Какво ви идва първо наум като чуете думата грижа“? Ако

Какво ви идва първо мислено като чуете думата „ грижа “? Ако попадате в категорията средностатистически българин, несъмнено нищо хубаво. И неслучайно. Българите сме черногледци, съгласно Първият Световен отчет за щастието даже попадаме измежду най-нещастните нации в света. Дали обаче грижата има единствено отрицателен смисъл?

На латински curо- „ грижа се “ и cor- „ сърце “ имат близки корени. Дори и да не се задълбочаваме в етимологически елементи, явно е, че грижата минава през сърцето, с изключение на през мозъка. Самата дума носи два смисъла - негативен и позитивен. Негативната страст на „ угриженост “, „ загриженост “; и позитивното „ погрижвам се “, „ грижовност “, „ деликатност “. Двете вървят ръка за ръка. Загрижени сме за тези, за които най-топло се грижим и обичаме. Разликата сред загриженост и обгрижване е тънка, само че значима. Страхуваме се за децата, когато са на площадката пред блока без контрол, за възрастните си родители, за домашните любимци и цветя. Притесненията за околните хора ни натоварват, само че загрижеността е по-силна от нас, с цел да можем да я направляваме. В същото време грижата се отключва и от на пръв взор незабележими неща в всекидневието ни. Безпокоим се да вземем за пример да не сме не запомнили котлона включен или да вземем значима движимост, когато потегляме на отмора. Неспокойни сме, че нещо в облеклото, прическата, грима, жестовете, та даже в гласа ни не е в ред, когато сме измежду доста хора. С други думи грижата е прочувствено положение, което ни обзема, неведнъж преди да сме се осъзнали.

Когато приказваме за грижата в позитивен смисъл, става въпрос за умишлено ангажиране на вниманието ни с някого или нещо, което е скъпо за нас. Въпреки че тази грижа постоянно е съпроводена с паники, ние с наслада обгрижваме и пазим обичаното създание. Всъщност с цел да сме грижовни би трябвало първо да сме осъзнали кое е значимо в живота ни, кое ни носи наслада и си коства да му се посветим за минутка, час или цялостен живот. Когато децата за пръв път изискат кукла или количка, са създали таман подобен избор. Започват играта с тях, само че грижите за благоденствието на играчките остават на назад във времето и те се чупят. Детето се огорчава и едвам в този момент вижда какъв брой скъпа е била за него тази движимост. При идната играчка то е по-грижовно, при последващата - още по-грижовно, до момента в който не осъзнае, че обичта към нещо или някого на процедура е позитивното деяние, адресирано към другия, като бранене и запазване на неговото здраве и целокупност. И в действителност, любовта не се споделя, тя се демонстрира и то с грижовността и топлото отношение. Ясно е, че можем да сме грижовни едвам откакто сме претърпели загуба, откакто сме били загрижени за счупената играчка или за болния домакински любим. Натрупаният опит и разумността ни оказват помощ да станем грижовни родители, положителни експерти в специалността или най-малкото съзнателни жители. Негативната грижа предизвика позитивната, стъписването от загубата и неизвестността се превъплъщава идващия път в положително деяние, в което съобразяваме обстановката и постъпваме по най-хубавия метод.

И въпреки всичко има ли някакво значение горното разграничаване? Да, тъй като не можеш да се грижиш за здравето и благополучието на някого, без да си препатил персонално преди този момент. Затова децата не слушат родителите си, не се учат от непознатия опит. Някои хора стават по-грижовни, други- по-обгрижвани. Това са естествени процеси, в които единият постоянно господства. Първите са подготвени да оказват помощ, стават състрадателни емпатици или алтруисти. Хубаво е да се откри салдото, тъй като колкото и грижата за фамилията да доставя наслада на майката, щастието й завчас ще изчезне, когато няма реципрочност. Защо въобще би трябвало да има грижа, угриженост и погрижване? Понеже това е залегнало в самия човек. Още праисторическите хора при срещата с природата са се научили да боравят с нея, да изобретяват принадлежности, с които да си служат. Това е тип грижа, която е осигурила съществуването им. Тя е неизменима част от оцеляването на типа ни. Най-малкото, в случай че едно дете не се научава последователно да се грижи единствено за себе си, то се лишава от развиване, не става пълностоен човек, тъй като не може да остави нищо положително след себе си. Грижата не е само при индивидите. Опити на учени потвърждават, че с изключение на животните също и растенията са загрижени едни за други и „ дават отговор “ позитивно на обичта на техните притежатели. Грижата е на всички места. Тя лежи в основата на всяко откритие, творчество и оригиналност, която рационалните същества създават. Без нея човечеството би се люшкало в безбрежно безгрижие и равнодушие.