Каквото и да ни се случи, каквото и да се

„ Каквото и да ни се случи, каквото и да се наложи да преживеем, значимото е да не изоставяме сами себе си.Страхът от Миналото е явен, въпреки че никой не задължава новите първенци да се съревновават с него. “ Това написа във фейсбук журналистът Кеворк Кеворкян.

SafeNews разгласява целият текст без редакторска интервенция.

СТРАХЪТ ОТ МИНАЛОТО
Хора от най-различен диаметър, сред тях и жалки апаши, старателно създават лъжи – и по този начин дефинитивно разжалват Миналото като меродавен източник.
В последна сметка, разговорът с него е съвсем убит – като че ли Настоящето неистово се опасява да беседва с отминалото време.

Дори и в занимателните телевизионни стратегии взеха да го подритват – неотдавна в една игра завъртяха въпрос за язовир „ Огоста “, едвам кажат няколко думи за потопеното родно село на писателя Радичков. Този несравним вербален магьосник несъмнено щеше да се насълзи, когато се отвори дума за Калиманица – само че нямаше да наругае Миналото.
Понеже щеше да го мъчи различен въпрос: за какво „ ония “ изселваха села, с цел да строят язовири – а тия пък ги употребяват наготово, с цел да давят хора. Достатъчно е да се сетим за село Бисер.

По новелата на Радичков „ Последно лято “ Христо Христов направи чудесния едноименен филм с Григор Вачков – и публиката откровено съпреживяваше драмата на обезкоренените клетници.
Сега обаче все по-често се питаме, няма ли да има последно лято за нелепостта на българските властници?

Кой да мисли преди време, че ще обезкоренят една трета от Народа и ще я захвърлят като бурени в чужбина.

И друго се питаме: за какво никой не се сеща да направи един филм за удавеното село Бисер.
Ами славните ни писатели? Те по този начин и не смеят да кажат една дума на погрешно за властниците ни, избират да разкрояват Народа или напряко да го ругаят. Смелчаци.

Властите, с идиотското си равнодушие за положението на язовирите, удавиха село Бисер. Пак управляващите оставиха два месеца без вода Перник.
Давят – или морят хората от жадност.
Във всеки един миг няколко десетки язовира са в сериозно положение и се нуждаят от ремонт, само че по този начин си и остават забравени.
Преди Промяната/89-а година, в България има 6/шест хиляди и 200 язовира, по този индикатор страната е преди всичко в Европа.
Не е елементарно да бъде стопанисвано това благосъстояние – и то от хора, които са устроени да разпродават и плячкосват.

Страхът от Миналото е явен, въпреки че никой не задължава новите първенци да се съревновават с него.
Гледат на хората, които пазят някакъв боязън по отминалото време, като на прокажени. Пак добре, че още не са ги оповестили за нарушители.

Дори и очевидните скотщини на Миналото не бяха осмислени както би трябвало – новата властова сган не беше в положение да го направи.
Тя беше рекрутирана от фалшивци-късни антикомунисти, които ненавиждаха същинските страдалци като Илия Минев, да вземем за пример, страданията им бяха свързани само с безподобната им лакомия за постове и притежания.

От мизерните си камбанарии те виждат Миналото като някаква бутафория, по този начин го и показват, до такава степен им стигат силиците – до евтиния възторг на плакатното отричане, добре обезщетен обаче.
Повествователите на Прехода са същите.
Един фешън сега публицист, който скоро ще се вмирише от прекомерни хвалби, в никакъв случай не би посмял да разчопли една прелюбопитна тематика: за какво личните му родители са били възторжени поклонници на Миналото, което той отровно ругае?
Те са му били на разположение, би трябвало да им има вяра, за какво подценява свидетелствата им?

Някои от най-активните тукашни политолози, които се домогнаха до днешното си състояние с старателно курваруване, произлизат от червени, отровно червени, семейства.
Но това не им пречи да чоплят монумента, който бащите им съграждаха – мукавен, както се оказа, в доста връзки.
И, в това време, възторжено възхваляват друга мукава – Настоящето.

Улисани в заличаването на Миналото, най-после ще трансфорат Настоящето в едно безпризорно копеле – от ония, които нямат даже ЕГН/единен цивилен номер, не се знае, по кое време тъкмо са се пръкнали, нито кой ги е основал, като че ли са се появили от нищото; към момента не са се сетили да ги разгласят като пиратския артикул на някакъв изкуствен интелект, скрито опериращ в близост, в тукашната пустота.

