Сорос: "Да действаме според принципите си, дори когато изглежда, че няма надежда"
Като някой, изпитал ужасите на окупираната от нацистите Европа, счита ли, че тези, които вършат съпоставения с онази ера, въобще не са прави - или светът се е отправил към едно в действителност тъмно място? " Определено не г оизключвам ", отвръща той. Но съгласно него това зависи от всички ни. " Не можем пасивно да чакаме нещата да се оправят. Трябва да дейтваме съгласно правилата си, даже когато обстановката наподобява безнадеждна. "
Това споделя Джордж Сорос в изявление за в. " Гардиън " във връзка възхода на популистки и властнически политици в Европа, Северна Америка и по света. Авторът Шон Уокър споделя, че в новата си книга известният човеколюбец и финансист разказва 2016 година като надир (точката, противоположна на зенита в астрономията, знак на огромно падение) в смисъл на отдалечаването от отворените общества. Тогава беше вотът за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.
" Той ми споделя още, че вижда известни признаци, че " приливът още веднъж иде " - в дебатите за импийчмънт на Тръмп и изборите за Европейски парламент по-рано тази година, в които наионалистите не се показаха толкоз безапелационно, колкото мнозина се притесняваха ", написа още Уокър.
Няколко дни след диалога им Сорос участва на съвещание на борда на американската му фондация, на което полемиката се върти към това по какъв начин работата може пъкъл се приспособява по отношение на изменящият се политически пейзаж. Той към този момент направи подаяние от 10 млн. $ за стратегия за битка с възхода на закононарушенията от ненавист в Съединени американски щати. Бюджетът на американската фондация за 2020 година е към този момент избран на 185 милиона $, което е съвсем два пъти повече, в сравнение с през 2016 година Значителна част са планувани за разрастващите се страни.
Уокър изрежда по какъв начин Сорос се е трансформирал в обичана цел на хора като Тръмп, Надйжъл Фарадж и последователите на Брекзит. " Като кореспондент в Източна Европа персонално следих растящата политическа неприязън против него през годините. Прекарах десетилетие в Русия, където Владимир Путин го упрекна в образуване на революции в прилежащи страни, а през 2015 година филантропичните му фондация бяха неразрешени в страната като " опасност за държавната сигурност ". Миналата година се реалокирах в Будапеша, родният град на Сорос, където извънредно десният маджарски министър председател Виктор Орбан издигна офанзивите против него на ново. "
Как устоя, запитвам, изключително пред последните офанзиви, продъжава Шон Уокър. " Това ме провокира и пореди това ме зарежда с сила ", отвръща Сорос с усмивка. " Като видя лист с хора, придвижвания ил идържави, които ме надапад, това ме кара да имам вяра, че върша нещо вярно. Гордея се с враговете, които имам. "
В новата си книга той изяснява, че отворените общества, в които хората са свободни сами да избират, са нещо, което всяко потомство би трябвало да пази още веднъж и още веднъж, с цел да не бъде той погубен.
Революциите, за които го упрекват критиците му, са неизбежни, само че недостътачни, споделя в изявлението Джордж Сорос. " Сиктаторите, в случай че са сполучливи, постоянно прекаряват, тъй като няма системи за надзор, която да ги спре... Настъпва миг, в който хората, принудени посредством закани да се починяват, да се вдигнат на протест. Революциите по принцип не съумяват. Трябва да се развият институции, поради което, в действителност, е цялата концепция за отворените общества. "
Именно методът му толкоз доста нервира критиите му, споделя Уокър. Малцина автократични водачи се считат застрашени от раздаването на мрежи против комари или незабавна филантропична помощ, само че напълно друга работа и подпомагането на сериозни медии, правна помощ от неправителствени организации и организации за отбрана правата на малцинствата.
Догодина Сорос навършва 90 години и журналистът го пита не се ли страхума от гибелта. " За човек като мен, занимаващ се с мисловна активност и анализиране на света плашещо е да стартира да губи разсъдъка си. Да умреш е естествена последица от това, че си се родил, тъй че няма от какво да се боиш. " А какво е това, за което мисли доста? " Първоначално желаех да похарча парите си, до момента в който съм жив, само че след това осъзнах, че това е егоистично. Има толкоз хора, отдали живота си да работят за фондацията и им дължа опция тя да продължи и откакто си отида от този свят ".
