Как Николай II става светец?
Канонизацията на последния съветски цар и неговото семейство е непростима стъпка за Руската православна черква. Защо тя въпреки всичко подхваща този ход?
През 2017 година известният съветски режисьор Алексей Учител снима кино лентата „Матилда“, където бъдещият Николай II е показан като лековерен младеж във фриволна връзка с балерината Матилда Кшесинска. Тогава доста вярващи са оскърбени и възприемат изцяло достоверния исторически епизод като огорчение за паметта на светеца, канонизиран през 2000 година.
Екатерина Чеснокова/Sputnik
Православни деятели устройват манифестации против „Матилда“ в кината и шествия с иконите на царските фамилии. Руската православна черква се оказва в комплицирана обстановка. От една страна, на Николай II фактически не му е непознато нищо човешко и е историческа фигура от недалечното минало, която може умерено да стане воин на съветския кинематограф, само че от друга той е светец и на неговите икони се молят вярващи в храмовете из цяла Русия.
След като обмислят обстановката, представителите на Руската православна черква се разграничават от абсурда. Влиятелният православен свещеник и ръководител на Патриаршеския съвет по просвета Тихон Шевкунов, който е и член на Висшия църковен съвет на Руската православна черква, приканва вярващите да се отнесат към кино лентата като към произведение от жанра „фентъзи“.
Legion Media
От оня миг Църквата не се е сблъсквала с толкоз спорен и невероятен проблем. Царят е канонизиран като страдалец, а не за духовни заслуги, което значи, че смъртните му премеждия са надхвърляли чисто човешките неточности и заблуди. Но тази позиция не намира схващане даже измежду самото духовенство на Руската православна черква, да не приказваме за съветското общество, огромна част от което счита, че Николай II е отговорен за гибелта на страната.
Разстрел и първи предпоставки за канонизация
Николай II се отхвърля от съветския трон на 2 март 1917 година, по време на Февруарската гражданска война (тя предшества октомврийската, когато властта е завладяна от болшевиките). След това отказване, той прекарва съвсем половин година под домакински арест в своята резиденция в Царско село, след което, дружно със фамилията си, е пратен в сибирския град Тоболск, а по-късно е изместен в Екатеринбург. Там, в нощта на 17 юли 1918 година, той е разстрелян от болшевиките дружно с жена си, петте си деца, готвача, лекаря, слугинята на царицата и камериера на царя.
Legion Media
Веднага след гибелта на Николай измежду вярващите се пораждат диалози за неговата канонизация. За съветските православни, царят е богоизбран и толкоз зверското ликвидиране, в което са наранени и деца, измежду народа се възприема като мъченическа гибел. За Николай и фамилията му в храмовете из цялата страна са изнесени заупокойни литургии и самият патриарх Тихон благославя свещениците да извършат панихиди и да произнесат пламенна тирада за „духовния подвиг“ на царя.
„Знаем, че той, отричайки се от престола, го е направил за богатството на Русия и от обич към нея. След отричането, той можеше да откри сигурност и относително спокоен живот зад граница, само че не го направи, тъй като искаше да страда дружно с Русия“, Тихон.
Legion Media
В продължение на дълги години, без значение от антирелигиозната политика на руската страна, вярващите не престават да почитат паметта на царя в Русия. Но изключително ревниво на царя се покланят съветските емигранти-монархисти, напуснали страната след революцията. Сред тях се поражда бурна полемика за възможната му канонизация.
След дълги разногласия и полемики през 1981 година Руската православна черква зад граница (РПЦЗ) канонизира Николай II, жена му, децата и даже слугата-католик Алексей Труп и близката на царицата лютеранка Екатерина Шнайдер.
Аргументи срещу канонизацията
От края на 1980-те, дружно с перестройката и възраждането на Руската православна черква, в самата Русия стартират да циркулират диалози за канонизирането на Николай II и членовете на неговото семейство. От 1992 до 1997 година синодалната комисия към Руската православна черква по канонизиране на светци изследва основанията за причисляването на царското семейство към светците.
Храм в ЕкатеринбургVyacheslav Bukharov (CC BY-SA 4.0)
Комисията преглежда в детайли доводите на съперниците на канонизацията, които не са малко:
На първо място, мнозина възприемат отричането на „богопомазания“ от престола като църковно закононарушение: той захвърля своето „паство“ на произвола на ориста и тази стъпка поражда кръвопролитна революция, която едвам не погубва Русия. Но комисията намира контра-довод за това: „Тогава той се е страхувал отводът да подпише абдикацията да не докара до революция. Царят не е желал поради него да се пролее и една капка съветска кръв“, се показва в окончателния на главата на комисията Ювеналий.
