Мария Касимова- Моасе за Ботев: Правим нагли бездарници известни!
Кандидатът за вицепрезидент от последния избор за държавен глава Мария Касимова-Моасе разяснява в профила си във фейсбук кино лентата на Максим Генчев - ”Ботев ”, както и новината, че през това време си е отишъл напълно безшумно художникът Любен Зидаров.
Ето цялостния текст на обявата на Мария Касимова-Моасе:
Колко нагли бездарници вършим известни, като ги разнасяме тук с все неуспехите им!
А през това време същински актьори си отиват...
Отишъл си Любен Зидаров. На 99 години, художник по надгеографски критерий, който стоеше постоянно над крещенето, в естествената висота на духа си. Тръгнал си в тишината на последното си земно време, откакто преди има-няма три години посредствеността се опита да го смачка. Спомняте ли си? " Скандалът " с илюстрациите на Любен Зидаров върху романите за Хари Потър. Възмутата на българан и българанка от " грозните " рисунки на художника?! Толкоз грозни, че щели да навредят на душeвността на дребните им, патреотично облъчвани българанчета, привикнали с рисунки на еднорози с гриви в цветовете на дъгата (упс, но това па не е ли джендърско?!) и портрети на традецеонни мустаклии българе и насиликонени българке в носий?!
Аз си припомням.
Защото и тогава знаех, че ще пристигна ето този ден, в който всичките тези посредственяци с искания дори няма да се сетят какъв брой са се вихрили да бълват проклетия за художника, който нито са познавали, нито ще познават в миналото. Теодор Ушев го беше написал тогава в един чудноват пост - че "...можеше и да пощадим най-хубавия ни български илюстратор… Но… " И след това беше споделил нещо от сорта на, че е сигурен, по какъв начин ще изгрее слънце...
Изгря слънцето през днешния ден. Изгря, когато индивидът залезе. Не и геният му обаче, не и илюстрациите му на Андерсеновите приказки, на Том Сойер, на " Принцът и просякът ", с които толкоз хора (а сред тях и аз) пораснаха. Четях думите и с очи потъвах в " картинките ", преживявах настроенията в тях, опознавах нюансите на възприятията си и се учех да ги различавам у другите. Не ми е било нужно да ми е нарисувано като на фотография - нужно ми е било някой да ми даде върху какво да си представям. И ето по този начин ставахме по-дълбоки хора, по-многопластови персони, по-разнородни и пъстри характери, по-свободни във въображението си и по-търсещи свободата в душите си. А и отвън тях, до през днешния ден.
И ето през днешния ден художника физически го няма, само че душата му си е тук. И тук ще бъде. Над посредствеността, която някъде надълбоко в себе си осъзнава какъв брой е посредствена и по тази причина е по този начин нападателна. Над коментиращите човечета, за които на следващия ден никой няма да си спомня - кой би си спомнял отпечатък от мазна бутилка върху долап, петно от лютеница на ревер или подпетена обувка на входа за избата?!
Летете, Маестро! Отвъд този безразсъден свят на долнопробност, тази среда на бездушни критикари и този национално подсилен марш на бездарието! Летете дружно с Хари Потър, и Том Сойер, и индианеца Джо, и британските господа с цилиндрите и свъсените лица, и Беки с дантелената й рокличка, и къщичките като коледни бисквитки, и хората на плажа, подредени в тил, и вятърните мелници...
Толкова е хубаво, че гений като Вашия вечно ще остане изцяло недостижим за оня усет, който разчиства пътя пред нахалното бездарие!
Мария Касимова-Моасе е публицист, публицист, актриса на свободна процедура. Работила е като публицист в Българската национална телевизия, вестниците „ Стандарт “, „ 24 часа “, „ Сега “ и други Тя е била Главен редактор на списание „ Капитал LIGHT “, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена " НЕЯR ", Зам.-главен редактор на сп. " ELLE " в България. Мария Касимова-Моасе е щерка на огромния артист от Сатиричния спектакъл Хиндо Касимов и режисьора в редакция „ Новини ” в Българска национална телевизия Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският публицист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Ето цялостния текст на обявата на Мария Касимова-Моасе:
Колко нагли бездарници вършим известни, като ги разнасяме тук с все неуспехите им!
