Къща с трима инвалиди няма улица, носят болните на гръб
Къща на отчаянието са си кръстили дома семейство Мадански в рудоземското село Чепинци. Фамилията няма достъп от вкъщи си в махала Янева от улицата в селото, защото къщата е на към 100 метра от асфалта от другата страна на дере. Достъпът до къщата им от построяването й преди съвсем 50 години става единствено по обиколна тясна козя пътечка.
В триетажната къща живеят общо пет души - фамилиите на двамата братя Мадански от трима инвалиди и двама пенсионери. Линейка няма достъп до дома им, а все по-често се случва да имат потребност от доктор и някой от тях да бъде воден или носен по пътеката, с цел да стигне до колата на " Спешна помощ " на улицата. Всички доставки на материали, в това число и дърва за огрев пък стават на тил или в ръчна количка, споделя 66-годишният Реджеп Мадански.
Разказва, че е строил къщата на ръка, пренасяйки строителните материали с мулета и ръчна количка. " Със снахата на брат ми сме носили на тил огромни камъни, с цел да я построим. Заживяхме в къщата от 1976 година. И оттогава се надяваме през годините до в този момент да ни създадат улица, само че всеки кмет обещаваше, а улица по този начин и не стана. Нужно е да се построи едвам 100 метра улица над дерето, само че се желае предпочитание ", споделя обезверен Мадански. Той самичък направил подпорни стени през годините на дерето и го затворил ненапълно от горната страна като излял плоча. " Носил съм пръст от Долен Рудозем, с цел да върша подпорите на дерето ", споделя Мадански.
Заради тежките товари, които прекарвал над 40 години с ръчната количка и на тил по пътеката към къщата, той е опериран от херния преди три-четири години. Сега е с 50 % неработоспособност, не вижда с едното око.
" Моята брачна половинка Севда е с 92% неработоспособност, на брат ми жена му е пенсионер на 68 години с куп заболявания, синът им е на 16 години и е неработоспособен, има душевен проблеми. Никой от нас не може да придвижва тежко и не трябва. Но всичко се носи на ръка. Остаряваме и сме безпомощни в къщата ", споделя обезверен Мадански.
Семейството има дълга кореспонденция години наред с община Рудозем, като при всеки кмет е подавало искане да им се направи метод от улицата до къщата. " Последно писахме до общината есента и на 14 ноември ни дадоха отговор, че и в този момент няма да стане метода, тъй като води единствено до нашата къща и ще обслужва малко хора ", споделя Мадански. В писмото от общината се показва: " В община Рудозем постоянно сме се отнасяли с схващане към хората в неравностойно състояние. Броят на инвалидите в общината е висок. Задоволяването на техните потребности постоянно е било с приоритет.
Един от критериите, по които се дефинира коя улица да бъде проектирана и след това построена, е тя да обслужва повече поданици. При проектирането се ползват условията за налична среда за популацията, в това число за хората с увреждания. Финансовото положение на общината сега не разрешава възлагането на планиране и създаване на улица до вашия парцел. Поради планинския терен, реализирането на улица е обвързвано с огромни вложения, които общината не може да поеме. За създаване на инфраструктурни обекти разчитаме извънредно на европейски и национално финансиране, при първа опция ще създадем всичко належащо за решение на вашия проблем ".
Според Мадански, ситуацията на фамилията му е неуместно за страна в Европа. " Аз не мога да кажа кой е отговорен, само че няма развиване по нашия проблем от години. Вече не имаме вяра, че в миналото ще имаме естествен достъп. Всеки кмет, когато е идвал на власт, ни е обещавал, че метода ни ще стане. И по-късно ни е отговаряно, че общината няма пари. Много пъти сме писали и отговорите са били все такива. Все благи думи сме чували първоначално и по-късно ни се дава отговор, че не става. Явно, че финансово общината в никакъв случай не е било положително ", споделя Мадански.
Семейството моли община или страна да им пробие най-малко черен път, с цел да не останат откъснати от света, гледайки улицата през презорците си " на една ръка разстояние ".
В триетажната къща живеят общо пет души - фамилиите на двамата братя Мадански от трима инвалиди и двама пенсионери. Линейка няма достъп до дома им, а все по-често се случва да имат потребност от доктор и някой от тях да бъде воден или носен по пътеката, с цел да стигне до колата на " Спешна помощ " на улицата. Всички доставки на материали, в това число и дърва за огрев пък стават на тил или в ръчна количка, споделя 66-годишният Реджеп Мадански.
Разказва, че е строил къщата на ръка, пренасяйки строителните материали с мулета и ръчна количка. " Със снахата на брат ми сме носили на тил огромни камъни, с цел да я построим. Заживяхме в къщата от 1976 година. И оттогава се надяваме през годините до в този момент да ни създадат улица, само че всеки кмет обещаваше, а улица по този начин и не стана. Нужно е да се построи едвам 100 метра улица над дерето, само че се желае предпочитание ", споделя обезверен Мадански. Той самичък направил подпорни стени през годините на дерето и го затворил ненапълно от горната страна като излял плоча. " Носил съм пръст от Долен Рудозем, с цел да върша подпорите на дерето ", споделя Мадански.
Заради тежките товари, които прекарвал над 40 години с ръчната количка и на тил по пътеката към къщата, той е опериран от херния преди три-четири години. Сега е с 50 % неработоспособност, не вижда с едното око.
" Моята брачна половинка Севда е с 92% неработоспособност, на брат ми жена му е пенсионер на 68 години с куп заболявания, синът им е на 16 години и е неработоспособен, има душевен проблеми. Никой от нас не може да придвижва тежко и не трябва. Но всичко се носи на ръка. Остаряваме и сме безпомощни в къщата ", споделя обезверен Мадански.
Семейството има дълга кореспонденция години наред с община Рудозем, като при всеки кмет е подавало искане да им се направи метод от улицата до къщата. " Последно писахме до общината есента и на 14 ноември ни дадоха отговор, че и в този момент няма да стане метода, тъй като води единствено до нашата къща и ще обслужва малко хора ", споделя Мадански. В писмото от общината се показва: " В община Рудозем постоянно сме се отнасяли с схващане към хората в неравностойно състояние. Броят на инвалидите в общината е висок. Задоволяването на техните потребности постоянно е било с приоритет.
Един от критериите, по които се дефинира коя улица да бъде проектирана и след това построена, е тя да обслужва повече поданици. При проектирането се ползват условията за налична среда за популацията, в това число за хората с увреждания. Финансовото положение на общината сега не разрешава възлагането на планиране и създаване на улица до вашия парцел. Поради планинския терен, реализирането на улица е обвързвано с огромни вложения, които общината не може да поеме. За създаване на инфраструктурни обекти разчитаме извънредно на европейски и национално финансиране, при първа опция ще създадем всичко належащо за решение на вашия проблем ".
Според Мадански, ситуацията на фамилията му е неуместно за страна в Европа. " Аз не мога да кажа кой е отговорен, само че няма развиване по нашия проблем от години. Вече не имаме вяра, че в миналото ще имаме естествен достъп. Всеки кмет, когато е идвал на власт, ни е обещавал, че метода ни ще стане. И по-късно ни е отговаряно, че общината няма пари. Много пъти сме писали и отговорите са били все такива. Все благи думи сме чували първоначално и по-късно ни се дава отговор, че не става. Явно, че финансово общината в никакъв случай не е било положително ", споделя Мадански.
Семейството моли община или страна да им пробие най-малко черен път, с цел да не останат откъснати от света, гледайки улицата през презорците си " на една ръка разстояние ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