Пловдив 2019 – еднопосочната културна фуния
Като чуете „ Пловдив 2019 - Европейска столица на културата” с какво го свързвате? Със спектакъла на 30-метровата „ Вавилонска” кула по време на откриващата гала, в която бяха вложени над 3 млн. лева и която можеше да бъде наета и за 700 000 лв.? С площад „ Централен”, останал разкопан и по време на откриването, и няколко месеца по-късно? Или с проваления план „ Махала”, поради който Пловдив завоюва кандидатурата и посредством който българската просвета трябваше трайно да се засели в гетото „ Столипиново”?
Може би ще отговорите, че свързвате самодейността с някое от над 500-те събития концерти, изложения, спектакли, провели се в границите на самодейността? Или с плана на поета Борис Роканов, който искаше жителите и гостите на Пловдив да се разхождат по лирика, постлана върху централния бул. на града? Но, както „ БАНКЕРЪ” писа – най-после
стиховете бяха залепени по тарабите
из крайните квартали и... небрежно отлепени - къде поради едната фенска пристрастеност, къде от най-обикновена лошотия.
А че проклетията бе малко допълнително в Общинската фондация „ Пловдив 2019” си личеше още през цялото време – като се стартира, че всяка рецензия се посрещаше на нож. И се продължи с обвиняванията, че измежду пловдивските създатели нямало реакция да защитят Пловдив – европейска столица на културата. Докато от самата фондация тръбяха, че се борели с държавни управления и централна власт, с цел да можела страната да признае плана като национална идея!
Този взискателно-обвинител звук се придвижи и в процедурите по одобрение на плановете. И въпреки неведнъж да бе повтаряно, че по плана няма европейско финансиране, на кандидатстващите бяха сложени такива условия, по-тежки и строгостта на европейските планове (като да вземем за пример 30% личен принос в бюджета на проектите). А при верификацията на разноските, да вземем за пример, бенефициентите - наред с всичко друго (като междинни описателни доклади) - бяха задължени да превеждат на Отечествен фронт „ Пловдив 2019”
полагащите й се елементи от приходите!
Творците недоволстваха, че в процеса на работа непрекъснато се появяват нови условия, а след привършване на плановете се изискват документи, за които не са били известени при започването им и надлежно няма по какъв начин да ги получат със задна дата.
Освен това, в типовите контракти, наложени от Фондацията, има текст, който й разрешава да не възвръща на създателите персоналните пари, които те предплатено са вложили в плановете си. Нещо, което накара (поне засега) 15 организации и актьори да се вдигнат на протест и да изпратят "подобаващо " отворено писмо до министъра на културата и медиите.
Какво се крие сред редовете на въпросната наредба е обикновено за отгатване. Съдържанието обаче е възпроизведено на хартия толкоз майсторски, че в действителност може да се пояснява най-малко по три напълно разнообразни метода: Фондацията има право да не възвърне направени, документирани и регистрирани разноски, в случай че шефовете й преценяват, че е налице основанието
„ ненапълно осъществяване на плануваното лично участие”.
В договорите има и анекс за съфинансиране, който изисква персонална (вместо организационна) финансова отговорност на непостижима стойност за хората в бранша с юридически неплатежоспособен темперамент. В същото време липсва каквато и да е взаимност – няма съвсем никакви задължения за самата Фондация, нито наказания при закъснение на заплащания от тяхна страна, даже когато са просрочили личните си крайни периоди с месеци, а в някои случаи - повече от година.
Да напомним и че в самия завършек на самодейността -
при разпределянето на трите милиона от „ Мелина Меркури”
- влиятелната премия на Европейската комисия, от фондация „ Пловдив 2019” сложиха неизпълними условия на креативната колегия като 60% съфинансиране, което тя трябваше да откри в границите на късия период за кандидатстване - сред 21 октомври и 30 ноември 2019 година.
Преди седмица, половин година след края на самодейността от към този момент упоменатото отворено писмо на 15-е организации и актьори, стана ясно, че Фондацията не им е изплатила стотици хиляди левове , поради което мнозина от тях са пред закриване. А на регулярно задавания въпрос "Защо и на какви учредения се бавят окончателните заплащания по към този момент утвърдените доклади? ", отговорите били... отчайващо безочливи - „ Управителният съвет няма кворум...”, „ Управителният съвет е в карантина...”, „ Управителният съвет не може да се събере…”
Всъщност, има ли още учудени, че въпросното управително тяло не може да се събере от близо половин година? А да има шашнати, че видеоконферентната връзка продължава да е terra incognita за тези културтрегери, нищо че най-вероятно всеки от тях има най-малко по един длъжностен смарт телефон?
