Късната поезия на Илко Димитров е изцяло заета с параметрите

„ Късната лирика на Илко Димитров е напълно заета с параметрите на вътрешното пространство, написа Иван Теофилов. Специфична лирика, формирана от афоризми, сентенции и метафизичен размишления, настоящи като самобитни сеизмографи на духа. Като умствена галактика, в която положението на интелектуална превъзбуда. Обсебва толкоз, колкото и трезвата проницателност. Като зов на личността на кръстопът. “ 

„ Изчезване на времето “ събира новите стихотворения на Илко Димитров и думата „ нови “ тук е напълно намясто. Досега познавахме поезията му, дълбаеща във философските въпроси на духа и битието, на небесното и земното, на историята и политиката и в това той реализира майсторство и резервира свое, характерно място в актуалната ни лирика. Но постигнатото сякаш го беше затворило в написаното до тогава, което притежаваше висока стойност като лирика. Някои стопират да пишат в подобен миг, други се рутинират, трети търсят излаз и нови направления. Илко Димитров избра третото. В „ Изчезване на времето “ той като че ли отваря нова страница, освободен, с нов взор вижда света и разсъждава за него, за индивида в него. Разбира се, огромните тематики още веднъж са в центъра на поетовия интерес, само че в тяхната интерпретация се усеща нов лъх и лекост:

обзор на зрението

какво виждаш

когато гледаш напред

Книгата може да бъде четена като една огромна поема освен тъй като липсват заглавия на стихотворенията, като се изключи въвеждащото „ Прозрение с птица “, само че и тъй като – това познаваме и от предходните му книги – има единност, качество, присъщо и на създателя, и на писането му.

Чуйте Илко Димитров.