Може ли Къщата с ягодите да бъде спасена
Къщата с ягодите на улица " Сан Стефано " е била една от най-красивите здания в София при построяването си в края на 20-те години от арх. Георги Кунев. Дори в сегашния тип — с изпопадала мазилка, олющена багра, огромна дупка на фронтона, надстройка и закрити с ламарини прозорци — красотата още си проличава по един нереален метод.
Същевременно през последните десетина-петнайсет години тази къща се трансформира в ослепителен знак на едно едно грозно събитие — неумението или нежеланието (или и двете) на държавните и общински управляващи да се погрижат за опазването на културното завещание, което е тяхно обвързване.
Началото на разрухата стартира през 1944 година с национализацията и за съжаление освен не свършва, ами се форсира с приватизацията - и особено откакто става благосъстоятелност на Валентин Златев. В интервала преди това къщата е служила поредно като румънско посолство, руско комерсиално посланичество и още някакво социалистическо институция с неразбираемо предопределение. През 1990 г, тя е реституирана и върната на правоприемник. А първоначално ХХI век е купена от предприемача Валентин Златев.
През времето, откогато е притежател, стана ясно, че той не се интересува от постройката, а от земята под нея. В доста от случаите схемата е следната: богат предприемач купува къща, оповестена за монумент на културата, някъде в центъра на София. Ако в това време е намерил връзки да промени статута ѝ, я унищожава и строи на мястото ѝ нещо ново и по-високо, от което ще печели повече.
Ако не успее да отстрани статута ѝ на културна полезност, притежателят може да прибегне до вид 2 — просто не прави нищо, няколко години не поставя грижи, не упражнява контрол — след което обявява, че паметникът на културата е в доста неприятно положение и не предстои на ремонт. Понякога се случва да пламне пожар, нормално породен от самонастанил се клошар. Така може да се редуцира прекомерно дългото очакване. Преди три месеца то този начин пламна Шапкаревата къща на бул. " Скобелев ", до Петте Кьошета. Случвало се е и с други монументи на културата.
Къщата с ягодите е в обстановка на вид 2. Стои си необезпокоявана, необгрижвана и деградира.
През 2012-а притежателят обяви намерението си да унищожи къщата, да построи още веднъж фасадата ѝ, а зад нея да издигне друга, модерна постройка. Столичната община настоя Къщата с ягодите да бъде реставрирана и непокътната в достоверен тип. Последните планове на стопанина ѝ още веднъж включват разрушаването на къщата, само че този път препострояването ѝ щяло " да резервира нейния дух ". Златев заявява и готовността си да издаде банкова гаранция за това.
„ Предстои къщата да бъде унищожена и всевъзможни евфемистични изрази като „ разглобяване “, „ преизграждане “… на процедура прикриват едно закононарушение, което следва да бъде осъществено с един от най-ценните ни мостри “, разяснява тези планове в ефира на БНТ арх. Петкана Бакалова. Според доскорошната зам.-председателка на Камарата на архитектите в България, тази къща е емблема на борбата в нашето общество сред една дребна част от специалисти и публични персони, които се пробват да опазят паметниците на културата, и сериозното недоумение както в гражданите, по този начин и в притежателите - а може би и в институциите, какъв е смисълът на културното завещание. Тя дефинира културното завещание като ДНК-то на нашия народ, запис на груповата ни памет.
В случая имаме къща, издигната преди съвсем 100 години с една технология, която няма по какъв начин да повторим сега. Когато я унищожим, губим опит, губим познания за разтворите, което са употребявани, за технологиите, губим цялото това знание, което няма по какъв начин да възстановим измежду това обясни арх. Бакалова.
Същевременно всички законови процедури са спазени, само че това няма да избави Къщата с ягодите, тъй като по този начин е направен Законът за културното завещание (ЗКН) от 2009 г. Той споделя, че в случай че една постройка е в неприятно положение, притежателят ѝ може да я възвърне в истинския ѝ образ и пространствени характерности. Това може да значи както положителни планове, по този начин и опция да се случи злополука.
Законът обаче засяга и отговорността на притежателя да поддържа къщата в положително положение, обърна внимание арх. Бакалова и попита реторично - къде бяха институциите 15 години, за да наложат наказания и да принудят Златев да постави грижи? А в случай че той не желае — предвид това, че парцелът е знаков, самата община би могла да направи ремонта и да накара притежателя да го заплати, като го ипотекира.
Що се отнася до изказванията, че къщата не предстои на ремонт, Бакалова напомни, че преди няколко години там на оглед са били група експерти от Камарата на архитектите заедно с френски колеги от „ Екол дьо Шайо “, най-старата реставрационна школа в света. Те са достигнали до общото мнение, че къщата е в положително положение и може да бъде възобновена, без да бъде преизграждана.
„ Твърдя, че в съответния случай една част от сътрудниците специалисти са продали съвестта си, институциите са ги подкрепили и действително нещата могат да бъдат решени само от Столична община, тъй като общините по ЗКН също носят отговорност за културното завещание. Това, че министерството е съгласувало нещо, не значи, че Столична община би трябвало да се съгласи и да предприеме дейности по ремонт. За това се желае кураж и разбиране за основното значение на тази сграда… “.
