Димо от P.I.F. станва ощастливител
Каквото и да правиш в живота, не си ли умираш ли за това нещо, не ти ли е взело сърцето и кръвчицата, няма смисъл въобще да се захващаш. Това е креативното кредо на музиканта Димо Стоянов и почитателите на група P.I.F. доста добре знаят защо става въпрос. Предстои обаче от ден на ден хора да схванат, че фронтменът на рокбандата разпростира мощно своите способности и в другото си занятие, написа " Монитор ".
Димо е квалифициран артист и наскоро сътвори своя пръв моноспектакъл, който на 27 февруари ще дебаркира на влиятелната сцена на спектакъл „ Азарян “ в НДК. „ Кой прибира заран звездите? “ към този момент гастролира в Благоевград, Ямбол, Бургас, Пловдив, Силистра и родната му Варна и, представяйки се във всеки идващ град, Димо забелязваприятна причинност: феновете се множати множат, до момента в който залата в морската столица едвам побира искащите да участват на персоналната му изповед. Тъй като бюджетът на плана за реклама е орязан, излиза, че най-искрената рекомендация – от уста на уста, продължава да работи безотказно. „ В началото бях доста изплашен – от 20 години не съм бил на театралната сцена, въпреки че играя в „ Благуните “ по Канал 1 на Българска национална телевизия. Но хората, които ме познават като Димо от P.I.F., не са ме гледали като артист. И в този момент са изумени, пък в същото време ние им даваме и дозата музика, от която имат потребност “, доверява той. Защото дискретно поддържаща роля в моноспектакъла „ Кой прибира заран звездите? “ имат и сътрудниците му от групата Иван Велков (китари), Христо Михалков (бас) и Мартин Профиров (барабани).
За начинанието го възпламенява неговата състудентка, куклената режисьорка Мария Банова, за чиито детски постановки Димо нееднократно е писал музика. Двамата се обръщат към драматурга Здрава Каменова, също техен някогашен съидейник от НАТФИЗ, да „ среши “ текстовете за бъдещото уан мен шоу. „ Тя ме разпита за живота ми и съумя да оформи 6 монолога, свързани с 6 мои песни – „ Сън в съня “, „ Цялото небе “, „ Камбаните “, „ Огън “, „ Оставам тук “ и „ Кой си ти “ за край. Разбра, че стиховете към частите са действителен роман за моето житие-битие в съответни моменти. И направи по този начин, че всеки различен да открие в монолозите универсални послания за себе си. А песента по-късно идва като натурален свършек на монолога “, изяснява музикантът артист.
„ Освен да се освободиш от терзанието, няма какво друго да те съветвам. Благодарен съм, че се завръщаш в театъра “, споделя му един от неговите учители в Академията, проф. Любо Гърбев, след премиерата в камерната зала на „ Сълза и смях “. После му написва и доста особено писмо. „ Играл съм в много американски кино продукции, играл съм за малко и в куклен спектакъл, където си партнирахме с Румен Угрински, само че не и като трагичен артист на сцена. Усещах по какъв начин всеки идващ път с моноспектакъла ставах все по-„ лек “, влизах във форма. Онази пот, която се лееше на премиерата, към този момент я няма; появиха се фините елементи и леките нюанси, един тип дойдохме си на думата “, удовлетворен е Димо.
Трудно е да задържиш час и половина-два вниманието на аудиторията самичък на сцената, в случай че не се казваш Мариус Куркински. ВпрочемМариус знае от лятото за желанията на Димода прави моноспектакъл, само че още не го е гледал, тъй като в това време влезе в фотоси на игралния си филм по Хайтов „ Засукан свят “, на който е режисьор. А се чака двамата да обменят мисли, тъй като са остарели познайници – топвъзпитаници на детското театрално студио „ Щурче “ на братя Райкови във Варна. „ Мои другари, които гледаха „ Кой прибира заран звездите? “, разясняват: „ Щурче “ си е „ Щурче “! Школа! Явно си проличава, че сме от едно „ свърталище “ – Мариус, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Лилия Маравиля, Цецо Павлов, Лина Шишкова... Аз бях минимален, а Вежен Велчовски пристигна след мен “, изброява фронтменът на P.I.F. имената на изявени актьори, тръгнали нагоре от „ Щурче “.
