„Не бомбата спечели победата над Япония, а Сталин“ - забравени признания
Към 77-ата годишнина от капитулацията на Япония и края на Втората международна война
По обяд на 15 август 1945 година японците за първи път чуват гласа на своя монарх, който на остарял, сложен за простолюдието език афишира решението за преустановяване на войната. Като опрощение за невъзможността за по-нататъшна опозиция се акцентира, че съперникът употребява " нова и най-тежка бомба с невиждана разрушителна мощ ".
Беше обещано да се разбере, че Япония не се отхвърли, откакто беше победена, само че беше принудена да отстъпи пред неустоимата мощ на оръжията, невиждани до момента. В Япония към момента има мнозина, които имат вяра, че потреблението на атомни бомби от американците е било „ теню “ – волята на провидението, благодатта на небето, което разреши на свещената нация Ямато да излезе от войната с чест, без да загуби лицето си.
В реалност обаче Микадо и неговият антураж свързват неизбежността на провалянето не толкоз с атомните бомбардировки, колкото с влизането във войната на Червената войска. В рескрипта от 17 август 1945 година „ До бойците и моряците “ император Хирохито, без да загатва американските атомни бомби и унищожаването на японски градове, назова влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики като съществена причина за капитулацията.
Беше ясно декларирано: „ Сега, когато Съветският съюз също влезе във войната против нас, да продължим съпротивата... значи да застрашим самата основа на съществуването на нашата империя. “ Американските и японските историци и пропагандисти заобикалят да се базират на този документ.
Да, и без влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики, американците не биха съумели бързо да завладеят Япония, " засипвайки я с атомни бомби ". Според изчисленията на американския щаб минимум девет атомни бомби са били нужни, с цел да се обезпечи десантът на войските на японските острови. След офанзивите над Хирошима и Нагасаки Съединени американски щати към този момент нямаха подготвени атомни бомби, а производството на нови лишава много месеци време.
„ Тези бомби, които хвърлихме “, свидетелства военният министър на Съединени американски щати Хенри Стимсън, „ бяха единствените, които имахме, и темповете на тяхното произвеждане по това време бяха доста ниски “. Освен това, в отговор на атомните удари, японците биха могли да хвърлят върху Съединените щати бактериологичните и химически оръжия, насъбрани в японските секрети лаборатории.
Тази заплаха е предотвратена от влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики. Бившият пълководец на Квантунската войска, военачалник Отозо Ямада, призна на процеса: „ Влизането във войната против Япония на Съветския съюз и бързото нахлуване на руските войски надълбоко в Манджурия ни лишиха от опцията да използваме бактериологично оръжие... ”
Ако Съветският съюз не беше влезнал във войната, тя можеше да продължи безпределно.
Съединените щати се пробват да не помнят за признаването от страна на американските политици и военни на ролята на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на милитаристична Япония. През 1945 година американските военни стратези изхождат от обстоятелството, че даже в случай че проектът за десанта на американските войски на японските острови, с кодовото име „ Даунфал “, бъде изпълнен, няма сигурност, че „ мощната Квантунска войска (група армии), консолидирани на три фронта), защото са съвсем изцяло самодостатъчни, няма да продължат битката независимо.
Командирът на англо-американските войски в Тихия океан и Далечния изток военачалник Дъглас Макартър счита, че американските войски „ не би трябвало да стъпват на островите на Япония, до момента в който съветската войска не стартира военни интервенции в Манджурия “. И военачалник Джордж Маршал уточни: „ Значението на влизането на Русия във войната се състои в това, че то може да послужи като това уверено деяние, което ще принуди Япония да капитулира. Така и стана. “
Президентът Труман призна: „ Ние доста мощно искахме руснаците да стартират война против Япония “. В записките си той отбелязва, че „ влизането на Русия във войната става все по-необходимо за спасяването на стотици хиляди американци “.
В оповестено през 2005 година проучване на аргументите за решението на японското държавно управление да се съобщи, професорът от Калифорнийския университет (САЩ) Цуйоши Хасегава признава определящото въздействие на влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната върху решението на императора.
В заключителната част на своя труд „ В гонене на врага. Сталин, Труман и капитулацията на Япония " той написа: „ Двете атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, не бяха решаващи за решението на Япония да се съобщи. Въпреки смазващата мощ на атомните бомби, те не бяха задоволителни, с цел да трансформират вектора на японската дипломация.
Това разреши да се реализира руската инвазия. Без влизането на Съветския съюз във войната японците щяха да продължат да се бият, до момента в който върху тях не бъдат хвърлени голям брой атомни бомби, не бъде осъществено сполучливо десантиране на съдружниците на същинските острови на Япония или въздушните бомбардировки не продължат в изискванията на морска обсада, която би изключила опцията за по-нататъшна опозиция “.
