Капризите на времето не са ново явление: урагани, наводнения и

Капризите на времето не са ново събитие: урагани, наводнения и суши е имало и доста преди световното стопляне. Възможно ли е обаче те да са предопределили изхода от значими исторически събития? Една книга дава отговори.

Разгромът на Испанската армада на 8 август 1588 година - картина от Филип Якоб Лутербург младши

" Времето прави историята " - по този начин е озаглавена книгата на американския историк Роналд Д. Герст, в която се споделя за, съществено повлияли на хода на историята, на изхода от сражения и войни и на ориста на империи. Става дума за разнообразни столетия: за чумата по времето на император Юстиниан, разгрома на Испанската армада, безславните военни случки на Наполеон Бонапарт през 1819 година и на Хитлер през 1941, за урагани, наводнения и суши.

Разгромът на Испанската армада
Редакцията предлага
Едно от най-поразителните такива събития е походът на испанската флотилия " Непобедимата армада " към английските крайбрежия. Още през цялото време времето не било с испанците: през ноември 1578 година, още до момента в който вървяла подготовката за похода, над флотилията се разразил мощен вихър, който развалил съществено над 100 кораба. А мартенската стихия и мощните майски ветрове отслабили още повече Армадата. Въпреки това нейните 129 платнохода си оставали сериозна мощ. Англичаните съумели да активизират съвсем 200 кораба, които обаче били доста по-малки от испанските. Голямото им преимущество била тяхната висока маневреност. Именно тя, дружно с времето, съдействала за разгрома на " Непобедимата армада ". Бягайки от английския обстрел, испанските галеони излезли в намерено море, подгонени от мощен попътен вятър, който попречил на към момента мощната Армада да се върне назад към английския бряг. А течението Гълфстрийм пък пречело на флотилията да продължи на юг към родния, испански бряг.

След това се разразили нови мощни стихии и доста испански кораби били изхвърлени на каменистите крайбрежия на Ирландия. Само половината от Армадата съумяла да се завърне вкъщи. Но в сраженията били изгубени едвам седем кораба, а останалите станали жертва на неприятното време, или както споделят съперниците на католицизма - " на божественото вмешателство в работата на природата ". На 5000 души се удавили, стотици умряли от рани и заболявания. Въпреки че испанската военна мощност не била сломена дефинитивно, и испанците съумели да нанесат още няколко съществени провали на англичаните, това било началото на нейния край. Много скоро Англия си извоювала цялостно владичество над моретата за цели 300 години.

Наполеон в Русия

Времето изиграва изключително неприятна смешка и на Вярно, че проливните дъждове частично са отговорни за загубата при Ватерло - това е доказано и пробно. Ефектът от мощния френски артилерийски обстрел при започване на борбата се оказал доста слаб, тъй като снарядите не рикоширали в подгизналата почва, а осколките потъвали в тинята, която в допълнение поглъщала ударната вълна.

Битката при река Березина - картина на полския художник Я. Суходолски

Авторът на книгата посвещава обособена глава на ролята на " рисковите метеорологични условия в Русия " за ориста на Наполеон. Роналд Д. Герст е проучил голям брой архивни материали и мемоари на съвременници и стига да извода, че времето е било един от решаващите фактори за провалянето на Наполеон в Русия. Оказва се, че не съветската зима, а съветското лято и съветската есен погубват 600-хилядната войска на Наполеон. Или по-точно - неприятната подготовка на французите в комбиниране с естествените катаклизми. През юли 1812 година Русия била връхлетяна от гореща вълна, която била мъчителна за бойците и пагубна за конете, които при започване на настъплението на Наполеон наброявали 150 хиляди: защото тревата била изгоряла от парещото слънце, конете останали без храна и вода. Към края на горещия месец юли отвън строя към този момент били 80 000 бойци и офицери, които не починали на бойното поле, а от тиф или други инфекциозни заболявания.

При 40-градусовите жеги през август Наполеон схваща, че са се провалили проектите му за " блицкриг " и се открива във Витебск. После идват борбите при Смоленск и Бородино, които французите съумяват някак да завоюват, само че на каква цена: " Великата войска " в действителност престава да съществува като бойна единица. Поради дефицита на коне, обозите с муниции и хранителни ресурси остават по пътищата, а войската е изцяло деморализирана. Наполеон взема решение да избави остатъка от своята войска и в средата на октомври изоставя Москва и стартира оттегляне. И тук още веднъж се намесва времето: стартират проливни превалявания, пътищата се трансформират в кална маса, а на 4 ноември пада и първият сняг - стартира съветската зима. Снегът, студът и виелиците единствено довършват и в последна сметка и подпечатват ориста на неговата империя.