Като Индиана Джоунс в реалния живот, археологът-маверик Дейвид Хечър Чайлдрес

Като Индиана Джоунс в действителния живот, археологът-маверик Дейвид Хечър Чайлдрес прави доста невероятни пътешествия до най-старите и отдалечени кътчета на земята. Той е създател на повече от шест книги (серията „ Тhe Lost Cities “), хроникиращи забравената популярност на озадачаващи ни места – от пустинята Гоби (Китай) до Пума Пунку (Боливия), от Мохеньо Даро (Пакистан) до Баалбек (Ливан).

С Дейвид Хечър Чайлдрес успяхме да се свържем малко преди заминаването му на следващата археологическа експедиция в Нова Гвинея и го помолихме да напише публикация за античните цивилизации с най-напреднали технологии. Той се съгласи да се порови из архивите си и да ни даде плода на своя труд.

1. Древният Мю или Лемюрия

Според разнообразни езотерични източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на великански континент, прочут като Мю или Лемюрия, и е траяла да съществува смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от трусове, провокирани от промяна на полюсите, станала преди към 26 000 години, или почти през 24 000 г.пр.н.е.

Докато Mю не се е развила по този начин високо в софтуерно отношение, както се допуска за други по-късни цивилизации, споделя се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-много в региона на строителството на дълготрайни мегалитни сгради, които са способни да устоят на трусове. Но науката за ръководството е това, което се счита за най-голямото достижение на Мю.

Предполага се, че е имало един език и едно държавно управление. Образованието е било ключът за триумфа на Империята, и защото всеки жител е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква специалност или поминък, това е довело до превъзходен разцвет.
Образованието на децата е било наложително до 21-годишна възраст, с цел да имат те правото да посещават учебно заведение за поданство, което продължавало седем години. Така най-ранната възраст, на която човек е могъл да стане жител на Империята, е била 28 години.

2. Древна Атлантида

Съобщава се, че когато континентът Мю потъва, равнището на океаните в света се намалява фрапантно, защото водата се насочва към преди малко образувания басейн на Тихи океан. Относително дребните острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемюрската цивилизация, остават високо и на изсъхнало при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се причислява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и образува дребен континент. Днешните историци назовават този континент „ Атлантида “, макар че неговото същинско име е било Посейдон.

Вярва се, че Атлантида е развила технологиите си до много високо равнище, надалеч оттатък това, което съществува през днешния ден на нашата планета. В книгата „ Обитател на две планети “, подбудена за пръв път на млад калифорниец на име Фредерик Спенсер Оливър през 1884 година от Филос от Тибет, а също и в последвалото го през 1940 година продължение „ Завръщане на жителя за земята “, се загатва за такива изобретения и устройства като климатици – за обезвреждане на смъртоносни и нездравословни изпарения; безвъздушни цилиндрични лампи – тръби от кристал, светещи през нощта; електрически пушки – оръжие, употребяващо електричеството като задвижваща мощ (днес има сходни револвери, само че са относително ново изобретение); монорелсов транспорт; водни генератори – уреди за кондензиране на вода от атмосферата; и вайликси – въздушни кораби, ръководени от силата на левитацията и отблъскването.

Спящият ясновидец Едгар Кейси приказва за използването на самолети и кристали или огнеупорни камъни, използувани за сила и други сходни приложения. Той приказва също по този начин и за злоупотреби с властта и за предупредителни сигнали за наближаващо заличаване.

3. Индийската империя Рама

За благополучие, античните книги от Индийската империя Рама са непокътнати, за разлика от тези за Китай, Египет, Централна Америка и Перу. Много от тези антични народи в този момент са изоставени пустеещи земи, погълнати от гъстата джунгла, или са безусловно на дъното на някой океан. Но Индия, макар опустошенията от войни и нашествия, съумява да запази огромна част от своята антична история.