И си напомня смехории, които на драго сърце е споделял с тогавашните хлапета от студиото. Например, когато пътували на турне в чужбина, всеки си отварял очите за изцепки на другарчетата си, които след това получавали номинации и награди „ Би Би “. Ако се чудите какво е, знайте, че названието произлиза от възгласа на Алековия Бай Ганьо в банята във Виена – „ Булгар, булгар! “. Самият Димо Стоянов не крие, че също е давал мотиви за развихряне на „ вътрешнозаводския “ комизъм: „ В Съединени американски щати през 1993 година за първи път видях чешма с датчици. Трима души се суетяхме към нея и не знаехме по какъв начин да си пуснем водата “, споделя той. Като оставим шегите настрани, отношението му към красивото, скъпото, стойностното в изкуството е възпитано точно при менторите Данаил и Ангел Райкови. „ Щурче “ ме научи на дисциплинираност и ми сътвори критерии да отстранявам зрънцето от плявата и да го запазвам. Тази закалка ми повлия и за групата – нашите концерти са на половина спектакли “, отбелязва вокалът на P.I.F. Може би по тази причина и напълно безпроблемно преди време влиза в специалността „ Актьорско майсторство за куклен спектакъл “ в НАТФИЗ – признат е втори в листата по държавна поръчка: „ Да си кажа почтено, кандидат-студентският изпит беше това, с което ние се забавлявахме в „ Щурче “, усмихва се той. Докато следва на „ Раковска “ №108, нито за ден не престава да се занимава и с музика. „ Преди десетина години си дадох сметка, че разполагам с цялостната палитра, с цел да се изразя – музика, композиране, актьорство, познанства в тези среди... Така че съм благополучен за всичко, което ми се е случило. Ставало е някак естествено, без самоцелни напъни. Макар че тия, които го правеха с старания и напор, сега имат милиони. Някак си не мога до ден-днешен да се пречупя и да отдам респект на простотията. Предпочитам да нямам милиони, само че да не се поддавам на по този начин наречената „ ниска топка “, безапелационен е перфекционистът Рак, който се характеризира като „ неуместно прочувствен “ от време на време. Осъзнавайки обаче, че има на въоръжение цялостен боеприпас от благоприятни условия да се изкаже в изкуството, Димо стига до още едно определение за себе си: ощастливител!
„ Според мен всеки човек би трябвало да се усеща подобен, това ни е задачата “, счита Димо и изяснява, че в случай че дадеш благополучие на различен, той също ще схване живота откъм слънчевата му страна и ще даде благополучие на трети. И по този начин по веригата щастието вероятно ще се върне и към теб... В момента P.I.F. записват нови части и на 6 април ще пуснат нов сингъл. Идеята е да запишат 10-ина композиции в демо вид, да ги разпространят измежду музикални публицисти и другари, да сондират отзиви кое да отпадне и кое да остане в бъдещия албум. Работят и по ария, с която ще подкрепят акцията в интерес на страдащите от множествена склерозау нас. „ На 30 май ще имаме концерт пред НДК. Целта на акцията е да накара хората да не се опасяват от болните от Министерски съвет и да разпознават признаците, да не ги мислят за пияни или надрусани “, акцентира музикантът.
За да е щастлива щерка му Ая, която кара своята шеста година, таткото не преизпълва живота й със забрани. Той и брачната половинка му Любомира са в щастливо очакване на втора рожба, само че още е рано да знаят пола й. Димо и Люба се срещат на пробни фотоси за някакъв сериал, в който тя е кастинг-режисьор. „ Беше й направило усещане, че съм бил единствен измежду актьорите, който идва с теоретичен текст. Излязохме да изпушим по цигара – тогава аз още пушех, и не усетихме по какъв начин в приказки са минали 2 часа, появиха се пеперудите в стомаха “, връща лентата рокаджията артист. Сега, когато играят с Ая на „ листчета “, момиченцето изразително като татко си изяснява с жестове на ръцете думата, която би трябвало да бъде позната. Артистична е, само че „ Кой прибира заран звездите? “ не е неин детски въпрос с принос за заглавието на моноспектакъла. „ В оня интервал живеех с китариста Иван Велков, търсехме истината и пътя, спорехме за Чехов и Достоевски, за Библията, Корана и будизма. Тогава се родиха песните от 3-ия ни албум „ Кой си ти “, които приказват тъкмо за това: къде сме, за какво сме тук и по какъв начин да се съхраним, с цел да продължим... Май тогава се случи и осъзнаването ми, че работя ощастливител “, споделя Димо от P.I.F. This is it...
