Поне година повече работим за пенсия
Кандидат-пенсионери работят най-малко една година повече от избраната по закон възраст за пенсиониране. Тя е регламентирана в Кодекса за обществено обезпечаване, като за предходната година да вземем за пример е 61 години и 10 месеца за дамите и 64 години и 5 месеца за мъжете, които работят най-масовата трета категория труд. За тази година възрастта се подвигна с още два месеца за дамите и с един месец за мъжете и продължава да пораства по този начин, до момента в който през 2037 година се изравни на 65 години и за двата пола.
Оказва се обаче, че през предходната година регистрираната от Национален осигурителен институт възраст, на която действително са се пенсионирали мъжете, е приблизително 65,6 години, а на дамите – 63,3 години. Причините са няколко – от една страна хората не съумяват да покрият другия индикатор за пенсиониране, а точно осигурителния стаж. За да се пенсионират, през предходната година дамите трябваше да имат насъбран застрахователен стаж от 36 години и 2 месеца, а мъжете - 39 години и 2 месеца за мъжете. За тази година нужният стаж се подвигна с по 2 месеца за двата пола и ще пораства до 2027 година, когато за дамите ще стане 37 години, а за мъжете – 40 години. Другата причина хората да надвишават възрастта за пенсия е, че от ден на ден работещи отсрочват пенсионирането си и не престават да се трудят.
За последните 10 години стажът за пенсия, избран в Кодекса за обществено обезпечаване, се е вдигнал с 1 година и 2 месеца за дамите, като през 2013 година е бил 60 години и 8 месеца. Докато за мъжете нарастването на нужния стаж е с 9 месеца.
Жените обаче получават пенсия по-дълго от мъжете, демонстрират данните на Национален осигурителен институт, като разликата е над 6 години и пораства през последните 10 години. През 2013 година дамите са взимали пенсия приблизително по 26,3 години, а мъжете – 21,9 години, до момента в който през предходната дамите се радват на пенсия приблизително 27,4 години, а господата – 21,4 години.
По-високи пенсии за мъжете
Последните нараствания на пенсиите дадоха позитивен резултат и това се вижда от коефициента на заменяне на прихода. Пенсията на мъжете е по-висока и замества в по-голяма степен прихода, който са получавали, когато са работили. Коефициентът на заменяне на прихода при тях е 59,5% през предходната година. През 2013 година процентът е бил 55,5 на 100, само че от този момент стартира да понижава, като действителен растеж има чак през 2023 година, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Подобна е и обстановката с коефициента на заменяне на прихода при дамите, който при започване на интервала е бил 43,1 на 100 и понижава през годините, само че през предходната нараства и към този момент е 52,5 на 100.
За 10 години обаче растежът на пенсиите е изпреварил този на осигурителния приход, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт. В началото на интервала междинният застрахователен приход е бил 648,73, като мъжете са внасяли осигуровки върху 685 лв., а дамите - върху 611 лв.. През годините той пораства непрестанно, като през предходната година към този момент стига 1298 лв., като този на мъжете е с 90 лв. по-висок от този на дамите – надлежно 1340 лв. и 1254 лв.. Или изчисленията демонстрират, че за 10 години нарастването е със 100%. При междинната пенсия обаче растежът й е със 129 на 100, като през 2013 година тя е едвам 309 лв., а през предходната – 709 лв.. Запазва се разликата в парите за напреднала възраст, които взимат мъжете и дамите – преди 10 години дамите са взимали приблизително по 263,68 лв., а мъжете – по 380,67 лв.. 2023-та междинната пенсия за дамите към този момент е 658,69 лв., а на мъжете – 797,19 лв..
Разлика в приходите
Освен при пенсиите, по-високите заплати на мъжете водят и до по-високи компенсации за безработица и болнични при тях по отношение на сумите, които взимат дамите. Двойно повече хора са получили компенсации за краткотрайна нетрудоспособност поради общо заболяване, нетрудови злополуки и карантина за десетгодишния интервал. През 2013 година 798 000 индивида са употребили такива компенсации, а през предходната – 1 367 723-ма души. Повече дами обаче боледуват, а и употребяват болничен за гледане на дете или различен член на фамилията, само че пък взимат по-малко пари. Средното такова обезщетение е било 371 лв. за дамите и 446 лв. за мъжете през 2013 година, а в този момент към този момент е 588 лв. за дамите и близо 661 лв. за мъжете.
Парите на безработните също са се вдигнализаради растежа и на заплатите, несъмнено. Така, в случай че през 2013 година междинното обезщетение за безработица е било 266,72 лв., то в този момент е 652,33 лв., само че разликата в парите на двата пола се усилва. Жените са получавали следно по 248,60 лв., а мъжете – 285,58 лв.. През предходната година безработните мъже са получавали над 725 лв., а дамите, останали без работа – 595 лв.. Хората, които са имали право на такива компенсации, понижават на половина за 10 години, което се свързва и със спада на безработицата у нас, а тя е била най-висока точно през 2013 година - 12,9 на 100. Най-ниска е през 2019 година, а по-късно по време на пандемията се повишава до 5,3 на 100, до момента в който през предходната още веднъж понижава до 4,3 на 100.
Интересно е, че макар намаляването на популацията за последните 10 години от над 7,245 млн. българи до 6,447 млн., броят на обезпечените остава релативно постоянен през годините – към 2,7 млн. българи. Броят на пенсионерите обаче понижава с всяка последваща година и от 2 186 570 души през 2013 година, те към този момент са 2 036 543-има. Заради по-високата дълготрайност на живота и по-ранната възраст за пенсиониране, дамите пенсионерки са повече от мъжете – надлежно 1,2 млн. и 827 хиляди души.
