Калоян Георгиев: Нужни са решения как младите да се върнат в България
Калоян Георгиев е ученик на 164-та ГПИЕ " Мигел де Сервантес ". Завършва " Международни връзки " в Лондон, като в това време е стажант в ЮНЕСКО в Париж. На 21 години съосновава програмата " Менторс БГ ", която е без аналог в България. Приет е да следва на цялостна стипендия в Академията " Йенчинг " на Пекинския университет. Владее британски, испански и португалски език.
" България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, само че мостовете на Изток би трябвало да се градят "
" Само физически съм в чужбина. В вероятност ще се върна назад "
- Г-н Георгиев, живяхте в Лондон и Париж, а в този момент сте в Пекин. Защо предпочетохте Китай пред Европа?
- Безспорно е привилегия да пътуваш и опознаваш Европа, която, въпреки с всички провокации, през днешния ден продължава да е наситена с хилядолетна просвета и да концентрира интелектуален потенциал и капацитет. В същото време Азия напредва стопански и страните в района последователно стават водещи в търговията, образованието, технологиите. България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, само че мостовете на Изток би трябвало да се градят. Като българи в чужбина ние не сме просто детайли в една непозната среда, а хора, които откриват и придвижват парченце от България на открито и в това време носят детайли от непознатата просвета назад у нас.
Във Англия почувствах границите на опциите да се развъртвам и да работя. Въпреки че се отдалечихме от това схващане, положителните университети в света не учат студентите по какъв начин да си търсят работа, а по какъв начин да основават такава. Считам това за моя цел дружно с идеята да работя за страната, а за какво не и двете дружно. Това в Китай е по-реалистично.
- Защо от ден на ден млади българи избират да учат в чужбина? Какви са проектите ви за бъдещето? Къде ще търсите реализация - у нас или зад граница?
- Повечето български младежи напущат България, с цел да живеят в друга среда. Причините са напълно обясними, решенията - по-малко. Изглежда, не се оправяме да намерим решение по какъв начин да ги задържим, а може би не е в това въпросът. България е част от глобализирания свят и този развой е естествен. Въпросът е какво вършим отсам, по какъв начин ангажираме тези хора, с цел да бъдат потребни на страната. В момента развъртвам активност в няколко аспекта в връзките България - Китай, където се стремя да разпространявам страната ни и опциите за търговия, туризъм и вложения. Правя това без работно време и пряк шеф, само че със постоянни сътрудници, несъмнено. В някакъв смисъл съм самостоятелен. Засега съм основан в Пекин, където имам ресурса да развъртвам българска активност. В този смисъл единствено физически съм в чужбина. Работя интензивно с България. В вероятност ще се върна назад.
- Работите интензивно с Родопите и развивате културна дипломация в Китай. През март бяхте хазаин на формален банкет с фотоизложба от Момчиловци в Пекинския университет. Какви бяха претекстовете ви? Разкажете за самодейностите, свързани с това начинание?
- Сътрудничеството със село Момчиловци и Центъра за развиване, вложения и туризъм в Китай даде огромен подтик на активността ми. Коректността, уважението и положителните планове от тяхна страна разрешиха да провеждам български банкет в Пекин под наслов " Чарът на Момчиловци в Родопите ". Приемът събра над 100 представители на университетските, дипломатическите и бизнес средите. Специални посетители на мероприятието бяха културни аташета, пресаташета, търговски и други представители на дипломатически задачи, високопоставени представители на университети и институти в Пекин, преподаватели по български език, представители на локални държавни управления от околните провинции, представители на организациите в Китайско-Европейската асоциация за съдействие, Китайската асоциация за юношески културен продан и други. Присъстваха и представители на китайски медии. Това бе началото на един маратон в работата с Китай, който ще докара до триумфи при сила и неизменност. Целите ни се свързват с туризма и привличането на вложения.
- Какви са опциите в туризма и известна ли е България в Китай?
