Камелия Кондова е носител на Националната награда Изворът на Белоногата

Камелия Кондова е притежател на Националната премия " Изворът на Белоногата " за 2021 година Това оповестиха от Община Харманли, уредник на обичайните Национални литературни празници.

Журито на 22-рото издание на “Изворът на Белоногата ” Харманли 2021 присъди влиятелното отличие за изцяло творчество и принос в българската литература “Изворът на Белоногата ” на Камелия Кондова. Наградата бе връчена от кмета на Община Харманли Мария Киркова.

Поетичната вечер, състояла се в Културен център Харманли, бе открита и водена от харманлийския стихотворец Георги Николов. В обичайното литературно четене се включиха поетите Иван Есенски, Нико Стоянов, Росица Станева, Ели Видева, Георги Николов, Светлана Николова, Рада Асенова.

Тазгодишният лауреат Камелия Кондова е онази прелестна българска поетеса, която написа и продължава да основава най-светлите и най-тежките стихове в актуалната българска лирика. 

Родена в гр. Добрич, приключила езикова гимназия в родния си град. Висше обучение получава във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий ”, компетентност българска лингвистика. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. 

Автор е на стихосбирките: “Повод за живот ”, “Не и благосклонност ”, “Как се обича художник ”, “Тепърва ще се изучавам на живот ”, „ Бай Георги има тъжни плещи “, " Неделята, която беше в понеделник ". Отличавана е с огромната премия на Националния конкурс “Петя Дубарова ”, с огромната премия на Националния конкурс “Веселин Ханчев ” (двукратно), с първа премия на в. “Литературен глас ” – Стара Загора, с първа премия от Националния конкурс “Петър Алипиев ” (2003), притежател на наградата на Националната литературна премия „ Дора Габе “ (2018) и други

Авторката прочете няколко от своите стихове, с които развълнува публиката и справедливо получи овации след всеки прочит.

РОДОПИТакава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, и по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека –
да минат по-невежите от мене.
Такава планина не е за през вчерашния ден –
да я наскърбявам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а след това да се изгубвам в хубостта ѝ.
Такава планина не е за след това.
Тогава някой различен ще я живее.
Сега съм аз. Със взор я допирам.
Не се умалявам, а раста пред нея.
И толкоз огромна към този момент ставам,
че тебе с този взор те престъпвам.
На равното все някак ти прощавах.
Но през днешния ден е планина. И няма метод.

Снимки – Община Харманли