Всички руски творци ще трябва да минат през „проверка за въшки“
- Като част от невиждания пакет наказания против Русия поради нашествието в Украйна, следим протест на съветската просвета по света – като стартираме от фасадните звезди на Путиновия режим Гергиев и Нетребко и стигнем до прекъсване на курс за Достоевски в Италия и на Чайковски в програмата на Уелската филхармония. Къде е рационално да се тегли границата?
- Искам да имам вяра, че това са обособени символни жестове и те са обясними, доколкото са метод да бъде декларирана позиция. Но също по този начин не желая да мисля, че теще се трансфорат в резистентен културен тренд, тъй като една тяхна тоталност ще опонира на актуалното схващане за просвета. Настана време, когато всички съветски създатели ще би трябвало да минат през „ инспекция за въшливост “, колкото и обидно това да наподобява на пръв взор, и отношението към тяхното творчество ще се построява съгласно заетата от тях гражданска позиция – дали са " за " или " срещу " тази война, " за " или " срещу " съветския президент, неговото държавно управление, неговите парламент, генерали и пропагандатори. Изрично желая да отбележа, че тази „ инспекция “ няма и не би трябвало да допуска опцията „ аз съм безпристрастен, не се интересувам от политика “. Животът внезапно дотолкоз се наелектризира, че всеки би трябвало да заеме позиция по отношение на единия или другия полюс.
Такива жестове целят да уязвят руснаците, да сложат клеймо на срам върху тяхната просвета – нещо свещено за тях, само че и нещо, което е част от красивия световен разказ, през който се възприема съветската нация и международният й културен принос – и аз избирам да схващам тези жестове на отказване по-скоро като първична и краткотрайна прочувствена реакция, подбудена от шока, само че не и като част от премислена политика за тотално отказване на всичко съветско в културата. Тотално отказване – НЕ, отчасти отказване на тези, които по една или друга причина, по един или различен метод, поддържат експанзията – ДА, нужно е. Нека напомня известните думи на Евтушенко – „ Поэт в России больше, чем поэт “. Да е повече от стихотворец съветският създател значи да е жител, жител на света. Нека съветските създатели потвърдят – с думи и дела – че са същински жители на цивилизования свят и той ще ги одобри за такива, имам вяра това.
- Носят ли културните дейци, било то и дребна, част от виновността за протичащото се в Украйна? Някои споделят – да, с години са се възползвали от облагите и ордените на властта ( това е особено освен за тази власт, виждали сме го и преди, у нас също ), легитимирали са я по международните сцени с достиженията си; а в случай че не с това – отговорни са най-малко с мълчанието си.
- Руската просвета през последните две десетилетия не е била монолитна, в нея са съществували и съществуват паралелни политически линии. И освен по оста „ за " или " срещу “ властта. Ние не можем да пожелаваме от създателите, изключително в едни относително нормални условия, каквито имахме до неотдавна, наложително да заемат политическа линия; гражданска – да, само че не наложително политическа. Да търсим политическа позиция у всеки създател значи да обидим културата, да я тълкуваме едностранчиво, накратко, да я насилваме, като я разполагаме единствено и единственото в полето на политическото. Творците постоянно са решавали по-широк кръг задания. И до момента е имало съветски писатели, рок музиканти, режисьори, артисти, художници, куратори, които ясно и самоуверено са изразявали своето неприемане на режима, в най-различни аспекти и степен на отказване, и мога да дам многочислени образци за това. Те са се борили против отровата на шовинизма, на великоруските и имперски упоритости освен у техните политици, само че и измежду така наречен съветски народ (анахронизъм, всеки политолог може да изясни защо), по метода, както са го разбирали, умеели и осмелявали да го вършат. Да вменяваме и на тях в този момент вина би било извънредно неетично и най-важното – невъзпитано. Нека отбележа и това, че една част от тези, които са се изкушавали преди от нездрави политически хрумвания, в този момент също претърпяват катарзис и потресени, трескаво премислят своите досегашни полезности и позиции. Сложно е. Не бих предложил да се подхожда по метода, по който постъпват съветските сили на злото, само че с противоположен знак. Нали би трябвало да покажем, че с нещо сме по-добри, по-умни, в случай че щете и по-културни от тях? Същевременно по отношение на тези, които не престават да са част от пропагандната машина на Кремъл, които дори втвърдиха позицията си, та в случай че щете и заради боязън – ние не знаем какви дяволи бродят в душите им, – би трябвало да сме безапелационни в остракизма си.
