Историята - пак слугиня на политиката
Камелия Базова-Илиева
Преди 38 години, почти по същото време, по което през днешния ден избухна абсурдът с учебниците по история, умира едвам на 39 Людмила Живкова, която е лекар по история. За нея желая да опиша, за социализма, в който са живели, учили и работили хората, пишещи учебниците за социализма през днешния ден (именно тази липса на задоволителна историческа отдалеченост може би е причина за крайните субективни оценки).
Двойният морал в международната политика
През 2008 година Екологичен потенциал афишира за незаконни всички тоталитарни режими на ХХ век. Това несъмнено е вярно и заслужено. Престъпленията, зверствата, убийствата, осъществени от Хитлер и от комунистическите режими, са грях и пред човешкия, и пред Божия съд! Но за какво закононарушенията, осъществени от демокрациите, не са приети за такива!?
В Съединени американски щати до наскоро са се правили терористични актове - бомби в църкви на чернокожи, към 25-30 атентата за 8 години. През 1963 година в един подобен атентат по време на църковна работа умира и приятелката на Кондолиза Райс - тя е едно от убитите деца, за които представителят на `Ку-клукс-клан " споделя: " Това не са деца, а просто дребни негри. " Чак до 90-те години за тези закононарушения не е потърсена отговорност. Британският откривател на Африка Д. Ливингстън написа че за 250 години в иго са починали минимум 100 милиона чернокожи. Хората с черен цвят на кожата са били обявявани в законодателството на Съединени американски щати за " три пети индивиди " и са били затваряни в зоопаркове. Защо този Черен холокост, за какво това безумство не е прието за геноцид и закононарушение против човечеството?!
Двойният морал в българската политика
През 1923-1925 година При Белия гнет са избити хиляди земеделци, комунисти, анархисти и прочие От 1944-1946 година работи Народният съд, издал доста присъди, от които над 2000 - смъртни. Съществували са лагери за въдворяване на хора без съд и присъда и за пречистване от фашистки детайли. Последният лагер в Ловеч е закрит през 1962 година Зверствата на комунизма са несъмнено закононарушение и те са разказани в учебниците по история.
На 20.12.1943 година в с. Ястребино са разстреляни 18 души, сред които дами и 6 невръстни деца. Преди 1944 година също е имало концлагери, в които са затваряни политическите съперници на властта - комунисти земеделци. Имало е отрязани партизански глави (виждала съм такива ужасяващи снимки в енциклопедиите), разнасяли ги на прът. През 1942 година на гибел е наказана група от 12 души, сред разстреляните е Никола Вапцаров. Защо тези закононарушения, тези зверства не са разказани в учебниците по история?! Престъпленията са закононарушения - без значение от кой политически режим са осъществени, и към тях би трябвало да се ползва идентичен критерий, а не политическа цензура.
За страдание концлагерите стартират още от индианските резервати в Съединени американски щати, а началото на актуалните концлагери е сложено от цивилизованите англичани по време на Втората англо-бурска война (1899- 1902 г.), само че това също не го написа в учебниците по история. Престъпленията и убийствата в Европа не стартират с комунизма (Инквизицията, Френската гражданска война, колониализмът, робството), само че нека да завършат с него!
Много нещо се изприказва в абсурда с днешните учебници. Направиха ми усещане изказванията на представители на МОН, че: " Учениците не трябва да остават с усещане, че социализмът е естествен стадий от развиването на България ". Дали опасенията са, че изтъквайки позитивните страни на интервала преди 1989 година, ще се легитимира комунистическата идеология на един режим, разгласен за незаконен? Тези опасения са неоправдани. Всеки образован човек знае, че социално-икономическите и политическите процеси са комплицирани многопластови систематични цялости, в които нещата не са единствено черни или единствено бели.
