Кампанията за събиране на дарения за педиатричната болница в София

Кампанията за събиране на дарения за педиатричната болница в София е към края си, но наличните помощи още не покриват нуждите на изпадналата в недостиг детска клиника. От началото на тази година това е втората дарителска акция на " Екип Лайкучка " за бедстващото здравно заведение. При първата събрали доста чаршафи, играчки и книжки за изобразяване, с цел да създадат по-чист и пъстър престоя на тежко болните деца. Сега уредниците на самодейността търсят спешно спално долни дрехи - олекотени завивки, най-малко тридесетина възглавници, не е наложително да са нови, само че да са чисти и здрави. " Болницата има потребност и от инхалатори, най-малко двадесетина - 10 за интензивния бранш, а останалите ще се разпределят по отделенията ", изрежда Аделина Банакиева посред артистичния хоас на склада за дарения в Панчарево. Същият, който Национална агенция за приходите запечата под предлог, че в него се развива общественоопасна активност и е опасност за финансовите ползи и сигурността на страната.

" Лайкучка " е гражданска самодейност, която оказва помощ на най-безпомощните, на хората и децата с увреждания, само че приходната организация е събрала фикция да опише закононарушението й върху цели четири страници. А в центъра на публичната опасност се оказват петдесетина саксии с розички, отгледани от бунтарката Аделина - онкоболна на таблетна химиотерапия, оцеляваща на инат на здравната ни система с помощта на разпродаденото фамилно имущество и грижата на порасналите й четирима синове. Петият, най-малкият, е с аутизъм.  

Докато някои я укоряват, че работата й не е чиста, че е съмнителна, че поради незаконната си дейност трябва да е зад решетките, а неналичието на касов уред е закононарушение, Аделина признава: " Да, съгласно закона аз съм нарушител. И по тази причина, че доставям тежко болните с лекарства, които не се продават у нас, защото поради ниската си цена не съставляват търговски интерес. И по тази причина, че продавам розички без касов уред. Но пък съм произвела цветята сама, засяла съм ги от семенце, отгледала съм ги, а с получените от продажбата пари помагаме на тежко заболели деца. Така вършим несвършената работа от държавата. "

Реакцията на Национална агенция за приходите е предизвикана от една публикация на Facebook страницата " Екип Лайкучка ", която гласи, че на 15 септември гражданската инициатива ще разпродава благотворително 50 саксийки с розички. Аделина допуска, че тъкмо този пост е самосезирал Национална агенция за приходите да започне проверките си за нарушен фиск на страната. " Добре, че като всички нарушители и аз съм се обзавела с добри юристи доброволци, които ми дават релативно успокоение ", смее се вдъхновителката на " Екип Лайкучка ". След подадена тъжба още на идващия ден Административният съд анулира предварителното осъществяване (специфичен юридически прийом за вкарване в деяние на актове на държавни органи заради висока социална опасност) и разпорежда складът да се разпечата веднага, заради което се постанова данъчните да сноват непрестанно напред-назад сред София и Панчарево. А Аделина се чуди целият този човешки запас нямаше ли къде другаде да се впрегне, та опря до нейните рози.

Историята на " Екип Лайкучка " стартира преди две години. В основата й стоят минимум една дузина майки на деца с увреждания, от ония, които системата ги убива. Познават се от площадите, събират се и в обществената мрежа, с цел да си оказват помощ сами, когато я няма страната. Събраните от тях дарения пък складират в Панчарево, в една колиба, картинно изрисувана отвън с открояващи се надписи:

  " Складът на Аделина! "   " Не е търговски обект "

Струпаните в хранилището помощи са всякакви - от тавана висят закачалки с облекла, премятат се чанти, шалчета, ръчно направени плетива, от кутиите надничат многочислени бижута, по стените са подредени картини, а на пода - тежки шкафове... Има даже едно пиано, само че както отбелязва пътем Аделина, то по-скоро е за хубост. За да разгледаш от близко съкровищницата, плод на филантропски жестове най-много на самите майки на деца с увреждания, са нужни часове. Етикети с цени няма, движимостите не се продават. Едни майки оказват помощ на други, още по-изпаднали от тях в невъзможност. Даряват тези, които са напуснали страната, част от тях като здравни емигранти, а сега оказват помощ извън с липсващи на родния ни пазар животоспасяващи храни и медикаменти около държавната политика, която се пробва да ги затрие. Складът на Аделина е нещо като гара Разпределителна.

