Оставката на президента Румен Радев и заявката му да влезе

Оставката на президента Румен Радев и поръчката му да влезе в дейната политика със личен план отключиха изострен конфликт от тълкования, упования и страхове. В студиото на „ Лице в лице “ по бТВ тематиката беше разплетена от два разнообразни гласа – политологът Христо Панчугов и социологът Андрей Райчев.

Те обрисуваха два радикално разнообразни прочита за това какво следва за България

Според Христо Панчугов в думите и дейностите на Румен Радев няма нищо изненадващо. Той акцентира, че обществото не е чуло нищо ново – това са изречения и позиции, които президентът повтаря от месеци. Големият въпрос, съгласно него, не е в самата оставка, а в опита на Радев да преформулира публичния контракт в страната.

„ Не научихме нищо ново, това са изречения, които сме чували постоянно от президента през последните месеци. Ако той се пробва да прелегитимира публичния контракт в България, въпросът е какъв брой коренно наподобява това предоговаряне от позиция на Румен Радев, по какъв начин наподобява новият метод и какъв брой поддръжка може да събере това в обществото “, сподели Панчугов

Именно тук идва подозрението – до каква степен коренно е това „ предоговаряне “, по какъв начин наподобява новият модел, който президентът предлага, и дали той има капацитета да събере действителна социална поддръжка.

Панчугов сложи акцент върху това, че сходен политически план не съществува във вакуум

Българското общество към този момент е минало през всеобщи митинги с ясно декларирана посока – повече Европа, повече господство на закона, повече институционална нормалност. По думите му Радев не е естественото въплъщение на тези претенции, а в противен случай – постоянно стои в спор с тях.

На другия полюс застана Андрей Райчев, който разказа оставката на Радев като дълго чакан и съвсем неминуем ход

Според него президентът е съумял да концентрира върху себе си голямо публично внимание и към този момент се намира в позиция, напомняща началото на политическия път на Симеон Сакскобургготски. Цялата нация гледа към него с очакване, че той ще поеме властта и ще донесе смяна.

„ Това е доста от дълго време предстоящо събитие, за което по някакъв метод съперниците на Радев мислеха, че няма да стане. Той съумя да събере върху себе се си някакво внимание и влезе в позицията на цар Симеон – цялата нация го гледа, чака да му връчи властта, заяви  Райчев.

Райчев даже предвижда огромна изборна вълна – сред 80 и даже 100 депутати за групировката на Радев. По думите му това би било доста по-силен резултат от упованията на критиците му. Социологът сложи процеса в по-широк районен подтекст, като го свърза с трендове в Източна Европа – равноправност от политическата и икономическа взаимозависимост от Западна Европа.

Той даде образци с фигури като Виктор Орбан, Роберт Фицо и Андрей Бабиш, като дефинира Радев като българския израз на този развой.

„ В Източна Европа протича развой на равноправност, равноправност от ролята на прислужник на Западна Европа. Виждаме Бабиш, виждаме Фицо, виждаме Орбан – това е справедлив развой, течащ в Източна Европа. Като качество Радев на първо място е това. Във вътрешен проект той има няколко задания, където стои във вътрешно съглашение със „ сините “ за нормализация на правосъдната система. Основният въпрос е не какъв брой ще получи, а какво прави. Според мен той няма да направи лява партия, а патриотична партия от нов вид “, уточни Райчев.

Вътрешнополитически, съгласно Райчев, пред Радев стоят няколко основни задания, в това число реализиране на вътрешен консенсус за промяна и нормализация на правосъдната система. Той счита, че президентът няма да прави класическа лява партия, а по-скоро патриотична групировка от нов вид – план, който не се вписва в обичайните идеологически рамки.

Тази теза беше остро оспорена от Панчугов

Той съобщи, че в българския подтекст сходен „ национализъм “ няма еманципиращ темперамент. Напротив – последните огромни митинги у нас ясно демонстрираха, че обществото търси по-дълбока интеграция в Европа, а не отдалечаване от нея. По думите му болшинството от българските жители се усещат добре в Европейския съюз и желаят по-добре работеща, обективна и предвидима система.

Панчугов стигна още по-далеч, като съобщи, че Радев въплъщава реакционна източна политическа просвета и поредно упорства, че мястото на България не е там, където тя действително се намира. Според него това антиевропейско държание може да се окаже примамливо за част от обществото, само че крие съществени опасности за посоката на страната.

В последна сметка дебатът остави повече въпроси, в сравнение с отговори.

Дали Румен Радев ще повтори феномена „ цар Симеон “ или ще се окаже краткотрайна политическа вълна. Дали ще успее да събере действително болшинство или ще бъде заставен да търси нестабилни обединения. И най-важното – дали обществото ще припознае неговия план като път към бъдещето или като крачка обратно. Именно тези въпроси ще дефинират идната глава от българската политическа история – глава, която занапред стартира да се написа.

А отговорите, както постоянно се случва, няма да дойдат от студиата, а от урните.

Източник: бтв