Това споделя Джордж Сорос в изявление за в. " Гардиън " във връзка възхода на популистки и властнически политици в Европа, Северна Америка и по света. Авторът Шон Уокър споделя, че в новата си книга известният човеколюбец и финансист разказва 2016 година като надир (точката, противоположна на зенита в астрономията, знак на огромно падение) в смисъл на отдалечаването от отворените общества. Тогава беше вотът за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.
" Той ми споделя още, че вижда известни признаци, че " приливът още веднъж иде " - в дебатите за импийчмънт на Тръмп и изборите за Европейски парламент по-рано тази година, в които наионалистите не се показаха толкоз безапелационно, колкото мнозина се притесняваха ", написа още Уокър.
Няколко дни след диалога им Сорос участва на съвещание на борда на американската му фондация, на което полемиката се върти към това по какъв начин работата може пъкъл се приспособява по отношение на изменящият се политически пейзаж. Той към този момент направи подаяние от 10 млн. $ за стратегия за битка с възхода на закононарушенията от ненавист в Съединени американски щати. Бюджетът на американската фондация за 2020 година е към този момент избран на 185 милиона $, което е съвсем два пъти повече, в сравнение с през 2016 година Значителна част са планувани за разрастващите се страни.
Уокър изрежда по какъв начин Сорос се е трансформирал в обичана цел на хора като Тръмп, Надйжъл Фарадж и последователите на Брекзит. " Като кореспондент в Източна Европа персонално следих растящата политическа неприязън против него през годините. Прекарах десетилетие в Русия, където Владимир Путин го упрекна в образуване на революции в прилежащи страни, а през 2015 година филантропичните му фондация бяха неразрешени в страната като " опасност за държавната сигурност ". Миналата година се реалокирах в Будапеша, родният град на Сорос, където извънредно десният маджарски министър председател Виктор Орбан издигна офанзивите против него на ново. "
Как устоя, запитвам, изключително пред последните офанзиви, продъжава Шон Уокър. " Това ме провокира и пореди това ме зарежда с сила ", отвръща Сорос с усмивка. " Като видя лист с хора, придвижвания ил идържави, които ме надапад, това ме кара да имам вяра, че върша нещо вярно. Гордея се с враговете, които имам. "
В новата си книга той изяснява, че отворените общества, в които хората са свободни сами да избират, са нещо, което всяко потомство би трябвало да пази още веднъж и още веднъж, с цел да не бъде той погубен.
Революциите, за които го упрекват критиците му, са неизбежни, само че недостътачни, споделя в изявлението Джордж Сорос. " Сиктаторите, в случай че са сполучливи, постоянно прекаряват, тъй като няма системи за надзор, която да ги спре... Настъпва миг, в който хората, принудени посредством закани да се починяват, да се вдигнат на протест. Революциите по принцип не съумяват. Трябва да се развият институции, поради което, в действителност, е цялата концепция за отворените общества. "
Именно методът му толкоз доста нервира критиите му, споделя Уокър. Малцина автократични водачи се считат застрашени от раздаването на мрежи против комари или незабавна филантропична помощ, само че напълно друга работа и подпомагането на сериозни медии, правна помощ от неправителствени организации и организации за отбрана правата на малцинствата.
Догодина Сорос навършва 90 години и журналистът го пита не се ли страхума от гибелта. " За човек като мен, занимаващ се с мисловна активност и анализиране на света плашещо е да стартира да губи разсъдъка си. Да умреш е естествена последица от това, че си се родил, тъй че няма от какво да се боиш. " А какво е това, за което мисли доста? " Първоначално желаех да похарча парите си, до момента в който съм жив, само че след това осъзнах, че това е егоистично. Има толкоз хора, отдали живота си да работят за фондацията и им дължа опция тя да продължи и откакто си отида от този свят ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