- Съществува една забавна теза, че концепцията за високата съветска просвета е в действителност неразделна част от руския/съветски имперски разказ и служи за неговото „ пласиране “ пред света. Продължение на тази теза е, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики от всички изгоди на тази концепция се употребяват рускоезичните създатели, а някогашните сателитни култури – включително украинска, грузинска, литовска и така нататък, са ощетени.
- Отдавна настоявам, че съветската просвета – изключително културата на песента, на танца, всеобщото кино – се употребяват като тип културна упойка от Кремъл в търсене на политически реванш за провалянето на Съюз на съветските социалистически републики в Студената война. Отваряйки пътеки към сърцата на публиката отвън Русия, тези създатели и реализатори създаваха основите за едно перфидно, подло пробутване на идеологическия вирус на рашизма. Вземете например ансамбъла за песни и танци на съветската войска „ Александров “, с неговите обилни и сполучливи концерти в България. Група „ Любе “, с мелодичните песни на която приключваше работното си време всеки втори български ресторант – какъв брой водка се изпи по кръчмите под съпровода на „ Комбат-батяня “ или „ Отчего так в России березы шумят “, какъв брой разгулен сълзи се проляха. А гостуванията на другите съветски балетни трупи, които създаваха освен хубост и екстаз, само че и онази атмосфера на изначално търсена от Кремъл доброжелателност, благосклонност и дори обич към всичко съветско. Не на вятъра с техните гастроли беше ангажирано министерството на външните работи на РФ, със своите задгранични дипломатически екипи. Проблемът тук – дано категорично подчертая това – не е в майсторството, гения, обаянието на съветските актьори, на които ние въодушевено и справедливо ръкопляскахме, а в политическите цели, които се търсеха с тези гастроли. Кремъл доста сполучливо разпростра огромна система от свои проксита, които професионално и целеустремено използваха международната обич към съветската просвета, изключително към всеобщата, оказала се изключително подобаваща за задачата, с цел да я обръщат в политически благосклонности към Путин и режима, към полезностите на „ Русский мир “.
С втората теза на Вашия въпрос обаче не съм склонен. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и основаването на постсъветските републики, националните елити в тези страни насърчиха своите създатели и стартираха задоволително сполучливи, съгласно мен, политики по създаване на нова еднаквост у своите нации. И ние на постсъветското пространство, в това число и в кремълския спътник Беларус, виждаме едно къде повече, къде по-малко сполучливо ново съзнание у тези нации. Аз не си мисля, че грузинци, арменци, камо ли пък естонци, литовци и латвийци, та дори и народите в Средна Азия, ментално и поведенчески са идентични на актуалните руснаци. И заслуга за това има новата просвета, развивана и политически насърчавана в тези страни. Тя дори доста постоянно се оттласкваше от съветската всеобща и освен всеобща просвета, от съветските идеологически въздействия, в търсене точно на нови репери за народен идентитет и проспериране.
- Миналата седмица се разгласява един разочароващо дълъг лист с писатели, които поддържат войната на Путин и неговата перфидна изразителност за „ специфичната интервенция “ и „ денацификацията “ - множеството са незнайни и синекурци, само че там са и Павел Крусанов, Евгений Попов, Сергей Лукяненко, Евгений Рейн... по какъв начин си го обяснявате?
