Следващата власт да си приготви 6 млрд. лв. за погашения по дълга
Кампанията за парламентарните избори е в разгара си и чувството, че политическите играчи още веднъж ще се заловен за гушите в компроматна война става все по-натрапчиво. Това естествено ще измести дебата от значимите тематики - превъзмогването на здравната рецесия и възобновяване на стопанската система. На процедура досега нито една от водещите политически сили, които са се устремили към властта, не не е показала в елементи концепциите си за ръководството на държавните финанси, данъчната политика и връщането на стопанската система ни най-малко към един порядъчен напредък. Най-сериозните терзания обаче са, че
решението на тези в действителност значими проблеми ще бъде оставено на автопилот
и в идващите месеци.
След приключването на изборите ще стартират пазарлъците за сформиране на нов кабинет. Немалко политически анализатори предвиждат, че сделките са обречени на неуспех и като нищо може да стигне до нови избори за парламент. Не бива да забравяме, че ни чакат и президентски избори през есента, което значи, че съвсем цялата 2021 година може да бъде изгубена в ненужно политиканстване.
Пред идната власт, в каквато и настройка да е тя, стоят някои непосредствени провокации. Най-яркият образец е ръководството на държавния дълг в идващите години. Казано просто -
задават се огромни погашения по дълга.
Според данните на Министерството на финансите размерът на задаващите се през идващите две години погашения към кредиторите на страната е от порядъка на 2.7 милиарда лева – 3.0 милиарда лева годишно, или близо 6 милиарда лв..
Ако бъде стихотворец курс към понижаване на дълга, бъдещата власт ще е изправена пред две варианти, всяка от които крие опасности.
Става дума или за повишение на налозите, или за понижаване на финансовите разноски, което в последна сметка може да забави икономическия напредък. Тъй като бюджетните разноски са съставен елемент на брутния вътрешен артикул, съкращаването им като цяло може да се натъкне на някои подводни камъни. Ако държавното управление свие прекалено много разноските, икономическият напредък ще се забави, което би довело до по-ниски доходи и по-голям недостиг. Най-доброто решение е да се понижат разноските за области, които не основават доста работни места.
Прекомерното нарастване на налозите също може да забави растежа, като затрудни събираемостта и изгони и дребното читави вложители от България. Има и един непряк фактор - ядосаш ли олигарсите, това може да ти коства политическата кариера.
Третият и най-често срещан вид е рефинансирането на дълга, т.е. страната да финансира дефицитите и да обслужва дълга си посредством продажба на нови дългови излъчвания. В този случай се изисква точност, тъй като стигне ли се сериозна точка, вложителите стопират да имат вяра, че страната ще бъде правилен длъжник и че ще има опция да им върне парите. Обраното, в случай че дългът е сдържан, държавните облигации остават привлекателни, а лихвените проценти по книжата да се задържат на ниско равнище.
Наближаващите огромни заплащания на България са резултат от
облигациите, издадени от второто държавно управление на Бойко Борисов .
Тогава бяха издадени пет излъчвания на стойност 5.144 милиарда евро или към 10 милиарда лв.. Лошото е, че тази забележителна сума по този начин и не се вля я в стопанската система. Със средствата бе погасен незабавният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 година, поради изплащането на обезпечените депозити в КТБ, както и за покриване на падежи по остарели отговорности и за финансиране на недостига в бюджета.
В годините по-късно и преди коронакризата нещата бяха по-балансирани. Затова да вземем за пример през тази година размерът на погашенията по дълга е три пъти по-малък, в сравнение с ще бъде през 2022 и 2023 година.
През 2021-ва би трябвало да се заделят 1.1 милиарда лева
за обслужване на държавните отговорности. И напълно скоро държавното управление може да ни осведоми дали е погасило по-голямата част от тази сума.
В последните седмици бяха оповестени три търга за продажба на държавни облигации на вътрешния пазар. Последният ще се организира на 8 март и при сполучливо привършване на интервенцията, държавното управление към този момент ще е поело 700 млн. лева, с които да направи погашения по старите отговорности. Така че ще остават 400 млн. лв..
