Вождът ще бъде принуден да се сбие с племето, което сам създаде
Калин Манолов е дълготраен публицист, ръководител на Управителния съвет на Института за свободен капитализъм " Атлас ". Текстът е от блога му. Заглавието е на " Дневник ".
Завършилото посещаване на премиера Бойко Борисов в Съединени американски щати и подписаната от него и президента Доналд Тръмп " Рамка за стратегическо партньорство " е прелестен мотив да се вгледаме и в най-старателно критата характерност на номенклатурата. Номенклатурчиците я назовават " да си пазим взаимно гърба ". Народът: " Гарван гарвану око не вади ". Мафията – " закон на омертата ".
Кариеристите, драпащи за власт, не са " правили гражданска война ", само че напират да заемат топлите местенца, откакто към този момент е направена. Безспорно тези апаратчици са беззаветно предани на своя водач. Но и той им е лоялен. Най-добре го бяха споделили братята сърби по времето на Титова Югославия: " Тито е наш, ми смо Титови " ( " Тито е наш, ние сме на Тито " ).
Между вожда и номенклатурчиците съществува тясна връзка.
Те са обществената опора на неговия режим, той е институционалната опора на тяхното благоденствие. Това е брак по сметка, не по обич. Всеки номенклатурчик поотделно може да бъде намален, уволнен, дори съден от вожда, само че номенклатурата като цяло е недосегаема даже за него. Номенклатурчиците са негови протежета, само че и той е тяхно протеже. Вождът се грижи за ползите и престижа на номенклатурчиците както за своите ползи и за своя престиж. Номеклатурчиците категорично извършват неговата воля, до момента в който той извършва тяхната. Номенклатурчиците и вождът им са групов деспот.
Така може да се живее дълго и щастливо. Но не постоянно. В един прекрасен ден или вождът умира, или някой/нещо го принуждава " да обърне курса ". Какво се случва тогава?
Номенклатурата с всички сили се съпротивлява. Отначало скрито, след това очевидно, и най-после, в случай че се наложи, афишира война на вожда. И побеждава. Изпраща остарелия водач " с признателност за приноса към партията и страната " и избира нов. Освен в случай че самата тя не бъде победена.
Какво може да обърне настоящия курс при толкоз " постоянна " власт и толкоз добре подредена къщурка? В България за жалост нищо. Извън България – Тръмп. По всичко проличава, че
метаните на Запад и целуването на да речем, ръка, на Изток, скоро няма да са по едно и също време вероятни.
В някои елементи на света Путин и Тръмп може и да имат общи цели и ползи, само че Балканите не са измежду тях. Русия счита страните от района за своя сфера на въздействие и от 300 години гледа на тях като на предмостие към Проливите. През по-голямата част от това време обаче Турция е била в крах. Сега Ердоган е съвсем толкоз мощен, колкото Путин. Двамата в никакъв случай няма да бъдат съдружници в съперничеството с Америка, само че е задоволително да са по едно и също време против нея, с цел да потърси който и да е американски президент подценявани до тогава съдружници. Като България.
По щастливо стичане на събитията този път България е на вярното място в вярното време. Не че можем да заместим Турция – нито една от натовските страни в района сама по себе си не може. Но можем да сме част от един средиземноморско-черноморски вал, който нито Путин, нито Ердоган, могат поотделно да прегазят. И ще бъдем. Доброволно или доброзорно – зависи от Борисов. И от номенклатурата.
С какво смяната на курса ще засегне номенклатурчиците? Много просто –
ще стане доста мъчно да крадат. Сега им е обидно елементарно.
" Рамката за стратегическо партньорство " касае сигурността, защитата и енергетиката. Именно там е грандкорупцията в България. Всички тези сфери са доминирани от Русия. От поддръжката на бойна техника, доставките на газ, доставките на нуклеарно гориво, българските олигарси, българските политици и българските номенклатурчици, крадат стотици милиони годишно. Русия ги калкулира в цената. Ние ги плащаме. Когато Съединени американски щати стартира да доставя тези артикули и първични материали, кражбите ще секнат – или най-малко фрапантно ще намалеят. Капиталистите не обичат да (ги) крадат.