Българска социалистическа партия е поела историческата отговорност за ръководството преди 1989 година, приемайки всичко позитивно, построено от социализма, и отричайки всичко, което опонира на демократичните полезности и морал (програмата на Българска социалистическа партия от 1994 г.) България през социалистическия интервал е била законна част от интернационалния правов ред. Съгласно упоменатия закон би следвало и от Организация на обединените нации да бъде потърсена отговорност, тъй като е приела за собствен член един незаконен режим (България става член на Организация на обединените нации през 1955 г.) Освен това доста от закононарушенията, за които упрекват комунизма, се правят и от демокрацията през днешния ден. " Липса на независимост на словото " - белким през днешния ден я има? Един мой прочут написа докторска дисертация, в която разказва достиженията на социализма - не го позволяват до отбрана...
Днес политическата цензура се постанова и в учебниците. Защо те са сведени само до политическата история? Някои от текстовете на този закон будят у мен неразбиране: " честен и стопански крах на страната ", написа там. Да, стопански рецесии, задължения и корупция несъмнено е имало, само че икономическата история преди 1989 година не се изчерпва единствено с това. Имало е и интервали на подем - развита промишленост, икономическо знамение в селското стопанство - Административнопроцесуален кодекс, този български опит е изнасян по света - да вземем за пример в Индия се основава през 1976 година първата тяхна Административнопроцесуален кодекс по наш модел. А белким през днешния ден няма стопански крах, незаконна приватизация, ограбила необятната междинна класа от времето на социализма и довела народа до просешка сопа?! В чл.2 на този закон написа, че " комунизмът е унищожил обичайните полезности на европейската цивилизация " - белким развиването на образованието, науката, изкуството, културата, изложбите на Тракийското златно богатство в Лондон, в Париж, детската асамблея " Знаме на мира ", честванията " 1300 години България " са заличаване на полезностите на европейската цивилизация? И изобщо не може с един политически закон от 5 члена да се отхвърли цялостен един интервал от развиването на Третата българска страна.
Социализмът бе един сполучлив способ за индустриализация и рационализация, който реши задачата, с която не съумя да се оправи българската страна преди 1944 година, когато страната ни е била с преобладаващо селско население и в прединдустриална фаза на развиване. По-късният исторически преход от обичайно към индустриално общество, неналичието на мощна буржоазия, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две три епохи в западните демокрации, наложи различен интензивен способ на рационализация. Според мен - и социализмът, и капитализмът са две форми на едно и също съвременно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което живеем. Политико-идеологическите характерности са разнообразни, само че и двете исторически обединения имат сходни в социално-икономически аспект черти - индустриализация, урбанизация, секуларизация, рационализация на изостанали общества с феодални структури. Ето за какво и съгласно доста научни проучвания, в това число и на западни учени, от средата на 70-те години на ХХ век страните от Източна Европа точно с помощта на социализма са приключили процеса на радикална промяна и са формирали социално-икономически системи от съвременен вид. Говорим за един интензивен, прескачащ епохи способ на индустриално развиване.
Цяла дисертация би заел анализът на българския социализъм и на неговите социално-икономически черти. Само ще загатна, че след десталинизацията и идването на Хрушчов на власт, след Априлския пленум 1956 година Тодор Живков се пробва да се еманципира от руския стопански модел, старае се да построи един български социализъм с пазарни детайли - самоуправление на предприятията, облагата като измерител на рентабилността и така нататък Живков е желал да еманципира последователно стопанската система от политиката, възхищавал се е от китайския модел и непрекъснато се е стараел да лавира сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Той е и първият български политик, предложил участие на България в Европейски Съюз (тогава ЕИО). На Живков изискуем и възобновяване на истината по македонския въпрос (1963 г.). През 1966 година даже избухва езиковият спор, когато български представител отхвърля да подпише контракт за съдействие на македонски език. Колкото и да е необичайно, на Живков принадлежат думите " младото потомство би трябвало да благоговее пред конската опашка ", тъй че не е изненада и патриотичната и ексцентрична линия в културната политика на щерка му.
Именно Людмила Живкова е изрекла " българската просвета в никакъв случай няма да бъде подвластна от руската " ( " Людмила - тайните на Червената принцеса. " Светльо Дукадинов, Цветана Пешунова, стр 19). Като министър на културата тя прави доста за еманципирането от руската прегръдка и постоянно е държала страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са достиженията на Живкова в културната политика, във връзките с ЮНЕСКО. Именно ЮНЕСКО поддържа плана " Знаме на мира ", както и популяризирането на българската просвета по света.
