Foreign Policy: За сърбите Швейцария не е неутрална
Калининград/Белград/Прищина. За множеството почитатели на Световното състезание е елементарно да се пропусне значимостта на футболния мач от предишния петък сред Сърбия и Швейцария. На пръв взор, той не заслужаваше изключително внимание, само че това е може би най-политизирания мач в целия шампионат, разяснява американското издание, отдадено на интернационалната политика Foreign Policy .
Трима от швейцарския тим – Джердан Шакири, Гранид Джака и Валон Бехрами са от косовски генезис. Четвъртият, Блерим Джемайли е роден от албански родители в Македония. За мнозина в Сърбия, това не е футболен мач против швейцарския народен тим, а е непряка борба, зареждана от дългогодишна национална омраза.
На 17 февруари 2008 година Косово едностранно разгласи самостоятелност от Сърбия, девет години откакто водената от НАТО акция на бомбардировки постави завършек на войните в Югославия. Но до момента в който сръбският народ вечме се е примирил, че е от губещата страна на дългата серия спорове, довели до разпада на Югославия, загубата на Косово се счита за нетърпима засегнатост на груповото възприятие на страната за еднаквост.
Същата нощ в Белград навалица се събра пред посолството на Съединени американски щати, с цел да изрази гнева си. Протестите и виковете „ Косово е Сърбия “ най-после избухнаха в принуждение, откакто тълпата щурмева посолството и го възпламени. Оттогава Косовският въпрос е най-деликатната тематика в сръбската политика.
Населяваната най-вече с албанци провинция Косово е част от сръбската страна под друга форма от средновековието насам. Според националистическата митология Косово е люлка на сръбските национална еднаквост и просвета. То е дом на доста антични православни манастири и е мястото на борбата при Косово поле от 1389 година, когато цар Лазар умира в безрезултатен опит да отблъсне османската войска. Тази борба за доста сръбски националисти е определящото събитие в сръбската история.
Този конфликт сред християнството и исляма насажда семената на религиозното и етническото напрежение, които управляват политическия разказ на Балканите през последните три десетилетия и корените на босненските и на косовските войни могат да бъдат проследени до този съдбоносен ден през юни преди повече от 600 години. Символично някогашният водач на Сърбия Слободан Милошевич избра Косово поле - мястото, където се състоя борбата от 1389 година - като място за скандалната си тирада през 1989 година, в която той се нарежда като покровител на сръбския народ в следтитова Югославия. Тази тирада провокира националистически пристрастености, които доведоха до поредицата от геноцидни войни през 90-те години.
Въпреки че доста сърби в действителност в никакъв случай не са стъпвали в Косово, то е централно място на района в техния народен фолклор, което поражда надълбоко възприятие на прочувствена обвързаност, заради което мнозина в Сърбия считат независимостта на Косово за национална злополука. Политически кариери се основават и разрушават от косовския въпрос - да се застъпва за всевъзможен тип компромис или помиряване с Прищина, съставлява политическо самоубийство. Дори и свръхмощният, тираничен президент на Сърбия Александър Вучич би трябвало деликатно Трябва да внимава по въпроса, тихичко възстановявайки връзките с отделилата се провинция, до момента в който резервира своята консервативна изборна основа.
В такава политическа конюнктура популисткото разтупване на сърцето за Косово е на ниска цена и елементарен метод да се завоюват точки, на които сръбските политици не могат да устоят. Само няколко дни преди мача от петък вечерта външният министър на страната Ивица Дачич изнесе конференция с либерийския си сътрудник, на която не се стърпя да опише успеха на Сърбия против Коста Рика като „ малко, сладко възмездие “. Извън Сърбия е малко прочут фактът, че Коста Рика е измежду първите страни в света, които признават независимостта на Косово. Това вмятане на политически факт, внезапно трансформира сръбската скучна победа с 1:0 над далечната централноамериканска страна в исторически успех против непознатото смирение. Сърбите крещят радостни при дребни спортни победи против народите, които са ги предали. Те са толкоз изтощени от провали, че се възползват от всяка допустима победа.
Трайната злоба към интернационалната общественост понижава поддръжката за Европейския съюз и обръща доста сърби все по-решително към Русия, страна, с която Сърбия се радва на дългогодишни дипломатически връзки и надълбоко вкоренени културни връзки. Това беше подсилено от гледката по какъв начин сръбски и съветски почитатели, събрали се в Калининград в петък вечерта, пеят „ Русия и Сърбия са братя вечно “, запътвайки се към стадиона.
