Каквото и да си говорим, колкото и да се убеждаваме,

Каквото и да си приказваме, колкото и да се убеждаваме, зъболекарят не е най-приятният човек, който желаете да срещате. Само историята и архивите могат да споделят какъв брой тъкмо студена пот има попита на стола. Холивуд реши да сътвори и два кино лентата на ужасите със ортодонт за изверг, та в случай че сте имали достойнството да гледате тъкмо тези филми, то контузиите остават вечно.

В модерният и цивилизован свят имаме упойки, производителите на дентална здравна техника осъзнаха, че освен би трябвало да бъдат безболезнени, само че и безшумна, с цел да може всеки един пациент да не разбере по кое време и какво се случва. Само по този начин спокойствието е изцяло обезпечено, само че не и мокрите ризи, до момента в който някой се пробва да вкара нещо с размерите на селскостопански комбайн в устата ви – наподобява по този начин единствено на пръв взор.

И има още една доста значима детайлност – радвайте се, че се намираме в цивилизация, която може да твърди, че земята е плоска, само че най-малко има технология в зъболекарския кабинет. През 1685 година Чарлз Алън разгласява директива по какъв начин тъкмо би трябвало да се трансплантира зъб. Смело изобретение от страна на зъболекарската асоциация, а и даже и да не имаме вяра, оповестената книга се споделя „ Оператор за зъби “. Сигурно е било допустимо да се измисли по-нежно заглавие, само че дано заявим, че въображението на самите оператори е било повече от цветно с толкоз забавни пациенти в края на XVII век.

Самата трансплантация се оказва извънредно обикновена. Зъболекарят ще завърже пациента на своя стол, забравете и за легналите столове, а си мислете за типичен дървен стол. До него се завързва и донорът, който ще би трябвало да даде своя зъб и на практика има съвсем идентична челюст и зъби. В своята книга Алън показва, че най-хубавият донор може да бъде куче, коза, овца или бабун. Още тук самата интервенция ухае на развлечение, което няма по какъв начин да изгубим или пропуснем.

Веднъж откакто приготовлението е готово и бабунът е завързан добре, зъболекарят би трябвало да вземе нож и да извади зъба на животното. Целта на занятието е да се измъкне с корена. С допустимо най-висока скорост, същият би трябвало да се присъди на свободното място на пациента. С времето, споделя Алън, присаденият зъб ще се закачи за челюстта на болния.

Особено скептични сме в тази просвета, само че за времето си, това остава едно от положителните решения. Според него е допустимо да се употребява и човек за донор, само че това не било хуманно за създателя. Все отново, той нямало да спори по отношение на избора на оператора, както и на пациентите. В своите мемоари написа, че ще е належащо малко време, с цел да може самият зъб да се намести и да стартира да работи като всички останали, само че по-късно няма да има никакви проблеми.

Според архивите на Алън, няма нито един бабун, куче или коза в неговия кабинет. Следователно всички трансплантации са правени с човешки донори. Откъде да се вземе бабун в Англия? Алън има чираци, които наблюдават трансплантациите и записват всяко едно деяние. Ако има нещо по-страшно от ортодонт, то не би трябвало да забравяме, че и пациентите по това време са почтени за почитание. Алън написа в своя дневник по какъв начин една жена пристигнала с молба да бъде изваден зъб, тъй като считала, че има с един повече от останалите.

Алън ревизирал това изказване и открил, че всичко е в норма и броят е изцяло верен. Въпреки това, пациентката продължавала да е на мнение, че има с един повече. Легендата споделя, че операторът извадил един от зъбите, посочил го, пациентката проверила броя и открила, че в този момент има с един по-малко. Зъбът бил върнат назад и след една седмица съумял да се закрепи в челюстта ѝ.