Димо е квалифициран артист и наскоро сътвори своя пръв моноспектакъл, който на 27 февруари ще дебаркира на влиятелната сцена на спектакъл „ Азарян “ в НДК. „ Кой прибира заран звездите? “ към този момент гастролира в Благоевград, Ямбол, Бургас, Пловдив, Силистра и родната му Варна и, представяйки се във всеки идващ град, Димо забелязваприятна причинност: феновете се множати множат, до момента в който залата в морската столица едвам побира искащите да участват на персоналната му изповед. Тъй като бюджетът на плана за реклама е орязан, излиза, че най-искрената рекомендация – от уста на уста, продължава да работи безотказно. „ В началото бях доста изплашен – от 20 години не съм бил на театралната сцена, въпреки че играя в „ Благуните “ по Канал 1 на Българска национална телевизия. Но хората, които ме познават като Димо от P.I.F., не са ме гледали като артист. И в този момент са изумени, пък в същото време ние им даваме и дозата музика, от която имат потребност “, доверява той. Защото дискретно поддържаща роля в моноспектакъла „ Кой прибира заран звездите? “ имат и сътрудниците му от групата Иван Велков (китари), Христо Михалков (бас) и Мартин Профиров (барабани).
За начинанието го възпламенява неговата състудентка, куклената режисьорка Мария Банова, за чиито детски постановки Димо нееднократно е писал музика. Двамата се обръщат към драматурга Здрава Каменова, също техен някогашен съидейник от НАТФИЗ, да „ среши “ текстовете за бъдещото уан мен шоу. „ Тя ме разпита за живота ми и съумя да оформи 6 монолога, свързани с 6 мои песни – „ Сън в съня “, „ Цялото небе “, „ Камбаните “, „ Огън “, „ Оставам тук “ и „ Кой си ти “ за край. Разбра, че стиховете към частите са действителен роман за моето житие-битие в съответни моменти. И направи по този начин, че всеки различен да открие в монолозите универсални послания за себе си. А песента по-късно идва като натурален свършек на монолога “, изяснява музикантът артист.
„ Освен да се освободиш от терзанието, няма какво друго да те съветвам. Благодарен съм, че се завръщаш в театъра “, споделя му един от неговите учители в Академията, проф. Любо Гърбев, след премиерата в камерната зала на „ Сълза и смях “. После му написва и доста особено писмо. „ Играл съм в много американски кино продукции, играл съм за малко и в куклен спектакъл, където си партнирахме с Румен Угрински, само че не и като трагичен артист на сцена. Усещах по какъв начин всеки идващ път с моноспектакъла ставах все по-„ лек “, влизах във форма. Онази пот, която се лееше на премиерата, към този момент я няма; появиха се фините елементи и леките нюанси, един тип дойдохме си на думата “, удовлетворен е Димо.
Трудно е да задържиш час и половина-два вниманието на аудиторията самичък на сцената, в случай че не се казваш Мариус Куркински. ВпрочемМариус знае от лятото за желанията на Димода прави моноспектакъл, само че още не го е гледал, тъй като в това време влезе в фотоси на игралния си филм по Хайтов „ Засукан свят “, на който е режисьор. А се чака двамата да обменят мисли, тъй като са остарели познайници – топвъзпитаници на детското театрално студио „ Щурче “ на братя Райкови във Варна. „ Мои другари, които гледаха „ Кой прибира заран звездите? “, разясняват: „ Щурче “ си е „ Щурче “! Школа! Явно си проличава, че сме от едно „ свърталище “ – Мариус, Мария Сапунджиева, Петър Антонов, Лилия Маравиля, Цецо Павлов, Лина Шишкова... Аз бях минимален, а Вежен Велчовски пристигна след мен “, изброява фронтменът на P.I.F. имената на изявени актьори, тръгнали нагоре от „ Щурче “.