Спортът от време на време се разказва като „ продължение на политиката по различен метод “ и това на никое място не е по-очевидно, в сравнение с в Сърбия. Песнопенията „ Косово е сърцето на Сърбия “ са неизбежна характерност както на клубните, по този начин и на интернационалните мачове в страната. Когато белградските колоси Партизан се срещнаха с албанските първенци Скендербег Корча в мач от Лига Европа предходната есен, твърдите почитатели на Партизан означиха случая, като разпростряха великански банер, който носеше облика на сръбския страдалец Лазар от 14-ти век. Символиката е двойна: тя въплъщава античната обвързаност на Сърбия към Косово и показва общото мнение, че членовете на албанското болшинство в района са непознати агресори, тъкмо както османците, които са умъртвили цар Лазар през 1389 година
През октомври 2014 година мачът сред Сърбия и Албания за европейски шампионат прерасна в протест, когато отдалечено ръководен дрон, носещ карта на Велика Албания, която включва огромна част от Южна Сърбия и прилежаща Черна гора, влетя на стадиона в Белград, прекъсвайки мача, защото се движеше над полето.
Когато сръбският футболист Стефан Митрович се опита да в профил флага, тъй че играта да може да продължи, албанците Анди Лила и Таулант Джака - по-големият брат на швейцарския халф Гранит Джака - се втурнаха към него, принудително изтръгвайки знамето от ръцете на Митрович. Това провокира всеобщо меле сред играчите от двете страни и накара сръбските почитатели, мнозина от които през цяла нощ крещяха „ Убий, убий, убий шиптаря ", да нахлуят на терена и да атакуват играчите на противниковия тим, Мачът в последна сметка беше зарязан, а домашната страна образува човешки щит към съперниците си, с цел да могат да бъдат отведени до относителната сигурност на съблекалните под дъжд от седалки и други предмети.
Предвид тези неотдавнашни прецеденти политизирането на сръбския мач против Швейцария бе неизбежно. Когато груповият мач бе разгласен през декември, швейцарският състезател, роден в Косово Джердан Шакири съобщи, че чака мача. Това е много токсичен коментар, само че Шакири, чието семейство бяха от Югославия през 1992 е очевиден родолюбец, който постоянно излиза на полето, декориран и с швейцарското, и с косовското знаме.
По-рано този месец сръбският нападател на Нюкасъл Александър Митрович употребява изявление с локален състезателен ефирен оператор, с цел да отвърне фино: " Всички те се хвалиха с този байрак, само че по-късно отхвърлиха поканите да играят за родината си. Това споделя доста за тях “. „ Ако те толкоз доста обичат Косово, за какво играят в цветовете на друга страна? “ Дори синът на сръбския президент Данило Вучич беше заловен на една маса по време на мача сред Сърбия и Коста Рика измежду известни хулигани от Партизан с известни връзки с проведената престъпност. Вучич младши и другарите му бяха облечени с тениски, изрисувани с карта на Косово и с думите „ Не се предавай “.
По време на мача против Швейцария политическият разказ потече като по сюжет. Митрович откри резултат за Сърбия с мощен удар в петата минута и по-късно му отхвърлиха ясно нарушаване, откакто бе съборен от двама швейцарски бранители. Сърбия доминираше в първото полувреме, притискайки швейцарските играчи. На трибуната вилнееща навалица зовеше Сърбия към победа и заливаше косоварския контингент на швейцарици с обиди и освирквания. През второто полувреме играта се обърна.
В 52-ата минута Джака, наследник на политически дезертьор от Косово, затварян поради присъединяване му в митингите за самостоятелност, изстреля неудържима топка в долния ъгъл на Сърбия. Докато се радваше, той подвигна ръце към гърдите си, употребявайки ги, с цел да имитират двуглавия орел на албанското знаме - ясно ориентирано към сръбските поддръжници, които го бяха измъчвали цялата среща. След това, в последната минута на мача, роденият в Косово Шакири проби сръбската защита и прокара победната врата сред краката на сръбския вратар Владимир Стойкович. Тълпата беше зашеметена и до момента в който бягаше по терена от наслада, Шакири смъкна ризата си, като направи същия жест с два орела с ръце пред зашеметените почитатели на Сърбия. Сърбия публично се оплака от жестовете на швейцарските играчи, а ФИФА ги проверява, както и обидните политически послания, отдадени на треньора и почитателите на Сърбия.
Причината, заради която мачът против шепата играчи на швейцарско-косовски генезис получи толкоз огромно значение в Сърбия, е тъй като тя представляваше рядка опция да се възвърне изгубената национална горделивост. Местните политици може да се преструват, че не са признали провалянето по косовския въпрос, като театрално отхвърлят да признаят независимостта, само че фактът, че Сърбия може просто да отсрочва единодушието си е политическа действителност. Белград е безпомощен да обърне ситуацията.
