Паника в Якоруда: Тайнствен обект падна от небето
Какво (все пак) знаем?
На 13 юли поданици на Якоруда стават очевидци на необикновен случай: червеникав обект пада върху тревна повърхност в града, като съгласно очевидци „ се е запалил и изпарил “.
Запис от мобилен телефон демонстрира къс пламък и пушек. Обектът не е разпознат. Кметът Мехмед Вакльов удостоверява: „ Взехме проби, чакаме резултати “.
Въпросите обаче валят по-бързо от отговорите:
Какво е паднало?
От къде е пристигнало?
Има ли заплаха за хората?
Кой тъкмо ще проучва пробите?
Кой би трябвало да реагира – и за какво (отново) никой не реагира в точния момент?
В сходни случаи в обикновено функционираща страна се задействат най-малко три институции:
Гражданска отбрана / Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – за оглед на терена и евакуация при потребност.
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – за взимане на проби, оценка на риска за хора, почви и води.
Национална астрономическа обсерватория (НАО) или Българска академия на науките – за идентификация на произхода (метеорит, спътник, галактически боклук и т.н.)
Нито една от тези институции не е разгласила публична позиция или доклад досега.
Вместо координирана реакция, получаваме известие от кмета и... цялостна неизясненост. Дали ще разберем какво тъкмо е паднало? Може би. Но най-вероятно – не.
Това не се случва за първи път
Подобни случаи в България не са необичайност.
Примери:
Случаят край Омуртаг (2014): неидентифициран железен обект пада в гора. Две години по-късно – нито експертиза, нито пояснение.
Мистериозен гърмеж над Видин (2021): мълния в небето, трус, стъкла изпопадали. Официално пояснение – „ евентуално астероид “. Точка.
Реални опасности, а не просто сензация
Може и да не е НЛО. Може да е парче от спътник, боклук от аероплан или галактически отпадък. Но въпросът не е какво тъкмо е, а по какъв начин реагира страната при неидентифициран риск.
Проблемът е систематичен:
Няма протокол за бърза идентификация и оглед
Липсва връзка сред институциите
Хората схващат за събитията от TikTok, не от специалисти
Никой не споделя какво се случва, само че всички имитират угриженост
Как се прави това по света?
Съединени американски щати: NASA има отдел за следене на галактически обекти, който координира с FEMA (Агенцията за изключителни ситуации). Има обществена база данни за паднали обекти.
Германия: При всеки сигнал за паднал обект, се задейства „ Umweltnotruf “ – 24/7 екип за незабавен екологичен и механически разбор.
Япония: Държавата има протокол за съобщаване и уединяване на обекта до лабораторна инспекция, в това число полицейска защита на периметъра.
А България? Имаме „ Взехме проби. Ще забележим. “
Днес е обект в тревата. Утре може да е химикал в язовир, незнаен дрон до военна база или... просто дете, което си играе с „ нещо лъскаво, което падна от небето “.
На 13 юли поданици на Якоруда стават очевидци на необикновен случай: червеникав обект пада върху тревна повърхност в града, като съгласно очевидци „ се е запалил и изпарил “.
Запис от мобилен телефон демонстрира къс пламък и пушек. Обектът не е разпознат. Кметът Мехмед Вакльов удостоверява: „ Взехме проби, чакаме резултати “.
Въпросите обаче валят по-бързо от отговорите:
Какво е паднало?
От къде е пристигнало?
Има ли заплаха за хората?
Кой тъкмо ще проучва пробите?
Кой би трябвало да реагира – и за какво (отново) никой не реагира в точния момент?
В сходни случаи в обикновено функционираща страна се задействат най-малко три институции:
Гражданска отбрана / Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – за оглед на терена и евакуация при потребност.
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – за взимане на проби, оценка на риска за хора, почви и води.
Национална астрономическа обсерватория (НАО) или Българска академия на науките – за идентификация на произхода (метеорит, спътник, галактически боклук и т.н.)
Нито една от тези институции не е разгласила публична позиция или доклад досега.
Вместо координирана реакция, получаваме известие от кмета и... цялостна неизясненост. Дали ще разберем какво тъкмо е паднало? Може би. Но най-вероятно – не.
Това не се случва за първи път
Подобни случаи в България не са необичайност.
Примери:
Случаят край Омуртаг (2014): неидентифициран железен обект пада в гора. Две години по-късно – нито експертиза, нито пояснение.
Мистериозен гърмеж над Видин (2021): мълния в небето, трус, стъкла изпопадали. Официално пояснение – „ евентуално астероид “. Точка.
Реални опасности, а не просто сензация
Може и да не е НЛО. Може да е парче от спътник, боклук от аероплан или галактически отпадък. Но въпросът не е какво тъкмо е, а по какъв начин реагира страната при неидентифициран риск.
Проблемът е систематичен:
Няма протокол за бърза идентификация и оглед
Липсва връзка сред институциите
Хората схващат за събитията от TikTok, не от специалисти
Никой не споделя какво се случва, само че всички имитират угриженост
Как се прави това по света?
Съединени американски щати: NASA има отдел за следене на галактически обекти, който координира с FEMA (Агенцията за изключителни ситуации). Има обществена база данни за паднали обекти.
Германия: При всеки сигнал за паднал обект, се задейства „ Umweltnotruf “ – 24/7 екип за незабавен екологичен и механически разбор.
Япония: Държавата има протокол за съобщаване и уединяване на обекта до лабораторна инспекция, в това число полицейска защита на периметъра.
А България? Имаме „ Взехме проби. Ще забележим. “
Днес е обект в тревата. Утре може да е химикал в язовир, незнаен дрон до военна база или... просто дете, което си играе с „ нещо лъскаво, което падна от небето “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