Дълго време се смяташе, че Индийската цивилизация датира не по-рано от 500-та година пр.н.е., единствено към 200 години преди нашествието на Александър Велики на субконтинента. Но предишният век бяха открити изключително комплицираните градове на Мохеньо Даро („ Могилата на мъртвите “) и Харапа, намиращи се в Индуската котловина на сегашен Пакистан.

Откриването на тези градове принуди археолозите да изместят датата на началото на Индийската цивилизация с хиляди години обратно. За изненада на актуалните откриватели, градовете са високо развити и карат водещите археолози да считат, че преди да бъдат построени, те са били замислени като цяло: удивително ранен образец за градоустройство. Дори още по-забележителен е фактът, че канализационната система на огромен град от това време превъзхожда тези на Пакистан, Индия и множеството от азиатските страни през днешния ден.

4. Озирийската цивилизация

Казва се, че по времето на Атлантида и Рама, Средиземноморието е било огромна и плодородна котловина. Тази предшестваща Египетската династия антична цивилизация е била известна като Озирийската цивилизация. Както и през днешния ден, река Нил извирала от Африка, само че се наричала Стикс. Като вместо да се влива в Средиземно море в Северен Египет, реката завивала на запад, минавайки през най-ниската част на Средиземноморската котловина, където формирала огромно езеро, излизала сред Малта и Сицилия на юг от Сардиния, и се вливала в Атлантически океан при Гибралтар (Херкулесовите стълбове).

След като Атлантида била унищожена от повратен прелом, при тези пагубни промени Атлантическия океан почнал да наводнява постепенно Средиземноморския басейн, унищожавайки огромните градове на Озирийската цивилизация, които се оказали под водата, принуждавайки техните поданици да се преселят на по-високи места. Тази доктрина изяснява странните мегалитни остатъци по цялото Средиземноморие. Потопени структури с мегалитни пропорции са открити и около крайбрежията на Мароко и Кадис в Испания.

Археологически факт е, че в Средиземноморието има повече от 200 известни в древността градове, които се намират през днешния ден под водата. Според теорията, остатъци от тази велика антична просвета са Египетската цивилизация, Минойската на остров Крит и Микенската в Крит и Гърция. Цивилизацията е градила големи и устойчиви на трусове мегалитни постройки, и е имала електричество и други улеснения, присъщи за времето на Атлантида. Както Атлантида и Рама, те са имали дирижабли и други форми на превоз, постоянно електрически по своята природа. Загадъчните следи от вагонни колела в Малта, които минават през канари и под водата, може да са част от антична озирийска ж.п. линия, употребена за превозване на разрушени камъни до градове, които са под водата в този момент.

Може би най-хубавият образец за високите технологии на озирийците е удивителната платформа, открита при Баалбек, Ливан. Главната платформа е съставна от най-големите в света сечени камъни, фамозните дялани камъни на Баалбек. Някои от тези камъни са дълги 25 м и дебели над 4.5 м, и се счита, че тежат сред 1 200 и 1 500 тона всеки!

5. Цивилизацията Уигер

Много антични градове се споделя да са съществували при цивилизацията Уигер на пустинята Гоби, по време на Атлантида и Рама. Въпреки, че в този момент Гоби е пустиня, тези градове са били в миналото океански пристанища. Едгар Кейси сподели един път, че в загубен град в пустинята Гоби ще се открият асансьори, и макар, че това към момента не се е случило, то не е невероятно.
Вимани (древни летателни апарати, бел. ред.) и други напреднали устройства се оповестява да са били употребявани в региона Уигер.

Показателно е изказванието, че Старейшините на Лемюрия, известни като Тринадесетата Школа, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което в този момент назоваваме Тибет. Предполага се, че тук те построяват библиотека и школа, известна като Великото Бяло Братство.

Например, великият китайски мъдрец Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., приказва постоянно за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва фамозната книга „ Тао Те Чинг “, може би най-популярната книга в миналото писана на китайски. Когато към края на своя доста дълъг живот напуща Китай, той пътува на запад към именитата земя на Хси Уанг Мю. Според античните китайци, това е било седалището на Древните.

