Пробуждане от илюзиите: “Партньорите” реагират вменяемо единствено на аргументите на силата
Към днешна дата политическото напрежение в връзките сред САЩ/НАТО и Руската федерация най-ясно се демонстрира в осведомителните борби. Основната задача на Запада в разгръщащата се борба е да овладее от Русия самодейността за даване на военни гаранции за сигурност.
Две десетилетия другарство със западните сътрудници убеждават, че военната мощ е единственият мотив, на който " сътрудниците " реагират рационално, до момента в който диалозите за мир и добросъседство не се одобряват съществено от тях. В продължение на две десетилетия Русия поставя старания да доближи водеща позиция в региона на военното дело. Беше доста мъчно в хищническа среда, трябваше да понижим други значими разноски, не без да спестяваме от обществени продукти. Нещата обаче вървяха напред и Западът настойчиво не забелязваше измененията, настъпващи в Русия. Еуфорията от разпадането на международната система на социализма и изгубването на Съюз на съветските социалистически републики го заслепи.
Разработвайки военни стратегии, президентът Путин непрестанно призоваваше своите „ сътрудници “ да прегледат по-отблизо протичащото се и да преминат към създаване на обективни интернационалните връзки, само че те отхвърлиха тези апели. И неотдавна те се сблъскаха с непредвиден факт: Русия стана водач във военните каузи и може решително да разчита на своята войска в прокарването на външнополитическите си ползи. Освен това във връзка с успеваемостта на оръжията Съединени американски щати няма да могат да настигнат Русия през идващите години.
Яростта, с която Западът оказва напън върху Москва по въпросите на интернационалната сигурност, преди всичко разкрива, че това са ридания за изгубена власт. Все отново не им се желае да губят придобивките от Студената война.
Западът се опита да принуди Москва да се помири с обстоятелството, че някогашният ѝ външен буфер за сигурност се трансформира в плацдарм за нахлуване на световен съперник, а Украйна се трансформира в изменник на съветския свят. За Запада обаче това беше осведомителна война с незнаен съперник, който също така споделя възгледи за света, разнообразни от западните. И когато западните политици и пропагандисти плашат останалите с идната офанзива на Руската федерация против Украйна, те не вземат поради няколко значими характерности:
1. Руснаците в Русия и руснаците в Украйна не желаят разделяне, а единение. Ако съветският народ на Великорусия изпитва болежка, че историческата му татковина е раздрана, то на съветския народ в Малорусия му е омръзнало от издевателството на нацистките гадове на западния план, непознат на техния народ и гласа на кръвта.
2. Няма да има война сред Русия и Украйна. Ще има бягство на национални предатели от територията на Украйна. Всяка провокация на въоръжените сили на Украйна против ДНР и ЛНР ще докара не до навлизане на съветската войска, а до проваляне от опълченците и следващи разтърсвания в цяла Украйна. Русия е в положение да помогне на милициите в Донбас, без да вкарва войски на украинска територия.
3. Когато „ украинският въпрос” бъде позволен, останалите републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики ще могат да си създадат изводите за своята политика по отношение на Руската федерация.
4. Руснаците не се опасяват от стопански компликации при положение на наказания. Проблемите ни постоянно са идвали от Запада и историческият спомен за превъзмогването им, в това число и в изискванията на мобилизационния режим, не е липсващ.
И бумерангът от наказания неизбежно ще се върне на Запад. Не единствено че Европа няма да може да издържи дълго време без съветски газ, 40% от американските атомни електроцентрали употребяват горивни пръти, направени от съветски уран по специфична технология. Технологията за произвеждане на такова нуклеарно гориво в Съединени американски щати е изгубена и не е мъчно да се разбере какво ще се случи с американската нуклеарна сила без съветски уран.
Москва зае безупречна позиция: в случай че не ни чуят, ще продължим напред. Може да се допусна, че в близко бъдеще, някъде в Западното полукълбо, съветските въоръжени сили ще проведат атака-симулация с ракети „ Циркон “ и ще потопят няколко от излезлите си от приложимост кораби, алегорично представляващи американска самолетоносачна група. И сходна пукотевица няма да остане незабелязана от американците.
