Много правителства, малко реформи, или как се управляваше България през годините
Капитал 30: Големите тематики
През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.
Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.
Вече разгледахме, и
Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си. 90-те години минават в поредност от всевъзможни рецесии, бурни кавги, държавни и банкови банкрути, публичен разкол и разпад
След това в страната последователно изчезват огромните партии и генерират все по-малка социална поддръжка и доверие
В такива условия е извънредно и да се вършат промени, още повече към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях Бедност; олигархия; партийни калинки; корупция, доста корупция; неправда и много рядко се появява някой, който в действителност желае нещо да промени, само че до основни промени по този начин и не се стига. Обобщено, по този начин наподобява българският политически ландшафт в очите на трима 30-годишни българи. В съзнателните си мемоари те имат доминантен облик - трикратният министър председател Бойко Борисов. Когато са били възпитаници, помнят, само че неясно, и Сергей Станишев (БСП) на поста.
Капитал 30: Големите тематики
През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.
Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.
Вече разгледахме, и
Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си.
90-те години минават в поредност от всевъзможни рецесии, бурни кавги, държавни и банкови банкрути, публичен разкол и разпад
След това в страната последователно изчезват огромните партии и генерират все по-малка социална поддръжка и доверие
В такива условия е извънредно и да се вършат промени, още повече към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях Бедност; олигархия; партийни калинки; корупция, доста корупция; неправда и много рядко се появява някой, който в действителност желае нещо да промени, само че до основни промени по този начин и не се стига. Обобщено, по този начин наподобява българският политически ландшафт в очите на трима 30-годишни българи. В съзнателните си мемоари те имат доминантен облик - трикратният министър председател Бойко Борисов. Когато са били възпитаници, помнят, само че неясно, и Сергей Станишев (БСП) на поста.
Майката на Х. ѝ е говорила за Иван Костов. А бащата на В. му споделил, че " царят и комунистите иронично се оказват едно и също ". Защо никой нищо не трансформира, в случай, че промени са наложителни, пита третият. Един отговор дава социологът Живко Георгиев, съгласно който " от дълго време в България публичното утвърждение за политическите фигури е толкоз ниско, че те просто не могат да си разрешат непопулярни ходове ".
По думите му след 90-те години в страната последователно изчезват огромните партии. Доказателство за това е и изборната интензивност: " Броят на гласуващите се свива непрестанно и по този начин в действителност се стига досега, в който първата партия да се радва на поддръжката на едвам 600 000 души ". Анализът на Георгиев сочи, че ниската поддръжка за партиите се преобразува в невисок рейтинг на Народното събрание, а оттова и високо отрицание за министър председателите. " Трудно до степен на невероятно е с ниско публично утвърждение да се вършат промени, още повече когато всъщност към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях ", изяснява социологът. И прибавя: " През 90-те години политиците създаваха бизнес формирания. По-късно бизнесът стартира да кадрува в политиката и да си отглежда политици ".
Реклама
Откровената рецесия в политическия модел в България стартира още по времето на Национална движение „Симеон Втори" и " от този момент до момента се вижда ясна наклонност на деградация ", счита Георгиев. Според него първият сериозен спад в доверието към политическа партия след измененията, е краят на кабинета " Костов ". " Иван Костов трябваше да направи доста и то все непопулярни промени. Това, несъмнено, се отрази на поддръжката за него. Регистрира се доста сериозен спад. След това имаше малко експлоадиране в доверието към групировката на Симеон Сакскобургготски, само че за една година електоралната екзалтираност спря и от този момент трендът е партиите да са все по-малко и по-малко подкрепяни, а оттова и техните кандидат-премиери ", обобщава Георгиев.
(архив на " Капитал " от май 2001 г.)
Поколението на 30-годишните няма сходни мемоари - смеят се на хитроумни забележки вид " Костов е отговорен ". Едновременно с това обаче безпогрешно слагат диагнозата: обществената среда е прогнила от корупция и олигархични зависимости, а реформатори уви се срещат рядко.
Закваската на 1990-те
За да бъдат схванати аргументите за протичащото се през днешния ден, напълно естествено би трябвало да се разбере подтекстът, в който се пораждат предпоставките за открития политически модел на страната.
Реклама
Самото начало на прехода от комунизъм към народна власт е време освен на яростно опълчване сред двете съществени политически сили - наследилата комунистическата партия Българска социалистическа партия и Съюза на демократичните сили, само че и на тежка икономическа рецесия. 1990 година е белязана от така наречен Луканова зима, на името на тогавашния министър председател Андрей Луканов, показно погубен няколко години по-късно, който афишира банкрута на България - единствена измежду някогашните соцстрани. Празните лавици в магазините и цялостните с протестиращи хора площади довеждат до оставката на Луканов. Следват първите свободни избори - за Велико национално заседание, на 7 юни 1990 година (останали в историята с грандиозния протест на Съюз на демократичните сили на Орлов мост и тежки подозрения за манипулиран резултат), които Българска социалистическа партия печели. Велико народно събрание избира Андрей Луканов за повторно за министър председател - за три месеца, когато още веднъж е свален след бурни митинги.
