Лицемерието на Европа в поредица от референдуми
Каталунският референдум на 1 октомври господства в новините, защото испанското държавно управление не се въздържа от потреблението на мощ против мирни стачкуващи, с цел да го спре, което би провокирало мощна реакция от страна на Европейския съюз, в случай че се беше случило другаде, написа Поглед.инфо.
Европейски Съюз към този момент предизвести каталунците, че в случай че гласоподават да се отделят от Испания, те ще останат отвън Европейски Съюз.
Ясно е, че освен в Мадрид, само че и в други европейски столици, от Брюксел до Рим, стартира да се развива безпокойствие освен за бъдещето на Европейски Съюз, само че и за бъдещето на своите национални страни.
Преди седмица, на 25 септември, се организира различен референдум в Близкия изток, когато самостоятелната иракска кюрдска администрация попита своя народ дали желае самостоятелност от Ирак без единодушието на Багдад. Това провокира реакция на прилежащите Иран и Турция, които имат свои паники и проблеми с кюрдската самостоятелност и тероризма. Турция активизира елементи от своята войска, втората по величина в западния боен алианс НАТО, за учения по границите й с Ирак и Сирия.
Каталунският избор на самостоятелност, макар че не получи единодушието на Мадрид, пристигна във време, когато английското държавно управление и Европейски Съюз следва да стартират диалози за Брекзит, за изискванията по развода. Непрекъснато възходящият Европейски Съюз стартира да става все по-малък и по-слаб.
Съществуват четири гравитационни точки, които дефинират епохи наред външните геостратегически граници на Европа: Русия на североизток, Обединеното кралство на северозапад, Испания на югозапад и Турция на югоизток.
В рамките на такава формулировка Германия съставлява геостратегическия център на тежестта на Европа и със своите сегашни качества на мека мощ в политически, стопански и обществен проект.
Развитието, включващо външните граници и центъра на тежестта, постоянно е било в интерактивна връзка с радикалните промени във вътрешните моменти на деяние в Европа: Френската гражданска война, рухването на австро-унгарската, съветската и турската империи, двете международните войни, Студената война, НАТО и ерата на мира и развиването, с помощта на Европейски Съюз.
Тази картина се смяташе за усъвършенствана с рухването на Берлинската стена през 1989 година и на Съветския съюз в края на 1991 година, защото североизточният ъгъл изглеждаше отслабен и югоизточният ъгъл изглеждаше по-малко значим при започване на XXI век.
Нещо стартира да трансформира тази картина през първото десетилетие на новия век. Може би частично се дължеше на вълната от миграция, провокирана от революциите, контрареволюциите и гражданските войни, провокирани след Арабската пролет, частично породени от остатъчните резултати от икономическата и финансова рецесия в Съединени американски щати, която стартира през 2008-2009, изключително в Южна Европа, Испания, Италия и Гърция; и частично причина беше завръщането на Русия с нейната военна и енергийна мощност в Източна Европа в най-слабите й точки, Балтийските страни и Украйна, и Близкия Изток, в Сирия, поставяйки Турция сред всичко това.
Първите въпроси за най-обсъжданата тематика - Брекзит - попаднаха в картината по време на референдума за самостоятелност в Шотландия през 2014 г.; в името на солидарността с Лондон, когато Европейски Съюз сподели на шотландците, че в случай че изоставен, те ще се смятат за напускащи Европейски Съюз. Това изигра роля в шотландското отменяне на независимостта от Англия.
Но това не спря английското държавно управление да употребява най-примитивния политически инструмент отпреди, референдумът, и да попита хората дали желаят да изоставен Европейски Съюз. Британците, които бяха одобрили влизането си в Европейски Съюз (тогава Европейската общност) през 1975 година посредством референдум, избраха да излязат от съюза през 2016 година
През 2017 година Турция отиде на референдум за смяна на държавната си система, която ще консолидира изпълнителната власт в президентски ръце след опит за боен прелом през 2016 година, за който турското държавно управление подозира, че е било окуражено от силови центрове от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Турция приема референдума за самостоятелност на кюрдите в Ирак като вътрешен въпрос на сигурността и наподобява, че последващите резултати от него биха могли да значат нови стъпки от страна на държавното управление да насочи този югоизточен ъгъл на Европа по-близо до североизтока, до момента в който северозападният и югозападният ъгли са разтърсени от референдуми един след различен.