А през това време същински актьори си отиват...
Отишъл си Любен Зидаров. На 99 години, художник по надгеографски критерий, който стоеше постоянно над крещенето, в естествената висота на духа си. Тръгнал си в тишината на последното си земно време, откакто преди има-няма три години посредствеността се опита да го смачка. Спомняте ли си? " Скандалът " с илюстрациите на Любен Зидаров върху романите за Хари Потър. Възмутата на българан и българанка от " грозните " рисунки на художника?! Толкоз грозни, че щели да навредят на душeвността на дребните им, патреотично облъчвани българанчета, привикнали с рисунки на еднорози с гриви в цветовете на дъгата (упс, но това па не е ли джендърско?!) и портрети на традецеонни мустаклии българе и насиликонени българке в носий?!
Аз си припомням.
Защото и тогава знаех, че ще пристигна ето този ден, в който всичките тези посредственяци с искания дори няма да се сетят какъв брой са се вихрили да бълват проклетия за художника, който нито са познавали, нито ще познават в миналото. Теодор Ушев го беше написал тогава в един чудноват пост - че "...можеше и да пощадим най-хубавия ни български илюстратор… Но… " И след това беше споделил нещо от сорта на, че е сигурен, по какъв начин ще изгрее слънце...
Изгря слънцето през днешния ден. Изгря, когато индивидът залезе. Не и геният му обаче, не и илюстрациите му на Андерсеновите приказки, на Том Сойер, на " Принцът и просякът ", с които толкоз хора (а сред тях и аз) пораснаха. Четях думите и с очи потъвах в " картинките ", преживявах настроенията в тях, опознавах нюансите на възприятията си и се учех да ги различавам у другите. Не ми е било нужно да ми е нарисувано като на фотография - нужно ми е било някой да ми даде върху какво да си представям. И ето по този начин ставахме по-дълбоки хора, по-многопластови персони, по-разнородни и пъстри характери, по-свободни във въображението си и по-търсещи свободата в душите си. А и отвън тях, до през днешния ден.
И ето през днешния ден художника физически го няма, само че душата му си е тук. И тук ще бъде. Над посредствеността, която някъде надълбоко в себе си осъзнава какъв брой е посредствена и по тази причина е по този начин нападателна. Над коментиращите човечета, за които на следващия ден никой няма да си спомня - кой би си спомнял отпечатък от мазна бутилка върху долап, петно от лютеница на ревер или подпетена обувка на входа за избата?!
Летете, Маестро! Отвъд този безразсъден свят на долнопробност, тази среда на бездушни критикари и този национално подсилен марш на бездарието! Летете дружно с Хари Потър, и Том Сойер, и индианеца Джо, и британските господа с цилиндрите и свъсените лица, и Беки с дантелената й рокличка, и къщичките като коледни бисквитки, и хората на плажа, подредени в тил, и вятърните мелници...
Толкова е хубаво, че гений като Вашия вечно ще остане изцяло недостижим за оня усет, който разчиства пътя пред нахалното бездарие!
Мария Касимова-Моасе е публицист, публицист, актриса на свободна процедура. Работила е като публицист в Българската национална телевизия, вестниците „ Стандарт “, „ 24 часа “, „ Сега “ и други Тя е била Главен редактор на списание „ Капитал LIGHT “, съосновател и Главен редактор на сп. за деловата жена " НЕЯR ", Зам.-главен редактор на сп. " ELLE " в България. Мария Касимова-Моасе е щерка на огромния артист от Сатиричния спектакъл Хиндо Касимов и режисьора в редакция „ Новини ” в Българска национална телевизия Сета Илиева. Съпругът ѝ е френският публицист Стефан Моасе. Има две дъщери.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