Така на 22 декември 1990 година, след договаряния сред парламентарно показаните сили, се ражда програмното държавно управление на Димитър Попов . То има две съществени задания - да " развърже " цените на стоките дружно с други първи стъпки в прекосяването от централно-планова към пазарна стопанска система и да приготви идващите избори. Заради зародилата далавера около освобождението на цените се ражда прословутата фраза на Попов " За бога, братя, не купувайте! ".
В края на 91-ва Съюз на демократичните сили, отпред с младия юрист Филип Димитров , печели изборите с " малко, само че вечно ", което обаче не е задоволително, с цел да сформира независимо държавно управление. Демократите получават поддръжката на Движението за права и свободи (ДПС), което пък година по-късно играе решаваща роля в свалянето на кабинета. И незабавно по-късно е образувано емблематичното за българския преход " сламено " държавно управление на проф. Любен Беров - който през това време е стопански консултант на президента Желю Желев. То е запомнено и като " кабинетът " Мултигруп " - могъща по това време корпорация и тясно обвързвана с съветските ползи в страната.
Правителството на Беров идва на власт с мандата на Движение за права и свободи , определено е с гласовете на Българска социалистическа партия, само че пък заявява, че ще извършва икономическите визии на Съюз на демократичните сили. В последна сметка ръководството му става сцена за реализация на сенчести ползи и корупционни схеми. Вицепремиерът Нейчо Неев да вземем за пример е задържан и упрекнат за подпомагане за контрабанда на нефт.
През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.
Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.
Вече разгледахме, и
Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си. 90-те години минават в поредност от всевъзможни рецесии, бурни кавги, държавни и банкови банкрути, публичен разкол и разпад
След това в страната последователно изчезват огромните партии и генерират все по-малка социална поддръжка и доверие
В такива условия е извънредно и да се вършат промени, още повече към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях Бедност; олигархия; партийни калинки; корупция, доста корупция; неправда и много рядко се появява някой, който в действителност желае нещо да промени, само че до основни промени по този начин и не се стига. Обобщено, по този начин наподобява българският политически ландшафт в очите на трима 30-годишни българи. В съзнателните си мемоари те имат доминантен облик - трикратният министър председател Бойко Борисов. Когато са били възпитаници, помнят, само че неясно, и Сергей Станишев (БСП) на поста.
Капитал 30: Големите тематики
През 2023 година " Капитал " навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната стопанска система и демокрацията, в опитите да ги сътвори и опази. И надлежно - неуспехите. По случай годишнината като публицисти ще създадем опит да напомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, по какъв начин стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.
Всеки месец екипът ще се рови в архива на " Капитал " по определена огромна тематика и ще пробва да опише най-малко забележителна част от историята й в границите на поредицата " Капитал 30: Големите тематики ". Четвъртата по ред тематика посвещаваме тематиката за институциите и по какъв начин се управляваха някои от тях. Първата част от тематиката е отдадена на изпълнителната и президентската управляващи. В идващия брой очаквайте и частта за правосъдната власт.
Вече разгледахме, и
Надяваме се, че за по-младите това ще е забавно, с цел да спорят по-информирано с родителите си, а за очевидците на тези събития ще е потребно да си спомнят през какво са минали и да осмислят сегашното си.
90-те години минават в поредност от всевъзможни рецесии, бурни кавги, държавни и банкови банкрути, публичен разкол и разпад
След това в страната последователно изчезват огромните партии и генерират все по-малка социална поддръжка и доверие
В такива условия е извънредно и да се вършат промени, още повече към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях Бедност; олигархия; партийни калинки; корупция, доста корупция; неправда и много рядко се появява някой, който в действителност желае нещо да промени, само че до основни промени по този начин и не се стига. Обобщено, по този начин наподобява българският политически ландшафт в очите на трима 30-годишни българи. В съзнателните си мемоари те имат доминантен облик - трикратният министър председател Бойко Борисов. Когато са били възпитаници, помнят, само че неясно, и Сергей Станишев (БСП) на поста.