- Обяснението за това е многовекторно. Тук отговорът не е единствено в региона на съвестта и моралните полезности – те неизбежно са доста значими, само че не постоянно определящи. Парите, които по разнообразни канали съветското държавно управление насочваше към всякакви креативен съюзи, в това число и писателски организации, също не са за занемаряване, това е правилно. Но там има и доста хора, които просто се опасяват да се конфронтират освен с властта, само че и със своите другари и сътрудници, с които са построили през годините така наречен панибратство и голям брой форми на партниране по разнообразни културни планове и начинания. Нещата са много по-сложни, в сравнение с наподобяват на пръв взор. Аз с огромно оскърбление открих в тези описи с писатели, подкрепили войната, имената на хора, които одобрявам като създатели на художествени текстове. Павел Крусанов, Евгений Рейн, непосредствен преди време другар на Бродски, Сергей Шаргунов, Нина Садур, Юнна Мориц, добре пишещият, само че отличаващ се с особена смелост и шовинистичен цинизъм Захар Прилепин… Не са малко и те. Но по важните, по-стойностните най-малко за мен модерни съветски писатели не са измежду тях. И няма да ги посоча тук единствено с цел да не ги поставям в един общ абзац с хора, опозорили освен себе си, само че и съветската литература.
Неведнъж съм споделял, че в Санкт Петербург години наред бях непосредствен другар с проф. Михаил Герман (1933 – 2018), известния съветски изкуствовед, публицист, интелектуалец, и с чудесната му брачна половинка Наталия Чернова-Герман, лингвист, достоевед с интернационално име, теоретичен помощник в Музея на Достоeвски. И двамата – фини познавачи на съветската класическа, съвременна и по-късно руска литература. Истински енциклопедисти, аристократи на духа. И един път – припомням си добре този диалог, вечеряхме у тях – го попитах: „ Михаил Юриевич, а вие знаете ли съветски или руски писатели, само че такива, от огромен диаметър, които да са били поддръжници на властта? “ И той, и Наташа, надълбоко се замислиха. След известна пауза Герман отговори: „ Не, аз за такива не се сещам. Всички наши огромни писатели, без значение при кой от режимите ни са живели, постоянно са били срещу властта! Да, имало е и такива, които са кокетничили с властта, поддавали са се заради напън или облаги, хитрували са, само че постоянно след време са се опомняли и горчиво разкайвали “.
- Така е, ето – доста по-ярки имена се оповестиха срещу войната: Глуховски, Акунин, Вирипаев... Хиляди си сложиха подписите под антивоенни заявления. При това те поемат сериозен риск с тези свои позиции – като се има поради, че даже използването на думата „ война “ е инкриминирана сега в Русия.
- Умните и почтени интелектуалци в Русия откриха метод по какъв начин да заобиколят неразрешените думи. Те незабавно започнаха да приказват за войната като за „ по този начин наречената спецоперация “ – ловкост, която законът официално не глоби. Нека с изключение на посочените от вас изброя имената най-малко на дребна част от тези смели, умни и почтени съветски писатели, които намерено заеха позиция против съветската военна експанзия – Мария Степанова, Людмила Петрушевская, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин, Сергей Лебедев, Михаил Зигар, Нарине Абгарян, неиздадените към момента у нас, само че чудесни поети и писатели Линор Горалик, Олга Седакова, Александър Генис, Полина Барскова, Алексей Цветков, беларусинът Саша Филипенко, Лев Рубинштейн, Алиса Ганиева, Евгения Некрасова, Алла Горбунова, Олга Медведкова, Алексей Моторов, Юлий Ким…И точно те са същинското красиво и почтено лице на модерна Русия.
- Смятате ли, че публичното мнение, митингите, гласовете на интелектуалците могат да трансформират посоката на събитията? В Беларус да вземем за пример имаше нечувани по масовостта си митинги, които в последна сметка не доведоха до стремежи резултат.