Колкото и дребни да са бъдещите разбърквания в изброените сфери, те са неизбежни. И ще провокират упорита, въпреки и безгласна опозиция. Загубят ли опцията да получават и усилват собствеността си, т.е. да крадат, номенклатурчиците ще изгубят и властта си. Те не господстват, тъй като имат, те имат, тъй като господстват. И желаят от ден на ден власт. Човек може да се пресити от всичко, само че не и от властта. Затова номенклатурчиците ще бойкотират всяка смяна, която ги ощетява, и ще се опитат да смъкват всеки, който я прави. Точно както " службите " четвърт век пречеха да излезе нескрито истината за закононарушенията на Държавна сигурност и да бъдат огласени нейните чиновници и сътрудници. Който политик се опитваше да го направи, падаше от власт.
Но истината за Държавна сигурност въпреки всичко излезе нескрито. Ще излезе и тази за кражбите на номенклатурата.
Бедна ни е фантазията да си представим техния размер. Още по-трудно ни е да си представим, че ще я кажат службите и прокуратурата. Но дано си спомним, че месец преди Борисов, в Съединените щати бяха новоизбраният основен прокурор, бъдещият началник на КПКОНПИ, и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване. При това седяха много по-дълго от " премиера на Белгия "
Така че, който би трябвало, ще каже истината – или най-малко тази част от нея, която не може повече да бъде крита. По простата причина, че ще има кой различен да я каже. Все отново корупцията е " танго за двама ". При партньорство с руснаци втори няма. При партньорство с американци вторият е първи.
Колко ще ни възмути казаната част от истината и дали ще разклати властта, е различен въпрос. По-вероятно е Борисов да се задейства против номенклатурата, с цел да предотврати нейни дейности против себе си. Вождът ще бъде заставен да се сбие с племето, което самичък сътвори. Можем единствено да се надяваме, че двете страни ще се омаломощят взаимно.
По-нереалистичната вяра е, че до момента в който неприятните се бият, зад кръга ще загрява някой добър, който ще играе с спечелилия от срещата сред двамата неприятни. И ще я завоюва.
Но него би трябвало сами да си го създадем.
Завършилото посещаване на премиера Бойко Борисов в Съединени американски щати и подписаната от него и президента Доналд Тръмп " Рамка за стратегическо партньорство " е прелестен мотив да се вгледаме и в най-старателно критата характерност на номенклатурата. Номенклатурчиците я назовават " да си пазим взаимно гърба ". Народът: " Гарван гарвану око не вади ". Мафията – " закон на омертата ".
Кариеристите, драпащи за власт, не са " правили гражданска война ", само че напират да заемат топлите местенца, откакто към този момент е направена. Безспорно тези апаратчици са беззаветно предани на своя водач. Но и той им е лоялен. Най-добре го бяха споделили братята сърби по времето на Титова Югославия: " Тито е наш, ми смо Титови " ( " Тито е наш, ние сме на Тито " ).
Между вожда и номенклатурчиците съществува тясна връзка.
Те са обществената опора на неговия режим, той е институционалната опора на тяхното благоденствие. Това е брак по сметка, не по обич. Всеки номенклатурчик поотделно може да бъде намален, уволнен, дори съден от вожда, само че номенклатурата като цяло е недосегаема даже за него. Номенклатурчиците са негови протежета, само че и той е тяхно протеже. Вождът се грижи за ползите и престижа на номенклатурчиците както за своите ползи и за своя престиж. Номеклатурчиците категорично извършват неговата воля, до момента в който той извършва тяхната. Номенклатурчиците и вождът им са групов деспот.
Така може да се живее дълго и щастливо. Но не постоянно. В един прекрасен ден или вождът умира, или някой/нещо го принуждава " да обърне курса ". Какво се случва тогава?
Номенклатурата с всички сили се съпротивлява. Отначало скрито, след това очевидно, и най-после, в случай че се наложи, афишира война на вожда. И побеждава. Изпраща остарелия водач " с признателност за приноса към партията и страната " и избира нов. Освен в случай че самата тя не бъде победена.