Майката на Х. ѝ е говорила за Иван Костов. А бащата на В. му споделил, че " царят и комунистите иронично се оказват едно и също ". Защо никой нищо не трансформира, в случай, че промени са наложителни, пита третият. Един отговор дава социологът Живко Георгиев, съгласно който " от дълго време в България публичното утвърждение за политическите фигури е толкоз ниско, че те просто не могат да си разрешат непопулярни ходове ".
По думите му след 90-те години в страната последователно изчезват огромните партии. Доказателство за това е и изборната интензивност: " Броят на гласуващите се свива непрестанно и по този начин в действителност се стига досега, в който първата партия да се радва на поддръжката на едвам 600 000 души ". Анализът на Георгиев сочи, че ниската поддръжка за партиите се преобразува в невисок рейтинг на Народното събрание, а оттова и високо отрицание за министър председателите. " Трудно до степен на невероятно е с ниско публично утвърждение да се вършат промени, още повече когато всъщност към този момент няма огромни партии, които да застанат зад тях ", изяснява социологът. И прибавя: " През 90-те години политиците създаваха бизнес формирания. По-късно бизнесът стартира да кадрува в политиката и да си отглежда политици ".
Реклама
Откровената рецесия в политическия модел в България стартира още по времето на Национална движение „Симеон Втори" и " от този момент до момента се вижда ясна наклонност на деградация ", счита Георгиев. Според него първият сериозен спад в доверието към политическа партия след измененията, е краят на кабинета " Костов ". " Иван Костов трябваше да направи доста и то все непопулярни промени. Това, несъмнено, се отрази на поддръжката за него. Регистрира се доста сериозен спад. След това имаше малко експлоадиране в доверието към групировката на Симеон Сакскобургготски, само че за една година електоралната екзалтираност спря и от този момент трендът е партиите да са все по-малко и по-малко подкрепяни, а оттова и техните кандидат-премиери ", обобщава Георгиев.
(архив на " Капитал " от май 2001 г.)
Поколението на 30-годишните няма сходни мемоари - смеят се на хитроумни забележки вид " Костов е отговорен ". Едновременно с това обаче безпогрешно слагат диагнозата: обществената среда е прогнила от корупция и олигархични зависимости, а реформатори уви се срещат рядко.
Закваската на 1990-те
За да бъдат схванати аргументите за протичащото се през днешния ден, напълно естествено би трябвало да се разбере подтекстът, в който се пораждат предпоставките за открития политически модел на страната.
Реклама
Самото начало на прехода от комунизъм към народна власт е време освен на яростно опълчване сред двете съществени политически сили - наследилата комунистическата партия Българска социалистическа партия и Съюза на демократичните сили, само че и на тежка икономическа рецесия. 1990 година е белязана от така наречен Луканова зима, на името на тогавашния министър председател Андрей Луканов, показно погубен няколко години по-късно, който афишира банкрута на България - единствена измежду някогашните соцстрани. Празните лавици в магазините и цялостните с протестиращи хора площади довеждат до оставката на Луканов. Следват първите свободни избори - за Велико национално заседание, на 7 юни 1990 година (останали в историята с грандиозния протест на Съюз на демократичните сили на Орлов мост и тежки подозрения за манипулиран резултат), които Българска социалистическа партия печели. Велико народно събрание избира Андрей Луканов за повторно за министър председател - за три месеца, когато още веднъж е свален след бурни митинги.
Така на 22 декември 1990 година, след договаряния сред парламентарно показаните сили, се ражда програмното държавно управление на Димитър Попов . То има две съществени задания - да " развърже " цените на стоките дружно с други първи стъпки в прекосяването от централно-планова към пазарна стопанска система и да приготви идващите избори. Заради зародилата далавера около освобождението на цените се ражда прословутата фраза на Попов " За бога, братя, не купувайте! ".
В края на 91-ва Съюз на демократичните сили, отпред с младия юрист Филип Димитров , печели изборите с " малко, само че вечно ", което обаче не е задоволително, с цел да сформира независимо държавно управление. Демократите получават поддръжката на Движението за права и свободи (ДПС), което пък година по-късно играе решаваща роля в свалянето на кабинета. И незабавно по-късно е образувано емблематичното за българския преход " сламено " държавно управление на проф. Любен Беров - който през това време е стопански консултант на президента Желю Желев. То е запомнено и като " кабинетът " Мултигруп " - могъща по това време корпорация и тясно обвързвана с съветските ползи в страната.
Правителството на Беров идва на власт с мандата на Движение за права и свободи , определено е с гласовете на Българска социалистическа партия, само че пък заявява, че ще извършва икономическите визии на Съюз на демократичните сили. В последна сметка ръководството му става сцена за реализация на сенчести ползи и корупционни схеми. Вицепремиерът Нейчо Неев да вземем за пример е задържан и упрекнат за подпомагане за контрабанда на нефт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