изработваше подправени доказателства за добиване на „ самопризнания “.
След убийството през 1934 година на Сергей Киров , деец комунист и евентуален противник на Сталин, руският деспот употребява убийството – за което някои историци споделят, че самият той е наредил на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) да извърши – като опрощение за осъществяване на чистки, депортации и убийства, които станаха известни като „ Голямата чистка “. През 1937 и 1938 година, съгласно намиращ се в Москва откривател, към 40 000 сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са следили ареста на към 1,5 милиона руски жители и убийствата на съвсем половината от този брой. Неубитите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) са наказани на насилствен труд в един от многото брутални работен лагери из Съюз на съветските социалистически републики.
Терорът от 30-те години на предишния век унищожава руската военна мощ, оставяйки я неподготвена да отблъсне нацистката инвазия през 1941 година По време на Втората международна война ролята на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) е да се бори освен с германците, само че и с всевъзможни признаци на проваляне измежду войските на Червената войска.
Доклад на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) от 1941 година изброява повече от 650 000 задържани за дезертиране измежду чиновници на Червената войска.
1960-те до 1980-те: цензура и заточение
След войната и гибелта на Сталин през 1953 година Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) – прекръстен през 1954 година на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – резервира огромна част от властта си над живота на руските жители. За първи път дисидентството стана допустимо през 60-те години на предишния век, след фамозната тирада на приемника на Сталин Никита Хрушчов от 1956 година, атакуваща култа към личността на диктатора и последвалите ексцесии. Но несъгласието въпреки всичко имаше последици.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се опита да заглуши писатели като Юлий Даниел и Андрей Синявски , като ги осъди на насилствен труд в работен лагери за „ злонамерена клюка “. Десетилетия откакто емблематичният „ Доктор Живаго “ на Борис Пастернак беше оповестен за първи път в чужбина, руснаците към момента можеха да го купуват единствено на черния пазар и всеки, който наруши закона и го прочете, рискуваше да загуби работа, място в университета или свободата си. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) принуди самия Пастернак да излезе от съюза на руските писатели и изиска той да откаже да одобри Нобеловата премия за литература. След гибелта на Пастернак през 1960 година те арестуват любовницата и муза Олга Ивинская, изпращайки я в работен лагер.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откри и други способи да запуши устата на вътрешните критици. Писатели и дисиденти като Александър Солженицин бяха задържани, затворени и по-късно лишени от поданство и принудени да станат изгнаници в чужбина. Когато физикът Андрей Сахаров стартира да се бори за правата на индивида в Съюз на съветските социалистически републики, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го отвлича и затваря в болница, където е вързан за легло, дрогиран, принудително хранен и подложен на други изтезания. Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не успяваха да накарат критиците да приказват, даже и с арест, те се пробваха да ги дискредитират, като ги изпращаха в психиатрични лечебни заведения за „ лекуване “.
През август 1991 година, откакто руснаците под управлението на Борис Елцин осуетяват опит за прелом, управителен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), статуята на прословутия създател на разследващата организация Феликс Дзержински най-сетне беше отстранена от центъра на Москва. Но тъкмо както статуята остава непокътната в музей на скулптурата от руската ера, по този начин остава и наследството на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). След рухването на Съветския съюз Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отстъпи място на ФСБ (Федералната работа за сигурност), която може да не изпраща дисиденти руснаци в трудови лагери в сталинистки жанр, само че към момента употребява разследващи принадлежности, усъвършенствани през руската ера, с цел да заглуши критиците си.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