Другият вид е членовете на УС на Отечествен фронт по този начин мощно да са запразнували сполучливото привършване на грандиозното начинание „ Пловдив 2019 - Европейска столица на културата”, че още да не са стигнали до главното ядене...
Може би ще отговорите, че свързвате самодейността с някое от над 500-те събития концерти, изложения, спектакли, провели се в границите на самодейността? Или с плана на поета Борис Роканов, който искаше жителите и гостите на Пловдив да се разхождат по лирика, постлана върху централния бул. на града? Но, както „ БАНКЕРЪ” писа – най-после
стиховете бяха залепени по тарабите
из крайните квартали и... небрежно отлепени - къде поради едната фенска пристрастеност, къде от най-обикновена лошотия.
А че проклетията бе малко допълнително в Общинската фондация „ Пловдив 2019” си личеше още през цялото време – като се стартира, че всяка рецензия се посрещаше на нож. И се продължи с обвиняванията, че измежду пловдивските създатели нямало реакция да защитят Пловдив – европейска столица на културата. Докато от самата фондация тръбяха, че се борели с държавни управления и централна власт, с цел да можела страната да признае плана като национална идея!
Този взискателно-обвинител звук се придвижи и в процедурите по одобрение на плановете. И въпреки неведнъж да бе повтаряно, че по плана няма европейско финансиране, на кандидатстващите бяха сложени такива условия, по-тежки и строгостта на европейските планове (като да вземем за пример 30% личен принос в бюджета на проектите). А при верификацията на разноските, да вземем за пример, бенефициентите - наред с всичко друго (като междинни описателни доклади) - бяха задължени да превеждат на Отечествен фронт „ Пловдив 2019”
полагащите й се елементи от приходите!
Творците недоволстваха, че в процеса на работа непрекъснато се появяват нови условия, а след привършване на плановете се изискват документи, за които не са били известени при започването им и надлежно няма по какъв начин да ги получат със задна дата.
Освен това, в типовите контракти, наложени от Фондацията, има текст, който й разрешава да не възвръща на създателите персоналните пари, които те предплатено са вложили в плановете си. Нещо, което накара (поне засега) 15 организации и актьори да се вдигнат на протест и да изпратят "подобаващо " отворено писмо до министъра на културата и медиите.
Какво се крие сред редовете на въпросната наредба е обикновено за отгатване. Съдържанието обаче е възпроизведено на хартия толкоз майсторски, че в действителност може да се пояснява най-малко по три напълно разнообразни метода: Фондацията има право да не възвърне направени, документирани и регистрирани разноски, в случай че шефовете й преценяват, че е налице основанието
„ ненапълно осъществяване на плануваното лично участие”.
В договорите има и анекс за съфинансиране, който изисква персонална (вместо организационна) финансова отговорност на непостижима стойност за хората в бранша с юридически неплатежоспособен темперамент. В същото време липсва каквато и да е взаимност – няма съвсем никакви задължения за самата Фондация, нито наказания при закъснение на заплащания от тяхна страна, даже когато са просрочили личните си крайни периоди с месеци, а в някои случаи - повече от година.
Да напомним и че в самия завършек на самодейността -
при разпределянето на трите милиона от „ Мелина Меркури”
- влиятелната премия на Европейската комисия, от фондация „ Пловдив 2019” сложиха неизпълними условия на креативната колегия като 60% съфинансиране, което тя трябваше да откри в границите на късия период за кандидатстване - сред 21 октомври и 30 ноември 2019 година.
Преди седмица, половин година след края на самодейността от към този момент упоменатото отворено писмо на 15-е организации и актьори, стана ясно, че Фондацията не им е изплатила стотици хиляди левове , поради което мнозина от тях са пред закриване. А на регулярно задавания въпрос "Защо и на какви учредения се бавят окончателните заплащания по към този момент утвърдените доклади? ", отговорите били... отчайващо безочливи - „ Управителният съвет няма кворум...”, „ Управителният съвет е в карантина...”, „ Управителният съвет не може да се събере…”
Всъщност, има ли още учудени, че въпросното управително тяло не може да се събере от близо половин година? А да има шашнати, че видеоконферентната връзка продължава да е terra incognita за тези културтрегери, нищо че най-вероятно всеки от тях има най-малко по един длъжностен смарт телефон?
Другият вид е членовете на УС на Отечествен фронт по този начин мощно да са запразнували сполучливото привършване на грандиозното начинание „ Пловдив 2019 - Европейска столица на културата”, че още да не са стигнали до главното ядене...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