- Туризмът постоянно е подценяван, само че в действителност катализира икономическите взаимоотношения, стига, несъмнено, да са налице останалите съставки. България към този момент мъчно притегля стремежи туристически поток от Китай, поради големия пазар там. Страната ни е известна с киселото мляко, природата, виното и чистия въздух, а също и в политически проект като сигурен и благонадежден сътрудник. Това, че България не е част от Шенген, пречи на туризма, а също и на обмена в образованието и науката. Дневният ред в туризма сега е следният: приготвя се артикул на основата на розите, млякото и виното, който ще включва спектакли, тъй че да впечатлява гостите. На място в Китай се разкриват седем туристически центъра. Предстои да работя с този в Пекин и да пътувам в страната за срещи с локални държавни управления. Това е основен метод, в случай че желаеме да се случва нещо съответно.
- Как оценявате визитата на президента Румен Радев в Пекин?
- Смятам, че визитата на българския президент е общоприет, само че нужен ход в връзките, с цел да реализираме съответен прогрес. Радвам се, че за разлика от дипломатическите совалки със противоречив триумф на премиера президентът се концентрира върху съответни цели като разкриване на пряк полет София - Пекин и посланичество на китайска банка в България. Това ще даде подтик на връзките, защото не е съществено да приказваме за развиване и вложения, без те да са налице.
- Какъв е статутът ви в Китай? Лесно ли съчетавате образованието с тази активност?
- Като стипендиант на китайското държавно управление съм със студентски статут, само че в действителност програмата " Йенчинг " е план с устременост обществена дипломация. Покрай българската активност постоянно съм част от дипломатическите панели на конгреси и мероприятия в Пекин и в провинциите, тъй че действително комбинирам студентски с дипломатически статут. Академията " Йенчинг " дава запас и поддръжка за спомагателна активност и двете се допълват, само че, несъмнено, би трябвало еластичност.
- С какви начинания планирате да започнете есента в Пекин?
- За последната година съумях да развия взаимоотношения с редица организации в Китай, измежду които търговски и дипломатически асоциации. Считам ги за сътрудници, като на този стадий планираме да организираме български конгрес с културна и бизнес устременост в границите на 70-годишнината от връзките България - Китай. Форумът ще се организира в края на годината, като чакам наличие и от България. Надявам се да развием контактите на централно равнище и да притеглим интерес от страна на китайските провинции. Задачата по-късно е да преценим по какъв начин да наредим пъзела, тъй че да придвижим цели с туризма, образованието и комерсиалния продан.
" България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, само че мостовете на Изток би трябвало да се градят "
" Само физически съм в чужбина. В вероятност ще се върна назад "
- Г-н Георгиев, живяхте в Лондон и Париж, а в този момент сте в Пекин. Защо предпочетохте Китай пред Европа?
- Безспорно е привилегия да пътуваш и опознаваш Европа, която, въпреки с всички провокации, през днешния ден продължава да е наситена с хилядолетна просвета и да концентрира интелектуален потенциал и капацитет. В същото време Азия напредва стопански и страните в района последователно стават водещи в търговията, образованието, технологиите. България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, само че мостовете на Изток би трябвало да се градят. Като българи в чужбина ние не сме просто детайли в една непозната среда, а хора, които откриват и придвижват парченце от България на открито и в това време носят детайли от непознатата просвета назад у нас.
Във Англия почувствах границите на опциите да се развъртвам и да работя. Въпреки че се отдалечихме от това схващане, положителните университети в света не учат студентите по какъв начин да си търсят работа, а по какъв начин да основават такава. Считам това за моя цел дружно с идеята да работя за страната, а за какво не и двете дружно. Това в Китай е по-реалистично.
- Защо от ден на ден млади българи избират да учат в чужбина? Какви са проектите ви за бъдещето? Къде ще търсите реализация - у нас или зад граница?
- Повечето български младежи напущат България, с цел да живеят в друга среда. Причините са напълно обясними, решенията - по-малко. Изглежда, не се оправяме да намерим решение по какъв начин да ги задържим, а може би не е в това въпросът. България е част от глобализирания свят и този развой е естествен. Въпросът е какво вършим отсам, по какъв начин ангажираме тези хора, с цел да бъдат потребни на страната. В момента развъртвам активност в няколко аспекта в връзките България - Китай, където се стремя да разпространявам страната ни и опциите за търговия, туризъм и вложения. Правя това без работно време и пряк шеф, само че със постоянни сътрудници, несъмнено. В някакъв смисъл съм самостоятелен. Засега съм основан в Пекин, където имам ресурса да развъртвам българска активност. В този смисъл единствено физически съм в чужбина. Работя интензивно с България. В вероятност ще се върна назад.
