Как Дортмунд е в предните редици на битката с крайната десница
Като дете Даниел Льорхер запомня една ария на Южната естрада на стадиона на обичания му Борусия (Дортмунд). Изправен на Зюдтрибюне измежду гръмовната жълто-черна стена от звук, песента стартира по този начин: „ Построете трамвайна линия от Гелзенкирхен до Аушвиц!”. Гелзенкирхен, в случай че инцидентно не знаете, е градът на безконечния противник на Дортмунд – Шалке 04.
Дори и през днешния ден, след толкоз доста години, песента за пращането на последователите на Шалке в концлагера, където нацистите избиват евреи от цяла Европа, си остава запечатана в паметта на Льорхер. До такава степен, че той взема ефективно присъединяване в новаторски учебен план, който води почитатели на обичания му клуб в лагери на гибелта като Аушвиц и Треблинка. В интервала сред 1933 и 1945 година, когато Германия е под властта на Хитлер, нацистите употребяват мрежа от концлагери в Централна и Източна Европа за изтреблението на 6 милиона евреи и милиони други хора.
Антисемитските песни и маймунските викания по адрес на чернокожите футболисти не бяха нещо извънредно за края на 1980-те и 1990-те години, спомня си Льорхер, само че съгласно него тъкмо това е и моментът, когато футболът стартира да се пробужда за свързаната с него ненавист.
В клубове като Дортмунд последователите са тези, които поемат контрола върху борбата против расизма, работейки с управлението, с цел да отстранят крайнодесния детайл от агитката, неразривна част от нея през 1980-те. Льорхер, някогашен ултра и през днешния ден отговорник по свръзката клуб-фенове, разяснява: „ В края на 1980-те и началото на 1990-те години хулиганското придвижване бе доста мощно. В началото на третото хилядолетие ултра придвижването стартира да трансформира това. Ултрите се грижат за това какво хората пеят на стадиона и имаше полемика по отношение на това какви думи могат и би трябвало да се употребяват вътре в стадиона.”
Превъртаме лентата към днешни дни и Льорхер е към този момент основна част от борбата на Дортмунд против омразата, помагайки за действието на фенски план за образоването на последователите по тематиката за антисемитизма: „ Феновете са част от обществото, а ние сме огромен футболен клуб с над 150 000 членове. Ние сме част от немското общество и сигурно би трябвало да се погрижим за повдигането на всеослушание на значима тематика като тази.”
КЛУБОВЕТЕ ПОЕМАТ КОНТРОЛ
Дортмунд не е единственият клуб, надигнал глас в съпротивата против расизма и дискриминирането. През януари м.г. президентът на Айнтрахт (Франкфурт) Петер Фишер се закани да лиши от участие в клуба всеки покровител на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD). В отговор на това от AfD заведоха дело против него. Изпълнителният шеф на Вердер (Бремен) Хубертус Хес-Груневалд също подлага на критика партията с думите, че гласуването за нея е несъвместимо с полезностите на клуба.
AfD, откъдето непрекъснато отхвърлят обвиняванията в антисемитизъм и антиислямизъм, завоюва цели 12,6% на федералните избори през 2017 година. Нейните 92 депутати са първите от крайнодясна партия в Бундестага от съвсем 60 години насам.
За Борусия (Дортмунд) – един от водещите футболни клубове на Германия, борбата против антисемитизма и расизма е отдавнашна и постоянно изтощителна. През 1980-те и 1990-те клубът привличаше последователи с крайнодесни убеждения, в това число тези от небезизвестния Борусенфронт, който се трансформира в една от най-страховитите хулигански банди в страната.
Съчетание сред клонящо наляво в политическия набор ултра придвижване и клубни планове като към този момент упоменатия в този текст обаче оказа помощ за задушаването на крайнодясното въздействие по трибуните. Льорхер е в сърцето на нов план, помагащ за образоването на последователите на клуба за ужасите на Холокоста. Действащ от 2011 година насам, планът спомага за воденето на почитатели в концлагери, където голям брой евреи от Дортмунд са избити. Досега посетените лагери са тези в Аушвиц, Майданек, Белжец и Треблинка, както и в Замошч – окупиран от нацистите полски град, където са превозени много еврейски фамилии от Дортмунд.