Техническите данни и архиви ще покажат, че няма никакви мемоари и открития на експерт като Алън, затова неговата процедура може и в никакъв случай да не е съществувала или да е потвърдена като сполучлива, единствено книгата върви с задоволително информация по тематиката. Броят на този тип майстори в зъботехниката се оказва доста стеснен и множеството са ходили при старите кръчмари, чийто знания са надалеч по-скромни. През 1557 година се появява и по този начин наречения лиценз за дълбане на зъби и разчистване на зъби, само че нищо повече.

Действията на Чарлз Алън го слагат в една малко по-различна територия и по тази причина си измисля званието оператор. Ако трансплантацията на зъби не работи толкоз сполучливо, най-малко има друга изгода – той предлага на своите пациенти да мият устата си най-малко един път в седмицата с корал на прахуляк, розова вода и драконова кръв – последната е за гланциране. Предлага на пациентите да се слагат и подправени зъби, направени от слонова кост или друга, с която усмивката да се разкраси.

За него е доста по-важно да предложи естествена опция, в сравнение с изкуствена, която е почнала да се създава. За страдание концепцията за жертване на скотски зъби в никакъв случай не съумява да мине във Англия. В ранните години на XVIII век в Париж се приема концепцията за даряване на зъби от човешки донор.

Визионер на тази концепция е Пиер Фаучард – работещ в предишното като хирург от флота. В неговия теоретичен труд ще уточни, че капитанът е попитал дали може да се направи нещо с болен зъб – да вземем за пример да се извади. Понеже индивидът не желал да скапе своята усмивка, попитал дали има някакъв метод за  замяна. Пиер забелязал, че определеният донор от екипажа има малко по-големи зъби и тъкмо те няма да паснат по никакъв метод в устата на капитана, затова решил да употребява и малко гланциране, с цел да е сигурен, че трансплантацията в действителност ще бъде потребна.

Пиер ще показа в дневника си, че вижда капитана още веднъж след близо 8 години и той твърди, че новият зъб е изкарал най-малко 6 години, преди да падне. Фаучард също написа цели две книги за дентална медицина и хирургия. Той работи върху основаването на принадлежности за слагането на зъби и запълването на дистанцията сред тях. И дано не забравяме, че упойките още не са създадени, затова бъдете признателни за всеки един миг, когато един ортодонт ви сложи задоволително анестезия, с цел да не усещате нищо.

Французинът вкарва и една нова вода за уста, допустимо е да сте чували за тази процедура в последните няколко години – съгласно него става въпрос за промиване на рани и стерилизация с урина. Урината се употребява за стерилизация на рани, само че не можем да си представим удоволствието от жабуренето с жълта течност. Френското dentiste ще се придвижи в Англия под формата на dentist, до момента в който в България ще имаме ортодонт, стоматолог и други разнообразни думи.

Причината за кариеси и болки в зъбите са най-често в резултат на по този начин наименуван червей по зъбите. Дори и подобен да не съществува през днешния ден, тогава се твърди, че зъболекарят би трябвало да дълбае зъба, до момента в който не успее да го извади. След това няма смисъл зъбът да стои и също се вади. Легендата за червия идва от индианското племе чероки и явно е било задоволително пояснение за европейците.

Древните египтяни също имат сходни наблюдения от 1200-1100 година прочие Хр. Те вярвали, че въпросният червей се появява и развива най-вече в пустинята, по тази причина и дълги преходи не се препоръчвали. Денталният историк Малвин Е. Ринг открива остаряла фреска, в която се изяснява, че откакто Ану основава земята и реките, реките се трансформирали в канали, а каналите се трансформирали в блата, от блатата излезли най-различни червеи, един от всички тях е точно зъбният.

Години по-късно разбираме и каква тъкмо е същинската история и за какво е от изключително значение да държим и пазим зъбната си хигиена добра. Що се отнася до еволюцията на тази специалност, несъмнено не можем да се оплачем, само че по-важното в този случай е, че най-малко сме минали трансплантирането на зъби без анестезия, дезинфекцията с урина и други чудати практики.