6. Tиахуанако

Както в Mю и Атлантида, строителството в Южна Америка е било в мегалитни мащаби с многоъгълна конструкционна технология, дизайнирана да направи солидните стени устойчиви на трусове. Тези стени са били от забележителна значимост в региона на Огнения Пръстен, античната Mю.

Домове и публични сгради са били построени от мегалитни каменни блокове. Заради огромното значение, което са придавали на културата за благополучието на бъдещите генерации, и високото зачитане на постепенният, нескончаем напредък на обществото, постройките са били ствоени с цел да съществуват с хилядолетия. Къщи, направени от цимент, дърво и мазилка, ще устоят към 100 години, в случай че биват поддържани. Но погледнете мегалитните структури на Египет, Малта и Перу. Тези сгради стоят и през днешния ден. Кузко, античната столица на Перу, която по всяка възможност е била построена преди инките, е към момента населявана и през днешния ден, след хиляди години. Действително, множеството от зданията на централен Кузко през днешния ден имат остарели стени, които са на доста стотици години (докато по-скорошни сгради, издигнати от испанците, към този момент се ронят).

Само няколкостотин благи на юг от Кузко се намират фантастичните руини на Пума Пунку, високо в боливийското Aлтиплано. Намиращи се единствено на една миля от фамозните руини на Tиахуанако, руините на Пума Пунку съставляват солидни мегалитни структури, разхвърляни като детски кубчета за игра. Какъв тип пагубен прелом може да е предизвикал това? Мегалитната структура е от типът, който би трябвало да издържи хиляди години, и все пак 100-тонните блокове са били накъсани на части от могъщи геоложки сили.

Изглежда, че континентът Южна Америка е бил ненадейно и бурно изблъскан нагоре по време на някакъв прелом, най-вероятно при промяна на полюсите. Бивш канал, намиращ се на морското ниво, в този момент може да бъде забелязан на към 4000 метра височина в Андите. Възможно удостоверение за този сюжет са многото океански вкаменелости, които могат да бъдат открити покрай езерото Титикака. Езерото даже се населява от сладководни морски кончета, които се срещат само там.

7. Mаи

Пирамиди на маите са открити от Централна Америка до индонезийския остров Ява. Пирамидата на Суку, намираща се на скатовете на връх Лау, покрай Суракарта в централна Ява, е изумителен храм с възпоменателни плочи и стълбовидна архитектура, която може да се оприличи на тази от пирамидите в джунглата на Централна Америка. Всъщност, тази пирамида е идентична с откритите в античната майска околност Уаксактун, покрай Tикал.

Древните маи са били блестящи астрономи и математици, чиито ранни градове са живели в земеделска естетика със земята. Те са построили градове с канали и хидропонни градини на античния полуостров Юкатан. Предполага се, че някои от майските глифове съставляват електронни устройства за управление на инсекти, които устройства са излъчвали етерни трептения, характерни за съответния пакостник.

Едгар Кейси загатва за маите и тяхната технология в едно от своите тълкувания: Що се отнася до стила на строителство с каменни блокове, ние открихме, че той е наподобявал на огромна цилиндрична чаша (както бихме го нарекли днес), направена по подобен метод, че стоящият най-отгоре камък да централизира силата, концентрираща се сред основата на цилиндъра и този най-горен камък. Архивите за методите на строителство могат да се намерят на три места на земята, които са там и през днешния ден: в потъналата част на Атлантида, където към момента следва да бъде открита част от храмовете, намиращи се под водораслите на вековна океанска вода покрай известното като Бимини място до крайбрежието на Флорида; в архивите на храм в Египет; и в архивите в Юкатан, Америка, където се намират сега тези камъни (за които те знаят толкоз малко!).

