Като млад Ал беше прекрасен художник керамик. Имаше съпруга и

Като млад Ал беше прелестен художник керамик. Имаше брачна половинка и две чудесни момчета. Една вечер по-големият му наследник получил мощни болки в корема. Тъй като си помислили, че това е някакво нормално чревно неразположение, нито Ал, нито брачната половинка му се разтревожили от положението му. Но в действителност болестта било изострен апендисит и момчето ненадейно умряло още същата нощ.

Ал се измъчвал, че са могли да предотвратят гибелта му, в случай че бяха осъзнали сериозността на ситуацията, и от голямото задължение на виновността прочувственото му здраве се влошило. На всичкото от горната страна, малко по-късно го напуснала жена му и го оставила самичък с по-малкия им шестгодишен наследник. Ал не могъл да понесе болката от тези две раздели и с цел да я заглуши, почнал да пие, а след време станал пияч.

Със задълбочаването на алкохолизма Ал почнал да губи всичко, което имал — дома си, земята си, предметите на изкуството, всичко. Най-накрая умрял самичък в някакъв мотел в Сан Франциско.

Когато научих за гибелта на Ал, реагирах със същото пренебрежение, което светът демонстрира към някой, който е приключил живота си без да остави материално нищо, което да припомня за него. „ Абсолютно пропаднал човек! — мислех си аз. — Напълно провален живот! "

С течение на времето започнах да преоценявам суровата си първична преценка. Познавах към този момент порасналия наследник на Ал, Ърни, като един от най-милите, най-любящи, най-грижовни мъже. Наблюдавайки Ърни и децата му, виждах любовта сред тях и си мислех, че добротата и грижовността все би трябвало да са пристигнали отнякъде.

Ърни не ми бе приказвал доста за татко си, пък и аз разбирах, че е доста мъчно да защитаваш един пияч. Един ден събрах кураж и го попитах:

— Наистина съм изумен от нещо — споделих аз. —Зная, че основно татко ти те отгледа. Какво, по дяволите, направи той, та ти стана толкоз добър човек?

Ърни притихна, намерения малко, а след това сподели:

— От най-ранните ми мемоари като дете, до момента в който напуснах дома на осемнадесет, Ал всяка вечер идваше в стаята ми, целуваше ме и споделяше: „ Обичам те, сине. "

От тези думи в очите ми се появиха сълзи и осъзнах, че съм постъпил неуместно, определяйки Ал като пропаднал човек. Вярно е, че след себе си не бе оставил нищо материално, само че пък е бил любящ татко и е възпитал един от най-хубавите, най-щедрите мъже, които познавам.

Боби Джий

(Да спечелиш играта)