Същото мнение споделя Уорд Уилсън, създател на книгата Пет мита за нуклеарните оръжия, в публикацията „ Не бомбата завоюва успеха над Япония, а Сталин “, оповестена в списание Foreign Policy. Той показва, че през лятото на 1945 година американски самолети са бомбардирали, напълно или отчасти, 66 японски града с стандартни бомби, разрушенията са колосални, в някои случаи сравними с разрушенията по време на атомни бомбардировки.
На 9-10 март 16 квадратни благи изгоряха в Токио, убивайки към 120 хиляди души. Хирошима е едвам на 17-то място по заличаване на градската територия (в процентно изражение). Авторът написа: „ Какво разтревожи японците, в случай че не се притесняваха нито от бомбардировките на градове като цяло, нито от атомната бомбардировка на Хирошима в частност? Отговорът е елементарен - беше Съюз на съветските социалистически републики. “
И по-нататък: „ Традиционната версия, че Япония е капитулирала поради Хирошима, е комфортна, защото задоволява прочувствените потребности както на Съединени американски щати, по този начин и на самата Япония. Как Съединени американски щати се възползваха от обичайна версия? Репутацията на американската военна мощност се усъвършенства доста, въздействието на американската дипломация в Азия и по света се усили, сигурността на Съединени американски щати се ускори...
Напротив, в случай че влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната се смяташе за причина за капитулацията, Москва можеше да твърди, че за 4 дни е съумяла в това, което Съединени американски щати не съумяха да реализират за 4 години, и концепцията за военната мощност и дипломатическото въздействие на Съюз на съветските социалистически републики щеше да се ускори... По време на Студената война, изказвания, че Съюз на съветските социалистически републики е играл решаваща роля, би било равно на „ помощ на врага “, счита Уилсън.
Без да отхвърляме смисъла на атомните бомбардировки, които форсираха капитулацията на Япония, не може изрично да се съгласим, че те предопределиха изхода на войната. Уинстън Чърчил сподели: „ Би било неточност да имаме вяра, че ориста на Япония е решена от атомната бомба. “
Атомните бомбардировки не са породени от военна нужда. Когато реши да употребява атомни оръжия, американското управление ги насочи не против военни уреди, а против цивилното население на Япония. Документите неопровержимо свидетелстват за това.
И по този начин, в оперативна заповед № 13 на американското командване, издадена на 2 август 1945 година, се показва: „ Денят на офанзивата е 6 август. Целта на офанзивата е центърът и индустриалната зона на град Хирошима. Втората аварийна цел е арсеналът и центъра на Кокура. Третата аварийна цел е центъра на Нагасаки. "
Нанасяйки атомни удари по гъсто обитаемоте региони на Хирошима и Нагасаки, американците се стремят да реализират психически резултат, като унищожат колкото се може повече хора. Президентът Труман персонално утвърди предлагането на своя непосредствен консултант, по-късно държавен секретар на Съединени американски щати Джеймс Бърнс, че „ бомбата би трябвало да бъде употребена допустимо най-скоро против Япония, хвърлена върху боен цех, заобиколен от жилищни региони за служащи, и употребена без авансово предизвестие. “
Атомната бомбардировка преследва друга значима цел - да сплаши Съюз на съветските социалистически републики. Вашингтон се надяваше, че бомбардировката ще помогне на „ Русия да стане сговорчива в Европа “. Труман сподели: „ Ако бомбата избухне, което съгласно мен ще стане, сигурно ще имам клуб за тези момчета. “
Трудно е да не се съгласим с концепцията на британския физик, притежател на Нобелова премия Патрик Блекет, че атомните бомбардировки " не на последно място са акт против Русия ". Атомните удари сложиха началото на Студената война.
Версията, че Съветският съюз „ излезе против към този момент победената Япония “ също не устоя на рецензия: те споделят, че Квантунската войска е отслабена и на практика не оказва опозиция. Японските въоръжени сили, ситуирани на територията на Манджурия и Корея, резервират своята бойна мощност и остават най-обучената и добре оборудвана формация сухопътни сили до края на войната.
Най-малкото объркващи са изказванията, че по времето, когато Съюз на съветските социалистически републики е влезнал във войната в Манджурия, там сякаш е била останала единствено 300-хилядна група японски войски: единствено от Квантунската войска, руските войски взеха в плен 640 хиляди военнопленници.