Вместо да признае статуквото Сърбия избира да бяга в митологията, обръщайки се към предишното, тъй като бъдещето наподобява безнадеждно.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Трима от швейцарския тим – Джердан Шакири, Гранид Джака и Валон Бехрами са от косовски генезис. Четвъртият, Блерим Джемайли е роден от албански родители в Македония. За мнозина в Сърбия, това не е футболен мач против швейцарския народен тим, а е непряка борба, зареждана от дългогодишна национална омраза.
На 17 февруари 2008 година Косово едностранно разгласи самостоятелност от Сърбия, девет години откакто водената от НАТО акция на бомбардировки постави завършек на войните в Югославия. Но до момента в който сръбският народ вечме се е примирил, че е от губещата страна на дългата серия спорове, довели до разпада на Югославия, загубата на Косово се счита за нетърпима засегнатост на груповото възприятие на страната за еднаквост.
Същата нощ в Белград навалица се събра пред посолството на Съединени американски щати, с цел да изрази гнева си. Протестите и виковете „ Косово е Сърбия “ най-после избухнаха в принуждение, откакто тълпата щурмева посолството и го възпламени. Оттогава Косовският въпрос е най-деликатната тематика в сръбската политика.
Населяваната най-вече с албанци провинция Косово е част от сръбската страна под друга форма от средновековието насам. Според националистическата митология Косово е люлка на сръбските национална еднаквост и просвета. То е дом на доста антични православни манастири и е мястото на борбата при Косово поле от 1389 година, когато цар Лазар умира в безрезултатен опит да отблъсне османската войска. Тази борба за доста сръбски националисти е определящото събитие в сръбската история.
Този конфликт сред християнството и исляма насажда семената на религиозното и етническото напрежение, които управляват политическия разказ на Балканите през последните три десетилетия и корените на босненските и на косовските войни могат да бъдат проследени до този съдбоносен ден през юни преди повече от 600 години. Символично някогашният водач на Сърбия Слободан Милошевич избра Косово поле - мястото, където се състоя борбата от 1389 година - като място за скандалната си тирада през 1989 година, в която той се нарежда като покровител на сръбския народ в следтитова Югославия. Тази тирада провокира националистически пристрастености, които доведоха до поредицата от геноцидни войни през 90-те години.
Въпреки че доста сърби в действителност в никакъв случай не са стъпвали в Косово, то е централно място на района в техния народен фолклор, което поражда надълбоко възприятие на прочувствена обвързаност, заради което мнозина в Сърбия считат независимостта на Косово за национална злополука. Политически кариери се основават и разрушават от косовския въпрос - да се застъпва за всевъзможен тип компромис или помиряване с Прищина, съставлява политическо самоубийство. Дори и свръхмощният, тираничен президент на Сърбия Александър Вучич би трябвало деликатно Трябва да внимава по въпроса, тихичко възстановявайки връзките с отделилата се провинция, до момента в който резервира своята консервативна изборна основа.
В такава политическа конюнктура популисткото разтупване на сърцето за Косово е на ниска цена и елементарен метод да се завоюват точки, на които сръбските политици не могат да устоят. Само няколко дни преди мача от петък вечерта външният министър на страната Ивица Дачич изнесе конференция с либерийския си сътрудник, на която не се стърпя да опише успеха на Сърбия против Коста Рика като „ малко, сладко възмездие “. Извън Сърбия е малко прочут фактът, че Коста Рика е измежду първите страни в света, които признават независимостта на Косово. Това вмятане на политически факт, внезапно трансформира сръбската скучна победа с 1:0 над далечната централноамериканска страна в исторически успех против непознатото смирение. Сърбите крещят радостни при дребни спортни победи против народите, които са ги предали. Те са толкоз изтощени от провали, че се възползват от всяка допустима победа.
Трайната злоба към интернационалната общественост понижава поддръжката за Европейския съюз и обръща доста сърби все по-решително към Русия, страна, с която Сърбия се радва на дългогодишни дипломатически връзки и надълбоко вкоренени културни връзки. Това беше подсилено от гледката по какъв начин сръбски и съветски почитатели, събрали се в Калининград в петък вечерта, пеят „ Русия и Сърбия са братя вечно “, запътвайки се към стадиона.
