Камий Клодел се ражда на 8 декември 1864 г. във

Камий Клодел се ражда на 8 декември 1864 година във Франция. Умира на 19 октомври 1943 година на 78 години, изоставена в лудницата, в която прекарва последните тридесет години от живота си. Камий, която живее като борбена, гневна и мощна жена, защитаваща гения и правото си на обич с жар, е сама и нещастна в края на пътя.

(Camille Claudel in 1884, aged 19)

От муза на талант, красивата Клодел сама се трансформира в подобен – дивата й пристрастеност към великия Роден е огънят, в който се кове великото им изкуство, а тя самата съумява да се трансформира в несравним създател, който обаче потъва в бездната на тъгата.

Бурната й любовна история с великия Роден е история, която в никакъв случай не се трансформира в същинска обич, само че ни вълнува и до през днешния ден, тъй като е история за всепоглъщаща пристрастеност, която погубва сензитивната й душа. 

Още от дребна Камий усеща призванието си и знае, че е пристигнала на този свят, с цел да твори. Тъгата на младото момиче се трансформира във ентусиазъм и тя избира да изрази дълбоката си психика посредством скулптурата, въпреки това да е занятие, несвойствено за дамите по това време. Обработването на камъка и метала изискват физическа мощ, повече присъща на мъжете, а също така е нужно да се следят голи тела, нещо неприемливо за жена, съгласно тогавашните нрави. 

Но нежната Клодел взема решение, че точно това ще е ориста й. От своя страна, учителите й признават, че дарованието на момичето е извънредно. 

Въпреки опълчването на майка си, тя взема решение да учи статуя и по този начин попада в ателието на Огюст Роден, където я води нейният ментор от Художествената академия в Париж – Алфред Буше. Роден е надхвърлил четирийсетте, а Камий е едвам на 19. Той споделя за нея: „ Изразителни очи, сладострастна уста, фигура, почтена за богиня, прелестни гъсти коси... Готов съм да извайвам облика й цялостен живот... “

Клодел е интелигентна, тъжна, красива и с огнен характер – има всичко, с цел да бъде муза на талантлив създател. Крие тъгата си зад хапливо духовитост, саркастични забележки и постоянно грубите си насмешки. Притежава мощна воля за власт – с цел да станеш талантлив ваятел е нужно да умееш да караш материята да ти се подчинява. 

Роден усеща склонността й да господства и първоначално се присмива на смелостта й да бъде ваятел и тества издръжливостта й, като я кара да прави най-мръсната и тежката работа в ателието – да меси глината, да чисти отпадъците от гипс, и да вкарва ред измежду мъжете в ателието. Тя се подчинява покорно, щастлива от опцията да работи с гениалния създател. Роден я следи деликатно, и това, което виждат очите му е необузданата гняв, с която това младо момиче се отдава на креативния акт.

Двамата стават сътрудници и любовници. Роден вдъхва аромата на косите й, целува стъпалата й, допира младото й стройно тяло, а по-късно предава чувствата си на студения камък. Така на света се появяват „ Вечният идол “, „ Сирени “, „ Целувка “, „ Мисъл “, „ Аврора “ – безсмъртните шедьоври на Роден.

Те на практика не се разделят – нощем се любят, през деня работят. Роден даже поверява на Камий завършването на своите работи, което за нея е голяма чест и отговорност. Прелестното момиче с горещо сърце кара Роден да не помни за всичко на света, само че не и за брачната половинка си Роз Бере, с която е от дълго време и даже имат дете. 

В продължение на доста години Огюст Роден се раздира сред две дами, които водят война за него. Едната – страстно обича и боготвори, а другата почита и съжалява. Но няма желание да се разделя нито с едната, нито с другата. Едната му дава нравствен комфорт, а другата фамилен уют. Положението изцяло го устройва…

Камий обаче стартира да получава нервни сривове и депресии, които я карат да вземе решението, което той не може: „ Аз доста те обичам, само че би трябвало да си потегли. Ако остана, ще умра... “

Клодел наближава трийсетте, мечтае за лично дете, за семейство и за личен артистичен път, а вместо това се е трансформирала в протеже, държанка, сянка на обичания мъж. Талантът й гние, защото никой от критиците не желае да я вземе насериозно в тази презряна роля. „ Аз не мога да стана ваятел, даже не мога да стана твоя жена. Понякога ми се коства, че над мен тегне злокобно проклинание. “ Така интимните им връзки завършват, въпреки двамата да не престават да се срещат. 

