Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика Изминалата фискална година силно

Калоян Стайков, Институт за пазарна стопанска система

Изминалата фискална година мощно се отличава от предходните няколко години и може да се назова „ спокойна” за обществените финанси. През 2013 година се организират предварителни парламентарни избори, които водят до срив в събираемостта на бюджетните доходи и увеличени разноски. През 2014 година още веднъж се организират предварителни парламентарни избори, които водят до същите отрицателни последици за бюджета, а към тях се прибавя и отнемането на лиценза на КТБ и нуждата от спомагателни обществени разноски за погашение на обезпечените депозити в банката. През 2015 година завършва разплащането по европейски планове от предходния програмен интервал, което води до рекордно високи финансови разноски. През 2016 година държавният бюджет бе заставен да отпусне над 1 милиарда лева непредвидени разноски за покриване на отговорностите на Националната електрическа компания по арбитражно дело за закупуване на съоръжение за АЕЦ „ Белене”. През 2017 година такива изненади липсват.

Напротив, стопанската система продължава да бележи най-високите темпове на напредък от 2009 година, а заетостта е на рекордни равнища. Това води и до по-висока от предстоящата събираемост на приходите в бюджета. Въпреки това фискалната политика остава съвсем непроменена спрямо последните години, все едно във всеки един миг може да възникне непредвидено и наложително заплащане.

По традиция огромната част от бюджетните разноски е съсредоточена в края на годината, без значение от капиталовата стратегия, настоящите поправки и поддръжка и като цяло възникването на отговорностите за заплащане. По този метод в края на годината са вероятни всевъзможни прекроявания на гласувания закон за бюджета, в това число понижаване на средствата за обособени стратегии или бюджетни пера за сметка на увеличението им за други такива, разпределяне на планувани или не средства за разноски, които не попадат в програмните бюджети на министерствата и годишните бюджети на общините или просто прекачване на средства от финансови към настоящи разноски (заплати, обществени заплащания и др.).

Един от тези образци е Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилните жилищни здания, по-известна като програмата за саниране, за осъществяването на която държавното управление отпуска по 1 милиарда лева спомагателни разноски по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството през декември предходната и тази година – общо 2 милиарда лева Въпреки че средства за това има заради по-висока събираемост на приходите и надценяване на финансовите разноски, осъществяването на стратегии и планове, за които няма авансово обезпечено финансиране, опонират на Закона за обществените финанси, както отбелязва Сметната палата[1].

Това държание води до извънредно високи равнища на разноските в края на годината, които, както виждаме от горния образец, не всеки път са законосъобразни и транспарантни, а още по-малко са ефикасни, защото не подлежат на оценка или разискване. И до момента в който сходно държание има своите позитивни страни в години на несигурно икономическо развиване, политическа рецесия или когато се чакат изключителни заплащания, то в актуалната обстановка е изцяло ненужно.

Нещо повече, криейки се зад признатата от Народното събрание бюджетна рамка с недостиг от сред 1 и 2 милиарда лева през 2016-2017 година, ръководещите умерено преразпределят разноските от едни пера в други и ги усилват, без това да утежни фискалната цел, защото в бюджетната прогноза приходите са били подценени, а разноски – надценени. По този метод през 2015 и 2016 година към 15% от бюджетните разноски са съсредоточени единствено през декември. Нещо повече – през 2016 година разноските за вложения и настояща прехрана са с 3,3 милиарда лева по-ниски спрямо бюджетната прогноза, до момента в който настоящите разноски – заплати, обществени разноски, дотации и други, са с 1,2 милиарда по-високи от прогнозата. В резултат на това разноските се усилват, което за момента заличава нуждата от структурни промени и повишение на успеваемостта на тези разноски, а бюджетното салдо не се утежнява.

И по този начин 2017 година хем е друга, тъй като е фискално спокойна, хем е същата, тъй като старите практики се резервират непроменени. Цяла година държавното управление се хвали какъв брой е огромен бюджетният остатък, какъв брой повече доходи са събрани, по какъв начин контрабандата и сивата стопанска система са преборени, а истината е, че в огромна степен това са просто отсрочени разноски за края на годината или просто непредвидените плодове на една мощна стопански година. Да, действително видяно ставаме очевидци на фискална консолидация, защото през 2017 година, както и през миналата, бюджетът най-вероятно ще завърши с остатък, само че зад нея се крият стотици милиони в непредвидени, а най-вероятно и ненужни, разноски.

Всичко това ускорява чувството, че на закона за бюджета се гледа като на врата в полето, вместо на рамка, която вдъхва чувство за предвидимост, надеждност и непоклатимост. Парадоксалното в тази ситуация е, че дружно със закона за бюджета се приема и Средносрочна бюджетна прогноза за тригодишен интервал. Ако ръководещите не могат да възнамеряват осъществяването на приходите и разноските в границите на една година дотам, че осъществяването им толкоз мощно да се отличава от първичната прогноза, какво може да се каже за прогнозите оттатък тази година?

[1] „ Съгласно наредбата на член 119, алинея 2 ЗПФ, не се позволява започването на стратегии или планове, разноските за които не са планувани в закона за държавния бюджет, а според постановлението за приемането на Националната стратегия, разноските за безплатна финансова помощ за идващите години следва да се плануват по ЦБ за съответната година, което не [е] спазено.”