- Работите интензивно с Родопите и развивате културна дипломация в Китай. През март бяхте хазаин на формален банкет с фотоизложба от Момчиловци в Пекинския университет. Какви бяха претекстовете ви? Разкажете за самодейностите, свързани с това начинание?
- Сътрудничеството със село Момчиловци и Центъра за развиване, вложения и туризъм в Китай даде огромен подтик на активността ми. Коректността, уважението и положителните планове от тяхна страна разрешиха да провеждам български банкет в Пекин под наслов " Чарът на Момчиловци в Родопите ". Приемът събра над 100 представители на университетските, дипломатическите и бизнес средите. Специални посетители на мероприятието бяха културни аташета, пресаташета, търговски и други представители на дипломатически задачи, високопоставени представители на университети и институти в Пекин, преподаватели по български език, представители на локални държавни управления от околните провинции, представители на организациите в Китайско-Европейската асоциация за съдействие, Китайската асоциация за юношески културен продан и други. Присъстваха и представители на китайски медии. Това бе началото на един маратон в работата с Китай, който ще докара до триумфи при сила и неизменност. Целите ни се свързват с туризма и привличането на вложения.
- Какви са опциите в туризма и известна ли е България в Китай?
- Туризмът постоянно е подценяван, само че в действителност катализира икономическите взаимоотношения, стига, несъмнено, да са налице останалите съставки. България към този момент мъчно притегля стремежи туристически поток от Китай, поради големия пазар там. Страната ни е известна с киселото мляко, природата, виното и чистия въздух, а също и в политически проект като сигурен и благонадежден сътрудник. Това, че България не е част от Шенген, пречи на туризма, а също и на обмена в образованието и науката. Дневният ред в туризма сега е следният: приготвя се артикул на основата на розите, млякото и виното, който ще включва спектакли, тъй че да впечатлява гостите. На място в Китай се разкриват седем туристически центъра. Предстои да работя с този в Пекин и да пътувам в страната за срещи с локални държавни управления. Това е основен метод, в случай че желаеме да се случва нещо съответно.
- Как оценявате визитата на президента Румен Радев в Пекин?
- Смятам, че визитата на българския президент е общоприет, само че нужен ход в връзките, с цел да реализираме съответен прогрес. Радвам се, че за разлика от дипломатическите совалки със противоречив триумф на премиера президентът се концентрира върху съответни цели като разкриване на пряк полет София - Пекин и посланичество на китайска банка в България. Това ще даде подтик на връзките, защото не е съществено да приказваме за развиване и вложения, без те да са налице.
- Какъв е статутът ви в Китай? Лесно ли съчетавате образованието с тази активност?
- Като стипендиант на китайското държавно управление съм със студентски статут, само че в действителност програмата " Йенчинг " е план с устременост обществена дипломация. Покрай българската активност постоянно съм част от дипломатическите панели на конгреси и мероприятия в Пекин и в провинциите, тъй че действително комбинирам студентски с дипломатически статут. Академията " Йенчинг " дава запас и поддръжка за спомагателна активност и двете се допълват, само че, несъмнено, би трябвало еластичност.
- С какви начинания планирате да започнете есента в Пекин?
- За последната година съумях да развия взаимоотношения с редица организации в Китай, измежду които търговски и дипломатически асоциации. Считам ги за сътрудници, като на този стадий планираме да организираме български конгрес с културна и бизнес устременост в границите на 70-годишнината от връзките България - Китай. Форумът ще се организира в края на годината, като чакам наличие и от България. Надявам се да развием контактите на централно равнище и да притеглим интерес от страна на китайските провинции. Задачата по-късно е да преценим по какъв начин да наредим пъзела, тъй че да придвижим цели с туризма, образованието и комерсиалния продан.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