- Смятам, че няма да трансформират посоката на събитията. И също по този начин считам, че точно в това е смисълът на същинската просвета – да бъде против войната и насилието, против лъжата и цинизма, против противозаконните и антихуманни държавни дейности, без значение от техния идеологически дизайн – срещу всичко това и без оглед на действителните на практика резултати.
- Искам да имам вяра, че това са обособени символни жестове и те са обясними, доколкото са метод да бъде декларирана позиция. Но също по този начин не желая да мисля, че теще се трансфорат в резистентен културен тренд, тъй като една тяхна тоталност ще опонира на актуалното схващане за просвета. Настана време, когато всички съветски създатели ще би трябвало да минат през „ инспекция за въшливост “, колкото и обидно това да наподобява на пръв взор, и отношението към тяхното творчество ще се построява съгласно заетата от тях гражданска позиция – дали са " за " или " срещу " тази война, " за " или " срещу " съветския президент, неговото държавно управление, неговите парламент, генерали и пропагандатори. Изрично желая да отбележа, че тази „ инспекция “ няма и не би трябвало да допуска опцията „ аз съм безпристрастен, не се интересувам от политика “. Животът внезапно дотолкоз се наелектризира, че всеки би трябвало да заеме позиция по отношение на единия или другия полюс.
Такива жестове целят да уязвят руснаците, да сложат клеймо на срам върху тяхната просвета – нещо свещено за тях, само че и нещо, което е част от красивия световен разказ, през който се възприема съветската нация и международният й културен принос – и аз избирам да схващам тези жестове на отказване по-скоро като първична и краткотрайна прочувствена реакция, подбудена от шока, само че не и като част от премислена политика за тотално отказване на всичко съветско в културата. Тотално отказване – НЕ, отчасти отказване на тези, които по една или друга причина, по един или различен метод, поддържат експанзията – ДА, нужно е. Нека напомня известните думи на Евтушенко – „ Поэт в России больше, чем поэт “. Да е повече от стихотворец съветският създател значи да е жител, жител на света. Нека съветските създатели потвърдят – с думи и дела – че са същински жители на цивилизования свят и той ще ги одобри за такива, имам вяра това.
- Носят ли културните дейци, било то и дребна, част от виновността за протичащото се в Украйна? Някои споделят – да, с години са се възползвали от облагите и ордените на властта ( това е особено освен за тази власт, виждали сме го и преди, у нас също ), легитимирали са я по международните сцени с достиженията си; а в случай че не с това – отговорни са най-малко с мълчанието си.
- Руската просвета през последните две десетилетия не е била монолитна, в нея са съществували и съществуват паралелни политически линии. И освен по оста „ за " или " срещу “ властта. Ние не можем да пожелаваме от създателите, изключително в едни относително нормални условия, каквито имахме до неотдавна, наложително да заемат политическа линия; гражданска – да, само че не наложително политическа. Да търсим политическа позиция у всеки създател значи да обидим културата, да я тълкуваме едностранчиво, накратко, да я насилваме, като я разполагаме единствено и единственото в полето на политическото. Творците постоянно са решавали по-широк кръг задания. И до момента е имало съветски писатели, рок музиканти, режисьори, артисти, художници, куратори, които ясно и самоуверено са изразявали своето неприемане на режима, в най-различни аспекти и степен на отказване, и мога да дам многочислени образци за това. Те са се борили против отровата на шовинизма, на великоруските и имперски упоритости освен у техните политици, само че и измежду така наречен съветски народ (анахронизъм, всеки политолог може да изясни защо), по метода, както са го разбирали, умеели и осмелявали да го вършат. Да вменяваме и на тях в този момент вина би било извънредно неетично и най-важното – невъзпитано. Нека отбележа и това, че една част от тези, които са се изкушавали преди от нездрави политически хрумвания, в този момент също претърпяват катарзис и потресени, трескаво премислят своите досегашни полезности и позиции. Сложно е. Не бих предложил да се подхожда по метода, по който постъпват съветските сили на злото, само че с противоположен знак. Нали би трябвало да покажем, че с нещо сме по-добри, по-умни, в случай че щете и по-културни от тях? Същевременно по отношение на тези, които не престават да са част от пропагандната машина на Кремъл, които дори втвърдиха позицията си, та в случай че щете и заради боязън – ние не знаем какви дяволи бродят в душите им, – би трябвало да сме безапелационни в остракизма си.