Спортът от време на време се разказва като „ продължение на политиката по различен метод “ и това на никое място не е по-очевидно, в сравнение с в Сърбия. Песнопенията „ Косово е сърцето на Сърбия “ са неизбежна характерност както на клубните, по този начин и на интернационалните мачове в страната. Когато белградските колоси Партизан се срещнаха с албанските първенци Скендербег Корча в мач от Лига Европа предходната есен, твърдите почитатели на Партизан означиха случая, като разпростряха великански банер, който носеше облика на сръбския страдалец Лазар от 14-ти век. Символиката е двойна: тя въплъщава античната обвързаност на Сърбия към Косово и показва общото мнение, че членовете на албанското болшинство в района са непознати агресори, тъкмо както османците, които са умъртвили цар Лазар през 1389 година
През октомври 2014 година мачът сред Сърбия и Албания за европейски шампионат прерасна в протест, когато отдалечено ръководен дрон, носещ карта на Велика Албания, която включва огромна част от Южна Сърбия и прилежаща Черна гора, влетя на стадиона в Белград, прекъсвайки мача, защото се движеше над полето.
Когато сръбският футболист Стефан Митрович се опита да в профил флага, тъй че играта да може да продължи, албанците Анди Лила и Таулант Джака - по-големият брат на швейцарския халф Гранит Джака - се втурнаха към него, принудително изтръгвайки знамето от ръцете на Митрович. Това провокира всеобщо меле сред играчите от двете страни и накара сръбските почитатели, мнозина от които през цяла нощ крещяха „ Убий, убий, убий шиптаря ", да нахлуят на терена и да атакуват играчите на противниковия тим, Мачът в последна сметка беше зарязан, а домашната страна образува човешки щит към съперниците си, с цел да могат да бъдат отведени до относителната сигурност на съблекалните под дъжд от седалки и други предмети.
Предвид тези неотдавнашни прецеденти политизирането на сръбския мач против Швейцария бе неизбежно. Когато груповият мач бе разгласен през декември, швейцарският състезател, роден в Косово Джердан Шакири съобщи, че чака мача. Това е много токсичен коментар, само че Шакири, чието семейство бяха от Югославия през 1992 е очевиден родолюбец, който постоянно излиза на полето, декориран и с швейцарското, и с косовското знаме.
По-рано този месец сръбският нападател на Нюкасъл Александър Митрович употребява изявление с локален състезателен ефирен оператор, с цел да отвърне фино: " Всички те се хвалиха с този байрак, само че по-късно отхвърлиха поканите да играят за родината си. Това споделя доста за тях “. „ Ако те толкоз доста обичат Косово, за какво играят в цветовете на друга страна? “ Дори синът на сръбския президент Данило Вучич беше заловен на една маса по време на мача сред Сърбия и Коста Рика измежду известни хулигани от Партизан с известни връзки с проведената престъпност. Вучич младши и другарите му бяха облечени с тениски, изрисувани с карта на Косово и с думите „ Не се предавай “.
По време на мача против Швейцария политическият разказ потече като по сюжет. Митрович откри резултат за Сърбия с мощен удар в петата минута и по-късно му отхвърлиха ясно нарушаване, откакто бе съборен от двама швейцарски бранители. Сърбия доминираше в първото полувреме, притискайки швейцарските играчи. На трибуната вилнееща навалица зовеше Сърбия към победа и заливаше косоварския контингент на швейцарици с обиди и освирквания. През второто полувреме играта се обърна.
В 52-ата минута Джака, наследник на политически дезертьор от Косово, затварян поради присъединяване му в митингите за самостоятелност, изстреля неудържима топка в долния ъгъл на Сърбия. Докато се радваше, той подвигна ръце към гърдите си, употребявайки ги, с цел да имитират двуглавия орел на албанското знаме - ясно ориентирано към сръбските поддръжници, които го бяха измъчвали цялата среща. След това, в последната минута на мача, роденият в Косово Шакири проби сръбската защита и прокара победната врата сред краката на сръбския вратар Владимир Стойкович. Тълпата беше зашеметена и до момента в който бягаше по терена от наслада, Шакири смъкна ризата си, като направи същия жест с два орела с ръце пред зашеметените почитатели на Сърбия. Сърбия публично се оплака от жестовете на швейцарските играчи, а ФИФА ги проверява, както и обидните политически послания, отдадени на треньора и почитателите на Сърбия.
Причината, заради която мачът против шепата играчи на швейцарско-косовски генезис получи толкоз огромно значение в Сърбия, е тъй като тя представляваше рядка опция да се възвърне изгубената национална горделивост. Местните политици може да се преструват, че не са признали провалянето по косовския въпрос, като театрално отхвърлят да признаят независимостта, само че фактът, че Сърбия може просто да отсрочва единодушието си е политическа действителност. Белград е безпомощен да обърне ситуацията.
Вместо да признае статуквото Сърбия избира да бяга в митологията, обръщайки се към предишното, тъй като бъдещето наподобява безнадеждно.
Превод и редакция: Виктор Турмаков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