Людмила Живкова е пособия на Ванга да работи на мира. Тя е подкрепяла и плана на доктор Лозанов, който посредством своя Институт по сугестология е работил над способ по образование на непознати езици в спящо, подсъзнателно положение. Тя има и големи заслуги за възстановяване на връзките с Ватикана, с помощта на нея Ватиканът отваря своите библиотеки, музеи и галерии за български учени, откриватели и духовници. Тя основава и плана " Звездна карта ", чиято цел е да се картотекират всички надарени деца по света и един ден те да работят за България. Живкова е надскочила времето си и вкарва нова морално-етична, духовна лексика като " Единство, Творчество и Красота ", които е изписвала с основни букви. Била е доста надалеч от класово-партийната идеология, считала е, че учебното заведение би трябвало да бъде " ковачница на персони ". Нейна е концепцията за " хармонично и многостранно развиване на личността ", за естетическо образование на децата - само че не посредством промиването на мозъците им с идеология, а посредством образование в нравствени полезности. Колко настоящи са нейните възгледи и през днешния ден, в изискванията на печалната обстановка в българското обучение и всеобщата морална и духовна деградация. Заради ексцентричните си хрумвания Живкова е имала доста съперници в Българска комунистическа партия и в Съюз на съветските социалистически републики. Тодор Живков в своите мемоари написа: " Очевидно руските служби са следили доста компактно активността на моята щерка. "
Аз съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни мемоари за времето преди 1989 година, само че считам, че дълг на днешните учени е да не позволен децата да бъдат манипулирани. Новите генерации би трябвало да знаят цялата многолика история за близкото ни минало. Това явно няма да се случи с новите учебници по история. И в индивида, и в политическите и обществени системи, които той построява, съжителстват и черното, и бялото. На кое от двете ще дадем път зависи от това по какъв начин четем историята си.
Преди 38 години, почти по същото време, по което през днешния ден избухна абсурдът с учебниците по история, умира едвам на 39 Людмила Живкова, която е лекар по история. За нея желая да опиша, за социализма, в който са живели, учили и работили хората, пишещи учебниците за социализма през днешния ден (именно тази липса на задоволителна историческа отдалеченост може би е причина за крайните субективни оценки).
Двойният морал в международната политика
През 2008 година Екологичен потенциал афишира за незаконни всички тоталитарни режими на ХХ век. Това несъмнено е вярно и заслужено. Престъпленията, зверствата, убийствата, осъществени от Хитлер и от комунистическите режими, са грях и пред човешкия, и пред Божия съд! Но за какво закононарушенията, осъществени от демокрациите, не са приети за такива!?
В Съединени американски щати до наскоро са се правили терористични актове - бомби в църкви на чернокожи, към 25-30 атентата за 8 години. През 1963 година в един подобен атентат по време на църковна работа умира и приятелката на Кондолиза Райс - тя е едно от убитите деца, за които представителят на `Ку-клукс-клан " споделя: " Това не са деца, а просто дребни негри. " Чак до 90-те години за тези закононарушения не е потърсена отговорност. Британският откривател на Африка Д. Ливингстън написа че за 250 години в иго са починали минимум 100 милиона чернокожи. Хората с черен цвят на кожата са били обявявани в законодателството на Съединени американски щати за " три пети индивиди " и са били затваряни в зоопаркове. Защо този Черен холокост, за какво това безумство не е прието за геноцид и закононарушение против човечеството?!
Двойният морал в българската политика
През 1923-1925 година При Белия гнет са избити хиляди земеделци, комунисти, анархисти и прочие От 1944-1946 година работи Народният съд, издал доста присъди, от които над 2000 - смъртни. Съществували са лагери за въдворяване на хора без съд и присъда и за пречистване от фашистки детайли. Последният лагер в Ловеч е закрит през 1962 година Зверствата на комунизма са несъмнено закононарушение и те са разказани в учебниците по история.