Оказва се обаче, че през предходната година регистрираната от Национален осигурителен институт възраст, на която действително са се пенсионирали мъжете, е приблизително 65,6 години, а на дамите – 63,3 години. Причините са няколко – от една страна хората не съумяват да покрият другия индикатор за пенсиониране, а точно осигурителния стаж. За да се пенсионират, през предходната година дамите трябваше да имат насъбран застрахователен стаж от 36 години и 2 месеца, а мъжете - 39 години и 2 месеца за мъжете. За тази година нужният стаж се подвигна с по 2 месеца за двата пола и ще пораства до 2027 година, когато за дамите ще стане 37 години, а за мъжете – 40 години. Другата причина хората да надвишават възрастта за пенсия е, че от ден на ден работещи отсрочват пенсионирането си и не престават да се трудят.
За последните 10 години стажът за пенсия, избран в Кодекса за обществено обезпечаване, се е вдигнал с 1 година и 2 месеца за дамите, като през 2013 година е бил 60 години и 8 месеца. Докато за мъжете нарастването на нужния стаж е с 9 месеца.
Жените обаче получават пенсия по-дълго от мъжете, демонстрират данните на Национален осигурителен институт, като разликата е над 6 години и пораства през последните 10 години. През 2013 година дамите са взимали пенсия приблизително по 26,3 години, а мъжете – 21,9 години, до момента в който през предходната дамите се радват на пенсия приблизително 27,4 години, а господата – 21,4 години.
По-високи пенсии за мъжете
Последните нараствания на пенсиите дадоха позитивен резултат и това се вижда от коефициента на заменяне на прихода. Пенсията на мъжете е по-висока и замества в по-голяма степен прихода, който са получавали, когато са работили. Коефициентът на заменяне на прихода при тях е 59,5% през предходната година. През 2013 година процентът е бил 55,5 на 100, само че от този момент стартира да понижава, като действителен растеж има чак през 2023 година, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Подобна е и обстановката с коефициента на заменяне на прихода при дамите, който при започване на интервала е бил 43,1 на 100 и понижава през годините, само че през предходната нараства и към този момент е 52,5 на 100.
За 10 години обаче растежът на пенсиите е изпреварил този на осигурителния приход, демонстрират още данните на Национален осигурителен институт. В началото на интервала междинният застрахователен приход е бил 648,73, като мъжете са внасяли осигуровки върху 685 лв., а дамите - върху 611 лв.. През годините той пораства непрестанно, като през предходната година към този момент стига 1298 лв., като този на мъжете е с 90 лв. по-висок от този на дамите – надлежно 1340 лв. и 1254 лв.. Или изчисленията демонстрират, че за 10 години нарастването е със 100%. При междинната пенсия обаче растежът й е със 129 на 100, като през 2013 година тя е едвам 309 лв., а през предходната – 709 лв.. Запазва се разликата в парите за напреднала възраст, които взимат мъжете и дамите – преди 10 години дамите са взимали приблизително по 263,68 лв., а мъжете – по 380,67 лв.. 2023-та междинната пенсия за дамите към този момент е 658,69 лв., а на мъжете – 797,19 лв..
Разлика в приходите
Освен при пенсиите, по-високите заплати на мъжете водят и до по-високи компенсации за безработица и болнични при тях по отношение на сумите, които взимат дамите. Двойно повече хора са получили компенсации за краткотрайна нетрудоспособност поради общо заболяване, нетрудови злополуки и карантина за десетгодишния интервал. През 2013 година 798 000 индивида са употребили такива компенсации, а през предходната – 1 367 723-ма души. Повече дами обаче боледуват, а и употребяват болничен за гледане на дете или различен член на фамилията, само че пък взимат по-малко пари. Средното такова обезщетение е било 371 лв. за дамите и 446 лв. за мъжете през 2013 година, а в този момент към този момент е 588 лв. за дамите и близо 661 лв. за мъжете.
Парите на безработните също са се вдигнализаради растежа и на заплатите, несъмнено. Така, в случай че през 2013 година междинното обезщетение за безработица е било 266,72 лв., то в този момент е 652,33 лв., само че разликата в парите на двата пола се усилва. Жените са получавали следно по 248,60 лв., а мъжете – 285,58 лв.. През предходната година безработните мъже са получавали над 725 лв., а дамите, останали без работа – 595 лв.. Хората, които са имали право на такива компенсации, понижават на половина за 10 години, което се свързва и със спада на безработицата у нас, а тя е била най-висока точно през 2013 година - 12,9 на 100. Най-ниска е през 2019 година, а по-късно по време на пандемията се повишава до 5,3 на 100, до момента в който през предходната още веднъж понижава до 4,3 на 100.
Интересно е, че макар намаляването на популацията за последните 10 години от над 7,245 млн. българи до 6,447 млн., броят на обезпечените остава релативно постоянен през годините – към 2,7 млн. българи. Броят на пенсионерите обаче понижава с всяка последваща година и от 2 186 570 души през 2013 година, те към този момент са 2 036 543-има. Заради по-високата дълготрайност на живота и по-ранната възраст за пенсиониране, дамите пенсионерки са повече от мъжете – надлежно 1,2 млн. и 827 хиляди души.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