Като цяло оценката е, че до момента облигациите са пласирани при преференциални условия. В интервала 15-22 февруари финансовото министерството пусна две дългови излъчвания. Една нова емисия 5-годишни държавни скъпи бумаги (ДЦК) за 200 млн. лева при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на -0,17 % и при 0.00% закрепен годишен лихвен %. Както и 10.5 годишна емисия при рентабилност от 0.14%. Редно е да се означи, че негативната рентабилност на процедура значи, че вложителите заплащат на държавните управления за правото да изкупуват техни дългови скъпи бумаги.
Пред бъдещата власт има много благоприятни условия за вдишване на нов дълг.
Заложеният таван в Бюджет 2021 е 4.5 милиарда лв.. Това значи, че новият кабинет ще може да придобие близо 3.8 милиарда от вътрешните или от външните пазари.
Все още на масата е и Глобалната средносрочна стратегия за издаване на облигации на интернационалните финансови пазари, която бе основана през 2015 година. Посредством програмата страната има опция да пласира облигации както на европейския, по този начин и на американския пазар. Лимитът за вдишване на нов дълг посредством нея е 10 милиарда евро. До момента са издадени еврооблигации за 7.644 милиарда евро, т.е. остават "неусвоени " към 2.4 милиарда евро или към 5 милиарда лева разполагаем, стига да се съблюдават заложите тавани в Закона за държавния бюджет.
Именно по тази стратегия през септември 2020 година страната сполучливо пласира емисия от 5 милиарда лв. с 30-годишен матуритет. И тогава анализаторите оцениха изискванията като преференциални за България. Но остана неприятното чувство, както бе и през 2015 година, че с набраните средства не се даде съответна помощ за стопанската система. Средствата в тази ситуация бяха употребявани за увеличение на фискалния запас, за финансиране на бюджетния недостиг в края на 2020 година, за погашение на отговорности и за ограниченията за превъзмогване на Covid-19, които обаче са обект на съществени рецензии.
В последна сметка може да се каже, че от ювелирното ръководство на дълга има редица изгоди. Но всичко опира до това кой го ръководи! Защото изразходването на средствата не е неволя, когато те се ръководят вярно. Което не се случи през мандатите на ГЕРБ.
Изключително необичайно в тази ситуация е, че техните съперници до момента не са поставили на масата различни стратегии, които да обезсмислят безредното мятане на държавни пари от Борисовата джипка.
решението на тези в действителност значими проблеми ще бъде оставено на автопилот
и в идващите месеци.
След приключването на изборите ще стартират пазарлъците за сформиране на нов кабинет. Немалко политически анализатори предвиждат, че сделките са обречени на неуспех и като нищо може да стигне до нови избори за парламент. Не бива да забравяме, че ни чакат и президентски избори през есента, което значи, че съвсем цялата 2021 година може да бъде изгубена в ненужно политиканстване.
Пред идната власт, в каквато и настройка да е тя, стоят някои непосредствени провокации. Най-яркият образец е ръководството на държавния дълг в идващите години. Казано просто -
задават се огромни погашения по дълга.
Според данните на Министерството на финансите размерът на задаващите се през идващите две години погашения към кредиторите на страната е от порядъка на 2.7 милиарда лева – 3.0 милиарда лева годишно, или близо 6 милиарда лв..
Ако бъде стихотворец курс към понижаване на дълга, бъдещата власт ще е изправена пред две варианти, всяка от които крие опасности.
Става дума или за повишение на налозите, или за понижаване на финансовите разноски, което в последна сметка може да забави икономическия напредък. Тъй като бюджетните разноски са съставен елемент на брутния вътрешен артикул, съкращаването им като цяло може да се натъкне на някои подводни камъни. Ако държавното управление свие прекалено много разноските, икономическият напредък ще се забави, което би довело до по-ниски доходи и по-голям недостиг. Най-доброто решение е да се понижат разноските за области, които не основават доста работни места.
Прекомерното нарастване на налозите също може да забави растежа, като затрудни събираемостта и изгони и дребното читави вложители от България. Има и един непряк фактор - ядосаш ли олигарсите, това може да ти коства политическата кариера.