На 20.12.1943 година в с. Ястребино са разстреляни 18 души, сред които дами и 6 невръстни деца. Преди 1944 година също е имало концлагери, в които са затваряни политическите съперници на властта - комунисти земеделци. Имало е отрязани партизански глави (виждала съм такива ужасяващи снимки в енциклопедиите), разнасяли ги на прът. През 1942 година на гибел е наказана група от 12 души, сред разстреляните е Никола Вапцаров. Защо тези закононарушения, тези зверства не са разказани в учебниците по история?! Престъпленията са закононарушения - без значение от кой политически режим са осъществени, и към тях би трябвало да се ползва идентичен критерий, а не политическа цензура.
За страдание концлагерите стартират още от индианските резервати в Съединени американски щати, а началото на актуалните концлагери е сложено от цивилизованите англичани по време на Втората англо-бурска война (1899- 1902 г.), само че това също не го написа в учебниците по история. Престъпленията и убийствата в Европа не стартират с комунизма (Инквизицията, Френската гражданска война, колониализмът, робството), само че нека да завършат с него!
Много нещо се изприказва в абсурда с днешните учебници. Направиха ми усещане изказванията на представители на МОН, че: " Учениците не трябва да остават с усещане, че социализмът е естествен стадий от развиването на България ". Дали опасенията са, че изтъквайки позитивните страни на интервала преди 1989 година, ще се легитимира комунистическата идеология на един режим, разгласен за незаконен? Тези опасения са неоправдани. Всеки образован човек знае, че социално-икономическите и политическите процеси са комплицирани многопластови систематични цялости, в които нещата не са единствено черни или единствено бели.
Българска социалистическа партия е поела историческата отговорност за ръководството преди 1989 година, приемайки всичко позитивно, построено от социализма, и отричайки всичко, което опонира на демократичните полезности и морал (програмата на Българска социалистическа партия от 1994 г.) България през социалистическия интервал е била законна част от интернационалния правов ред. Съгласно упоменатия закон би следвало и от Организация на обединените нации да бъде потърсена отговорност, тъй като е приела за собствен член един незаконен режим (България става член на Организация на обединените нации през 1955 г.) Освен това доста от закононарушенията, за които упрекват комунизма, се правят и от демокрацията през днешния ден. " Липса на независимост на словото " - белким през днешния ден я има? Един мой прочут написа докторска дисертация, в която разказва достиженията на социализма - не го позволяват до отбрана...
Днес политическата цензура се постанова и в учебниците. Защо те са сведени само до политическата история? Някои от текстовете на този закон будят у мен неразбиране: " честен и стопански крах на страната ", написа там. Да, стопански рецесии, задължения и корупция несъмнено е имало, само че икономическата история преди 1989 година не се изчерпва единствено с това. Имало е и интервали на подем - развита промишленост, икономическо знамение в селското стопанство - Административнопроцесуален кодекс, този български опит е изнасян по света - да вземем за пример в Индия се основава през 1976 година първата тяхна Административнопроцесуален кодекс по наш модел. А белким през днешния ден няма стопански крах, незаконна приватизация, ограбила необятната междинна класа от времето на социализма и довела народа до просешка сопа?! В чл.2 на този закон написа, че " комунизмът е унищожил обичайните полезности на европейската цивилизация " - белким развиването на образованието, науката, изкуството, културата, изложбите на Тракийското златно богатство в Лондон, в Париж, детската асамблея " Знаме на мира ", честванията " 1300 години България " са заличаване на полезностите на европейската цивилизация? И изобщо не може с един политически закон от 5 члена да се отхвърли цялостен един интервал от развиването на Третата българска страна.