Преди няколко години, в Разцвета на Баламосването – в този момент към този момент сме в застойната му фаза – наивно предложих, читавата част от Народа да се „ самопровиди “.
Да си напомни, какво е представлявал – и да се опита да види, какво съставлява през днешния ден. Няма да е приятна панорама – само че нека това стане причина да престане да се самобаламосва.
Да не разрешава повече да обругават предишното му.

Каквото и да ни се случи, каквото и да се наложи да преживеем, значимото е да не изоставяме сами себе си.
За децата/младите към този момент е ясно – изтървани са, в действителност ги няма в сметките на Настоящето, а пък кантарът за полезности на Миналото въобще няма да ги хване, призраците нямат тегло – колкото и някои Певци на Мукавата да ни залъгват.

Ей, идиоти, стига сте се заплесвали по медалите от математически олимпиади – когато, съгласно PISA, българчетата като цяло са международните шампиони-неграмотници в математиката.
Гледайте общата картина, а не изключенията.
Вече е напълно ясно, че умишлено са отглеждани двойкаджии, хора безпаметни, което значи и лишени от морални критерии.
Нищо по-лесно от това да бъдат превърнати в еничари на непознати ползи.

Не се надявайте някоя от прехвалените ни писарушки да напише даже две думи за този разгром – няма да е безвредно, тъй като и те са на зоб в непознати ясли.
Време е Алек Попов още веднъж да нагази в калта, създавана от действителни политически персонажи – тия дни стана ясно, че кирчовци са платили 100 хиляди $ на американска лобистка компания, с цел да уреди среща на Байдън с нашия Денков – три минутки и щрак-Марийке на портрет. Мечтата на парвенюто – да се отърка в крачолите на „ Властелина “, то пък един владетел, по-скоро пластилин.

Идеята предстои на изпипване: Денков да си се снима с Байдън, а ПростоКирчо да опише за срещата му с него.
Ще я докара до три цялостни часа неистини.
Алек, не се помайвай, „ Мисия Вашингтон “ ти я сервират на тепсия нашите политически уроди.

Както се хвалим с математически гении, по този начин – по същият образец – се хвалим и с читателската аудитория.
Пред няколко години, за „ Читател на годината “ бе оповестена една сляпа жена – този факт трябваше да бъде признат като трагична метафора и веднъж-завинаги да сложим кръст на самохвалните съревнования за „ Читател на годината “, „ Най-четена книга на годината “ и прочие изцяло непотребни извършения, които би трябвало да съживят изпадналия в кома от дълги години насам всеобщ четец.

Обаче би трябвало да си приключен измамник, с цел да ти мине през мозъка да сравняваш читателската аудитория от наши дни с тази от Миналото, която умерено се преборваше с чудовищните тиражи на доста от издаваните заглавия. Инерцията на публиката се резервира нейде до края на 90-те години, когато недоимъкът и най-много натискът на безкритичността я смазаха.
Но четящите хора си останаха с книгите – през днешния ден нямат пари и не купуват въобще, само че скромните им домове са цялостни с книги, а тези замъци с нищо не можеш да ги превземеш.

Някак безразсъдно е да се обявява – и то от една библиотека – коя е най-четената книга на годината. Това въобще не е правдиво изследване.
Но още по-неприятно е друго: нормално „ най-четената книга “ е представяна накратко от нейния създател и толкоз.
Книгата остава без критическа интерпретация или оценка, единствено с етикета „ най-четена “, а това нищо не значи.

Телевизиите изпитват под паника боязън да не се допрян по някакъв метод до Миналото, това си е нежелано занятие, тъй като ще провокира неизбежните съпоставения и въпроси.
Дори един най-обикновен сюжет може съществено да унижи Настоящето. Предлагат ни репортаж за незабавната здравна помощ – и една жена споделя, че преди време в учебните заведения имало час и по оказване на незабавна помощ, само че по-късно, в годините на Прехода, това образование отпаднало.

Оттук би трябвало да стартира репортажът, новинарите би трябвало да преглътнат страха си, с цел да научим, кои идиоти и за какво са премахнали този предмет от учебните заведения, някакъв нов комунизъм ли са сънували, та са решили, че по време на Прехода няма да има потребност от никаква помощ, всичко ще бъде уредено и прочие
Това е един от образците, по какъв начин се изоставя Народа, просто се изоставя.

И по тази причина се опасяват от сравненията с Миналото.
Разбира се, то надалеч не е безгрешно, само че нерядко демонстрира яловостта на Настоящето.
Истината блясва в сравненията. Затова умните нации одобряват, че Бъдещето прозира в Миналото.
Ние обаче не съумяваме почтено да се разделим с Миналото.

Още вести четете в категория Коментари.