Илюзиите се разсейват. И когато илюзиите най-сетне се разсеят, геополитическият съперник на Русия ще би трябвало да слуша какво приказват в Москва.
Превод: В. Сергеев
Две десетилетия другарство със западните сътрудници убеждават, че военната мощ е единственият мотив, на който " сътрудниците " реагират рационално, до момента в който диалозите за мир и добросъседство не се одобряват съществено от тях. В продължение на две десетилетия Русия поставя старания да доближи водеща позиция в региона на военното дело. Беше доста мъчно в хищническа среда, трябваше да понижим други значими разноски, не без да спестяваме от обществени продукти. Нещата обаче вървяха напред и Западът настойчиво не забелязваше измененията, настъпващи в Русия. Еуфорията от разпадането на международната система на социализма и изгубването на Съюз на съветските социалистически републики го заслепи.
Разработвайки военни стратегии, президентът Путин непрестанно призоваваше своите „ сътрудници “ да прегледат по-отблизо протичащото се и да преминат към създаване на обективни интернационалните връзки, само че те отхвърлиха тези апели. И неотдавна те се сблъскаха с непредвиден факт: Русия стана водач във военните каузи и може решително да разчита на своята войска в прокарването на външнополитическите си ползи. Освен това във връзка с успеваемостта на оръжията Съединени американски щати няма да могат да настигнат Русия през идващите години.
Яростта, с която Западът оказва напън върху Москва по въпросите на интернационалната сигурност, преди всичко разкрива, че това са ридания за изгубена власт. Все отново не им се желае да губят придобивките от Студената война.
Западът се опита да принуди Москва да се помири с обстоятелството, че някогашният ѝ външен буфер за сигурност се трансформира в плацдарм за нахлуване на световен съперник, а Украйна се трансформира в изменник на съветския свят. За Запада обаче това беше осведомителна война с незнаен съперник, който също така споделя възгледи за света, разнообразни от западните. И когато западните политици и пропагандисти плашат останалите с идната офанзива на Руската федерация против Украйна, те не вземат поради няколко значими характерности:
1. Руснаците в Русия и руснаците в Украйна не желаят разделяне, а единение. Ако съветският народ на Великорусия изпитва болежка, че историческата му татковина е раздрана, то на съветския народ в Малорусия му е омръзнало от издевателството на нацистките гадове на западния план, непознат на техния народ и гласа на кръвта.
2. Няма да има война сред Русия и Украйна. Ще има бягство на национални предатели от територията на Украйна. Всяка провокация на въоръжените сили на Украйна против ДНР и ЛНР ще докара не до навлизане на съветската войска, а до проваляне от опълченците и следващи разтърсвания в цяла Украйна. Русия е в положение да помогне на милициите в Донбас, без да вкарва войски на украинска територия.
3. Когато „ украинският въпрос” бъде позволен, останалите републики от някогашния Съюз на съветските социалистически републики ще могат да си създадат изводите за своята политика по отношение на Руската федерация.
4. Руснаците не се опасяват от стопански компликации при положение на наказания. Проблемите ни постоянно са идвали от Запада и историческият спомен за превъзмогването им, в това число и в изискванията на мобилизационния режим, не е липсващ.
И бумерангът от наказания неизбежно ще се върне на Запад. Не единствено че Европа няма да може да издържи дълго време без съветски газ, 40% от американските атомни електроцентрали употребяват горивни пръти, направени от съветски уран по специфична технология. Технологията за произвеждане на такова нуклеарно гориво в Съединени американски щати е изгубена и не е мъчно да се разбере какво ще се случи с американската нуклеарна сила без съветски уран.
Москва зае безупречна позиция: в случай че не ни чуят, ще продължим напред. Може да се допусна, че в близко бъдеще, някъде в Западното полукълбо, съветските въоръжени сили ще проведат атака-симулация с ракети „ Циркон “ и ще потопят няколко от излезлите си от приложимост кораби, алегорично представляващи американска самолетоносачна група. И сходна пукотевица няма да остане незабелязана от американците.
Илюзиите се разсейват. И когато илюзиите най-сетне се разсеят, геополитическият съперник на Русия ще би трябвало да слуша какво приказват в Москва.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