Социализмът бе един сполучлив способ за индустриализация и рационализация, който реши задачата, с която не съумя да се оправи българската страна преди 1944 година, когато страната ни е била с преобладаващо селско население и в прединдустриална фаза на развиване. По-късният исторически преход от обичайно към индустриално общество, неналичието на мощна буржоазия, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две три епохи в западните демокрации, наложи различен интензивен способ на рационализация. Според мен - и социализмът, и капитализмът са две форми на едно и също съвременно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което живеем. Политико-идеологическите характерности са разнообразни, само че и двете исторически обединения имат сходни в социално-икономически аспект черти - индустриализация, урбанизация, секуларизация, рационализация на изостанали общества с феодални структури. Ето за какво и съгласно доста научни проучвания, в това число и на западни учени, от средата на 70-те години на ХХ век страните от Източна Европа точно с помощта на социализма са приключили процеса на радикална промяна и са формирали социално-икономически системи от съвременен вид. Говорим за един интензивен, прескачащ епохи способ на индустриално развиване.
Цяла дисертация би заел анализът на българския социализъм и на неговите социално-икономически черти. Само ще загатна, че след десталинизацията и идването на Хрушчов на власт, след Априлския пленум 1956 година Тодор Живков се пробва да се еманципира от руския стопански модел, старае се да построи един български социализъм с пазарни детайли - самоуправление на предприятията, облагата като измерител на рентабилността и така нататък Живков е желал да еманципира последователно стопанската система от политиката, възхищавал се е от китайския модел и непрекъснато се е стараел да лавира сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Той е и първият български политик, предложил участие на България в Европейски Съюз (тогава ЕИО). На Живков изискуем и възобновяване на истината по македонския въпрос (1963 г.). През 1966 година даже избухва езиковият спор, когато български представител отхвърля да подпише контракт за съдействие на македонски език. Колкото и да е необичайно, на Живков принадлежат думите " младото потомство би трябвало да благоговее пред конската опашка ", тъй че не е изненада и патриотичната и ексцентрична линия в културната политика на щерка му.
Именно Людмила Живкова е изрекла " българската просвета в никакъв случай няма да бъде подвластна от руската " ( " Людмила - тайните на Червената принцеса. " Светльо Дукадинов, Цветана Пешунова, стр 19). Като министър на културата тя прави доста за еманципирането от руската прегръдка и постоянно е държала страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са достиженията на Живкова в културната политика, във връзките с ЮНЕСКО. Именно ЮНЕСКО поддържа плана " Знаме на мира ", както и популяризирането на българската просвета по света.
Людмила Живкова е пособия на Ванга да работи на мира. Тя е подкрепяла и плана на доктор Лозанов, който посредством своя Институт по сугестология е работил над способ по образование на непознати езици в спящо, подсъзнателно положение. Тя има и големи заслуги за възстановяване на връзките с Ватикана, с помощта на нея Ватиканът отваря своите библиотеки, музеи и галерии за български учени, откриватели и духовници. Тя основава и плана " Звездна карта ", чиято цел е да се картотекират всички надарени деца по света и един ден те да работят за България. Живкова е надскочила времето си и вкарва нова морално-етична, духовна лексика като " Единство, Творчество и Красота ", които е изписвала с основни букви. Била е доста надалеч от класово-партийната идеология, считала е, че учебното заведение би трябвало да бъде " ковачница на персони ". Нейна е концепцията за " хармонично и многостранно развиване на личността ", за естетическо образование на децата - само че не посредством промиването на мозъците им с идеология, а посредством образование в нравствени полезности. Колко настоящи са нейните възгледи и през днешния ден, в изискванията на печалната обстановка в българското обучение и всеобщата морална и духовна деградация. Заради ексцентричните си хрумвания Живкова е имала доста съперници в Българска комунистическа партия и в Съюз на съветските социалистически републики. Тодор Живков в своите мемоари написа: " Очевидно руските служби са следили доста компактно активността на моята щерка. "
Аз съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни мемоари за времето преди 1989 година, само че считам, че дълг на днешните учени е да не позволен децата да бъдат манипулирани. Новите генерации би трябвало да знаят цялата многолика история за близкото ни минало. Това явно няма да се случи с новите учебници по история. И в индивида, и в политическите и обществени системи, които той построява, съжителстват и черното, и бялото. На кое от двете ще дадем път зависи от това по какъв начин четем историята си.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