Смята се, че някъде в региона на маите се намира античната Зала на Архивите, евентуално под пирамиден комплекс, в под земята тунел и мрежа от пространства. Според някои източници това вместилище с антично знание се съхранява в кварцови кристали с извънредно високо качество, които могат да поберат огромно количество информация – сходно на актуалните стилен дискове.

8. Древен Китай

Древен Китай, прочут като Хан Китай, се споделя че като всички цивилизации идва от големия Тихоокеански континент Мю. Древните китайци са известни със своите небесни колесници, с гадателството си и с производството на нефрити в съдействие с маите. Действително, античните истории на китайците и маите наподобяват неотлъчно свързани.

Според антрополозите, Таоисткото въздействие е стигнало до Централна Америка с въвеждането на знаци и претекстове от династията Шанг (Ин-Янг е най-известният, само че има и доста други), които ги свързват с известното художествено изкуство и статуи на маите. Нефритът е бил от особена значимост за китайците Шанг. До в този момент източникът на китайския нефрит не е открит. Много от него може да идва от Централна Америка. Дори източникът на централно-американския нефрит е загадка; счита се, че доста антични мини за нефрит към момента не са открити.

Често се споделя, че античните китайци са били основателите на всяко откритие – от тоалетната хартия, детекторите за трусове, банкнотите, каноните, ракетната технология, методите за печатне и хиляди други изкусни и високотехнологични продукти. През 1959 година археолози откриха в Китай токи на колани, направени от алуминий преди хиляди години. Алуминият нормално се създава от боксит благодарение на електричество!

9. Древни Етиопия и Израел

От такива антични текстове като Библията и етиопската книга Кебра Негаст (Kebra Negast) научаваме истории за високи технологии от антични Етиопия и Израел. Казва се, че храмът в Йерусалим е бил учреден на три великански блока дялан камък, сходни на тези при Баалбек, Ливан. Днес почитаният Храм на Соломон и кубето на мюсюлманската Джамия на Скалата се намират на място, чиито основи стигат до Озирийската цивилизация.

Като доста от по-късните финикийски структури, постройката на храма, съхраняващ Ковчежето със Заветите, както и храмовете в Етиопия, са последните от мегалитните структури от камък. Масивният храм Монт, построен от Цар Соломон върху руините на по-ранен мегалитен храм, е бил издигнат с цел да подслони античната светиня, известна като Ковчежето със Заветите.

10. Аройското кралство на слънцето

Последната в моя лист на антични цивилизации е тази на незнайната антична просвета на Аройското кралство на слънцето в Тихи океан. Така нареченият загубен континент Mю е потопен преди повече от 24 000 години при промяна на полюсите, като Тихоокеанският регион е бил заселен още веднъж от расова комбинация на всички цивилизации, идващи от Рама, Китай, Африка и Америките.

Напреднала островна нация със земни площи по-големи от тези на Тихоокеанието сега се е разраснала към Полинезия, Mеланезия и Mикронезия. Древни полинезийски митове отдават забележителността на тази цивилизация на Кралството Aрой, което съществувало доста хиляди години преди европейците да преоткрият Тихи океан. Според преданията, аройците са строителите на доста от мегалитните пирамиди, платформи, арки, пътища и скулптури, намиращи се в централната част на Тихоокеанието през днешния ден.

Когато някои от над 400-те чакълени хълма в Нова Каледония са били разкопавани през 60-те години, откритите там циментени колони с вар и черупки са били датирани от 10 950 и 5 120 г.пр.н.е. Тези странни циментени колони може да се видят в южната част на Нова Каледония и на Острова на боровете.

Според жителите на Великденските острови, статуите от островите ходили или се издигали във въздуха с цел да се въртят по посока на часовниковата посока. А микронезийците настояват, че на остров Понпей камъните на осемнадесет-квадратни-километров град са били левитирани с цел да се слагат на съответното им място.

Полинезийци от Нова Зеландия, Великденските острови, Хаваите и Таити имат вяра, че техните прародители са имали способността да летят и са пътували по въздуха от един остров до различен.