„ Това е единствено една част от нашата стратегия, само че бих споделил, че резултатът е доста мощен – споделя Льорхер. – Точно в този момент имаме една самодейност против дискриминирането сред последователите. Също по този начин образоваме нашите чиновници, които са доста заинтригувани от тази тематика, а вземат присъединяване и нашите стюарди. Ако има случай вътре в стадиона, голям брой хора идват да ни го кажат и ние гледаме да реагираме. Знаем, че постоянно може да се получи случай, но нашата реакция е доста мощна.”
Такова е търсенето за присъединяване в програмата, че Льорхер постоянно се постанова да отпраща хора, защото за 30-35 места аплайват 120 души. Според него триумфът е толкоз огромен, че Борусия към този момент оказва помощ на други немски клубове да построяват свои планове. По негови сметки те са към този момент сред 10 и 15: „ Мисля, че тази концепция да дадем власт на хората им оказа помощ да получат чувството, че могат да сторят позитивни неща с клуба, а след това това се доразви. На нас просто ни хрумна концепцията за визити на музея в Аушвиц и някогашните концлагери и след това се сетихме, че можем да прибавим и просветителни стратегии. Тя събира хората дружно в този доста значим план – вземането на поука от историята.”
ДОРТМУНД СТОИ СРЕЩУ РАСИЗМА
Разположен в сърцето на индустриалната Рурска област – немската версия на Ръждивия пояс, Дортмунд от дълго време е център за хората с уклон към крайнодесните хрумвания. Точно това и направи напъните на клуба против дискриминирането още по-жизненоважни, счита журналистът Феликс Тамзут, който написа за фенкултурата в Германия.
„ В общ проект има много клубове в страната с леви, антифашистки последователи, само че не са доста тези от тях, ситуирани в социо-икономическата област, където е Дортмунд. По отношение на града, на района, на историята, на трендовете за гласоподаване, хората тук са по-склонни да дадат вота си за крайнодесни партии. Не приказвам за някакви големи проценти, само че въпреки всичко по-високи спрямо огромните градове, та това е действителността, в която съществува Борусия (Дортмунд). И тъкмо това прави обществената работа на клуба с младежите още по-важна. В тази действителност Борусия стои против расизма, хомофобията, сексизма и оставя своя отпечатък. До наскоро мнозина от Зюдтрибюне пееха песни, които през днешния ден не биха били признати, и това се промени в огромна степен поради малцинство ултра групировки, които взеха решение да сложат завършек на това и се заеха ефективно с въпроса.”
При все че антисемитските произшествия на върховите равнища на немския футбол са спорадични, те сигурно не са и напълно редки. По-рано този месец израелският състезател на Инголщат Алмог Коен стана обект на антисемитска засегнатост от съперников последовател. Последният, хипотетичен почитател на Унион (Берлин), написа на Коен да изчезва в „ камерата”, визирайки употребяваните от нацистите за изтребване на евреи в концлагерите газови камери. Туитът, постнат след изгонването на Коен при загубата на тима му с 2:0 в Берлин, бе наказан от Унион, от Германската футболна асоциация и от израелския дипломат в страната Йереми Исахароф.
В различен случай същия уикенд четвърторазрядният Хемницер провокира яд, откакто разреши на последователите си да изпратят с почести неотдавна умрял собствен почитател, известен неонацист. В публично официално съобщение клубът написа: „ Хемниц е отворен, търпелив и кротичък град. Ние се дистанцираме внезапно от всевъзможни расистки и крайнодесни дейности и изказвания.”
Тези произшествия се случват във време, в което съгласно немската полиция офанзивите против хора с еврейски генезис са нарастнали с близо 10% през предходната година. „ Генерално видяно, ситуацията е доста по-добре спрямо преди 20-30 години и това се дължи в огромна степен на ултра придвижването и фенактивизма – разяснява Тамзут. – Антисемитизмът обаче полека-лека се завръща към това да е феномен в немското общество, така че няма по какъв начин да няма някакъв резултат и върху футбола. На върховото равнище във футбола не е доста евентуално да усетите антисемитизма, но в някои от по-долните лиги… е, там работата е към този момент напълно друга.”