На второ място, съперниците на канонизацията акцентират анти-църковното другарство на царското семейство с Григорий Распутин. По тайнствен метод, той оказва помощ да спре кръвотечението на болния от хемофилия царевич Алексей и да успокои нервността на самата императрица.
Царския храм в манастира Ганина ямаEvgisel (CC BY-SA 4.0)
На трето място, значим мотив за решението за канонизацията е неналичието на чудотворения, свързани с царското семейство и неговите тленни остатъци. Но през 1990-те в разнообразни църковни инстанции стартират да постъпват известия за чудеса, изцеления и друга „благодатна помощ“ след молебствия към Царските мъченици.
Аргументи за канонизацията
В същото време, комисията предлага и причини в поддръжка на канонизацията. На първо място, един от тях са множеството апели на вярващи в поддръжка на канонизацията, изразени посредством подписите на няколко хиляди лица – както църковни чиновници, по този начин и миряни.
На второ място, като мотив ЗА се преглежда набожността на императорското семейство и по-специално на царицата (немска принцеса, приела православието поради мъжа си). И това ги разграничава от представителите на тогавашната аристокрация, които към този момент значително са се отдалечили от църквата. „С набожен дух беше пропито възпитанието на децата на императорското семейство“. Говори се и за праведния метод на живот на императрицата, както и че в „писмата на Александра Фьодоровна се разкрива цялата дълбочина на религиозните ѝ усеща – какъв брой мощ на духа, тъга за ориста на Русия, религия и вяра в Божията помощ има в тях“. Освен това, императрицата и дъщерите ѝ се грижат за ранени по време на Първата международна война.
Мазето на Ипатиевата къщаСвободни източници
На трето място, съгласно Руската православна черква, Николай II е отделял огромно внимание на потребностите на църквата, обилно е дарявал средства за построяването на храмове и манастири, инициирал е канонизирането на доста светци, които сега са изключително почитани, в това число Серафим Саровски.
Мнозина считат, че гибелта на Николай II и членовете на фамилията му не може да бъде приета за мъченическа гибел за Христа. Но съгласно свидетелствата, в последния интервал на живота си, до момента в който е в заточения, царската чета чете интензивно Евангелието и води благоверен и мирен живот, без значение от издевателствата и оскърбленията на болшевиките. Заради това е препоръчано фамилията да бъде канонизирано като „свети великомъченици“, които „подражават на Христос, с самообладание понасят физическите, нравствените премеждия и гибелта от ръката на политическите противници“.
„Осмисляйки този героизъм на царското семейство“, комисията единомислещо утвърждава канонизацията. На 20 август 2000 година в храма „Христос Спасител“ в Москва се състои възхваляване на съветските новомъченици и изповедници от XX в., в това число царското семейство в цялостния му състав. Император Николай II, императрица Александра, царевич Алексей, великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия са канонизирани като „мъченици“.
Скрити претекстове за канонизацията
Както твърди Ювеналий в окончателния си отчет, „канонизацията на монарха по никакъв метод не е обвързвана с монархическата идеология и не отбелязва „канонизиране“ на монархическата форма на управление“.
Александър Чумичев, Александър Сенцов/ТАСС
„Църковната позиция тук е изцяло ясна: канонизиран е не методът на ръководство на Николай II, а методът, по който той умира, в случай че щете, слиза от политическата сцена“, в изявление известният богослов и дякон Андрей Кураев. „Той в действителност има всички учредения да се озлоби, да се изплаши в последните месеци на живота си, когато е под арест, да кипи от завист и да упреква всички и всичко. Но това въобще не се случва“.
Освен това, Кураев счита, че за църквата този жест е нещо като резюме на страшния за християните XX век.
Важен претекст за канонизацията е и помиряването на съветските свещенослужители в Русия и отвън рамките ѝ. През 1990-те поражда въпросът за обединяването на Руската православна черква зад граница и Руската православна черква в самата Русия под егидата на московския патриарх. За църквата в чужбина светостта на царското семейство към този момент е непоклатима доктрина и по тази причина, както през 2000 година публицистът и експерт по библията Андрей Десницки, „признанието на светостта на императорското семейство е несъмнено от йерарсите на Руската православна черква зад граница като належащо изискване за помирение с Руската православна черква.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
През 2017 година известният съветски режисьор Алексей Учител снима кино лентата „Матилда“, където бъдещият Николай II е показан като лековерен младеж във фриволна връзка с балерината Матилда Кшесинска. Тогава доста вярващи са оскърбени и възприемат изцяло достоверния исторически епизод като огорчение за паметта на светеца, канонизиран през 2000 година.