Третият и най-често срещан вид е рефинансирането на дълга, т.е. страната да финансира дефицитите и да обслужва дълга си посредством продажба на нови дългови излъчвания. В този случай се изисква точност, тъй като стигне ли се сериозна точка, вложителите стопират да имат вяра, че страната ще бъде правилен длъжник и че ще има опция да им върне парите. Обраното, в случай че дългът е сдържан, държавните облигации остават привлекателни, а лихвените проценти по книжата да се задържат на ниско равнище.
Наближаващите огромни заплащания на България са резултат от
облигациите, издадени от второто държавно управление на Бойко Борисов .
Тогава бяха издадени пет излъчвания на стойност 5.144 милиарда евро или към 10 милиарда лв.. Лошото е, че тази забележителна сума по този начин и не се вля я в стопанската система. Със средствата бе погасен незабавният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 година, поради изплащането на обезпечените депозити в КТБ, както и за покриване на падежи по остарели отговорности и за финансиране на недостига в бюджета.
В годините по-късно и преди коронакризата нещата бяха по-балансирани. Затова да вземем за пример през тази година размерът на погашенията по дълга е три пъти по-малък, в сравнение с ще бъде през 2022 и 2023 година.
През 2021-ва би трябвало да се заделят 1.1 милиарда лева
за обслужване на държавните отговорности. И напълно скоро държавното управление може да ни осведоми дали е погасило по-голямата част от тази сума.
В последните седмици бяха оповестени три търга за продажба на държавни облигации на вътрешния пазар. Последният ще се организира на 8 март и при сполучливо привършване на интервенцията, държавното управление към този момент ще е поело 700 млн. лева, с които да направи погашения по старите отговорности. Така че ще остават 400 млн. лв..
Като цяло оценката е, че до момента облигациите са пласирани при преференциални условия. В интервала 15-22 февруари финансовото министерството пусна две дългови излъчвания. Една нова емисия 5-годишни държавни скъпи бумаги (ДЦК) за 200 млн. лева при среднопретеглена годишна рентабилност в размер на -0,17 % и при 0.00% закрепен годишен лихвен %. Както и 10.5 годишна емисия при рентабилност от 0.14%. Редно е да се означи, че негативната рентабилност на процедура значи, че вложителите заплащат на държавните управления за правото да изкупуват техни дългови скъпи бумаги.
Пред бъдещата власт има много благоприятни условия за вдишване на нов дълг.
Заложеният таван в Бюджет 2021 е 4.5 милиарда лв.. Това значи, че новият кабинет ще може да придобие близо 3.8 милиарда от вътрешните или от външните пазари.
Все още на масата е и Глобалната средносрочна стратегия за издаване на облигации на интернационалните финансови пазари, която бе основана през 2015 година. Посредством програмата страната има опция да пласира облигации както на европейския, по този начин и на американския пазар. Лимитът за вдишване на нов дълг посредством нея е 10 милиарда евро. До момента са издадени еврооблигации за 7.644 милиарда евро, т.е. остават "неусвоени " към 2.4 милиарда евро или към 5 милиарда лева разполагаем, стига да се съблюдават заложите тавани в Закона за държавния бюджет.
Именно по тази стратегия през септември 2020 година страната сполучливо пласира емисия от 5 милиарда лв. с 30-годишен матуритет. И тогава анализаторите оцениха изискванията като преференциални за България. Но остана неприятното чувство, както бе и през 2015 година, че с набраните средства не се даде съответна помощ за стопанската система. Средствата в тази ситуация бяха употребявани за увеличение на фискалния запас, за финансиране на бюджетния недостиг в края на 2020 година, за погашение на отговорности и за ограниченията за превъзмогване на Covid-19, които обаче са обект на съществени рецензии.
В последна сметка може да се каже, че от ювелирното ръководство на дълга има редица изгоди. Но всичко опира до това кой го ръководи! Защото изразходването на средствата не е неволя, когато те се ръководят вярно. Което не се случи през мандатите на ГЕРБ.
Изключително необичайно в тази ситуация е, че техните съперници до момента не са поставили на масата различни стратегии, които да обезсмислят безредното мятане на държавни пари от Борисовата джипка.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