ИДЕНТИЧНОСТ
Проучване на CNN в седем европейски страни – Германия, Франция, Англия, Швеция, Полша, Унгария и Австрия – сподели равнището на разпространяването на антисемитизъм през 2018 година. В Германия 55% от запитаните считат, че антисемитизмът е възходящ проблем през днешния ден в страната, а се разкри и това, че 40% от младите германци сред 18-34 години знаят малко или напряко нищо за Холокоста.
За Маркос Гуневих – помощник-директор на музея „ Щайнвахе” в Дортмунд, тези резултати надалеч не са изненадващи. В миналите четири години почитатели на Борусия посещават този музей, преди време дом на най-небезизвестния политически затвор в града. Според Гуневих към 6600 души са били затворени там сред 1933 и 1945 година, мнозина от тях и измъчвани или изпратени към лагерите на гибелта: „ Хората знаят името „ Аушвиц” и това, че 6 милиона евреи са избити, но детайлностите бяха незнайни за множеството хора, даже и за учителите. Не можете да очаквате учениците да знаят, в случай че и учителите не знаят.”
Според Гуневих е имало към 4500 живеещи в Дортмунд евреи, когато нацистите са пристигнали на власт през 1933 година, а след края на Втората международна война са останали едвам 100. Той се надява партньорството сред музея и Борусия да помогне за образоването на последователите за Холокоста и ориста на евреите от града в интервала. Вярва, че положеният от клуба труд е жизненоважен за борбата против антисемитизма и ксенофобията в обществото.
„ Историята е доста значима част от идентичността и хората са част от тази футболна просвета. Онова, което съумяхме да сторим в последните години, е да вкараме предишното с Националсоциализма и Холокоста в нашата локална история и в идентичността на доста локални хора. И, поради идентифицирането им като дортмундци и почитатели на локалния футболен клуб, те демонстрират интерес и към тази част на историята. Обиколките ни с футболни последователи са част от голямото изпитание на клуба да се бори с расизма и неонацизма. Те се отнасят освен до историята и идентичността на тези хора, а и до битката против неонацистите като тези на стадиона, които, изключително през 1980-те и началото на 1990-те, бяха с доста мощно наличие. За благополучие обаче това се промени в последните години.”
Джеймс Мастърс, Атика Шуберт и Михаел Шварц, CNN
Дори и през днешния ден, след толкоз доста години, песента за пращането на последователите на Шалке в концлагера, където нацистите избиват евреи от цяла Европа, си остава запечатана в паметта на Льорхер. До такава степен, че той взема ефективно присъединяване в новаторски учебен план, който води почитатели на обичания му клуб в лагери на гибелта като Аушвиц и Треблинка. В интервала сред 1933 и 1945 година, когато Германия е под властта на Хитлер, нацистите употребяват мрежа от концлагери в Централна и Източна Европа за изтреблението на 6 милиона евреи и милиони други хора.
Антисемитските песни и маймунските викания по адрес на чернокожите футболисти не бяха нещо извънредно за края на 1980-те и 1990-те години, спомня си Льорхер, само че съгласно него тъкмо това е и моментът, когато футболът стартира да се пробужда за свързаната с него ненавист.
В клубове като Дортмунд последователите са тези, които поемат контрола върху борбата против расизма, работейки с управлението, с цел да отстранят крайнодесния детайл от агитката, неразривна част от нея през 1980-те. Льорхер, някогашен ултра и през днешния ден отговорник по свръзката клуб-фенове, разяснява: „ В края на 1980-те и началото на 1990-те години хулиганското придвижване бе доста мощно. В началото на третото хилядолетие ултра придвижването стартира да трансформира това. Ултрите се грижат за това какво хората пеят на стадиона и имаше полемика по отношение на това какви думи могат и би трябвало да се употребяват вътре в стадиона.”
Превъртаме лентата към днешни дни и Льорхер е към този момент основна част от борбата на Дортмунд против омразата, помагайки за действието на фенски план за образоването на последователите по тематиката за антисемитизма: „ Феновете са част от обществото, а ние сме огромен футболен клуб с над 150 000 членове. Ние сме част от немското общество и сигурно би трябвало да се погрижим за повдигането на всеослушание на значима тематика като тази.”
