Писателят Владимир Зарев: Нашите 30 букви са нашите ангели хранители
„ Като дребни деца се събирахме в двора на 7-о учебно заведение и облени от екстаз тръгвахме след буквите. Тръпки полазваха по гърба ни, когато запявахме „ Върви, народе възродени “. И вярвахме, че щом сме имали такова славно минало, ще имаме и красиво, слънчево бъдеще “. Това сподели писателят Владимир Зарев в студиото на Българска национална телевизия във връзка празника 24 май – „ единствено българският народ има подобен популярен празник, единствено той уважава своята нематериалност “.
Авторът на трилогията „ Битието “, „ Изходът “ и „ Законът “ напомни, че с изключение на писмеността двамата свети братя Кирил и Методий отстояват българският език да стане четвърти заветен език за богослужения – по този начин старобългарският застава паралелно с гръцкия, латинския и староеврейския. Това е от голямо значение и прави нашия народ друг, по-велик и в действителност изпълнен с извънредно красиво минало, акцентира писателят.
Владимир Зарев разяснява още, че ние вероятно не си даваме сметка, улисани в всекидневието, какъв брой значимо нещо е езикът за всеки един от нас. Че когато нещо не е посочено, не е облечено в езика, то като че ли не съществува и се намира в латентно положение, в полусън, в някаква сънливост на битието. Езикът в самото начало е форма на другарство, само че също така трансформира битието в смисъл, а по-сетне в памет, от време на време в национална памет и история, сподели писателят.
Зарев описа по какъв начин преди години в музея на Белоградчик е научил за въстание, избухнало четвърт век преди Априлското и равностойно по обсег и жертви на него. „ Забравата е неговото същинско проваляне, тъй като е нямало своя Захарий Стоянов, своя Иван Вазов, нямало го е словото, което на трансформира тази национална сила в национална памет, с цел да прекрачи в бъдещето “, уточни огромният ни белетрист. (Впоследствие той написва разказ за това въстание - " Лето 1850 ", б.р.)
„ Езикът е нещото, което ни е опазило в тези 5 века на мрак, невиждана тишина и принуждение. Политиците и през днешния ден не желаят да го схванат: езикът е повече национална сигурност от всичко друго, от всички техни решения и от армията, която също бе забравена и изоставена. Словото ни прави българи при всички наши противоборства и несъгласия. Езикът е този който ни събира. Девизът на постройката на Народно заседание „ Съединението прави силата “ – това съединяване е словото “, разяснява Владимир Зарев и добави, че има вяра в светлото ни бъдеще точно тъй като има вяра, че българският език ще оцелее. „ Всяка заран се апелирам на свети Иван Рилски да опази българския народ. Така 30 години ръководят страната ни, та в действителност се опасявам, че българският народ може да изчезне. Но тези 30 букви са нашите ангели хранители! “, безапелационен бе писателят.
Той означи още голямото въздействие на българския език и нематериалност в Русия и Украйна, напомняйки, че първият украински патриарх Киприан отива там, напускайки България след рухването на страната под турско иго. В Сърбия в тази роля отива Константин Костенечки, а в Румъния – Григорий Цамблак, все български книжовници, оказали сме въздействие над целия християнски и славянски свят, посочи Владимир Зарев.
„ Сега българският език е дребен, само че е прелестен “, заключи писателят и в умозаключение напомни, че Патриархът на българската литература Иван Вазов е употребявал в творбите си внушителния брой от 50 000 думи.
Авторът на трилогията „ Битието “, „ Изходът “ и „ Законът “ напомни, че с изключение на писмеността двамата свети братя Кирил и Методий отстояват българският език да стане четвърти заветен език за богослужения – по този начин старобългарският застава паралелно с гръцкия, латинския и староеврейския. Това е от голямо значение и прави нашия народ друг, по-велик и в действителност изпълнен с извънредно красиво минало, акцентира писателят.
Владимир Зарев разяснява още, че ние вероятно не си даваме сметка, улисани в всекидневието, какъв брой значимо нещо е езикът за всеки един от нас. Че когато нещо не е посочено, не е облечено в езика, то като че ли не съществува и се намира в латентно положение, в полусън, в някаква сънливост на битието. Езикът в самото начало е форма на другарство, само че също така трансформира битието в смисъл, а по-сетне в памет, от време на време в национална памет и история, сподели писателят.
Зарев описа по какъв начин преди години в музея на Белоградчик е научил за въстание, избухнало четвърт век преди Априлското и равностойно по обсег и жертви на него. „ Забравата е неговото същинско проваляне, тъй като е нямало своя Захарий Стоянов, своя Иван Вазов, нямало го е словото, което на трансформира тази национална сила в национална памет, с цел да прекрачи в бъдещето “, уточни огромният ни белетрист. (Впоследствие той написва разказ за това въстание - " Лето 1850 ", б.р.)
„ Езикът е нещото, което ни е опазило в тези 5 века на мрак, невиждана тишина и принуждение. Политиците и през днешния ден не желаят да го схванат: езикът е повече национална сигурност от всичко друго, от всички техни решения и от армията, която също бе забравена и изоставена. Словото ни прави българи при всички наши противоборства и несъгласия. Езикът е този който ни събира. Девизът на постройката на Народно заседание „ Съединението прави силата “ – това съединяване е словото “, разяснява Владимир Зарев и добави, че има вяра в светлото ни бъдеще точно тъй като има вяра, че българският език ще оцелее. „ Всяка заран се апелирам на свети Иван Рилски да опази българския народ. Така 30 години ръководят страната ни, та в действителност се опасявам, че българският народ може да изчезне. Но тези 30 букви са нашите ангели хранители! “, безапелационен бе писателят.
Той означи още голямото въздействие на българския език и нематериалност в Русия и Украйна, напомняйки, че първият украински патриарх Киприан отива там, напускайки България след рухването на страната под турско иго. В Сърбия в тази роля отива Константин Костенечки, а в Румъния – Григорий Цамблак, все български книжовници, оказали сме въздействие над целия християнски и славянски свят, посочи Владимир Зарев.
„ Сега българският език е дребен, само че е прелестен “, заключи писателят и в умозаключение напомни, че Патриархът на българската литература Иван Вазов е употребявал в творбите си внушителния брой от 50 000 думи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