Много от дамите отглеждат без мъжка помощ тежко повредените си деца. Появата на такова дете е голямо изпитание за фамилията. За да си набират това, от което имат потребност, самотните майки от района наминават през склада на Аделина. Ценните ентерални, висококалорийни храни и медикаменти се препращат по адресите. Останалите движимости чакат в барачката момента, в който ще излязат на открито и ще отрупат няколко маси на следващия благотворителен арт базар, за да разсънват положителното в нас, да ни направят по-съпричастни към нуждаещите се от помощ. Организираните от екипа благотворителни концерти пък притеглят доста младежи и Аделина, както и останалите й съмишленички " лайкучки " се радват, че съумяват да посеят семенцата на положителното и в днешните младежи.

 

Защо тъкмо " Лайкучка "?

 

Цвете, но и нарицателно.  " Защото доста лаем по кого ли не ", признава Аделина, чиято шарена глава през последните години непрестанно изскача от разнообразни телевизионни студия, митинги, уеб сайтове. Някои я помнят като водещата на едно остаряло телевизионно предаване, което сбъдва стремежи, за други тя е организаторът на митинга " Не на мораториума върху медикаментите и новите лечения " от края на 2017 г.  Тогава към този момент онкоболната  Аделина и приятелката й Любов Любомирова събират задоволително съидейници, родители на заболели деца, представители на пациентски организации и съумяват да катурнат възбраната върху новите медикаменти и лечения, въведена в бюджет 2018 година

В момента  " Лайкучка " отново си е единствено Facebook страница, само че пък сплотяваща и вдъхновяваща. Не разгласяват фотоси на цветя и кюфтета, само че пък правят страхотна работа по предопределение. " Онзи ден пуснах пост, че имаме донор на климатик и ледник от центъра на София, и незабавно се откри човек с огромен автомобил и доброволци да го натоварят ", регистрира Аделина. Самотните майки с заболели деца, прикованите на легло възрастни имат потребност от топлота, от дърва, от медикаменти. Ако дървата са положителни, купуваш най-евтините,

 

без да се интересуваш дали са крадени или не

 

Веднъж тръгнеш ли по тоя път, би трябвало да знаеш, че е на живот и гибел. Избираш сред това дали да станеш съучастник в закононарушението, или да оставиш нуждаещите се от топлота да умират от мраз, макар че страната сякаш подкрепя извънредно нуждаещите се от топлота през зимата. Същото е и с изчезналите на пазара ни лекарства  като ампулите фенобарбитал, които са животоспасяващи за епилептиците. Лекарството е за незабавна помощ и избавя живот, само че поради извънредно ниската му цена към него от години няма търговски ползи. Доброволците от гражданската самодейност го купуват и внасят, като по този начин се превръщат в законопрестъпници. Както и с вноса на диазепам на свещички или спрей за нос, които не се намират на българския пазар и също са за сериозни случай. В тях е спасението на изпадналия в спазъм пациент, който не може да погълне таблетки. Кой обаче в тези случаи е по-големият нарушител, пита Аделина. Държавата ли, която не обезпечава на болните си лекарства и модерни лечения, или този, който се пробва да помогне на нуждаещите се от медикаментите!? У нас няма даже закон, който да пази благотворителността. Нямаме и кой знае какви обичаи и построена просвета за това.

" Често ни подаряват тв приемници. Ако е прекрасен, го подарявам. Но старите харчат извънредно доста ток, а на част от майките ние плащаме и тока. Затова доста апелирам, не ни подарявайте остаряла техника, а единствено такава, която е от учтив енергиен клас. Някои ни подаряват да вземем за пример старите си публични костюми, а ежедневието на хората с увреждания не е с костюми и токчета, а с комфортни, топли и здрави облекла. Старият 30-годишен ледник не е подаяние, тъй като харчи ток като ламя ", споделя Аделина, без да се тормози, че някой няма да одобри задушевно нейната рецензия.