КЛУБОВЕТЕ ПОЕМАТ КОНТРОЛ
Дортмунд не е единственият клуб, надигнал глас в съпротивата против расизма и дискриминирането. През януари м.г. президентът на Айнтрахт (Франкфурт) Петер Фишер се закани да лиши от участие в клуба всеки покровител на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD). В отговор на това от AfD заведоха дело против него. Изпълнителният шеф на Вердер (Бремен) Хубертус Хес-Груневалд също подлага на критика партията с думите, че гласуването за нея е несъвместимо с полезностите на клуба.
AfD, откъдето непрекъснато отхвърлят обвиняванията в антисемитизъм и антиислямизъм, завоюва цели 12,6% на федералните избори през 2017 година. Нейните 92 депутати са първите от крайнодясна партия в Бундестага от съвсем 60 години насам.
За Борусия (Дортмунд) – един от водещите футболни клубове на Германия, борбата против антисемитизма и расизма е отдавнашна и постоянно изтощителна. През 1980-те и 1990-те клубът привличаше последователи с крайнодесни убеждения, в това число тези от небезизвестния Борусенфронт, който се трансформира в една от най-страховитите хулигански банди в страната.
Съчетание сред клонящо наляво в политическия набор ултра придвижване и клубни планове като към този момент упоменатия в този текст обаче оказа помощ за задушаването на крайнодясното въздействие по трибуните. Льорхер е в сърцето на нов план, помагащ за образоването на последователите на клуба за ужасите на Холокоста. Действащ от 2011 година насам, планът спомага за воденето на почитатели в концлагери, където голям брой евреи от Дортмунд са избити. Досега посетените лагери са тези в Аушвиц, Майданек, Белжец и Треблинка, както и в Замошч – окупиран от нацистите полски град, където са превозени много еврейски фамилии от Дортмунд.
„ Това е единствено една част от нашата стратегия, само че бих споделил, че резултатът е доста мощен – споделя Льорхер. – Точно в този момент имаме една самодейност против дискриминирането сред последователите. Също по този начин образоваме нашите чиновници, които са доста заинтригувани от тази тематика, а вземат присъединяване и нашите стюарди. Ако има случай вътре в стадиона, голям брой хора идват да ни го кажат и ние гледаме да реагираме. Знаем, че постоянно може да се получи случай, но нашата реакция е доста мощна.”
Такова е търсенето за присъединяване в програмата, че Льорхер постоянно се постанова да отпраща хора, защото за 30-35 места аплайват 120 души. Според него триумфът е толкоз огромен, че Борусия към този момент оказва помощ на други немски клубове да построяват свои планове. По негови сметки те са към този момент сред 10 и 15: „ Мисля, че тази концепция да дадем власт на хората им оказа помощ да получат чувството, че могат да сторят позитивни неща с клуба, а след това това се доразви. На нас просто ни хрумна концепцията за визити на музея в Аушвиц и някогашните концлагери и след това се сетихме, че можем да прибавим и просветителни стратегии. Тя събира хората дружно в този доста значим план – вземането на поука от историята.”
ДОРТМУНД СТОИ СРЕЩУ РАСИЗМА
Разположен в сърцето на индустриалната Рурска област – немската версия на Ръждивия пояс, Дортмунд от дълго време е център за хората с уклон към крайнодесните хрумвания. Точно това и направи напъните на клуба против дискриминирането още по-жизненоважни, счита журналистът Феликс Тамзут, който написа за фенкултурата в Германия.
„ В общ проект има много клубове в страната с леви, антифашистки последователи, само че не са доста тези от тях, ситуирани в социо-икономическата област, където е Дортмунд. По отношение на града, на района, на историята, на трендовете за гласоподаване, хората тук са по-склонни да дадат вота си за крайнодесни партии. Не приказвам за някакви големи проценти, само че въпреки всичко по-високи спрямо огромните градове, та това е действителността, в която съществува Борусия (Дортмунд). И тъкмо това прави обществената работа на клуба с младежите още по-важна. В тази действителност Борусия стои против расизма, хомофобията, сексизма и оставя своя отпечатък. До наскоро мнозина от Зюдтрибюне пееха песни, които през днешния ден не биха били признати, и това се промени в огромна степен поради малцинство ултра групировки, които взеха решение да сложат завършек на това и се заеха ефективно с въпроса.”