Екатерина Чеснокова/Sputnik Православни деятели устройват манифестации против „Матилда“ в кината и шествия с иконите на царските фамилии. Руската православна черква се оказва в комплицирана обстановка. От една страна, на Николай II фактически не му е непознато нищо човешко и е историческа фигура от недалечното минало, която може умерено да стане воин на съветския кинематограф, само че от друга той е светец и на неговите икони се молят вярващи в храмовете из цяла Русия.
След като обмислят обстановката, представителите на Руската православна черква се разграничават от абсурда. Влиятелният православен свещеник и ръководител на Патриаршеския съвет по просвета Тихон Шевкунов, който е и член на Висшия църковен съвет на Руската православна черква, приканва вярващите да се отнесат към кино лентата като към произведение от жанра „фентъзи“.
Legion Media От оня миг Църквата не се е сблъсквала с толкоз спорен и невероятен проблем. Царят е канонизиран като страдалец, а не за духовни заслуги, което значи, че смъртните му премеждия са надхвърляли чисто човешките неточности и заблуди. Но тази позиция не намира схващане даже измежду самото духовенство на Руската православна черква, да не приказваме за съветското общество, огромна част от което счита, че Николай II е отговорен за гибелта на страната.
Разстрел и първи предпоставки за канонизация
Николай II се отхвърля от съветския трон на 2 март 1917 година, по време на Февруарската гражданска война (тя предшества октомврийската, когато властта е завладяна от болшевиките). След това отказване, той прекарва съвсем половин година под домакински арест в своята резиденция в Царско село, след което, дружно със фамилията си, е пратен в сибирския град Тоболск, а по-късно е изместен в Екатеринбург. Там, в нощта на 17 юли 1918 година, той е разстрелян от болшевиките дружно с жена си, петте си деца, готвача, лекаря, слугинята на царицата и камериера на царя.
Legion Media Веднага след гибелта на Николай измежду вярващите се пораждат диалози за неговата канонизация. За съветските православни, царят е богоизбран и толкоз зверското ликвидиране, в което са наранени и деца, измежду народа се възприема като мъченическа гибел. За Николай и фамилията му в храмовете из цялата страна са изнесени заупокойни литургии и самият патриарх Тихон благославя свещениците да извършат панихиди и да произнесат пламенна тирада за „духовния подвиг“ на царя.
„Знаем, че той, отричайки се от престола, го е направил за богатството на Русия и от обич към нея. След отричането, той можеше да откри сигурност и относително спокоен живот зад граница, само че не го направи, тъй като искаше да страда дружно с Русия“, Тихон.
Legion Media В продължение на дълги години, без значение от антирелигиозната политика на руската страна, вярващите не престават да почитат паметта на царя в Русия. Но изключително ревниво на царя се покланят съветските емигранти-монархисти, напуснали страната след революцията. Сред тях се поражда бурна полемика за възможната му канонизация.
След дълги разногласия и полемики през 1981 година Руската православна черква зад граница (РПЦЗ) канонизира Николай II, жена му, децата и даже слугата-католик Алексей Труп и близката на царицата лютеранка Екатерина Шнайдер.
Аргументи срещу канонизацията
От края на 1980-те, дружно с перестройката и възраждането на Руската православна черква, в самата Русия стартират да циркулират диалози за канонизирането на Николай II и членовете на неговото семейство. От 1992 до 1997 година синодалната комисия към Руската православна черква по канонизиране на светци изследва основанията за причисляването на царското семейство към светците.
Храм в ЕкатеринбургVyacheslav Bukharov (CC BY-SA 4.0)
Комисията преглежда в детайли доводите на съперниците на канонизацията, които не са малко:
На първо място, мнозина възприемат отричането на „богопомазания“ от престола като църковно закононарушение: той захвърля своето „паство“ на произвола на ориста и тази стъпка поражда кръвопролитна революция, която едвам не погубва Русия. Но комисията намира контра-довод за това: „Тогава той се е страхувал отводът да подпише абдикацията да не докара до революция. Царят не е желал поради него да се пролее и една капка съветска кръв“, се показва в окончателния на главата на комисията Ювеналий.