Центърът, в тази ситуация Германия, а може би германско-френско-италианското ядро, би трябвало да направи нещо, с цел да избегне раздробяването, което може да накара Европейски Съюз да загуби качествата си на мека мощ и да засегне тези страни повече от всички останали, както ни демонстрира горчивият исторически опит.
Европейски Съюз към този момент предизвести каталунците, че в случай че гласоподават да се отделят от Испания, те ще останат отвън Европейски Съюз.
Ясно е, че освен в Мадрид, само че и в други европейски столици, от Брюксел до Рим, стартира да се развива безпокойствие освен за бъдещето на Европейски Съюз, само че и за бъдещето на своите национални страни.
Преди седмица, на 25 септември, се организира различен референдум в Близкия изток, когато самостоятелната иракска кюрдска администрация попита своя народ дали желае самостоятелност от Ирак без единодушието на Багдад. Това провокира реакция на прилежащите Иран и Турция, които имат свои паники и проблеми с кюрдската самостоятелност и тероризма. Турция активизира елементи от своята войска, втората по величина в западния боен алианс НАТО, за учения по границите й с Ирак и Сирия.
Каталунският избор на самостоятелност, макар че не получи единодушието на Мадрид, пристигна във време, когато английското държавно управление и Европейски Съюз следва да стартират диалози за Брекзит, за изискванията по развода. Непрекъснато възходящият Европейски Съюз стартира да става все по-малък и по-слаб.
Съществуват четири гравитационни точки, които дефинират епохи наред външните геостратегически граници на Европа: Русия на североизток, Обединеното кралство на северозапад, Испания на югозапад и Турция на югоизток.
В рамките на такава формулировка Германия съставлява геостратегическия център на тежестта на Европа и със своите сегашни качества на мека мощ в политически, стопански и обществен проект.
Развитието, включващо външните граници и центъра на тежестта, постоянно е било в интерактивна връзка с радикалните промени във вътрешните моменти на деяние в Европа: Френската гражданска война, рухването на австро-унгарската, съветската и турската империи, двете международните войни, Студената война, НАТО и ерата на мира и развиването, с помощта на Европейски Съюз.
Тази картина се смяташе за усъвършенствана с рухването на Берлинската стена през 1989 година и на Съветския съюз в края на 1991 година, защото североизточният ъгъл изглеждаше отслабен и югоизточният ъгъл изглеждаше по-малко значим при започване на XXI век.
Нещо стартира да трансформира тази картина през първото десетилетие на новия век. Може би частично се дължеше на вълната от миграция, провокирана от революциите, контрареволюциите и гражданските войни, провокирани след Арабската пролет, частично породени от остатъчните резултати от икономическата и финансова рецесия в Съединени американски щати, която стартира през 2008-2009, изключително в Южна Европа, Испания, Италия и Гърция; и частично причина беше завръщането на Русия с нейната военна и енергийна мощност в Източна Европа в най-слабите й точки, Балтийските страни и Украйна, и Близкия Изток, в Сирия, поставяйки Турция сред всичко това.
Първите въпроси за най-обсъжданата тематика - Брекзит - попаднаха в картината по време на референдума за самостоятелност в Шотландия през 2014 г.; в името на солидарността с Лондон, когато Европейски Съюз сподели на шотландците, че в случай че изоставен, те ще се смятат за напускащи Европейски Съюз. Това изигра роля в шотландското отменяне на независимостта от Англия.
Но това не спря английското държавно управление да употребява най-примитивния политически инструмент отпреди, референдумът, и да попита хората дали желаят да изоставен Европейски Съюз. Британците, които бяха одобрили влизането си в Европейски Съюз (тогава Европейската общност) през 1975 година посредством референдум, избраха да излязат от съюза през 2016 година
През 2017 година Турция отиде на референдум за смяна на държавната си система, която ще консолидира изпълнителната власт в президентски ръце след опит за боен прелом през 2016 година, за който турското държавно управление подозира, че е било окуражено от силови центрове от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Турция приема референдума за самостоятелност на кюрдите в Ирак като вътрешен въпрос на сигурността и наподобява, че последващите резултати от него биха могли да значат нови стъпки от страна на държавното управление да насочи този югоизточен ъгъл на Европа по-близо до североизтока, до момента в който северозападният и югозападният ъгли са разтърсени от референдуми един след различен.
Центърът, в тази ситуация Германия, а може би германско-френско-италианското ядро, би трябвало да направи нещо, с цел да избегне раздробяването, което може да накара Европейски Съюз да загуби качествата си на мека мощ и да засегне тези страни повече от всички останали, както ни демонстрира горчивият исторически опит.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