В началото Клодел работи без момент отмора, с цел да потвърди на себе си и на света, че не е единствено протеже на популярен занаятчия. Наема малко ателие в покрайнините на града, където в захлас извайва облици, пронизани от горест и тъга. Писателят Октав Мирбо възкликва за нея: „ Бунт против природата: жена-гений “.

В устрема си да сътвори лична креативна еднаквост и да се откъсне изцяло от Роден, тя поема в друга посока, като опитва с области, до тогава лимитирани единствено до живописта. Използва сложни материали като оникс, изискано заплитане на полихромия и дръзки композиции, които поддържат решителното й желание за виртуозност.

Но без значение от цялото величие на творбите й те се продават доста едва. Всички знаят, че тя е ученичка на Роден, и никой не желае да я схване като самореализирал се създател. Еротичността на облиците, която критиците с лекост възхваляват при Роден, във фигурите на Клодел одобряват с гневно възмущение. 

Роден обществено споделя за Камий: „ Що се отнася до мадмоазел Клодел, геният й е с размерите на Марсово поле. Тя към момента не е оценена по достолепие... Всички очевидно я считат за мое протеже, само че в действителност тя е незачитан художник. Убеден съм, че в последна сметка е обречена на триумф... ”.

По това време Камий стартира да насочва обвиняванията против Роден – че се пробва да саботира независимата й кариера, откакто тя го изоставя. Това даже става мотив да изгори част от творбите си. Роден пренебрежително разяснява: „ Убеден съм, че Камий ще бъде извънредно нещастна, когато осъзнае, че е станала жертва на личната си горделивост ”.

Депресията на Камий се задълбочава – никой не я схваща, няма от какво да живее. Затъва в задължения, само че настойчиво отхвърля помощта, която й предлага Огюст. Накрая изпада в толкоз тежка меланхолия, че престава да работи, да поддържа връзка с приятелите си и даже да излиза на улицата. 

Самотата я побеждава – нямайки сили да се бори повече, непризната, сама, незабелязано буйният огън, който до момента е поддържал виталните й сили, угасва. За няколко месеца се трансформира в грохнала бабичка. Започват и пристъпите на безумство.

След като татко й умира, личният й брат, писателят Пол Клодел, я затваря в лудница. И макар че тя му написа: „ Тук няма нищо с изключение на непоносим грах за вечеря, отвратително твърдо желязно легло, в което трепериш от мраз даже напролет. От храната непрестанно ти се гади... Няма думи, с които да опиша по какъв начин се усещам. Пръстите ми са вкочанени, не мога да държа перото. И това продължава непрестанно... ”, той не се пробва да й помогне и тя прекарва останалите тридесет години до гибелта си в цялостно забвение и мизерия.

Едва след десетилетия Камий бива приета за талантлив ваятел, а през днешния ден творбите й се продават за милиони. 

От дистанцията на времето, в наши дни, доста от откривателите на изкуството споделят, че Огюст е крадял концепциите й, до момента в който други считат, че той е помагал в нейната работа. Вероятно са се случили и двете. Връзката сред Камий Клодел и Роден е тематика на кино лентата “Камий Клодел ”, с Жерар Депардийо и Изабел Аджани в основните функции. Лентата е притежател на всички най-престижни френски кинонагради, номиниран е за „ Оскар ” за неанглоезичен филм. Изабел Аджани също е номинирана от Американската киноакадемия за основна женска роля и печели наградата за най-хубава актриса на фестивала в Берлин.

Всъщност Камий Клодел изживява ориста на всеки талант – буйна отдаденост на изкуството, ентусиазъм, горест, безнадежден персонален живот и най-после – лудост. Живот, изживян с прекомерно доста страст; пристрастеност, която неизбежно води до безумство.

Вероятно, когато се опита (и успее) да материализира човешката душа в произведение на изкуството, създателят самичък се довежда до полуда.

Снимка: en.wikipedia.org