На второ място, съперниците на канонизацията акцентират анти-църковното другарство на царското семейство с Григорий Распутин. По тайнствен метод, той оказва помощ да спре кръвотечението на болния от хемофилия царевич Алексей и да успокои нервността на самата императрица.
Царския храм в манастира Ганина ямаEvgisel (CC BY-SA 4.0)
На трето място, значим мотив за решението за канонизацията е неналичието на чудотворения, свързани с царското семейство и неговите тленни остатъци. Но през 1990-те в разнообразни църковни инстанции стартират да постъпват известия за чудеса, изцеления и друга „благодатна помощ“ след молебствия към Царските мъченици.
Аргументи за канонизацията
В същото време, комисията предлага и причини в поддръжка на канонизацията. На първо място, един от тях са множеството апели на вярващи в поддръжка на канонизацията, изразени посредством подписите на няколко хиляди лица – както църковни чиновници, по този начин и миряни.
На второ място, като мотив ЗА се преглежда набожността на императорското семейство и по-специално на царицата (немска принцеса, приела православието поради мъжа си). И това ги разграничава от представителите на тогавашната аристокрация, които към този момент значително са се отдалечили от църквата. „С набожен дух беше пропито възпитанието на децата на императорското семейство“. Говори се и за праведния метод на живот на императрицата, както и че в „писмата на Александра Фьодоровна се разкрива цялата дълбочина на религиозните ѝ усеща – какъв брой мощ на духа, тъга за ориста на Русия, религия и вяра в Божията помощ има в тях“. Освен това, императрицата и дъщерите ѝ се грижат за ранени по време на Първата международна война.
Мазето на Ипатиевата къщаСвободни източници
На трето място, съгласно Руската православна черква, Николай II е отделял огромно внимание на потребностите на църквата, обилно е дарявал средства за построяването на храмове и манастири, инициирал е канонизирането на доста светци, които сега са изключително почитани, в това число Серафим Саровски.
Мнозина считат, че гибелта на Николай II и членовете на фамилията му не може да бъде приета за мъченическа гибел за Христа. Но съгласно свидетелствата, в последния интервал на живота си, до момента в който е в заточения, царската чета чете интензивно Евангелието и води благоверен и мирен живот, без значение от издевателствата и оскърбленията на болшевиките. Заради това е препоръчано фамилията да бъде канонизирано като „свети великомъченици“, които „подражават на Христос, с самообладание понасят физическите, нравствените премеждия и гибелта от ръката на политическите противници“.
„Осмисляйки този героизъм на царското семейство“, комисията единомислещо утвърждава канонизацията. На 20 август 2000 година в храма „Христос Спасител“ в Москва се състои възхваляване на съветските новомъченици и изповедници от XX в., в това число царското семейство в цялостния му състав. Император Николай II, императрица Александра, царевич Алексей, великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия са канонизирани като „мъченици“.
Скрити претекстове за канонизацията
Както твърди Ювеналий в окончателния си отчет, „канонизацията на монарха по никакъв метод не е обвързвана с монархическата идеология и не отбелязва „канонизиране“ на монархическата форма на управление“.
Александър Чумичев, Александър Сенцов/ТАСС „Църковната позиция тук е изцяло ясна: канонизиран е не методът на ръководство на Николай II, а методът, по който той умира, в случай че щете, слиза от политическата сцена“, в изявление известният богослов и дякон Андрей Кураев. „Той в действителност има всички учредения да се озлоби, да се изплаши в последните месеци на живота си, когато е под арест, да кипи от завист и да упреква всички и всичко. Но това въобще не се случва“.
Освен това, Кураев счита, че за църквата този жест е нещо като резюме на страшния за християните XX век.
Важен претекст за канонизацията е и помиряването на съветските свещенослужители в Русия и отвън рамките ѝ. През 1990-те поражда въпросът за обединяването на Руската православна черква зад граница и Руската православна черква в самата Русия под егидата на московския патриарх. За църквата в чужбина светостта на царското семейство към този момент е непоклатима доктрина и по тази причина, както през 2000 година публицистът и експерт по библията Андрей Десницки, „признанието на светостта на императорското семейство е несъмнено от йерарсите на Руската православна черква зад граница като належащо изискване за помирение с Руската православна черква.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