И си напомня смехории, които на драго сърце е споделял с тогавашните хлапета от студиото. Например, когато пътували на турне в чужбина, всеки си отварял очите за изцепки на другарчетата си, които след това получавали номинации и награди „ Би Би “. Ако се чудите какво е, знайте, че названието произлиза от възгласа на Алековия Бай Ганьо в банята във Виена – „ Булгар, булгар! “. Самият Димо Стоянов не крие, че също е давал мотиви за развихряне на „ вътрешнозаводския “ комизъм: „ В Съединени американски щати през 1993 година за първи път видях чешма с датчици. Трима души се суетяхме към нея и не знаехме по какъв начин да си пуснем водата “, споделя той. Като оставим шегите настрани, отношението му към красивото, скъпото, стойностното в изкуството е възпитано точно при менторите Данаил и Ангел Райкови. „ Щурче “ ме научи на дисциплинираност и ми сътвори критерии да отстранявам зрънцето от плявата и да го запазвам. Тази закалка ми повлия и за групата – нашите концерти са на половина спектакли “, отбелязва вокалът на P.I.F. Може би по тази причина и напълно безпроблемно преди време влиза в специалността „ Актьорско майсторство за куклен спектакъл “ в НАТФИЗ – признат е втори в листата по държавна поръчка: „ Да си кажа почтено, кандидат-студентският изпит беше това, с което ние се забавлявахме в „ Щурче “, усмихва се той. Докато следва на „ Раковска “ №108, нито за ден не престава да се занимава и с музика. „ Преди десетина години си дадох сметка, че разполагам с цялостната палитра, с цел да се изразя – музика, композиране, актьорство, познанства в тези среди... Така че съм благополучен за всичко, което ми се е случило. Ставало е някак естествено, без самоцелни напъни. Макар че тия, които го правеха с старания и напор, сега имат милиони. Някак си не мога до ден-днешен да се пречупя и да отдам респект на простотията. Предпочитам да нямам милиони, само че да не се поддавам на по този начин наречената „ ниска топка “, безапелационен е перфекционистът Рак, който се характеризира като „ неуместно прочувствен “ от време на време. Осъзнавайки обаче, че има на въоръжение цялостен боеприпас от благоприятни условия да се изкаже в изкуството, Димо стига до още едно определение за себе си: ощастливител!
„ Според мен всеки човек би трябвало да се усеща подобен, това ни е задачата “, счита Димо и изяснява, че в случай че дадеш благополучие на различен, той също ще схване живота откъм слънчевата му страна и ще даде благополучие на трети. И по този начин по веригата щастието вероятно ще се върне и към теб... В момента P.I.F. записват нови части и на 6 април ще пуснат нов сингъл. Идеята е да запишат 10-ина композиции в демо вид, да ги разпространят измежду музикални публицисти и другари, да сондират отзиви кое да отпадне и кое да остане в бъдещия албум. Работят и по ария, с която ще подкрепят акцията в интерес на страдащите от множествена склерозау нас. „ На 30 май ще имаме концерт пред НДК. Целта на акцията е да накара хората да не се опасяват от болните от Министерски съвет и да разпознават признаците, да не ги мислят за пияни или надрусани “, акцентира музикантът.
За да е щастлива щерка му Ая, която кара своята шеста година, таткото не преизпълва живота й със забрани. Той и брачната половинка му Любомира са в щастливо очакване на втора рожба, само че още е рано да знаят пола й. Димо и Люба се срещат на пробни фотоси за някакъв сериал, в който тя е кастинг-режисьор. „ Беше й направило усещане, че съм бил единствен измежду актьорите, който идва с теоретичен текст. Излязохме да изпушим по цигара – тогава аз още пушех, и не усетихме по какъв начин в приказки са минали 2 часа, появиха се пеперудите в стомаха “, връща лентата рокаджията артист. Сега, когато играят с Ая на „ листчета “, момиченцето изразително като татко си изяснява с жестове на ръцете думата, която би трябвало да бъде позната. Артистична е, само че „ Кой прибира заран звездите? “ не е неин детски въпрос с принос за заглавието на моноспектакъла. „ В оня интервал живеех с китариста Иван Велков, търсехме истината и пътя, спорехме за Чехов и Достоевски, за Библията, Корана и будизма. Тогава се родиха песните от 3-ия ни албум „ Кой си ти “, които приказват тъкмо за това: къде сме, за какво сме тук и по какъв начин да се съхраним, с цел да продължим... Май тогава се случи и осъзнаването ми, че работя ощастливител “, споделя Димо от P.I.F. This is it...
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