Арх. Бакалова прикани Столична община и министерството на културата да създадат самостоятелни градивни експертизи на Къщата с ягодите и, ако би трябвало, и нужните планове за градивно подсилване, които да подсигуряват устойчивостта ѝ на земетресения в най-висока степен.
Същевременно през последните десетина-петнайсет години тази къща се трансформира в ослепителен знак на едно едно грозно събитие — неумението или нежеланието (или и двете) на държавните и общински управляващи да се погрижат за опазването на културното завещание, което е тяхно обвързване.
Началото на разрухата стартира през 1944 година с национализацията и за съжаление освен не свършва, ами се форсира с приватизацията - и особено откакто става благосъстоятелност на Валентин Златев. В интервала преди това къщата е служила поредно като румънско посолство, руско комерсиално посланичество и още някакво социалистическо институция с неразбираемо предопределение. През 1990 г, тя е реституирана и върната на правоприемник. А първоначално ХХI век е купена от предприемача Валентин Златев.
През времето, откогато е притежател, стана ясно, че той не се интересува от постройката, а от земята под нея. В доста от случаите схемата е следната: богат предприемач купува къща, оповестена за монумент на културата, някъде в центъра на София. Ако в това време е намерил връзки да промени статута ѝ, я унищожава и строи на мястото ѝ нещо ново и по-високо, от което ще печели повече.
Ако не успее да отстрани статута ѝ на културна полезност, притежателят може да прибегне до вид 2 — просто не прави нищо, няколко години не поставя грижи, не упражнява контрол — след което обявява, че паметникът на културата е в доста неприятно положение и не предстои на ремонт. Понякога се случва да пламне пожар, нормално породен от самонастанил се клошар. Така може да се редуцира прекомерно дългото очакване. Преди три месеца то този начин пламна Шапкаревата къща на бул. " Скобелев ", до Петте Кьошета. Случвало се е и с други монументи на културата.
Къщата с ягодите е в обстановка на вид 2. Стои си необезпокоявана, необгрижвана и деградира.
През 2012-а притежателят обяви намерението си да унищожи къщата, да построи още веднъж фасадата ѝ, а зад нея да издигне друга, модерна постройка. Столичната община настоя Къщата с ягодите да бъде реставрирана и непокътната в достоверен тип. Последните планове на стопанина ѝ още веднъж включват разрушаването на къщата, само че този път препострояването ѝ щяло " да резервира нейния дух ". Златев заявява и готовността си да издаде банкова гаранция за това.
„ Предстои къщата да бъде унищожена и всевъзможни евфемистични изрази като „ разглобяване “, „ преизграждане “… на процедура прикриват едно закононарушение, което следва да бъде осъществено с един от най-ценните ни мостри “, разяснява тези планове в ефира на БНТ арх. Петкана Бакалова. Според доскорошната зам.-председателка на Камарата на архитектите в България, тази къща е емблема на борбата в нашето общество сред една дребна част от специалисти и публични персони, които се пробват да опазят паметниците на културата, и сериозното недоумение както в гражданите, по този начин и в притежателите - а може би и в институциите, какъв е смисълът на културното завещание. Тя дефинира културното завещание като ДНК-то на нашия народ, запис на груповата ни памет.
В случая имаме къща, издигната преди съвсем 100 години с една технология, която няма по какъв начин да повторим сега. Когато я унищожим, губим опит, губим познания за разтворите, което са употребявани, за технологиите, губим цялото това знание, което няма по какъв начин да възстановим измежду това обясни арх. Бакалова.
Същевременно всички законови процедури са спазени, само че това няма да избави Къщата с ягодите, тъй като по този начин е направен Законът за културното завещание (ЗКН) от 2009 г. Той споделя, че в случай че една постройка е в неприятно положение, притежателят ѝ може да я възвърне в истинския ѝ образ и пространствени характерности. Това може да значи както положителни планове, по този начин и опция да се случи злополука.
Законът обаче засяга и отговорността на притежателя да поддържа къщата в положително положение, обърна внимание арх. Бакалова и попита реторично - къде бяха институциите 15 години, за да наложат наказания и да принудят Златев да постави грижи? А в случай че той не желае — предвид това, че парцелът е знаков, самата община би могла да направи ремонта и да накара притежателя да го заплати, като го ипотекира.
Що се отнася до изказванията, че къщата не предстои на ремонт, Бакалова напомни, че преди няколко години там на оглед са били група експерти от Камарата на архитектите заедно с френски колеги от „ Екол дьо Шайо “, най-старата реставрационна школа в света. Те са достигнали до общото мнение, че къщата е в положително положение и може да бъде възобновена, без да бъде преизграждана.
„ Твърдя, че в съответния случай една част от сътрудниците специалисти са продали съвестта си, институциите са ги подкрепили и действително нещата могат да бъдат решени само от Столична община, тъй като общините по ЗКН също носят отговорност за културното завещание. Това, че министерството е съгласувало нещо, не значи, че Столична община би трябвало да се съгласи и да предприеме дейности по ремонт. За това се желае кураж и разбиране за основното значение на тази сграда… “.
Арх. Бакалова прикани Столична община и министерството на културата да създадат самостоятелни градивни експертизи на Къщата с ягодите и, ако би трябвало, и нужните планове за градивно подсилване, които да подсигуряват устойчивостта ѝ на земетресения в най-висока степен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