- Съществува една забавна теза, че концепцията за високата съветска просвета е в действителност неразделна част от руския/съветски имперски разказ и служи за неговото „ пласиране “ пред света. Продължение на тази теза е, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики от всички изгоди на тази концепция се употребяват рускоезичните създатели, а някогашните сателитни култури – включително украинска, грузинска, литовска и така нататък, са ощетени.
- Отдавна настоявам, че съветската просвета – изключително културата на песента, на танца, всеобщото кино – се употребяват като тип културна упойка от Кремъл в търсене на политически реванш за провалянето на Съюз на съветските социалистически републики в Студената война. Отваряйки пътеки към сърцата на публиката отвън Русия, тези създатели и реализатори създаваха основите за едно перфидно, подло пробутване на идеологическия вирус на рашизма. Вземете например ансамбъла за песни и танци на съветската войска „ Александров “, с неговите обилни и сполучливи концерти в България. Група „ Любе “, с мелодичните песни на която приключваше работното си време всеки втори български ресторант – какъв брой водка се изпи по кръчмите под съпровода на „ Комбат-батяня “ или „ Отчего так в России березы шумят “, какъв брой разгулен сълзи се проляха. А гостуванията на другите съветски балетни трупи, които създаваха освен хубост и екстаз, само че и онази атмосфера на изначално търсена от Кремъл доброжелателност, благосклонност и дори обич към всичко съветско. Не на вятъра с техните гастроли беше ангажирано министерството на външните работи на РФ, със своите задгранични дипломатически екипи. Проблемът тук – дано категорично подчертая това – не е в майсторството, гения, обаянието на съветските актьори, на които ние въодушевено и справедливо ръкопляскахме, а в политическите цели, които се търсеха с тези гастроли. Кремъл доста сполучливо разпростра огромна система от свои проксита, които професионално и целеустремено използваха международната обич към съветската просвета, изключително към всеобщата, оказала се изключително подобаваща за задачата, с цел да я обръщат в политически благосклонности към Путин и режима, към полезностите на „ Русский мир “.
С втората теза на Вашия въпрос обаче не съм склонен. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и основаването на постсъветските републики, националните елити в тези страни насърчиха своите създатели и стартираха задоволително сполучливи, съгласно мен, политики по създаване на нова еднаквост у своите нации. И ние на постсъветското пространство, в това число и в кремълския спътник Беларус, виждаме едно къде повече, къде по-малко сполучливо ново съзнание у тези нации. Аз не си мисля, че грузинци, арменци, камо ли пък естонци, литовци и латвийци, та дори и народите в Средна Азия, ментално и поведенчески са идентични на актуалните руснаци. И заслуга за това има новата просвета, развивана и политически насърчавана в тези страни. Тя дори доста постоянно се оттласкваше от съветската всеобща и освен всеобща просвета, от съветските идеологически въздействия, в търсене точно на нови репери за народен идентитет и проспериране.
- Миналата седмица се разгласява един разочароващо дълъг лист с писатели, които поддържат войната на Путин и неговата перфидна изразителност за „ специфичната интервенция “ и „ денацификацията “ - множеството са незнайни и синекурци, само че там са и Павел Крусанов, Евгений Попов, Сергей Лукяненко, Евгений Рейн... по какъв начин си го обяснявате?