Червената войска на Съветския съюз има решителен принос за провалянето на японските сухопътни сили на континента. Съветският блицкриг лиши японското управление от възможностите за прекачване на войски от Китай в родината, осуети проектите за „ борба за родината “ и предотврати отприщването на бактериологична и химическа война от милитаристична Япония.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
По обяд на 15 август 1945 година японците за първи път чуват гласа на своя монарх, който на остарял, сложен за простолюдието език афишира решението за преустановяване на войната. Като опрощение за невъзможността за по-нататъшна опозиция се акцентира, че съперникът употребява " нова и най-тежка бомба с невиждана разрушителна мощ ".
Беше обещано да се разбере, че Япония не се отхвърли, откакто беше победена, само че беше принудена да отстъпи пред неустоимата мощ на оръжията, невиждани до момента. В Япония към момента има мнозина, които имат вяра, че потреблението на атомни бомби от американците е било „ теню “ – волята на провидението, благодатта на небето, което разреши на свещената нация Ямато да излезе от войната с чест, без да загуби лицето си.
В реалност обаче Микадо и неговият антураж свързват неизбежността на провалянето не толкоз с атомните бомбардировки, колкото с влизането във войната на Червената войска. В рескрипта от 17 август 1945 година „ До бойците и моряците “ император Хирохито, без да загатва американските атомни бомби и унищожаването на японски градове, назова влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики като съществена причина за капитулацията.
Беше ясно декларирано: „ Сега, когато Съветският съюз също влезе във войната против нас, да продължим съпротивата... значи да застрашим самата основа на съществуването на нашата империя. “ Американските и японските историци и пропагандисти заобикалят да се базират на този документ.
Да, и без влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики, американците не биха съумели бързо да завладеят Япония, " засипвайки я с атомни бомби ". Според изчисленията на американския щаб минимум девет атомни бомби са били нужни, с цел да се обезпечи десантът на войските на японските острови. След офанзивите над Хирошима и Нагасаки Съединени американски щати към този момент нямаха подготвени атомни бомби, а производството на нови лишава много месеци време.
„ Тези бомби, които хвърлихме “, свидетелства военният министър на Съединени американски щати Хенри Стимсън, „ бяха единствените, които имахме, и темповете на тяхното произвеждане по това време бяха доста ниски “. Освен това, в отговор на атомните удари, японците биха могли да хвърлят върху Съединените щати бактериологичните и химически оръжия, насъбрани в японските секрети лаборатории.
Тази заплаха е предотвратена от влизането във войната на Съюз на съветските социалистически републики. Бившият пълководец на Квантунската войска, военачалник Отозо Ямада, призна на процеса: „ Влизането във войната против Япония на Съветския съюз и бързото нахлуване на руските войски надълбоко в Манджурия ни лишиха от опцията да използваме бактериологично оръжие... ”
Ако Съветският съюз не беше влезнал във войната, тя можеше да продължи безпределно.
Съединените щати се пробват да не помнят за признаването от страна на американските политици и военни на ролята на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на милитаристична Япония. През 1945 година американските военни стратези изхождат от обстоятелството, че даже в случай че проектът за десанта на американските войски на японските острови, с кодовото име „ Даунфал “, бъде изпълнен, няма сигурност, че „ мощната Квантунска войска (група армии), консолидирани на три фронта), защото са съвсем изцяло самодостатъчни, няма да продължат битката независимо.
Командирът на англо-американските войски в Тихия океан и Далечния изток военачалник Дъглас Макартър счита, че американските войски „ не би трябвало да стъпват на островите на Япония, до момента в който съветската войска не стартира военни интервенции в Манджурия “. И военачалник Джордж Маршал уточни: „ Значението на влизането на Русия във войната се състои в това, че то може да послужи като това уверено деяние, което ще принуди Япония да капитулира. Така и стана. “
Президентът Труман призна: „ Ние доста мощно искахме руснаците да стартират война против Япония “. В записките си той отбелязва, че „ влизането на Русия във войната става все по-необходимо за спасяването на стотици хиляди американци “.
В оповестено през 2005 година проучване на аргументите за решението на японското държавно управление да се съобщи, професорът от Калифорнийския университет (САЩ) Цуйоши Хасегава признава определящото въздействие на влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната върху решението на императора.
В заключителната част на своя труд „ В гонене на врага. Сталин, Труман и капитулацията на Япония " той написа: „ Двете атомни бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, не бяха решаващи за решението на Япония да се съобщи. Въпреки смазващата мощ на атомните бомби, те не бяха задоволителни, с цел да трансформират вектора на японската дипломация.
Това разреши да се реализира руската инвазия. Без влизането на Съветския съюз във войната японците щяха да продължат да се бият, до момента в който върху тях не бъдат хвърлени голям брой атомни бомби, не бъде осъществено сполучливо десантиране на съдружниците на същинските острови на Япония или въздушните бомбардировки не продължат в изискванията на морска обсада, която би изключила опцията за по-нататъшна опозиция “.