Какво може да обърне настоящия курс при толкоз " постоянна " власт и толкоз добре подредена къщурка? В България за жалост нищо. Извън България – Тръмп. По всичко проличава, че
метаните на Запад и целуването на да речем, ръка, на Изток, скоро няма да са по едно и също време вероятни.
В някои елементи на света Путин и Тръмп може и да имат общи цели и ползи, само че Балканите не са измежду тях. Русия счита страните от района за своя сфера на въздействие и от 300 години гледа на тях като на предмостие към Проливите. През по-голямата част от това време обаче Турция е била в крах. Сега Ердоган е съвсем толкоз мощен, колкото Путин. Двамата в никакъв случай няма да бъдат съдружници в съперничеството с Америка, само че е задоволително да са по едно и също време против нея, с цел да потърси който и да е американски президент подценявани до тогава съдружници. Като България.
По щастливо стичане на събитията този път България е на вярното място в вярното време. Не че можем да заместим Турция – нито една от натовските страни в района сама по себе си не може. Но можем да сме част от един средиземноморско-черноморски вал, който нито Путин, нито Ердоган, могат поотделно да прегазят. И ще бъдем. Доброволно или доброзорно – зависи от Борисов. И от номенклатурата.
С какво смяната на курса ще засегне номенклатурчиците? Много просто –
ще стане доста мъчно да крадат. Сега им е обидно елементарно.
" Рамката за стратегическо партньорство " касае сигурността, защитата и енергетиката. Именно там е грандкорупцията в България. Всички тези сфери са доминирани от Русия. От поддръжката на бойна техника, доставките на газ, доставките на нуклеарно гориво, българските олигарси, българските политици и българските номенклатурчици, крадат стотици милиони годишно. Русия ги калкулира в цената. Ние ги плащаме. Когато Съединени американски щати стартира да доставя тези артикули и първични материали, кражбите ще секнат – или най-малко фрапантно ще намалеят. Капиталистите не обичат да (ги) крадат.
Колкото и дребни да са бъдещите разбърквания в изброените сфери, те са неизбежни. И ще провокират упорита, въпреки и безгласна опозиция. Загубят ли опцията да получават и усилват собствеността си, т.е. да крадат, номенклатурчиците ще изгубят и властта си. Те не господстват, тъй като имат, те имат, тъй като господстват. И желаят от ден на ден власт. Човек може да се пресити от всичко, само че не и от властта. Затова номенклатурчиците ще бойкотират всяка смяна, която ги ощетява, и ще се опитат да смъкват всеки, който я прави. Точно както " службите " четвърт век пречеха да излезе нескрито истината за закононарушенията на Държавна сигурност и да бъдат огласени нейните чиновници и сътрудници. Който политик се опитваше да го направи, падаше от власт.
Но истината за Държавна сигурност въпреки всичко излезе нескрито. Ще излезе и тази за кражбите на номенклатурата.
Бедна ни е фантазията да си представим техния размер. Още по-трудно ни е да си представим, че ще я кажат службите и прокуратурата. Но дано си спомним, че месец преди Борисов, в Съединените щати бяха новоизбраният основен прокурор, бъдещият началник на КПКОНПИ, и шефовете на ДАНС, външното и военното разузнаване. При това седяха много по-дълго от " премиера на Белгия "
Така че, който би трябвало, ще каже истината – или най-малко тази част от нея, която не може повече да бъде крита. По простата причина, че ще има кой различен да я каже. Все отново корупцията е " танго за двама ". При партньорство с руснаци втори няма. При партньорство с американци вторият е първи.
Колко ще ни възмути казаната част от истината и дали ще разклати властта, е различен въпрос. По-вероятно е Борисов да се задейства против номенклатурата, с цел да предотврати нейни дейности против себе си. Вождът ще бъде заставен да се сбие с племето, което самичък сътвори. Можем единствено да се надяваме, че двете страни ще се омаломощят взаимно.
По-нереалистичната вяра е, че до момента в който неприятните се бият, зад кръга ще загрява някой добър, който ще играе с спечелилия от срещата сред двамата неприятни. И ще я завоюва.
Но него би трябвало сами да си го създадем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