При все че антисемитските произшествия на върховите равнища на немския футбол са спорадични, те сигурно не са и напълно редки. По-рано този месец израелският състезател на Инголщат Алмог Коен стана обект на антисемитска засегнатост от съперников последовател. Последният, хипотетичен почитател на Унион (Берлин), написа на Коен да изчезва в „ камерата”, визирайки употребяваните от нацистите за изтребване на евреи в концлагерите газови камери. Туитът, постнат след изгонването на Коен при загубата на тима му с 2:0 в Берлин, бе наказан от Унион, от Германската футболна асоциация и от израелския дипломат в страната Йереми Исахароф.
В различен случай същия уикенд четвърторазрядният Хемницер провокира яд, откакто разреши на последователите си да изпратят с почести неотдавна умрял собствен почитател, известен неонацист. В публично официално съобщение клубът написа: „ Хемниц е отворен, търпелив и кротичък град. Ние се дистанцираме внезапно от всевъзможни расистки и крайнодесни дейности и изказвания.”
Тези произшествия се случват във време, в което съгласно немската полиция офанзивите против хора с еврейски генезис са нарастнали с близо 10% през предходната година. „ Генерално видяно, ситуацията е доста по-добре спрямо преди 20-30 години и това се дължи в огромна степен на ултра придвижването и фенактивизма – разяснява Тамзут. – Антисемитизмът обаче полека-лека се завръща към това да е феномен в немското общество, така че няма по какъв начин да няма някакъв резултат и върху футбола. На върховото равнище във футбола не е доста евентуално да усетите антисемитизма, но в някои от по-долните лиги… е, там работата е към този момент напълно друга.”
ИДЕНТИЧНОСТ
Проучване на CNN в седем европейски страни – Германия, Франция, Англия, Швеция, Полша, Унгария и Австрия – сподели равнището на разпространяването на антисемитизъм през 2018 година. В Германия 55% от запитаните считат, че антисемитизмът е възходящ проблем през днешния ден в страната, а се разкри и това, че 40% от младите германци сред 18-34 години знаят малко или напряко нищо за Холокоста.
За Маркос Гуневих – помощник-директор на музея „ Щайнвахе” в Дортмунд, тези резултати надалеч не са изненадващи. В миналите четири години почитатели на Борусия посещават този музей, преди време дом на най-небезизвестния политически затвор в града. Според Гуневих към 6600 души са били затворени там сред 1933 и 1945 година, мнозина от тях и измъчвани или изпратени към лагерите на гибелта: „ Хората знаят името „ Аушвиц” и това, че 6 милиона евреи са избити, но детайлностите бяха незнайни за множеството хора, даже и за учителите. Не можете да очаквате учениците да знаят, в случай че и учителите не знаят.”
Според Гуневих е имало към 4500 живеещи в Дортмунд евреи, когато нацистите са пристигнали на власт през 1933 година, а след края на Втората международна война са останали едвам 100. Той се надява партньорството сред музея и Борусия да помогне за образоването на последователите за Холокоста и ориста на евреите от града в интервала. Вярва, че положеният от клуба труд е жизненоважен за борбата против антисемитизма и ксенофобията в обществото.
„ Историята е доста значима част от идентичността и хората са част от тази футболна просвета. Онова, което съумяхме да сторим в последните години, е да вкараме предишното с Националсоциализма и Холокоста в нашата локална история и в идентичността на доста локални хора. И, поради идентифицирането им като дортмундци и почитатели на локалния футболен клуб, те демонстрират интерес и към тази част на историята. Обиколките ни с футболни последователи са част от голямото изпитание на клуба да се бори с расизма и неонацизма. Те се отнасят освен до историята и идентичността на тези хора, а и до битката против неонацистите като тези на стадиона, които, изключително през 1980-те и началото на 1990-те, бяха с доста мощно наличие. За благополучие обаче това се промени в последните години.”
Джеймс Мастърс, Атика Шуберт и Михаел Шварц, CNN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