- Обяснението за това е многовекторно. Тук отговорът не е единствено в региона на съвестта и моралните полезности – те неизбежно са доста значими, само че не постоянно определящи. Парите, които по разнообразни канали съветското държавно управление насочваше към всякакви креативен съюзи, в това число и писателски организации, също не са за занемаряване, това е правилно. Но там има и доста хора, които просто се опасяват да се конфронтират освен с властта, само че и със своите другари и сътрудници, с които са построили през годините така наречен панибратство и голям брой форми на партниране по разнообразни културни планове и начинания. Нещата са много по-сложни, в сравнение с наподобяват на пръв взор. Аз с огромно оскърбление открих в тези описи с писатели, подкрепили войната, имената на хора, които одобрявам като създатели на художествени текстове. Павел Крусанов, Евгений Рейн, непосредствен преди време другар на Бродски, Сергей Шаргунов, Нина Садур, Юнна Мориц, добре пишещият, само че отличаващ се с особена смелост и шовинистичен цинизъм Захар Прилепин… Не са малко и те. Но по важните, по-стойностните най-малко за мен модерни съветски писатели не са измежду тях. И няма да ги посоча тук единствено с цел да не ги поставям в един общ абзац с хора, опозорили освен себе си, само че и съветската литература.
Неведнъж съм споделял, че в Санкт Петербург години наред бях непосредствен другар с проф. Михаил Герман (1933 – 2018), известния съветски изкуствовед, публицист, интелектуалец, и с чудесната му брачна половинка Наталия Чернова-Герман, лингвист, достоевед с интернационално име, теоретичен помощник в Музея на Достоeвски. И двамата – фини познавачи на съветската класическа, съвременна и по-късно руска литература. Истински енциклопедисти, аристократи на духа. И един път – припомням си добре този диалог, вечеряхме у тях – го попитах: „ Михаил Юриевич, а вие знаете ли съветски или руски писатели, само че такива, от огромен диаметър, които да са били поддръжници на властта? “ И той, и Наташа, надълбоко се замислиха. След известна пауза Герман отговори: „ Не, аз за такива не се сещам. Всички наши огромни писатели, без значение при кой от режимите ни са живели, постоянно са били срещу властта! Да, имало е и такива, които са кокетничили с властта, поддавали са се заради напън или облаги, хитрували са, само че постоянно след време са се опомняли и горчиво разкайвали “.
- Така е, ето – доста по-ярки имена се оповестиха срещу войната: Глуховски, Акунин, Вирипаев... Хиляди си сложиха подписите под антивоенни заявления. При това те поемат сериозен риск с тези свои позиции – като се има поради, че даже използването на думата „ война “ е инкриминирана сега в Русия.
- Умните и почтени интелектуалци в Русия откриха метод по какъв начин да заобиколят неразрешените думи. Те незабавно започнаха да приказват за войната като за „ по този начин наречената спецоперация “ – ловкост, която законът официално не глоби. Нека с изключение на посочените от вас изброя имената най-малко на дребна част от тези смели, умни и почтени съветски писатели, които намерено заеха позиция против съветската военна експанзия – Мария Степанова, Людмила Петрушевская, Людмила Улицкая, Михаил Шишкин, Сергей Лебедев, Михаил Зигар, Нарине Абгарян, неиздадените към момента у нас, само че чудесни поети и писатели Линор Горалик, Олга Седакова, Александър Генис, Полина Барскова, Алексей Цветков, беларусинът Саша Филипенко, Лев Рубинштейн, Алиса Ганиева, Евгения Некрасова, Алла Горбунова, Олга Медведкова, Алексей Моторов, Юлий Ким…И точно те са същинското красиво и почтено лице на модерна Русия.
- Смятате ли, че публичното мнение, митингите, гласовете на интелектуалците могат да трансформират посоката на събитията? В Беларус да вземем за пример имаше нечувани по масовостта си митинги, които в последна сметка не доведоха до стремежи резултат.
- Смятам, че няма да трансформират посоката на събитията. И също по този начин считам, че точно в това е смисълът на същинската просвета – да бъде против войната и насилието, против лъжата и цинизма, против противозаконните и антихуманни държавни дейности, без значение от техния идеологически дизайн – срещу всичко това и без оглед на действителните на практика резултати.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