Същото мнение споделя Уорд Уилсън, създател на книгата Пет мита за нуклеарните оръжия, в публикацията „ Не бомбата завоюва успеха над Япония, а Сталин “, оповестена в списание Foreign Policy. Той показва, че през лятото на 1945 година американски самолети са бомбардирали, напълно или отчасти, 66 японски града с стандартни бомби, разрушенията са колосални, в някои случаи сравними с разрушенията по време на атомни бомбардировки.
На 9-10 март 16 квадратни благи изгоряха в Токио, убивайки към 120 хиляди души. Хирошима е едвам на 17-то място по заличаване на градската територия (в процентно изражение). Авторът написа: „ Какво разтревожи японците, в случай че не се притесняваха нито от бомбардировките на градове като цяло, нито от атомната бомбардировка на Хирошима в частност? Отговорът е елементарен - беше Съюз на съветските социалистически републики. “
И по-нататък: „ Традиционната версия, че Япония е капитулирала поради Хирошима, е комфортна, защото задоволява прочувствените потребности както на Съединени американски щати, по този начин и на самата Япония. Как Съединени американски щати се възползваха от обичайна версия? Репутацията на американската военна мощност се усъвършенства доста, въздействието на американската дипломация в Азия и по света се усили, сигурността на Съединени американски щати се ускори...
Напротив, в случай че влизането на Съюз на съветските социалистически републики във войната се смяташе за причина за капитулацията, Москва можеше да твърди, че за 4 дни е съумяла в това, което Съединени американски щати не съумяха да реализират за 4 години, и концепцията за военната мощност и дипломатическото въздействие на Съюз на съветските социалистически републики щеше да се ускори... По време на Студената война, изказвания, че Съюз на съветските социалистически републики е играл решаваща роля, би било равно на „ помощ на врага “, счита Уилсън.
Без да отхвърляме смисъла на атомните бомбардировки, които форсираха капитулацията на Япония, не може изрично да се съгласим, че те предопределиха изхода на войната. Уинстън Чърчил сподели: „ Би било неточност да имаме вяра, че ориста на Япония е решена от атомната бомба. “
Атомните бомбардировки не са породени от военна нужда. Когато реши да употребява атомни оръжия, американското управление ги насочи не против военни уреди, а против цивилното население на Япония. Документите неопровержимо свидетелстват за това.
И по този начин, в оперативна заповед № 13 на американското командване, издадена на 2 август 1945 година, се показва: „ Денят на офанзивата е 6 август. Целта на офанзивата е центърът и индустриалната зона на град Хирошима. Втората аварийна цел е арсеналът и центъра на Кокура. Третата аварийна цел е центъра на Нагасаки. "
Нанасяйки атомни удари по гъсто обитаемоте региони на Хирошима и Нагасаки, американците се стремят да реализират психически резултат, като унищожат колкото се може повече хора. Президентът Труман персонално утвърди предлагането на своя непосредствен консултант, по-късно държавен секретар на Съединени американски щати Джеймс Бърнс, че „ бомбата би трябвало да бъде употребена допустимо най-скоро против Япония, хвърлена върху боен цех, заобиколен от жилищни региони за служащи, и употребена без авансово предизвестие. “
Атомната бомбардировка преследва друга значима цел - да сплаши Съюз на съветските социалистически републики. Вашингтон се надяваше, че бомбардировката ще помогне на „ Русия да стане сговорчива в Европа “. Труман сподели: „ Ако бомбата избухне, което съгласно мен ще стане, сигурно ще имам клуб за тези момчета. “
Трудно е да не се съгласим с концепцията на британския физик, притежател на Нобелова премия Патрик Блекет, че атомните бомбардировки " не на последно място са акт против Русия ". Атомните удари сложиха началото на Студената война.
Версията, че Съветският съюз „ излезе против към този момент победената Япония “ също не устоя на рецензия: те споделят, че Квантунската войска е отслабена и на практика не оказва опозиция. Японските въоръжени сили, ситуирани на територията на Манджурия и Корея, резервират своята бойна мощност и остават най-обучената и добре оборудвана формация сухопътни сили до края на войната.
Най-малкото объркващи са изказванията, че по времето, когато Съюз на съветските социалистически републики е влезнал във войната в Манджурия, там сякаш е била останала единствено 300-хилядна група японски войски: единствено от Квантунската войска, руските войски взеха в плен 640 хиляди военнопленници.
Червената войска на Съветския съюз има решителен принос за провалянето на японските сухопътни сили на континента. Съветският блицкриг лиши японското управление от възможностите за прекачване на войски от Китай в родината, осуети проектите за „ борба за родината “ и предотврати отприщването на бактериологична и химическа война от милитаристична Япония.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